№ 14836
гр. София, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110112984 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника Н.
да заплати на ищеца следните суми : сумата от 936,79 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. АДРЕС, аб. № ***** за периода от м. 05.2018 г. до
м. 04.2020г. , ведно със законна лихва от 11.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 165,70 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 10.02.2022 г., сумата от 34,61 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 03.2019 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 7,42 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 10.02.2022
г.
С първоначалната си искова молба ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника М. К. в качеството й на
наследник на Д. Б. по отношение на процесния топлоснабден имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
1
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. С писмена молба ,
докладвана в първото по делото съдебно заседание ищецът насочва
претенцията си спрямо нов ответник –Н., като оттегля претенцията, предявена
спрямо първоначалния ответник М. Д. К.. С протоколно определение от
открито съдебно заседание, проведено на 16.05.23г. съдът е прекратил поради
направено оттегляне на исковете производството по отношение на
първоначалния ответник М. К., като като е конституирал на осн. чл. 228,
ал.3,ГПК в качеството на ответник , по искане на ищеца, Н. , спрямо когото
производството е продължило с даване на указания за отговор.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Н. чрез адв. М. Л. от
САК , с който по същество не се оспорва размера на дължимите суми за
топлоенергия за процесния период , не се оспорва правилността на
отразените суми по изравнителни сметки в информационната система на
ФИРМА , изготвени от ФДР за процесния период, не се оспорва, че имотът е
топлоснабден, както и че е доставено съответното количество топлинна
енергия. Ответникът не твърди да е налице плащане на задълженията.
Оспорва обаче наличието на облигационно отношение между ищеца и
ответника, доколкото твърди , че не е вещно-правен ползвател на имота съгл.
разпоредбите на ЗЕ.Счита исковите претенции за недоказани. Релевира
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи
2
доказателства.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените по делото към исковата молба доказателства , в т.ч.
справка за наследници на Д. Б., както и Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 19.12.1997г., по силата на който Д. Б. и Н. Б.а даряват на
внука си Н. процесния недвижим имот , последният неоспорен от ответника
, се установява придобиването на собствеността върху имота от страна на
ответника .
Няма данни, нито представени доказателства, сочещи на последващо
разпореждане с имота от страна на ответника, от които да се изведе обратния
извод, а именно, че ответникът не е собственик на процесния имот в
посочения по настоящото производство период.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
3
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот
се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответникът като собственик на процесния имот се явява
клиент /потребител/ на топлинна енергия за процесния имот и като такъв се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи
заплащане на цената на доставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
По делото не се оспорва количеството доставена топлинна енергия, нито
се оспорва, че не е налице плащане. С оглед на изложеното съдът приема, че
за процесния имот на ответника Н. е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно
и възлиза на претендираната стойност от 936,79 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът го
намира за частично основателно. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
4
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава. По отношение на процесния период са
приложими ОУ на ФИРМА от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е
клиентът длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия
случай началният период на исковата претенция е м.05.2018г., като
изискуемостта на дължимата топлинна енергия за този месец настъпва на
15.07.2018г. Исковата молба срещу новия ответник следва да се счита
предявена на дата 07.03.23г. , когато същата е постъпила в съда и е
докладвана в откритото съдебно заседание , т.е. в случая са налице погасени
по давност суми за периода м. 05.18г.- м. 12.2019г. включително. Непогасена
по давност и дължима е съответно главница за топлинна енергия за
периода м. 01.2020г.- -м. 04.2020г. в размер на 471,32лева, доколкото
исковата претенция за главницата следва да се уважи и отхвърли над
този размер и период.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и не установява
да е погасил необхванатите от погасителната давност парични задължения
на падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва, считано от 07.03.23г. / постъпване на исковата
молба срещу новия ответник в съда/. В ОУ е посочен моментът на настъпване
на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи
мораторна лихва. Мораторната лихва върху непогасената по давност главница
съдът изчислява по реда на чл. 162 ГПК на сумата от 81,15лева за периода от
15.03.2020г. до 10.02.2022г.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между ФИРМА и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Доколкото в
настоящото производство извършването на услугата не се установява в
5
рамките на процесния период от наличните по делото доказателства,
доколкото това обстоятелство се оспорва от ответника , както и от
привлеченото трето лице-помагач на ищеца ФИРМА ,като последното твърди
, че в рамките на процесния период не е извършвало услуга дялово
разпределение за процесния имот с аб. № ***** , съдът намира , че искът за
главницата от 34,61лева следва да се отхвърли изцяло като недоказан в
процеса.
Поради неоснователността на главния иск за заплащане на цена на
услуга „дялово разпределение“, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск за
заплащане на лихва за забава .
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни .
Съразмерно на уважените искове, на ищеца се следват разноски по
производството в размер на 96,54лева на основание чл. 78, ал.1 ГПК за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и държавна такса.
Съразмерно на отхвърлените искове на ответника се следват разноски в
размер на 214,39лева, които следва да се присъдят на адвоката, осъществил
безплатно процесуално представителство на ответника по делото.
Възнаграждението на процесуалния представител на ответника съдът
определи по реда на чл. 78, ал.5 ГПК , ръководейки се от фактическата и
правна сложност на делото и размера на минималното адвокатско
възнаграждение, определено съгласно специалната норма на чл. 7, ал. 2 от
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
защото предявените по делото обективно съединени искове са оценяеми.
Настоящият съдебен състав намира, че когато са предявени за общо
разглеждане от ищеца срещу определен ответник обективно кумулативно
съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение при прилагането на
чл.78, ал.5 от ГПК, е сборът от цената на всички искове.
Вадим от горните мотиви , съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ФИРМА, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец”
№23Б, сумата от 471,32 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2020г. за
имот находящ се на адрес: гр. АДРЕС, аб. № ***** , ведно със законна
лихва от 07.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 81,15 лв. за периода от 15.03.2020 г. до 10.02.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ за цена на топлинна енергия над уважения размер до пълния
предявен размер от 936,79лева и за периода м. 05.18г.- м. 12.19г.; искът за
мораторна лихва за забава над уважения размер до пълния предявен размер от
165,70лева и за периода 15.09.19г.- 14.03.20г.; и изцяло исковете за главница
за дялово разпределение в размер на 34,61лева за периода м. 03.19г.- м.
04.20г., заедно със законна лихва върху нея от датата на исковата молба до
изплащане на вземането, както и искът за лихва за забава върху главница за
дялово разпределение за сумата от 7,42лева за периода 01.05.19г.-
10.02.2022г. .
ОСЪЖДА Н. с ЕГН ********** да заплати на ФИРМА, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,54 лв., разноски по делото, съразмерно на
уважените спрямо него искове.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, да заплати на адвокат М. Л. Л. с ЕГН **********
от САК в качеството на процесуален представител на ответника Н.К. , на
основание чл. 38 ал.1,ЗА и чл. 78, ал. 3 и ал.5 ГПК, сумата от 214,39лева ,
разноски за адвокатско възнаграждение, за осъществено безплатно
процесуално представителство на ответника по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ФИРМА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8