Решение по дело №2149/2013 на Окръжен съд - Пловдив

                                                      Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е  № 1392

                                                      гр. Пловдив, 12.07.2013 г.

 

            Пловдивски Окръжен Съд, въззивно гражданско тоделение – Х състав в закрито заседание на 12.07.2013 г. в състав

                                                                                    Председател: Величка Белева

                                                                                            Членове: Светлана Изева

                                                                                                             Пламен Чакалов

 

         като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2149/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 435 от ГПК.

         Обжалва се с жалба вх. № 7174/10.06.2013 г. от Е.Е. - длъжник по изп.д. 64/2011 г. по описа на СИС при РС – гр. Асеновград Постановление на ДСИ от 08.05.2013 г., с което е отказано искането й за намаляване на адв. хонорар, заплатен от взискателите по делото от 1 050 лв. на минималния такъв спрямо Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Поддържат се оплаквания за неправилност на отказа и намаляване на адв. възнаграждение от 1 050 лв. на 200 лв., който размер жалбоподателката счита че е минималния такъв с оглед горецитираната наредба, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

         Взискателят по изпълнението взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа че твърдяния от ищцата размер не е минималния такъв по наредбата, както и че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

         Приложени са писмените обяснения на ДСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Изпратено е в препис изпълнителното дело.

         Съдът установи следното:

         Жалбата е допустима – в срок от съобщаването на действието, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435 ал. 2, предл. последно от ГПК /, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         Предмет на изпълн. дело № 64/2011 г. на СИС при ПРС е въвод на взискателите спрямо длъжницата в присъден недвижим имот и парично притезания на взискателите към длъжницата в размер на 707 лв. – обезщетение за ползването на имота от последната без основание, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 02.09.2008 г.

         Договорения и заплатен адв. хонорар от взискателите е 1 050 лв.

         Въводът в имота първоначално е насрочен за 26.05. 2011 г. и е отложен по споразумение между страните. Насрочен е втори въвод на 06.06.2011 г., който е извършен – имотът е опразнен и предаден на взискателите.

         За паричното вземане изпълнението е насочено към опис на движими вещи на длъжницата и запор на банкови сметки. Било е спряно на основание чл. 454 ал.1 от ГПК и впоследствие продължено на основание чл. 454 ал. 2 от ГПК. Конституирана е като присъединен по право взискател Държавата – чрез НАП – ТД – Пловдив.

         Към настоящия момент няма изпълнение на паричното притезание на взискателите.

         Във вр. с молбата на длъжницата по чл. 78 ал. 5 от ГПК е назначена експертиза за оценка на присъдения имот и неговата стойност съгласно заключението на в.л. е 4 280 лева.

         Съгласно този предмет и стойност и съгласно чл. 10 във вр. с чл. 7 ал. 2 т.т.1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения минималния адв. хонорар е в общ размер на 336, 80 лв., формиран както следва : за образуване на изпълн. дело – 100 лв. ; за водене на изпълн. делои извършване действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 50 лв. / ½ от 100 лв. по чл. 7 ал. 2 т.1/; за въвод и опразване на присъден недв. имот – ½ от възнаграждението по чл. 7 ал. 2 на база стойността на имота – в конкр. случай 186, 80 лева.

         ДСИ в обжалваното постановление е приел че трикратния размер на този  адв. хонорар е над договорения 1 050 лв., а съгласно § 2 от ДР на наредбата той не може да се намалява под трикратния минимум.

         Становището Съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на § 2 от ДР на наредбата е приета от Висшия адвокатски съвет, без да е налице законова делегация за това, поради което Съдът не е обвързан от нея – в който смисъл и практиката на ВКС. Така Съдът при преценка за прeкомерност на адв. възнаграждение е обвързан единствено от определените с наредбата минимуми, както и с разпоредбите на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

         С оглед изложеното делото не е с ниска правна и фактическа сложност – противно на твърдяното от жалбоподателката, като и понастоящем паричните притезания на взискателите не са удовлетворени. Нито адвоката е длъжен да работи за минималното възнаграждение. Страните разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адв. хонорар в различни от предвидените минимални размери.

         С оглед което жалбата е неоснователна. Обжалваното постановление, макар и с различни от изложените от ДСИ мотиви, като краен резултат се явява правилно. Жалбата против него е неоснователна и ще се остави без уважение.

         И Съдът

                                                                 Р  Е  Ш  И

        

         Оставя без уважение жалбата на Е.Д.Е. – длъжник по изпълн.д. № 64/2011 г. на СИС при Районен Съд – гр. Асеновград срещу Постановление на ДСИ от 08.05.2013 г., с което е отказано искането й за намаляване на заплатеното от взискателите по изпълнението на пълномощника им адв. Д.А. възнаграждение от 1 050 лева.

         Решението е окончателно.

 

 

         Председател:                        Членове:1.                             2.