Решение по дело №150/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на А. З. С., чрез адв. Н., против Уведомително писмо изх. № 01-6500/481 от 18.02.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което са извършени намаление на подпомагането в общ размер 554.40 лв. и се оторизира сума в размер на 671.44 лв., която е прихваната и съответно изплатената сума е 0.00 лв.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с указанията дадени с влязлото в сила решение № 209/27.07.2023 г., постановено по адм.дело №202/2023 г. по описа на АдмС – Русе, а именно при новото произнасяне от страна на административния орган, да бъдат съобразени дадените в мотивите на решението указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Твърди, че не са извършени проверки на място. Сочи още, че през кампания 2019 не са установени никакви несъответствия и подпомагането е определено на 100 % за цялата заявена площ. Излага твърдения, че в оспореното писмо отново няма яснота относно извършените намаления и неизплащането на оторизираните суми, което също било в противоречие с дадените от съда указания в мотивите на горецитираното решение.

Иска съдът да постанови решение, с което да отмени административния акт и претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът – замeстник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа изложените мотиви в становището на зам.изпълнителния директор, представено по делото (л.11 и л.12 от преписката). Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Фактите:

Няма спор между страните, че А. З. С., от [населено място] община Русе е земеделски производител (земеделски стопанин).

Жалбоподателят подал до ДФЗ общо заявление за подпомагане 2021 ФЛ УРН:573267, УИН 1809062197610 (от л. 15 до л. 24 от преписката) по няколко мерки и схеми, а именно: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), „Агроекология и климат“ (Мярка 10) и „Биологично земеделие“ (мярка 11).

Неразделна част от това заявление е таблицата в него (л. 17 от преписката), за използваните парцели, за които иска подпомагане. Сред тях е и процесният такъв – землище на [населено място], номер на БЗС по И. 87700-1838-5, номер на парцела по И. 87700-1838-5-1, с площ 0.60 ха. Към заявлението приложил и изискуемите в такива случаи документи.

При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни (л. 24 от преписка - гръб и сл.). Записано е в таблицата за заявените площи (л. 26 от преписката), че декларирана площ за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 за 2020 г. и 2021 г. е 3.98 ха. На л. 13 от преписката е налице документ с дата 01.04.2025г., 11:31 часа, от който е видно, че е направена справка за подаденото от Сезаи заявление с УИН 18/090621/97610 и че по отношение на [БЗС]-1838-5 с номер на парцела 87700-001-003, с площ 0.59 ха са налице двойно декларирани площи.

На 20.02.2025 г., жалбоподателят получил/изтеглил от СЕУ (Системата за електронни услуги; л.5 от преписката) Уведомително писмо за АЕП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 ”Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, [населено място], с което бил уведомен, че във връзка с изпълнение на влязло в сила решение № 209/27.07.2023 г., постановено по адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе, ДФЗ „Земеделие“ е преразгледал отново подаденото от Сезаи заявление за кампания 2021 г. и в резултат е установил, че оторизираната субсидия по мярка 10, за кампания 2021г. е в размер на 671.44 лева. Посочено е, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез И.. Писмото завършва с подпис на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и указания за възможността за обжалването му. Следва таблица за оторизирани суми по направление КПЕ, в която в колона 4 от раздел „Недекларирана площ“ е записано 0.6 ха, а в колона 5 от същия раздел -17.75 %. В колона 6 „Санкционирана площ“ е отразено 1.2 ха. В колона 11 „Намаления и санкция за наддеклариране“ е записана сумата 554.40 лева. В колона 21 „Оторизирана сума“ е записана сумата 671.44 лева.

В пояснителните бележки към колона 6 е посочено, че санкционираната площ се дължи на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2021 г., установени при извършени административни проверки, като РА използвала данните, предоставени от МЗХ по реда на чл. 41, ал.5 от ЗПЗП. В последващите таблици (л.2 – гръб от преписката) са отразени резултатите от предоставените данни, като е видно, че по отношение на процесния имот, жалбоподателят е подал документи за предоставено му временно ползване на площ 0.6 ха – договор за наем (л.42 от делото) и Е. Н. Н. също е подал документи за имота за площ 0.6013 ха – договор за наем (л.45 от делото). В случая на двамата кандидати, които според органа били заявили за подпомагане една и съща площ, била наложена санкция в съответствие с нормативните изисквания на чл.17, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2029г . за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следва хронология на движението на кореспонденцията между ДФЗ-РА и ОД „Земеделие“ – Русе, както и с МЗХ. Органът завършва с извода, че тъй като в договорите за наем и на двамата кандидати не се съдържат данни, които да идентифицират съответната част от имота ползвана от всеки от тях, то ДФЗ-РА не може да разреши установеното застъпване в полза на единия от кандидатите, а другият да бъде санкциониран.

Отново в пояснителните бележки, но към колона 11 е отбелязано, че санкцията за наддекларираната площ е изчислена съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г.

На последната страница на писмото е друга таблица – „Извършени плащания“, като в колона „Оторизирана сума“ е записана сумата 671.44 лева, а в следващата колона „Прихваната сума“ – 671.44 лева. В колона „изплатена сума“ – 0 лева.

В административната преписка освен УП и заявлението на Сезаи за подпомагане с УИН 18/090621/97610 по мярка 10 ”Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г. са и заповедта за делегиране на правомощия от ИД на ДФЗ на заместника му – П. С. и Решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно Протокол № 215 от 13.07.2023 г. Тук се намира и становище от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ от дата – 01 април 2025 г. В това становище се дава разяснение защо е наложена санкция на жалбоподателя, в размер на 554.40 лв. Липсва обяснение обаче за направеното прихващане.

По настоящото дело е изискано и приложено за послужване адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Уведомително писмо, изх. № 01-6500/481 от 18.02.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 за кампания 2021, издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", по заявление УИН 18/090621/97610, е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Съдът приема, че то е издадено както при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, така и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, включително и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, за които строго следи Съда на Европейския съюз.

На първо място, от АО е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Въпреки дадените в мотивите на решение № 209 от 27.07.2023 г., постановено по адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе, указания, в издаденото във връзка със същото решение и оспорено в настоящото производство писмо, отново липсват мотиви относно направеното прихващане. Фактическите основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и съответните приложения, и резултатите от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 г. Отново липсват доказателства, даващи основание на АО за прихващането. Дадени са общи разяснения под таблицата за прихващане, че то се извършва, когато е издаден АУПДВ или са приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки или са приспаднати на основание чл.38, ал.15, вр. с чл.65, ал.14 от ЗДДФЛ. Коя обаче е била хипотезата, при толкова възможности за прихващане, не става ясно. В УП, липсва мотивиране относно наложеното прихващане на оторизираната сума. Не е посочен, чрез индивидуализация, влязъл в сила акт, въз основа на който е направено това прихващане или е по друг ред. По тази причина, както е посочил и съдебния състав при разглеждане на адм.дело №202/2023 г. на АдмС – Русе, съдът не е в състояние да направи проверка за законосъобразност – да установи съществува ли такъв акт, дали подлежи на изпълнение, дали вече дължимата по него сума не е била прихваната или платена. Поради неиндивидуализирането на акта, въз основа на който се извършва посоченото в УП прихващане, съдът не може да извърши преценка и относно спазването на материалния закон в тази част на административния акт.

Оспореното уведомително писмо е издадено и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То се състои в нарушаване на правилото на чл.35 от АПК, съгласно което „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени“. Това обстоятелство също е посочено в мотивите на решение № 209 от 27.07.2023 г., постановено по адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе.

Както се установи от писмените доказателства приложени в настоящото производство и тези приложени по адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе, действително процесният имот - БЗС от И. 87700-1838-5 е бил заявен за ползване от две лица. При площ за имота 12013 кв.м, жалбоподателят е заявил 6.00 дка, а другият ползвател – 6.013 дка. Всеки ползва своята част в реални граници и на практика няма застъпване. И двамата ползватели имат годно и самостоятелно правно основание за ползване на своята част – договори за наем. Неизясняване от АО на факта на реалното разпределение на имота е нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, а с несъбирането на допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина, е нарушил и следващата норма - на чл.36 от АПК.

В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.2, § 1, т.23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, съгласно която „установена площ“ означава: а) за схеми за помощи за площ — площта, която отговаря на всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, независимо от броя на правата на плащане, с които разполага бенефициерът; или б) за мерките за подпомагане за площ— площта на участъците или парцелите, идентифицирани посредством административни проверки или проверки на място;“. Следователно АО не само има възможност, но и задължение да извърши проверка на място, след като административните проверки са го довели до невъзможност да определи за кой от кандидатите се отнася установеното застъпване. Недопустимо е да се налагат санкции, без да са изяснени относимите факти и обстоятелства, а само върху констатации като „ДЗФ-РА не може да разреши установеното застъпване.“

Обжалваният акт е издаден в нарушение на материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно препращащата норма на чл. 4 на същия законов текст, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по чл. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на ЕС. В конкретния случай, извършеното с УП намаление на подпомагането на жалбоподателя е обосновано основно с наличието на застъпени площи (заявени площи от повече от един ЗС). От писмените доказателства се установява, че двамата кандидати са сключили договори за наем, които са регистрирани. Подадени са били и заявления по чл.70, ал.1 от ПП на ЗСПЗЗ, вр. с чл.37б, ал.3 от закона за неучастие в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на имота, т.е. последният е ползван в реални граници. Това от своя страна означава, че в процесния имот с [идентификатор]-001-003, за който кандидатства за финансиране жалбоподателя, има двама ползватели, на всеки от тях е предоставена съответната част от площта на имота, като ако всеки беше заявил коректно тази част за финансиране (съответно на предоставеното му под наем, най-малкото като площ) до дублиране и застъпване не може да се стигне, защото няма дублиране на ползването нито като размер, нито като място. Налага се изводът, че в случая жалбоподателят е заявил площи, които реално са му предоставени по силата на договор за наем и реално не са налице установените от ответника застъпени площи от 0.60 ха.

Вярно е, че ответникът ползва данните за заявените за подпомагане парцели от МЗХ, но както вече бе посочено по-горе, това не означава, че не дължи проверка на тези данни, особено след като принципно те са придружавани от документи, удостоверяващи коректността им. Нормата на чл. 41, ал. 3-9 от ЗПЗП регламентира кои земеделски земи са допустими за подпомагане и по какъв начин се регистрират правните основания за ползването на земеделските земи. Съгласно чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, МЗХ степенува, обобщава и предава на РА еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделските земи, с което ответникът цели изграждане на защитната си теза, че именно с оглед тези данни следва да работи при проверките. Съгласно чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП, РА дължи при извършване на проверката по ал. 7 (при която се съпоставят данните по ал. 5 на същия текст, при спазване на изискванията на ал. 3 и 4 от с. з.) когато се установят заявени без правно основание площи, да извърши географско определяне на площта и местоположението им. В този случай, следва МЗХ да предостави допълнителна информация на РА. Съгласно чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП, когато при проверките по ал. 7 и ал. 8 не бъде установено регистрирано правно основание, РА прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В настоящия случай, административният орган не е извършил тези дължими проверки, при които да установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от двамата земеделски стопани площи, доколкото с договорите им за ползване са им предоставени различни части от един и същи парцел. ДФЗ не може да коригира данните от МЗХ, но дължи посочените проверки, още повече, че за процесните имоти са предоставени доказателства – договорите, свързани с тези данни, и ДФЗ-РА е бил уведомен и в предходните години за наличието на няколко наемателя във въпросния имот. При проверките, процесният имот е установен като заявен от двама кандидати, но не е констатирано, кой от тях какво право на ползване има от заявения от него за подпомагане имот.

Както е посочено и в решение № 209 от 27.07.2023 г., постановено по адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе, липсата на техническа възможност в системата на МЗХ за въвеждане на данни за части от поземлен имот, било то като ползвани от повече от едно лице или като съсобственост не означава, че собственикът - в случая физическо лице, не може да отдаде под наем части на имоти на различни лица, което представлява и форма на разделяне на ползването, още по-малко, че в този случай множеството ползватели не могат да кандидатстват за финансиране. В случая, жалбоподателят е представил договора си за наем, който доказва легитимността на ползването на описаната в него част от процесния имот, като е заявил за финансиране тъкмо тази част, като до този договор МЗХ има достъп. Не може техническите затруднения, свързани със софтуера на МЗХ да се вменяват във вина на жалбоподателя, който да носи неблагоприятни последици, изразяващи се в намаление на финансирането. На МЗХ именно за това се представят и договорите или другите правните основания за ползване на заявените за финансиране площи от всички лица – за да се извърши проверка на заявените обстоятелства от всеки кандидат. Да се приеме, че нито министерството, нито ответникът могат да проверяват тези данни означава да се даде възможност на всеки недобросъвестен кандидат да заяви произволно каквито намери за добре площи, вкл. хипотетично в землища дори на цялата страна и да блокира по този начин изплащането на помощи на всички останали земеделски производители в страната, които са декларирали коректно данни и заявили за подпомагане само площи, които са им предоставени за ползване. Нещо повече, това означава изначално да се изключат от финансиране всички имоти, които имат повече от един собственик или ползвател, ако те не са разпределили ползването си на място. Нито законът, нито наредбата обаче поставят такова изискване и след като в случая двойно заявените площи са били съпътствани с договори, които ясно установяват, че жалбоподателят е заявил за финансиране площ, която му е предоставена за ползване (поне като размер), няма как да се откаже финансиране на добросъвестния кандидат. След като жалбоподателят е заявил за финансиране площ от имот, който му е предоставен с валиден договор за наем и няма договор за ползване на същата част от този имот и с другия кандидат, на първия не може да се откаже финансиране, дори ако вторият кандидат дублира площта на жалбоподателя недобросъвестно, но в случая това не е така. Подобен казус е в Решение № 9912 от 7.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2022 г., V о.

Извън всички тези нарушения и въпреки дадените в мотивите на решение № 209 от 27.07.2023 г., постановено по адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе, указания, и новото, оспорено в настоящото производство, УП отново е издадено и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. По заявление на Сезаи за кампания 2019г., по което е издадено Уведомително писмо, Изх. №02-180-6500/3663 от 15.11.2022 г. (л. 42 и сл. от адм.дело № 202/2023 г. на АдмС – Русе) по същата мярка, при същите заявени площи, на същите правни основания за ползването им, не са били установени никакви несъответствия и подпомагането е било определено на 100% от заявената площ – 1214.32 лева. Сега при идентични условия, не само се намалява, а и прихваща и редуцираната сума по заявление УИН 18/090621/97610 за кампания 2021г. Това е нарушение на цитираните принципи, защото те позволяват на правните субекти да предвидят нормативните измерения на своето поведение. Те ограничават възможността на органите, натоварени с държавна власт, да преуреждат последиците от настъпили в миналото юридически факти. Промяната в провежданата политика, макар и необходима, не може да бъде основание за засягане на придобити права, ако не съществува надделяващ обществен интерес, чиято защита се преследва.

По изложените по-горе съображения, съдът намира жалбата за основателна и доказана. Административният акт страда от пороците, записани в чл.146, т.3 и т.4 и 5 от АПК, нарушава и основни принципи на ЕП.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК административният орган дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение, доказани в размер на 500 лева и държавна такса в размер на 10 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Русе - V състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. З. С., [ЕГН], от [населено място], община Русе, област Русе, [улица], Уведомително писмо изх. № 01-6500/481 от 18.02.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 за кампания 2021, издадено от зам.изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което са извършени намаление на подпомагането в общ размер 554.40 лв. и се оторизира сума в размер на 671.44 лв., която е прихваната и съответно изплатената сума е 0.00 лв.

ИЗПРАЩА преписката по административния акт на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" [населено място], за ново произнасяне по заявление за подпомагане ФЛ УРН:573267, УИН 1809062197610, подадено от А. З. С., [ЕГН], от [населено място], община Русе, област Русе, [улица], при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, [населено място], да заплати на А. З. С., [ЕГН], от [населено място], община Русе, област Русе, [улица], сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му.