Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.07.2020 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 1794
по описа за 2019 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 274 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД
твърди, че на 03.09.2006 г. в град
Асеновград, около 16.55 часа ответникът Г.П.М., управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № РВ 8326 РВ, след употреба на алкохол (2.47 промила), движейки се
с несъобразена скорост при извършване на маневра „десен завой“, навлязъл в
лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се там лек автомобил
„Пежо 306“ с рег.№ С 7766 МК. Вследствие
на ПТП-то е причинена смъртта на С.В.Г., която е била водач на л.а. „Пежо 306“,
както и средни телесни повреди на пътниците в автомобила: М.А.Г.и А.М.Г.. В ДП
е изяснен механизма на ПТП-то, концентрацията на алкохол в кръвта на ответника
и с Присъда от 05.11.2007 г. същия е признат за виновен, че е причинил смъртта
на едно лице и средна телесна повреда на повече от едно лице, като деянието е
извършено в пияно състояние. Автомобилът, който е управлявал ответника е бил
собственост на А.К.Д., същия е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена на 22.03.2006 г. със срок на действие до 22.03.2007 г.
при застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, застрахователна полица №
065060881956. Тъй като при настъпване на пътно-транспортното произшествие
ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол, над допустимата по закон
норма, то застрахователното дружество претендира от застрахованото лице сумата,
която е заплатена като обезщетение на пострадалите лица. Ето защо ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
част от присъдената и изплатена на М.А.Г., законна лихва върху главницата от
100 000 лева, считано от датата на увреждането – 03.09.2006 г. до
22.10.2012 г. – датата на изплащане на обезщетението в размер на 75 459,69
лева, изплатена с преводно нареждане за кредитен превод на 21.12.2013 г., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху частичната претенция
от 20 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Ангажират доказателства, претендират за направените
по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Г.П.М..
Постъпил е отговор от назначения му особен представител – адв.И.Г.,
с който моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Счита предявената претенция за напълно неоснователна, тъй като била предявена в
разрез с императивните норми, обективирани в чл.111,
б.В от ЗЗД. Твърди, че към момента на извършване на деянието, довело до
застрахователното събитие е бил актуален КЗ в сила от 01.01.2006
г. Съгласно чл.197 от КЗ (отм.) правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки: „Живот“, „Злополука“ и
„Гражданска отговорност“ по т.10-13 на раздел ІІ, б.“А“ от приложение № 1 – с
петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Освен това твърди, че
погасителната давност е фактически състав, който погасява правото на
принудително изпълнение и включва: изтичане на период от време, през който
кредиторът бездейства и позоваване-волеизявление на длъжника, че правото на иск
на кредитора е преклудирано. Нормата на параграф 22
от ПЗР на КЗ приложима по настоящото дело е част ІV на КЗ (отм.от 2006г.).
Изключение е въведено с нормата на параграф 31 от ПЗР на КЗ, която предвижда,
че за давността, която е започнала да тече при действието на отменения КЗ, се
прилагат чл.378, ал.1-6, ал.8 и чл.379 от КЗ (в сила от 01.01.2016
г.). Твърдят, че за периода 03.09.2006 г. (датата на увреждането) до 06.12.2018
г. (датата на подаване на ИМ) вземането
за лихви е погасено по давност, съгласно чл.111, б.“В“ от ЗЗД, дори ако се
приеме,че се касае за обезщетение, нямащо характера на лихва.
Изрично прави възражение за погасена по давност искова претенция, във всеки
от случаите. Няма доказателствени искания.
След като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между страните, че на 03.09.2006 г. в гр.
Асеновград, ответникът Г.П.М., при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № РВ 8326 РВ е нарушил
правилата за движение и с това по причинил смъртта на С.В.Г. – водач на л.а. „Пежо
306“ с рег.№ С 7766 МК и средни телесни повреди на пътниците в този автомобил: М.А.Г.и А.М.Г.. Деянието е извършено след употреба на алкохол, като отчетената концентрация
на алкохол в кръвта 2.47 на хиляда.
Не е спорно също така, че между собственика на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 8326 РВ – А.К.Д., управляван от Г.М. и ищцовото
дружество е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № 065060881956/22.03.2006 г., със срок
на действие от 23.03.2006 г. до 22.03.2007 (лист 10). От приетите писмени
доказателства се установява също така, че застрахователят е определил
обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследниците на С.Г.: М., А.и В.Г.общо
в размер на 150 000 лева – по 50 000 лв. за всеки по отделно, както и
отделно е била определена сумата от 16 000 лева общо – по 8 000 лв.
на М. и А.Г.– обезщетение за претърпените лично от тях телесни увреждания, в
резултат на ПТП-то. Недоволни от така определения размер за обезщетение,
наследниците на С.Г. са образували срещу ищцовото
дружество гр.дело № 10767/2011 г. по описа на СГС, което е приключило с решение
от 22.05.2012 г., с което дружеството е било осъдено да заплати на същите
обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 300 000 лева, по
100 000 лв. за всеки по отделно, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 03.09.2006 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените от наследниците разноски в размер на 8850 лева. Със същото решение ищцовото
дружество е било осъдено да заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от М.и А.Г., резултат на претърпените болки и страдания от телесни увреждания, резултат на ПТП-то, за
М.35 00 лв., а за А.25 000 лв., ведно със законната лихва в/у главниците
от 03.09.2006 г. до окончателното изплащане на задължението. Това решение на
съда е било постановено при участието на Г.М., като трето лице – помагач в
производството.
На 22.10.2012 г. е преведена с нареждане за групово
плащане, сумата от 100 000 лв., представляваща присъденото в полза на М. Г.обезщетение,
за претърпени от него неимуществени вреди, в следствие смъртта на съпругата му С.Г.. На 22.10.2012 г. и преведена с нареждане за групово плащане, сумата от
100 000 лв., представляваща присъденото в полза на А.Г.обезщетение, за
претърпени от него неимуществени вреди, в следствие смъртта на майка му С.Г..
На 22.10.2012 г. е преведена с нареждане за групово плащане, сумата от
100 000 лв., представляваща присъденото в полза на В.Г.обезщетение, за
претърпени от нея неимуществени вреди, в следствие смъртта на майка и С.Г.. На 22.10.2012 г. е преведена с нареждане за
групово плащане, сумата от 35 000 лв., представляваща присъденото в полза
на М. Г.обезщетение, за претърпени от него неимуществени вреди – болки и
страдания, резултат от причинените от процесното ПТП
телесни увреждания. На 22.10.2012 г. е преведена с нареждане за групово
плащане, сумата от 25 000 лв., представляваща присъденото в полза на А.Г.обезщетение,
за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от
причинените от процесното ПТП телесни увреждания. На
21.12.2013 г. е преведена с преводно нареждане за кредитен превод сумата от
78 409.69 лв., от които 75 459.69 лв. присъдената в полза на М. Г.законна
лихва в/у главницата от 100 000 лв., считано от 03.09.2006 г. – датата на
увреждането до 22.10.2012 г. – датата на изплащане на обезщетението и 2950 лв.
– представляваща 1/3 ид.ч. от присъдените разноски в
общ размер на 8850 лв. На 21.12.2013 г. е преведена с преводно нареждане за
кредитен превод сумата от 78 409.69 лв., от които 75 459.69 лв.
присъдената в полза на А.Г.законна лихва в/у главницата от 100 000 лв., считано
от 03.09.2006 г. – датата на увреждането до 22.10.2012 г. – датата на изплащане
на обезщетението и 2950 лв. – представляваща 1/3 ид.ч.
от присъдените разноски в общ размер на 8850 лв. На 21.12.2013 г. е преведена с
преводно нареждане за кредитен превод сумата от 78 409.69 лв., от които
75 459.69 лв. присъдената в полза на В.Г.законна лихва в/у главницата от
100 000 лв.,считано от 03.09.2006 г. – датата на увреждането до 22.10.2012 г. –
датата на изплащане на обезщетението и 2950 лв. – представляваща 1/3 ид.ч. от присъдените разноски в общ размер на 8850 лв.
На осн.чл.274 ал.1
т.1 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от застрахования,
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахования е управлявал МПС
след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма. С изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е
встъпил в правата на обезщетените лица и има права да иска от причинителят на
вредата пълното възстановяване на изплатената сума. Безспорно е също така, че
на основание чл. 274 от КЗ (отм.) от този момент за застрахователя е възникнало
правото да иска от причинителя на вредата възстановяване на изплатеното
обезщетение.
Решение №
5734 от 06.08.2012 г. на СГС, постановено по гр.дело № 10767/2011 г., с
което в полза на М. Г.са присъдени неимуществени вреди (част от които се
претендира в настоящото производство) е влязло в сила на 19.03.2013 г. Застрахователното
обезщетение в размер на 75 459.69 лв. е изплатено на М.А.Г.на 21.12.2013
г., а искът е предявен от ищеца на 06.12.2018 г. Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД –
Ако вземането е установено със съдебно решение /какъвто е настоящият случай/,
срокът на новата давност е всякога пет години, съгл. чл.197 КЗ /отменен/
давността също е 5 годишна. Давността по вземането на М. Г.тече от датата на
влизане в сила на съдебното решение – 19.03.2013 г., ищцовото
дружество е изплатило на същия обезщетение в размер на 75 459.69 лв. на
21.12.2013 г. Съгласно постановление № 7/1997 г. на пленума на ВС, за регресните
искове важи общата пет годишна давност, която започва да тече от заплащане на
застрахователното обезщетение на правоимащото лице, в
случая е започнала да тече на 21.12.2013 г., а исковата молба е предявена в
съда на 06.12.2018 г. – в петгодишния срок, или преди изтичане на пет години от
плащането, поради което вземането не е погасено по давност, като направеното в
тази връзка възражение е неоснователно.
Съдът приема, че е проведено пълно и
пряко доказване, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ето
защо претенцията е доказана както по основание, така и по размер, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
част от присъдената и изплатена на М.А.Г., законна лихва върху главницата от
100 000 лева, считано от датата на увреждането – 03.09.2006 г. до
22.10.2012 г. – датата на изплащане на обезщетението в размер на 75 459,69
лева, изплатена с преводно нареждане за кредитен превод на 21.12.2013 г. На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в
съда д окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените по делото разноски общо в размер на
3300 лева, от които: внесена държавна такса – 800 лв., депозит за особен
представител 1130 лв., ДТ за съдебно удостоверение 5 лв. и 1365 заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
Г.П.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, ул.”Г.Бенковски” № 3, представлявано от Коста
Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди), представляваща част от присъдената и изплатена на М.А.Г.законна
лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от датата на увреждането
03.09.2006 г. до 22.10.2012 г. – датата на изплащане на обезщетението в размер
на 75 459.69 лева, изплатена с преводно нареждане за кредитен превод на
21.12.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
частичната претенция от 20 000 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба 06.12.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 3300 лева (три
хиляди и триста), представляваща направени по производството разноски,
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: