ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......, 01.10.2020 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Гражданско отделение, в закрит заседание проведено на първи
октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1888 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
редовна и допустима искова молба на Г.Д.Ф., ЕГН **********,***, чрез процесуалния
си представител адвокат Т.А.,***, офис 3, против ОДМВР гр. Пазарджик, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Съединение” № 3.
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираното право и предявения иск:
В исковата молба се сочи, че между
страните съществува служебно правоотношение, тъй като по силата на заповед от
28.09.2015 г. ищецът е назначен на длъжност полицай в ОДМВР гр. Пазарджик.
Сочат се твърдения, че през периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. и до
момента изпълнява служебните си задължения на смени /дневни - от 07.00 часа до
19.00 часа и нощни - от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от
които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от
Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
Твърди, че съгласно определените правила
за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от ОДМВР гр. Пазарджик, същият се
отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е края на всяко
тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение,
отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Поради тази причина счита, че след
всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след отчитането на
положения извънреден труд /нощен труд/, се дължи сумата определена за положен
нощен труд, от която дата според ищеца следва да се начислят и лихви. Твърди,
че през претендирания 3 годишен период, са налични 4 тримесечия годишно или
казано иначе общо 12 тримесечия, през който не е отчетен и съответно заплатен
положения нощен труд, като падежът на всяка една от дължимите суми е изискуема
от датата на изплащане на трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие,
както и дължимите лихви считани за изискуеми от същата дата. В исковата молба
са посочени подробно дължимите суми след края на всяко тримесечие в табличен вид.
Ищецът твърди, че през процесния период
е положил нощен труд равняващ се общо на 1225 часа, които умножени с коефициент
1,143 обуславят размера на претендираната сума в размер на 1450,48 лева, към
която сума следвало да се добави и мораторна лихва за забава, от края на всяко
тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен
труд в размер на общо 185,33лв. /сто осемдесет и пет лева и тридесет и три
стотинки/, като образуването на посочения размер е подробно посочено в исковата
молба в табличен вид.
Твърди, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на
ЗДСл по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР. Сочи разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни -подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени -сумирано
за тримесечен период. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период, както и от факта, че ищецът е полагал труд през нощта /22,00-06,00ч./,
сочи че отношенията между страните следвало да се уреждат съгласно разпоредбите
на чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, който регламентират компенсиране на положения
труд извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Излагат се твърдения относно формирането
на брутното месечно възнаграждение, както и че сред предвидените в ЗМВР допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.
178, ал.1, т.3 ЗМВР. Излага твърдения във връзка с приложимата правна уредба. В
този смисъл сочи, че за периода от 01.04.2015 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. -
отм. бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./ От 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която впоследствие
е отменена от ВАС с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по Адм.дело № 5450/2016 г.,
обн.в ДВ бр. № 59 от 29.07.2016 г.. От 02.08.2016 г. и до настоящия момент
действа Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г.,
в сила от 02.08.2016 г./. Твърди, че текстовете и в трите наредби по отношение
на чл.3, ал.3 гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 -06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период от време. Посочва чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014 г. /ДВ бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ бр.
40 от 02.06. 2015 г., в сила от 01.04. 2015 г. / при сумирано отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00
часа за отчетения период се умножава по 0,143. Изтъква, че в следващите две
наредби № 8121з- 592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към
коментирания процесен период от м. февруари 2017 г. до настоящия момент липсвала
изрична регламементация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Според ищеца
това не следвало да се тълкува като въведена забрана за преизчисляване за
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. При наличие на такава празното счита, че в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР, следва субсидирано да се приложи разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В
противен случай държавният служител в МВР, би бил в неравностойно положение
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ. Излагат се твърдения касаещи начина на формира не коефициента от 1,143.
По
наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ОДМВР Пазарджик да изплати на ищеца дължима сума за положен
нощен труд в размер на 1450, лева /хиляда четиристотин и петдесет лева и
четиридесет и осем стотинки/, ведно с мораторната лихва за забава, изчислена
към края на всяко тримесечие поотделно, през процесния период /31.07.2017 г. - 31.07.2020
г./ на плащането на главницата, в размер на общо 185,33 лева /сто осемдесет и
пет лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба. Претендират се разноски.
Правна квалификация:
Предявен е иска с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във вр. с чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
На ответната страна е редовно връчен
препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът ОДМВР
Пазарджик, чрез Красимира Петрова Пенова – главен юрисконсулт депозира отговор,
в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Представя
писмени доказателства – заверени копия
на Заповеди, кадрова справка на ищеца, справка извадка от разплащателна
ведомост, правно становище от 27.09.2019 г. от проф. Мръчков, ежедневна
ведомост, месечен график и седмичен график за процесния период.
Обстоятелства, на които ответникът
основава твърденията си.
Ответникът признава, че през процесния
период ищецът е бил в служебни правоотношения с него, че е полагал труд на
смени, като е полагал нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа, който труд му е
бил заплащан в размер на 0,25 лева. Сочи, че не било предвидено допълнително
възнаграждение за нощен труд извън горепосоченото. Излагат се доводи, че искът
се основава на неправилно разбиране и тълкуване на нормите на ЗМВР. Твърди, че
за правоотношението на ищеца не могат да намерят приложение нормите на Кодекса
на труда, Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/, които да бъдат приложени по аналогия за служители
със статут определен по ЗМВР. Сочи, че не е налице нито Закон, нито акт на
Министерският съвет, с които да се допуска преизчисляването на положения нощен
труд от ищеца с коефициент 1.143. Посочва, че в процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/9.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за
реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ответникът
излага подробни съображения, касаещи начина на изчисляване на нощния труд,
неговата продължителност и приложимите законови разпоредби. Твърди, че НСОРЗ е
неприложима за дежурствата на полицейските служители. Обосновава това с
обстоятелството, че в МВР е разрешено
полагане на 8 часов нощен труд, което води до неприложимост на посочения
коефициент от 1.143, като последният можел да намери приложение само след
законова промяна, но не и в настоящия случай. В подкрепа на твърденията си сочи
множество решение на различни съдилища. Твърди, че с оглед неоснователността на
главния иск, неоснователен се явява и акцесорният.
Във връзка с изложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Претендира заплащане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствени искания:
Представените по делото писмени
доказателства от ищеца и ответника са относими /установяват обстоятелства,
които са от значение за делото/, допустими /предвидени в закона за установяване
на тези факти/ и необходими/, като по приемането им съдът ще се произнесе в
о.с.з.
С оглед представените от ответника
писмени доказателства и признатите от него правнорелевантни факти не е
необходимо задължаването му да представи по делото посочените в исковата молба
писмени доказателства, както и събирането на гласни доказателства.
По искането на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, което след запознаване с документите по делото и
със счетоводните документи предоставени от и намиращи се при ответника, както и
в цялост всички документи, касаещи броя на положените смени и отработени часове
от ищеца да отговори на посочените в исковата молба въпроси, съдът намира
същото за допустимо и необходимо с оглед предмета на настоящи спор. На основание
чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, поради което възнаграждението на вещото лице следва да се заплати от
бюджета на съда
Безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните е съществуването на служебното правоотношение с ищеца през
процесния период, както и факта, че ищецът е полагал труд на смени и с оглед
характера на работа през нощта /от 22:00 ч до 06:00 ч./, през същия период.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В тежест на ищеца е да докаже, че между
него и ответника е било налице валидно служебно правоотношение през процесния
период, че същият е престирал работна сила на смени през същия период под
формата на извънреден/нощен труд в твърдения от него обем, както и размера на
дължимото му възнаграждение за съответните часове извънреден/нощен труд и
размера на обезщетението за забава, както и изискуемостта на вземанията.
В тежест на ответника - работодател е
задължението за установяване на обстоятелството, че е заплатено възнаграждение
за положен извънреден/нощен труд на ищеца и неговия размер, както и
възраженията посочени в отговора на исковата молба.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2020 г. от 11:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
ПРЕПИС от постъпилия
писмен отговор да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
ДОПУСКА
представените
с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВЖЕНИЕ искането
на ищеца за допускане до разпит на свидетел и за задължаване на ответника да
представи описаните в исковата молба документи.
ПРИЗНАВА за безспорно
установен и неподлежащ на доказване факта, че в процесния период между страните
е съществувало служебното правоотношение, при което ищецът е полагал труд на
смени и с оглед характера на работа е полагал труд и през нощта /от 22:00 ч до
06:00 ч./.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Милена Лавчиева, което след
запознаване с материалите по делото, съответните счетоводни документи при
ответника, да отговори на посочените в исковата молба въпроси:
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение
на вещото лица в размер на 200 лева /двеста лева/, платими от бюджета на съда.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ вещото
лице и се ВЪЗЛОЖИ задачата на
експертизата С УКАЗАНИЕ за представяне
на заключението най-малко една седмица преди датата на насроченото съдебно
заседание и представяне на Справка-декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 2 от
29.06.2015 г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА
НА ИЩЕЦА,
че носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е било
налице валидно служебно правоотношение през процесния период, че същият е
престирал работна сила на смени през същия период под формата на
извънреден/нощен труд в твърдения от него обем, както и размера на дължимото му
възнаграждение за съответните часове извънреден/нощен труд и размера на
обезщетението за забава, както и изискуемостта на вземанията.
УКАЗВА
НА ОТВЕТНИКА,
че носи доказателствената тежест да установи, че е заплатено възнаграждение за
положен извънреден/нощен труд на ищеца и неговия размер, както и възраженията
посочени в отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ищцата, че при
неявяване в първото по делото заседание, невземане на становище по отговора на
исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може да
постанови неприсъствено решение.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: