Р Е Ш Е Н И Е
16.02.2021 год.
Номер 260030 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 09 (девети) септември Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 109 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Б.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** срещу
Наказателно постановление №19-0323-000098/05.03.2019 г., издадено от Началника
на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на наказателното постановление. Отрича се извършване на нарушението.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
не се и представлява.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно
заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 10.02.2019г. в 21.50
часа в гр.***, обл.***, на ул.“***“ до дом №** и в посока към изхода за с.***,
общ.*** жалбоподателят управлявал товарен автомобил „***“ с рег.№ ***,
собственост на Д. В. С., като бил спрян за проверка от служители на РУ
гр.В.Преслав св.П.П., св.Д.П. и С.В. Непосредствено преди да стигнат до
автомобила, полицейските служители видели от вратата до водача да слизат две
лица, едното С.Н., другото жалбоподателя М.. След като запитали, кой е
управлявал автомобила, непълнолетния С.Н. отговорил, че жалбоподателя е
управлявал. Н. споделил, че жалбоподателя му казал да съобщи, че той е бил
водач и да поеме вината. В хода на проверката полицаите усетили силен мирис на
алкохол от водача, който бил във видимо нетрезво състояние, поради което
последния бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер“, но той отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за
медицинско изследване №0030131. За установеното св.П.П. съставил АУАН Серия Д
№526578/10.02.2019г. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.174,
ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание ”Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
Показанията на разпитаният като свидетел полицейски
служител П., взел участие в процесната проверка са логични и безпротиворечиви,
и кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна
вяра.
Свидетелските показания от своя страна са в унисон с
приобщените по делото писмени доказателства.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на
административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на
чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на
ВР.
По делото е безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че на
инкриминираната дата и място жалбоподателят, като водач на моторно превозно
средство - товарен автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на Д. В. С. е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство - алкомер за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и
последващо предписание за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият
състав намира, че същият е законосъобразно санкциониран на основание и за
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, предвиждаща едновременно
правило за поведение и санкция за неизпълнението му.
Възражението на жалбоподателя, че към момента на
извършването на проверката от полицейските служители, не е бил водач на МПС,
поради което не е следвало да бъде изпробван за употреба на алкохол. Обстоятелството,
че именно жалбоподателят е бил водач на МПС се установява от писменото сведение
на С.Н., който е бил очевидец, като сведението е дадено писмено в присъствието на
родителя на Н.-неговата майка Е. С. Поради което съдът кредитира писменото
доказателство приложено по делото.
Сочените в жалбата от нарушителя лица, не са били в
автомобила и показанията им не биха били относими към предмета на доказване.
Обстоятелството дали водачът е употребил алкохол е
неотносимо към съставомерността на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, т.к
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е формално, като основание за ангажиране
на административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде
извършена проверка по надлежния ред, който отказ е безспорно установен от
доказателствата по делото. Липсата на доказателства относно това управлявал ли
е действително жалбоподателя автомобила, след употреба на алкохол, както и каква
е концентрацията на алкохол в кръвта или в издишания въздух на този водач се
дължи изцяло на виновното поведение на лицето, доколкото то е отказало да бъде
изпробвано по надлежния ред дали управлява МПС след употреба на алкохол. В
конкретният случай се санкционира поведението на водача, представляващо отказ
да се окаже необходимото съдействие на контролните органи при извършване на
проверки на водачите за управление на МПС след употреба на алкохол. Жалбоподателят, в хода на производството не е представил абсолютно никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата. От страна на
жалбоподателя не е наведено никакво доказателствено искане и не е поискано събирането
на каквото и да е доказателство, което по някакъв начин да опровергава констатациите
в съставния АУАН и респективно в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Вярно е, че на АНО е възложена доказателствената тежест относно
извършеното нарушение, но това не означава, че за да обори АУАН и НП посоченият
като нарушител е достатъчно само да го оспори. Необходимо е с оглед
предоставените му процесуални възможности да събере доказателства в подкрепа на
своите твърдения.
Административното нарушение е извършено както от
обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и правилно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното
лице. При определяне вида и размера на наказанията за извършените от
жалбоподателя административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, АНО е
наложил опредените конкретни размери в закона на наказанието „глоба“, които
отговарят на предвиденото в закона за съответното нарушение.
По отношение на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“, съдът счита за правилна преценката на административнонаказващия
орган, т.к видно от справката за нарушител/водач жалбоподателя има множество
наложени наказания за нарушения на ЗДвП, което обосновава високата му
обществена опасност като водач на МПС.
Наложените административни наказания са в рамките,
предвиден в закона, и са съразмерни на извършеното нарушение, поради което
отговорят на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не
представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото
отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила
наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено
административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към
настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен
контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №19-0323-000098/05.03.2019
г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД
на МВР - Шумен, с
което на Б.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата
разпоредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000.00
лв. /две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда
на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Районен
съдия: