МОТИВИ по
НОХД № 1746/2020г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия К.Г.С., роден на ***
***, българин, български гражданин, живущ ***3, със средно специално
образование, разведен, работи като механик в „Йо Ко и Ко“ ЕООД, ЕГН: **********,
осъждан за това, че на
03.05.2020 г. в град Русе, на ул. „Стефан Стамболов“ до № 2, управлявал моторно
превозно средство - мотоциклет „Ямаха ИЗФ 50 Р“, с рама № YМ4НD000384, без
регистрационни табели, което не е било регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, определен с Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и
доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр. 67 от 2012г., бр. 20 от 2018г.) – престъпление по чл. 345,
ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
на подсъдимия обвинение, при същата фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието, както изложените в обвинителния акт. Релевират се фактически и
правни доводи, касаещи доказаност на обвинителната теза, както от обективна,
така и от субективна страна, а така също и досежно наличието на всички
съставомерни признаци на деянието, за което е предаден на съд подсъдимият. По
отношение индивидуализацията на наказанието, което следва да бъдат наложено на
подсъдимия, се заема становище, че при индивидуализация на същото следва да
бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства, предходното осъждане на
подсъдимия, обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане за две престъпления, едното от които се явява тежко по
смисъла на НК, както и че при осъществяване на настоящото деяние подсъдимият е
бил без СУМПС, тъй като същото му е било отнето, както и да бъдат взети предвид
предходните наложени на подсъдимия наказания за извършени от него нарушения на
ЗДвП. Като смекчаващи отговорност обстоятелства се сочи, че подсъдимият полага
грижи за дете. При отчитане на тези обстоятелства се предлага на подсъдимия да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да
бъде изтърпяно ефективно, както и на основание чл. 68 НК да бъде приведено в
изпълнение и отложеното наказание, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Защитникът на подсъдимия, моли да бъде постановена
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, като наказанието,
което да бъде наложено на същия да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като на същия бъде наложено наказание „Пробация“.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се сочат признанието
на вината още в досъдебното производство, съдействието на органите на
разследването и изразеното съжаление за извършеното деяние. Моли се да бъдат
съобразени и мотивите на подсъдимия за извършване на деянието, а именно че
същото е извършено, защото подсъдимият е искал да се прибере, за да успокои
детето си. Моли се да бъде отчетено, че подсъдимият изплаща издръжка на детето
си и полага грижи за детето на жената, с която живее и ако на същия бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“, то двете деца ще останат без
издръжка. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се посочва
и факта, че същият работи, няма изградени престъпни навици, осъждан е само
веднъж и има добри характеристични данни и генералната и личната превантивна
функция на наказанието биха били постигнати в пълна степен, ако на същия бъде
наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2
и т. 5 НК.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична
защита поддържа казаното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият
моли да бъде уважено искането на защитата и счита, че не се е случило някакво
тежко престъпление.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Г.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***3, със средно специално образование, разведен,
работи като механик в „Йо Ко и Ко“ ЕООД, ЕГН: **********, осъждан.
С Определение по НОХД № 758/2018 г. по описа на
РС-Царево, в сила от 12.11.2018 г. е било одобрено споразумение, с което
подсъдимият е признат за виновен, в извършването на престъпления по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК и чл. 343б, ал. 3 НК, като на същия е определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е
било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На подсъдимия
е било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем
месеца и „Глоба“ в размер на 300 лева.
На 03.05.2020г., подсъдимият С. привел в движение и
управлявал по улиците на град Русе моторно превозно средство - мотоциклет „Ямаха“
ИЗФ 750 Р“, с номер на рама YM4НD000384, което не е било регистрирано по
надлежния ред и било без поставена регистрационна табела.
Около 15,40 часа, на ул. „Стефан Стамболов“ до № 2
подсъдимият бил спрян за проверка от служители на Първо РУ при ОДМВР – Русе в
състав свидетелите П.К.Б., И.Б.Т.и А.Р.М., в хода на която проверка било
установено, че моторното превозно средство е без регистрация и регистрационна
табела, както и че подсъдимият не притежавал свидетелство за управление на МПС,
а така също и, че не притежавал на правоспособност за управляваното от него
моторно превозно средство.
В хода на извършеното разследване било установено,
че мотоциклетът бил регистриран в ОДМВР-София на 25.02.2005 г. на името на свидетеля
М. като регистрацията му била прекратена на 23.12.2009 г. и мотоциклетът бил
предаден за вторични суровини.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установената фактическа обстановка,
изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници,
намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, за което е
предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият К.Г.С.,*** е
управлявал моторно превозно средство - мотоциклет „Ямаха ИЗФ 50 Р“, с рама №
YМ4НD000384, без регистрационни табели, което не е било регистрирано по
надлежния ред, съгласно
чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, определен с Наредба
№ І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002г., изм., бр. 67 от 2012г., бр. 20 от 2018г.).
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по
пътища, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани, като съгласно чл. 140, ал. 2 ЗДвП
условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях е
регламентиран в Наредба № І-45 на Министерство на
вътрешните работи от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторни превозни средства и ремаркета
теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
В настоящия случай
моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия не е било регистрирано, тъй
като е било с прекратена регистрация и не е имало поставени регистрационни табели.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че моторното превозно средство не е било регистрирано и не
е имало поставени регистрационни табели. Във волево отношение същият пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние
и пряко е искал настъпването на същите.
При индивидуализиране наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът взе предвид степента на
обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена към обществената
опасност на деянията от този вид, която степен на обществена опасност съдът
намира за по-висока, тъй като се касае за управление МПС, което е било с
прекратена регистрация от 23.12.2009г., било е без поставени регистрационни
табели, което обстоятелство препятства възможността същото да бъде
индивидуализирано, ако с него е осъществен състав на административно нарушение
или на престъпление.
Обществената опасност на дееца, съдът намира за ниска,
тъй като същият няма трайно изградени престъпни навици и полага обществено
полезен труд.
Като отегчаващи наказателната отговорност съдът отчете
множеството налагани на подсъдимия административни наказания за извършени от
него нарушения на ЗДвП и КЗ. Същият е наказван 20 пъти за извършени от него
нарушения на правилата за движението по пътищата – 16 наказания наложени с
наказателни постановления и 4 с фишове, от които 4 пъти е санцкиониран с
наказателни постановления за управление на МПС без съответната правоспособност,
едно за препятставне на установяване на щетите от ПТП и неспиране на подаден
сигнал със стоп палка от полицейски служители, едно за управление на МПС, след
като е бил лишен от това право, едно за управление на МПС след употреба на
алкохол, три за нарушения на Кодекса за застраховането. Като отегчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете, че
настоящото деяние е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на друго
осъждане за извършени от него престъпления по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 НК и чл. 343б, ал. 3 НК, а така също и съдържащите се по делото данни за
извършени от страна на подсъдимия на други престъпни състави в хода на
настоящото производство, за които не е привлечен към наказателна отговорност, а
именно по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК и чл. 293 НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете полагания от страна на подсъдимия общественополезен труд и критичното му
отношение, изразено в хода на съдебното производство.
При отчитане на всички тези обстоятелства,
съдът намира, че наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия, за
това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл. 54 НК, тъй като
не са налице многобройни или едно, но изключително по своя характер смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуслови
приложението на чл. 55 НК.
Искането на защитата на същия да бъде
наложено наказание „Пробация“ противоречи на материалния закон, тъй като за
това престъпление са предвидени наказания „Лишаване от свобода“ или „Глоба“, а
чл. 55 НК се прилага, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се
окаже несъразмерно тежко. В случая най-лекото наказание предвидено за това
престъпление е „Глоба“, а наказанието „Пробация“, съгласно разпоредбата на чл.
37 НК се явява по-тежко по смисъла на закона.
При определяне на конкретното наказание,
което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, настоящия съдебен състав намира, че същото следва да бъде като
вид „Лишаване от свобода“, тъй като предвиденото наказание „Глоба“ се явява неотговарящо
на целите на наказанието по чл. 36 НК по отношение на подсъдимия и би се явило
необосновано занижено, а оттам и несправедливо, с оглед установените в хода на
производството обстоятелства, имащи отношение към неговата индивидуализация.
По отношение на този подсъдим многократно
са били налагани именно наказания „Глоба“ за извършени от него нарушенията
правилата за движението по пътищата, но това по никакъв начин не е способствало
за неговото поправяне и превъзпитание, за да бъде обоснован извод, че ако за
това престъпление на подсъдимия бъде наложено наказание „Глоба“ същото ще
постигне целите на наказанието по чл. 36 НК и в пълнота ще способства, за
неговото превъзпитание и поправяне. Въпреки твърденията на защитата, касаещи
реализираните от страна на подсъдимия доходи, видно от материалите по делото
същият не е заплатил доброволно наложеното му наказание „Глоба“ по НОХД №
758/2018г., а същата е събрана принудително в хода на образувано изпълнително
производство и то за повече от година, при положение, че съгласно декларацията
за семейно и материално положение на подсъдимия, същият реализира месечен доход
в размер на 3150 лева, което сочи и отношението на същия към изпълнение на
неговите задължения във връзка с наложените му санкции за негово противоправно
поведение.
Именно, защото предходното наложено на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“, за извършени от него две
престъпления, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК не е
постигнало целите на наказанието и настоящото деяние е извършено, именно в
изпитателния срок на това осъждане, това според настоящия съдебен състав
изключва възможността да бъде обоснован извод, че налагането на едно по-леко
наказание, а именно „Глоба“, за извършеното от подсъдимия престъпление би постигнало
целите на наказанието, както по отношение на личната, така и по отношение на
генералната превантивна функция на наказанието.
Не може да бъде споделена тезата на
защитата, касателно мотивите, за извършване на деянието от страна на
подсъдимия, а именно, че причината е била да се прибере при детето си, което е
плачело, тъй като на първо място, видно от показанията на свидетелката Й.В.,
подсъдимият е бил пред блока, в който живее свидетелката, където е оправял
мотора, когато му се е обадила, да се прибере да успокои детето и последващото
управление на моторното превозно средство, когато именно е бил спрян за
проверка, по никакъв начин не е свързано с необходимостта същият да се прибере
бързо до дома си, за да успокои дете си.
Не могат да бъдат споделени и доводите на
защитата, че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина в
хода на разследването. Видно от материалите по делото и събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, подсъдимият е направил опит да
склони свидетеля И.И.А.да изложи пред полицейските служители факти,
неотговарящи на обективната истина и след като не е успял с този свидетел е
склонил свидетеля Б.Б.Т.да представи неистински документ – договор за
покупко-продажба, с който да докаже, че е собственик на моторното превозно
средство, както и да изложи пред полицейските служители обстоятелства, които не
отговарят на обективната действителност, за да подкрепи застъпваната от
подсъдимия защитна теза, че моторът му е бил оставен за ремонт, което и този
свидетел е направил в хода на извършената проверка от полицейските служители.
Правото на защита на подсъдимия не е неограничено и не съдържа в себе си право
на лице привлечено към наказателна отговорност да извършва престъпления, във
връзка с реализиране на същото и това поведение на подсъдимия според настоящия
съдебен състав категорично не сочи на оказване на съдействие за разкриване на
обективната истина, а напротив затруднява разкриването на обективната истина.
Изразеното от страна на подсъдимия признание
на вината в хода на досъдебното производство, както посочва защитата, настоящия
съдебен състав намира за формално, тъй като след признанието, подсъдимият
изнася факти, които не отговарят на обективната истина, досежно мотивите за
извършване на деянието, както и досежно начина на извършване на деянието, а
самото признание не изразява осъзнаване на противоправното поведение и
укоримостта на извършеното от подсъдимия деяние. Таково осъзнато разкаяние
липсва и в съдебната фаза. Действително самото престъпление е леко по-смисъла
на НК, както посочва подсъдимия, но това е отчетено от законодателя при
определяне на санкцията за него, и само по себе си факта, че не се касае за
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК това не изключва
неговия общественоопасен характер и наказуемост.
Във връзка с тезата на защитата, касаеща
заплащаната издръжка и полаганите грижи за детето на подсъдимия, следва да бъде
посочено, че само и единствено това обстоятелство не е в състояние да обоснове
налагането на наказание, което не е съответно на извършеното и по този начин да
се даде приоритет на личния интерес на отделен индивид над обществения такъв и
това обстоятелство може да бъде съобразено и при налагане като вид наказание на
наказание „Лишаване от свобода“.
С оглед изложеното съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено именно наказание „Лишаване от свобода“, а не
„Глоба“ като вид наказание, като същото да бъде в размер малко над минимума, а
именно четири месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал.2 НПК, да се намали с една трета до предвидения в чл. 39, ал. 1 НК абсолютен минимум на наказанието
лишаване от свобода, а именно три месеца, което наказание подсъдимия да
изтърпи, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3, ЗИНЗС при
първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че едно наказание, свързано
с ефективен престой на подсъдимия в пенитенциарно заведение, за непродължителен
период от време, от една страна би въздействало изключително превъзпитателно
върху него и в пълнота би постигнало целите на личната превантивна функция на
наказанието за в бъдеще, а от друга страна не би лишило близките на подсъдимия
от доходи, за един продължителен период от време и най-пълно би способствало
подсъдимият да преосмисли своето бъдещо поведение, тъй като очевидно, че
по-леките наказания не са изиграли своя възпиращ и превъзпитателен ефект.
Тъй като престъплението е
извършено от подсъдимия в изпитателния срок на осъждането му по НОХД №
758/2018г. по описа на Районен съд – Царево и че са касае за умишлено
престъпление, то и на основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът постанови подсъдимият
да изтърпи изцяло и отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, наложено му по НОХД № 758/2018г., което
наказание да изтърпи на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в размер на 35,00 лева
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: