Решение по дело №250/2020 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260029
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20205340200250
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

260029

 

град Първомай, 29.04.2021 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на първи декември две хиляди и двадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 250 по описа на Съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 481 / 10.08.2020 година на Началника на Районно управление „Полиция“ - Първомай, с което на С.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 34а, ал. 1 от същия Закон.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция С.Г.М. чрез процесуалния си представител адвокат И.С.Д. от Адвокатска колегия - *** моли Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

От фактическа страна:

 

От 20:00 часа на 14.06.2020 година до 08:00 часа до 15.06.2020 година младши инспектори при РУ на МВР - Първомай А.Н.Я. (актосъставител) и Р.С.Н. са дежурен автопатрул, когато след полунощ по разпореждане на дежурния в оперативната част на Управлението са изпратени на улица „***“ № * в град Първомай по сигнал за силна музика.

При пристигане на място органите на реда констатират работеща на двора тонколона и тъй като шумът е силен, няма как да извикат домакините и влизат в имота. Виждат отворените прозорец и врата на къщата, в която трима-четирима човека седят на маса и се веселят, и отиват при тях. Вътре ги питат за причината за силната музика и мъжът на жалбоподателката отговаря, че празнуват някакъв повод.

Обяснено му е, че за нарушението ще му бъде съставен акт, а той казва на С.М. тя да даде личната си карта, за да се състави акт на нея, което жената изпълнява и в нейно присъствие й е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 628342).

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични и от приобщената по съответния по НПК ред административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

 

В административнонаказателното производство при обжалване пред Съда на акта на наказващия орган единствено и само върху него лежи тежестта с предвидените по закон процесуални способи и средства да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление.

На С.М. е вменено в отговорност нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, чийто текст към инкриминираната дата визира: Забранява се озвучаването от обекти по ал. 1 (подчертаването на Съда) и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия, а по ал. 1 на чл. 16а от Закона съответните обекти са: за производство, съхраняване и търговия и обекти в областта на услугите (всички в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение), както и обекти в жилищни сгради с повече от едно жилище и в сгради със смесено предназначение.

Установява се от фактите по делото, че от имот с административен адрес: ***, около 0,05 часа на 15.06.2020 година се чува силна музика в разрез с императива на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и в случая няма спор, че жилището там попада в зона съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на ЗЗШОС, препращаща към Наредба № 7 / 22.12.2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Но липсват доказателства обектът на посочения адрес да е такъв от посочените в ал. 1 на чл. 16а от ЗЗШОС.

От друга страна, не се констатира по безспорен начин процесното нарушение да е осъществено от жалбоподателката, защото при проверката на място от органите на реда не е установено лицето, пуснало силно музиката – Актът за нарушението е съставен на С.М., защото тя предоставя личната си карта по заръка на мъжа си, а актосъставителят свидетелства в съдебно заседание: „Мисля, че мъжът на госпожата е пуснал музиката, но не знам със сигурност, защото, когато ние отидохме, музиката вече свиреше“.

С оглед на горното Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и следва да се отмени.

Предвид изхода на спора по разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, чл. 143 от АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е административнонаказващият орган Районно управление на МВР - Първомай, дължи разноски за оказаната на С.М. адвокатска защита.

Мотивиран от посоченото и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 481 / 10.08.2020 година на Началника на Районно управление „Полиция“ - Първомай, с което на С.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на С.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 (двеста) лева – разноски за процесуално представителство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:                             (п)              

СЗ