Определение по дело №2782/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18523
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 17 август 2019 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100102782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София, 31.07.2019г.

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав,  в закрито заседание в състав:                                                  

                                                                                     Съдия: Екатерина Стоева

 

сложи за разглеждане гр.д.№ 2782 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на С.на с.в Б.с предявен против Е.В.Д., С.М.М., Г.М.С.и Е.М.Ц.положителен установителен иск по чл.124 ГПК за право на собственост по регулация и давностно владение върху недвижим имот-Поземлен имот с идентификатор 68134.4355.1874, с площ по документи 2 170 кв.м., находящ се в гр.София, местността Сливница, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г., идентичен с имот бивш пл.№ 1874, нанесен в кадастрален лист 171 по неодобрения кадастрален план на гр.София, заснет през 1994г., находящ се в землището на кв.Обеля ІІ част, „Модерно предградие“, местността „Чегаревец“, бул.Баба Парашкева, при съседи по нотариален акт: североизток-К.Г., северозапад-Х.С.и Й.Г., югоизток-Б.Г., югозапад-С.Ц.. Формулиран е и петутим на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да отмени констативен акт за собственост върху недвижим имот-земеделска земя от 25.10.1994г. № 100, том ХVІІІ, дело № 3433/1994г.

Първоначално исковата молба е била подадена в СРС с образувано гр.д.№ 41348/2017г. по описа на СРС, 143 състав, по което с разпореждане от 18.07.2017г. е била оставена без движение с указания за представяне данъчна оценка за имота, внасяне на дължимата държавна такса и посочване адресите на ответниците/.

Във връзка с указанията свързани с посочване адресите по делото са представени удостоверение от СДВР /стр.82/ и удостоверения за наследници /стр.92-95/, видно от които всички посочени в исковата молба ответници са починали преди подаване на исковата молба.

При тези данни ищецът е подал молба от 30.01.2018г. съдържаща уточнение на ответниците, като е посочил за такива наследниците на починалите. СРС не се е произнесъл с нарочен акт, вместо което постановил с разпореждане по реда на чл.131 ГПК връчване препис на исковата молба и приложенията на наследниците.

С последващо определение от 04.12.2018г. прекратил производството пред себе си като родово неподсъдно с оглед данъчната оценка на имота и на основание чл.118, ал.2 ГПК вр. чл.104, т.4 ГПК го изпратил на СГС.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че искът е процесуално недопустим и е налице основание за прекратяване на делото.

Съгласно т.2 от ТР № 1/09.07.2019г. по тълк.д.№ 1/2017г., ОСГТК на ВКС, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Развити са съображения, че смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Отпадането на правоспособността по материалното право има за необходима последица и липса на процесуална такава. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало /загубило материалната си правоспособност/, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. В този случай не се касае за нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл.129 ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.  Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, защото процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възникнало, то не може да бъде продължено при условията на чл.227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

Това разрешение е приложимо в пълна степен към настоящия случай. Посочените от ищеца в исковата молба ответници-физически лица са починали години преди подаване на исковата молба, което означава, че искът е предявен при начална липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск. Обстоятелството дали е знаел или узнал във връзка със събиране данни относно техните адреси в изпълнение указанията на СРС по привеждане исковата молба в съответствие с чл.127, ал.1, т.2 ГПК е без правно значение.  С препратка към цитираните мотиви от тълкувателното решение производството по делото не може да продължи в лицето на наследниците съобразно чл.227 ГПК, а подадената от ищеца молба от 30.01.2018г. не може да се зачете като уточняваща ответниците.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК Софийски градски съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2782/2019г. по описа на СГС, І-1 състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                          

                                                                       СЪДИЯ: