№ 153
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20242100900366 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ГИТЕКС” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Георги Цонков Георгиев- управител, със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Сердика” №2Б, ет. 1, адв. Здравка Марчева
против „КОМОТЕК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. 148, вх. 1, ет. 4, ап. 13,
представлявано от управителя В. Г. Ж. и В. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес
******** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата
от 77 459,75лв. (седемдесет и седем хиляди четиристотин петдесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща остатък от дължимите от
ответниците суми по неплатени фактури, издадени на основание договор (при
условия на разсрочено плащане) №178/01.02.2013 г. за покупко-продажба на
горива, както следва: 39 412,37лв. по фактура № **********/29.08.2014г.
цялата на обща стойност 42 412,37 лева с ДДС и 38 047,38лв. по фактура №
**********/ 30.09.2014г. на обща стойност 42 047,38 лева с ДДС, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до пълното изплащане на
задължението. Претендират се разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор при
условия на разсрочено плащане за продажба на горива. На основание договора
ищецът извършил доставки на горива на ответниците. За доставките били
издавани фактури, като фактура № **********/29.08.2014г. на обща стойност
с ДДС 42 412,37 лева и фактура № **********/30.09.2014г. на обща стойност
с ДДС 42 047,38 лева не били заплатени от ответното дружество.
Ищецът сочи, че съгласно клаузите на договора купувачът следва да
заплати доставеното гориво в десетдневен срок от деня на експедицията.
Предвидена била и неустойка при забавено плащане, в зависимост от срока на
1
забавата. Договорено е също така, че физическото лице В. Г. Ж., на основание
чл. 304 ТЗ се задължава солидарно с дружеството купувач за всички
последици от неизпълнение, включително неустойките по договора и за
разноските по събиране на вземането.
На 07.10.2021 г., ищецът изпратил нотариална покана до ответното
дружество за дължимите към този момент суми. След получаване на поканата
ответникът В. Ж. се разпоредил с недвижимото си имущество в полза на трети
лица, с което увреждал интересите на кредитора.
Твърди се в исковата молба, че през 2023 г. ищецът завел частичен иск
против ответниците за осъждането им да му заплатят сумата от 10 000 лева,
представляващи част от дължимите суми в общ размер на 109 094,72 лева по
три броя фактури, две от които са процесните, като по фактура №
**********/29.08.2014г. на обща стойност с ДДС 42 412,37 лева е
претендирана сумата от 3 000 лева, а от фактура № **********/ 30.09.2014г.
на обща стойност с ДДС 42 047,38 лева е претендирана сума от 4 000 лева.
Съдът уважил претенцията на ищеца до размера на 7 000 лева, която е
формирана именно от процесните две фактури, като претенцията по третата
фактура е била отхвърлена поради погасяването по давност. В тази връзка
ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22 април 2019 г. по
тълк.д.№ 3/2016 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската
колегии на ВКС, като счита че със сила на присъдено нещо са установени по
делото правопораждащите факти относно правото на вземане на ищцовото
дружество от „Комотек“ ЕООД, в това число действителността на сключения
между страните договор, извършените надлежно доставки, направеното
признание за дължимост на претендираната сума.
На последно място ищецът излага съображения за това, че по отношение
на процесните вземания не е изтекъл давностния 5-годишен срок.
Ответниците в постъпилия отговор на исковата молба оспорват
основателността на претенцията. Заявяват, че претендираните от ищеца
вземания са погасени по давност спрямо ответниците, а при условията на
евентуалност са погасени по давност по отношение на солидарния длъжник В.
Ж..
Ответниците навеждат доводи, че по силата на процесния договор,
купувачът „Комотек“ ЕООД се задължава да извършва периодични плащания
за доставяни му периодично горива, поради което в случая е следва да се
приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Твърди се, че по отношение на ответника В. Ж. не е налице прекъсване на
давността, поради което по отношение на него тя е изтекла. В тази връзка се
сочи, че писмото, с което се потвърждават вземанията на длъжника, изхожда
само от ответното дружество, което е самостоятелен правен субект и
едноличният собственик не отговаря за задълженията на дружеството.
Цитирана е и разпоредбата на чл. 125 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът в допълнителната искова молба изразява становище по
2
депозирания от ответника отговор. Оспорва твърденията на ответниците, че
плащанията по процесния договор са периодични такива по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Сочи, че в случая се касае за рамков договор, а не за договор за
периодични доставки. Позовава се на решение № 91 от 8.07.2024 г. на ВКС по
к. т. д. № 2505/2022 г. Заявява, че в конкретния казус е приложима общата
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която не е изтекла до датата на
предявяване на исковата молба.
Навеждат се и доводи за това, че вземането на ищеца не е погасено по
давност и по отношение на ответника В. Ж.. Сочи, че управителят на
„КОМОТЕК“ ЕООД В. Ж. (който е и солидарен длъжник) е признал лично
наличието на неплатени задължения в общ размер от 128 360.08лв., които са в
по-голям размер от претендирания по делото, поради което за него също е
прекъсната течащата погасителна давност. Заявява, че с решение на Pайонен
съд Бургас от 28.09.2023 г. по гр.д.№ 716/2013г., потвърдено от Окръжен съд
Бургас, представляващо частичен иск относно процесното право на вземане
със силата на присъдено нещо са установени по делото правопораждащите
факти относно правото на вземане на ищцовото дружество от солидарните
длъжници Комотек ЕООД и В. Ж..
В допълнителния отговор на исковата молба ответниците оспорват
допълнителната искова молба като неоснователна. Излагат подробни
съображения, че процесното писмо потвърждение изхожда само и единствено
от ответното дружество, поради което давността по отношение на ответника-
физическо лице, е продължила да тече и е изтекла.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е по делото възникналото между страните облигационно
правоотношение, като последица от сключения договор № 171/01.12.2012г. за
покупко-продажба. По силата на това съглашение „Гитекс” ЕООД се
задължавал да достави на „Комотек” ЕООД течни горива и други течни
петролни продукти, а последният да заплати при условията на разсрочено
плащане същите. Съгласно чл. 9.1 от договора плащането на продадените
стоки следвало да се извършва до десетия ден от датата на експедицията, а по
силата на клаузата на чл.14 от същия документ подписалото го физическо
лице отговаряло солидарно с купувача за всички последици от неизпълнение
на задълженията, включително и за разноските по събиране на вземането. Не
са налице противоположни позиции и относно извършените доставки,
обективирани в представените по делото две фактури №
**********/29.08.2014 г. на стойност 42 412,37 лева с падеж на задължението-
08.09.2014г. и № **********/ 30.09.2014 г. на стойност 42 047,38 лева с падеж
на задължението- 09.10.2014г. Липсват разногласия и досежно цената на
продадената стока.
Приобщени са писмени доказателства- писмо за потвърждение от
04.09.2019г., в който документ ответникът признава задълженията си към
3
продавача към 31.12.2018г. в общ размер на 128 360,08 лева и писмо-
потвърждение (без дата), с което е признато, че към 31.12.2019г. задълженията
на „Комотек“ ЕООД възлизат на сумата от 136 101,73 лева.
Приложена е и нотариална покана от „Гитекс ЕООД до „Комотек“ ЕООД,
с която е даден седмичен срок за изпълнение и същевременно се уведомява
длъжника, че при липса на такова кредиторът ще пристъпи към събиране на
вземанията си по съдебен ред.
Освен казаното, на настоящия състав е служебно известно наличието
на спор между същите страни на същото правно основание, предмет на
гражданско дело №716/2023г. по описа на Районен съд гр.Бургас, приключил с
влязъл в сила съдебен акт. През 2023г. ищецът завел частичен иск против
ответниците за осъждането им да заплатят сумата от 10 000 лева,
представляващи част от дължимите суми в общ размер на 109 094,72 лева по
три броя фактури, две от които са процесните, като по фактура №
**********/29.08.2014г. на обща стойност с ДДС 42 412,37 лева е
претендирана сумата от 3 000 лева, а от фактура № **********/ 30.09.2014г.
на обща стойност с ДДС 42 047,38 лева е претендирана сума от 4 000 лева.
Съдът уважил претенцията на ищеца до размера на 7 000 лева, която е
формирана именно от процесните две фактури, като претенцията по третата
фактура е отхвърлена поради погасяването и по давност. Решението на БРС е
било обжалвано и потвърдено с решение №190/21.02.2024г. по в.г.д. №
2071/2023г. по описа на БОС.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело №
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск
обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия, незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
След като с това влязло в сила решение /по г.д.716/23г./ са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
4
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната сила на
присъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право. Казаното несъмнено важи и за възражението за
погасен по давност иск, обсъден от Районния съд.
Ответникът счита, че в случая следва да се приложи кратката 3-годишна
давност, тъй като се касае за периодични плащания. Съдът не споделя това
становище. В тълкувателно решение № 3/2011г. от 18 май 2012г. е прието, че
периодичните плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризират
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай имаме
рамков договор с еднократно задължение т.е. неплатените фактури са
издадени за еднократно предоставяне на стока. В този случай задължението по
конкретната фактура може да бъде предявено пред съд в петгодишен срок или
се прилага общата давност. И както е установил и Районният съд давността по
тези фактури изтича на 08.09.2019г. и на 09.10.2019г. съответно за фактура №
**********/29.08.2014г. с падеж на плащане 08.09.2014г. и №**********/
30.09.2014г. с падеж на плащане 09.10.2019г. Предвид потвърждението за
признаване на наличните задължения, направено на 04.09.2019г. е прекъсната
течащата давност и е започнала да тече нова погасителна давност.
Спори се за пръв път в настоящото дело, че по отношение на солидарния
длъжник- физическо лице- В. Г. давността не е прекъсната. Подобно
оспорване несъмнено е преклудирано, тъй като от една страна ответниците е
следвало да изчерпят възраженията си в предходния процес, а от друга
районният съд е обсъдил същото и приел, че давността е прекъсната по
отношение и на двамата ответници. Този въпрос няма как да се пререшава в
настоящото производство. За пълнота следва да се посочи, че в приложеното
по делото писмо-потвърждение от 04.09.2019г. управителят на „Комотек“
ЕООД- В. Ж. /който е солидарен длъжник по процесния договор/ е признал
наличието на неплатени задължения в общ размер от 128 360, 08 лева, т.е. в
по-голям размер от претендираните по делото суми. Този ответник като
солидарен длъжник, и съгласно чл.122 ГПК отговаря като купувача. При
съобразяване на обстоятелството, че В. Ж. е управител и едноличен
собственик на капитала на „Комотек“ ЕООД, съдебният състав намира за
нелогично да се приеме, че подписване на потвърждението за признаване на
задължение изхожда само от управителя на едноличното дружество- В. Ж., а
не и от него като физическо лице- съдлъжник. Юридическите лица формират
5
воля именно чрез управителните си органи и когато едно физическо лице
действа в рамките на търговската дейност на едно дружество като управител,
а като физическо лице поема задължение като съдлъжник на това юридическо
лице, волеизявленията, изхождащи от това физическо лице следва да се ценят
като такива на двата субекта, освен ако има изрично ограничение. Поради това
и съдът намира, че е налице признание на задълженията и на физическото
лице, което е прекъснало давността по смисъла на чл. 116, б „а“ от ЗЗД.
Поради това искът и срещу този ответник е основателен.
Предвид гореизложеното и приетите за безспорни и неподлежащи на
разглеждане факти по делото, то подлежат на разглеждане единствено
въведените от ищеца твърдения относно размера на претендираните вземания
по двете фактури. Ответниците не са възразили с отговорите си относно
размера на задълженията си, а и както се установи по делото те са признали
задължения в размери доста по-големи от претендираните в настоящото дело.
Други доказателства, свидетелстващи за извършено плащане не са
ангажирани. Това и предвид установеното, че давността по отношение и на
двамата ответника е прекъсната с потвърждаване размера на дълга води до
непротиворечив извод за наличие на тяхно солидарно задължение към ищеца
в размер на сумите от 39 412,37лв. по фактура № **********/29.08.2014г.
цялата на обща стойност 42 412,37 лева с ДДС и 38 047,38лв. по фактура №
**********/ 30.09.2014г. на обща стойност 42 047,38 лева с ДДС. Основателен
е и искът за присъждане на законната лихва върху сумите от подаване на
исковата молба до пълното изплащане на задължението.
Предвид уважаване на исковете в цялост, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3098,39лв.-
разноски по делото, представляваща заплатена от ищеца държавна такса.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КОМОТЕК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. 148, вх. 1, ет. 4, ап. 13,
представлявано от управителя В. Г. Ж. и В. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес:
******** солидарно да заплатят на „ГИТЕКС” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Георги Цонков Георгиев- управител, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.”Сердика” №2Б, ет. 1, адв. Здравка Марчева сумата от 77 459,75
(седемдесет и седем хиляди четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет
и пет стотинки) лева, представляваща остатък от дължимите от ответниците
суми по неплатени фактури, издадени на основание договор (при условия на
разсрочено плащане) №178/01.02.2013 г. за покупко-продажба на горива, както
следва: 39 412,37лв. /тридесет и девет хиляди четиристотин и дванадесет лева
и тридесет и седем стотинки/ по фактура № **********/29.08.2014г. цялата на
6
обща стойност 42 412,37/четиридесет и две хиляди четиристотин и дванадесет
лева и тридесет и седем стотинки/ лева с ДДС и 38 047,38 /тридесет и осем
хиляди четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ лева по фактура
№ **********/ 30.09.2014г. на обща стойност 42 047,38/четиридесет и две
хиляди и четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ лева с ДДС,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.11.2024г. до пълното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „КОМОТЕК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. 148, вх. 1, ет. 4, ап. 13,
представлявано от управителя В. Г. Ж. и В. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес:
******** да заплатят на „ГИТЕКС” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Георги Цонков Георгиев- управител, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.”Сердика” №2Б, ет. 1, адв. Здравка Марчева сумата от 3098,39лв. /три
хиляди деветдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд
гр.Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7