Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 26.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №241 по описа на КАС за 2017 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.
9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба
от ЕТ “Пегас-Б.-Д.Б.“, *** срещу Акт за установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ № ***/*** г., издаден от орган по приходите при Община Кърджали,
както и срещу Решение №***/*** г. издадено от директор на Дирекция „Местни приходи“
при Община Кърджали. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспорените актове като необосновани, постановени в нарушение
на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че в нарушение на чл.107 ДОПК, в оспорения АУЗД, не е посочен процесуалният ред, по който е протекла и приключила
процедурата по издаването му, както и материалноправните
разпоредби, въз основа на които е определен размерът на данъчната основа за дължимия
данък. Навежда доводи и за липса на мотиви относно размера на задълженията за данък
и начислената за тях лихва. Счита, че в размерът на начислените данъци, такси и
лихвите за тях, е определен в противоречие с материалноправните
норми. В с.з. чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. В писмено
становище са изложени допълнителни съображения за липса на доказателства, установяващи
предоставянето на услугата по събирането и извозването на битови отпадъци в района,
в който се намират недвижимите имоти, посочени в АУЗД. По отношение на недвижим
имот - ***, счита, че е налице основание по
чл.71, т.2 ЗМДТ, тъй като услугата се осъществява от друго лице, съобразно
сключен за това договор.
Ответникът - Директор на Дирекция “Местни
приходи”, при Община Кърджали, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспорените актове са законосъобразни,
като определеният размер на задълженията е потвърден и от заключението по приетата
експертиза. Намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо имот – Медицински център, тъй като представените договори
за превоз на опасни отпадъци, са извън обхвата на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, предоставяни от община Кърджали. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установи
се от приетите по делото доказателства /л.37-40/ - Договор №***/*** г. за покупко - продажба по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, НА №***/***
г.; НА № ***/*** г. и НА № ***/*** г., както
и от направеното в с.з. изявление на процесуалния представител на жалбоподателя,
че последния е собственик на недвижими имоти, посочени в оспорения АУЗД, съответно
с парт.№***; парт.№***; парт.№*** и парт.№***, вкл. и в периода 2014 г.-2016 г., за който са установени
задълженията. Въпреки указанията на съда, дадени с разпореждане от 16.10.2017 г.
/л.21/, не са представени доказателства,
нито са правени доказателствени искания за установяване
на обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на визирания в АУЗД недвижим
имот с парт.№ ***.
Няма данни
за декларирането на горните имоти по реда на чл.14 ЗМДТ.
Според
представените справки от ОДМВР- Кърджали /л.93-96/ и декларации по чл.54, ал.1 ЗМДТ,
в процесния период 01.01.2014г.
– 31.12.2016г., жалбоподателят е бил собственик на посочените в АУЗД МПС с рег.№
***; рег.№ ***; рег.№ ***. По отношение на МПС с рег.№ *** – ***, нов рег.№ ***, от отразеното
в справката, приложена на л.95 от делото,
се установява, че на 05.04.2007 г. е извършена промяна на собствеността, и превозното
средство е регистрирано като собствено на С. Ж. Р. от ***. Последното МПС не е отбелязано
и в справката от централна база – КАТ-Кърджали /л.15/, като собствено на Д. Б.
С
писмо изх.№***/*** г., подписано от кмета на община Кърджали, жалбоподателят бил
поканен да подаде декларация по чл.14 ЗМДТ
за нежилищни имоти и предприятия, придобити след 01.01.2010
г., тъй като не бил подал такива декларации. Писмото съдържа и предупреждение за
издаване на акт за установяване на задължението и принудително събиране на вземане.
Няма данни това писмо да е било съобщено на адресата.
С Акт за установяване
на задължение по декларация №***/*** г., издаден от гл.експерт
в дирекция “Местни приходи” при Община Кърджали, на основание чл.9б, вр. с чл.4 от ЗМДТ, Решения №№*** г. и №*** г. на ОбС- Кърджали, общинската наредба по чл.9 ЗМДТ и чл.107,
ал.3 ДОПК, по отношение на жалбоподателя са установени следните задължения: за
данък недвижими имоти и лихви- ***
лв.;
за такса битови отпадъци и лихви – *** лв. и за данък върху МПС и лихви- *** лв., за периода
01.01.2014 г.- 31.12.2016 г. В акта е посочен общ размер
на задълженията - *** лв. Според
изложените от органа мотиви, в срока по чл.17, ал.2 ЗМДТ - 30.06.2010 г., за имотите
не са подавани декларации по чл.14 ЗМДТ, за нежилищни имоти и предприятия. Посочено
е, че при определяне на данъчната основа, органът се е възползвал от правомощията
си по чл.12, ал.1 ДОПК, а основата е определена съобразно разпоредбата на чл.21,
ал.1 ЗМДТ- по-високата стойност измежду данъчната оценка и отчетната стойност на
имотите. Актът е мотивиран и с обстоятелството, че търговецът, като собственик на
недвижими имоти и на регистрирани ППС, не е изпълнил задължението си по чл.11 и
чл.64 ЗМДТ, респ.чл.53 ЗМДТ, и не платил в срок дължимите данъци за недвижими имоти
и за превозни средства, както и таксата за битови отпадъци, по реда, определен в
общинската наредба. Задълженията на жалбоподателя за периода 2014-2016 г., за данък
недвижими имоти, такса битови отпадъци за имоти с парт.№***;
парт.№***; парт.№***; парт.№*** и парт.№***, както и данък за ППС с рег.№ ***; рег.№ ***; рег.№
*** и рег.№ ***, в т.ч. и лихвите за просрочие, са изложени в табличен вид в констативната част на
акта.
С Решение №***/***
г., постановено по повод на оспорване на горния АУЗД, директорът на Дирекция „Местни
приходи“ при Община Кърджали, потвърдил изцяло оспорения пред него акт.
По делото е приложено и Решение №***/*** г. /л.29/,
на ОбС- Кърджали
за приемане на план-сметка за дейностите по управление на отпадъците за 2014 г.,
като с горното решение е определен и размерът на такса битови отпадъци за 2014 г.,
по видове услуги.
Видно от заповеди
№№***г., №*** г., №*** г., издадени от кмета на община Кърджали, имотите, предмет
на оспорения акт /с изключение на имот парт.№ ***, за
местонахождението на който липсват доказателства/, се намират в строителните граници
на града или попадат в райони, в които се извършват и трите услуги по управление
на отпадъците: сметосъбиране, сметоизвозване и депониране.
С договор за
заем за послужване, сключен на 08.01.2001 г. между ЕТ „Пегас-Б.-Д.Б.“ и „МЦ „Здраве“
ООД, ***, първата страна, като заемодател, предоставила на другата страна, за безсрочно
и безвъзмездно ползване *** етаж на сграда, която не е индивидуализирана като
местонахождение. Липсва индивидуализация на сградата и в сключения между страните
последващ договор от 29.01.2016 г. за учредяване право
на ползване. Липсват и данни за надлежното вписване на последната сделка, поради
което същата не може да се противопостави на трети лица, в т.ч. и на община Кърджали,
при определяне на задължените, според чл.11 ЗМДТ, лица.
По
делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, според която, за периода
от 2014-2016 г., задълженията на търговеца за данък недвижими имоти /главница и
лихви/, възлизат на *** лв. Според уточнението
на вещото лице в с.з., размерът на дължимата такса за битови отпадъци /главница
и лихви/ за горния период, е *** лв. Общия размер на задълженията
на жалбоподателя /главница и лихви/ за данък върху превозните средства, за визираните
в АУЗД превозни средства, в т. ч. и за МПС с рег.№ ***, възлиза на ***
лв. Съдът не кредитира заключението, в частта му, с която са определени
задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО. В тази си част представеното заключение
е напълно необосновано, тъй като не е изяснена нито отчетната стойност, нито данъчната
оценка на процесните недвижими имоти, въз основа на които
е определен размерът на дължимия данък. Не е ясна и разгъната застроена площ на
имотите, въз основа на която е вещото лице е дало заключение за размера на
дължимия ТБО. Освен това, обяснителната
част на т.2 от експертизата, ведно с уточненията в с.з. по същата точка, касаеща дължимата ТБО, са в пълно несъответствие както с таблицата
в констативната част по т.2, така и с т.2 и т. 4.4, т. 4.5 и т. 4.6 от заключителната част, поради което,
в тази си част заключението е и неясно.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на настоящото производство, предвид съдържанието на жалбата и изявлението на процесуалния
представител в с.з., е законосъобразността на Акт за установяване на задължение
по декларация № ***/*** г., издадена от орган по приходите, както и на Решение
№***/*** г., издадено от директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кърджали.
Жалбата, насочена срещу Акт
за установяване на задължение по декларация № ***/*** г., е допустима като подадена
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност, от надлежна страна, в рамките на
срока, предвиден в чл.156, ал.1 от ДОПК, и след осъществяване на задължителния
административен контрол.
Жалбата,
в частта й, с която се оспорва Решение №***/*** г. издадено от директор на Дирекция
„Местни приходи“ при Община Кърджали е недопустима, по аргумент от разпоредбата
на чл.156, ал.1 ДОПК, тъй като решението на директора на Дирекция "МП",
не е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. По силата на последната разпоредба, на съдебен
контрол подлежи единствено издаденият АУЗД, не и потвърдителното
решение на горестоящия орган, поради което в тази й част,
жалбата следва да се остави без разглеждане.
При служебно извършената
проверка за законосъобразност на Акт за установяване на задължение по декларация,
съдът установи, че последният е издаден от
надлежен орган по приходите, съгласно заповед №***/*** г. на кмета на общината
/л.32/, в рамките на неговата
компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ.
Актът е издаден
служебно, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, поради липса на подадени декларации по чл.14 ЗМДТ, от
собственика на нежилищни имоти. С последния, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., по отношение на жалбоподателя са
установени задължения за ДНИ, ТБО и ДПС, ведно с лихвите, възлизащи общо на *** лв. Същевременно,
в акта са посочени размери на видовете задължения, както следва: за данък недвижими
имоти и лихви - *** лв.; за такса битови отпадъци и лихви
– *** лв. и за данък
върху МПС и лихви - *** лв., с указани различни кодове на плащане,
съобразно вида на задължението. При аритметичен сбор на така установените с акта
видове задължения, съдът пресметна сумата в размер на *** лв., която
сума не съответства на установения в акта общ размер на задълженията- *** лв. При така
констатираното несъответствие, допуснато именно частта, в която са установени задълженията,
съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен, тъй като последния не е състояние
да изпълни основното си предназначение по еднозначно и непротиворечиво установяване
на различните видове публични задължения. В крайна сметка, от посоченото в акта
не става ясно, какъв е точния размер на задълженията на жалбоподателя за ДНИ, ТБО
и ДПС и каква сума да внесе задълженото лице по указаните му кодове за плащане. Това несъответствие не може да бъде отстранено
от съда в хода на настоящото производство, нито може да се приеме за несъществено,
с оглед изложеното по-горе.
Освен това, съдът констатира и съществено
нарушение на процесуалните правила, в частта, касаеща
установените в акта ДНИ и ТБО.
Установено
е, че по отношение на недвижимите имоти, актът е издаден
в хипотезата на чл.107, ал.3 ДОПК - по служебна инициатива на органа, при неподадена
декларация по чл.14 ЗМДТ, липса на плащане, както и на извършена ревизия за данъчно
облагане. Според мотивите към последния, данъчната основа на недвижимите имоти е определена
съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМДТ - по-високата стойност измежду данъчната
оценка и отчетната стойност на имотите, като органът се е възползвал от правомощията
си по чл.12, ал.1 ДОПК.
В чл.12, ал.1 ДОПК, са определени правомощията на органа по приходите
в т.ч. и да извършва проверки и ревизии, да проверява счетоводни, търговски или
други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения
и отговорности за данъци; да изисква и събира оригинални документи, данни, сведения,
книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел
установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни
вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; да изисква
заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически
носители; да възлага експертизи и ползва специалисти и да изисква деклариране на определени факти и обстоятелства,
когато това е предвидено със закон.
Според чл.21, ал.1 ЗМДТ, данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност
и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а съгласно чл.19, ал.1 ЗМДТ, данъкът
върху недвижимите имоти се
определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти.
Съгласно чл.24,
ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Кърджали,
годишният размер на таксата за битови отпадъци се определя с решение на Общинския
съвет, според количеството на битовите отпадъци. Основа за определяне на таксата
за битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване
и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или др. съоръжения е количеството на
битовите отпадъци, събирани в стандартен съд, разположен в границите на имота. За
услугата по почистване на териториите за обществено ползване в населените места,
таксата се определя на база квадратен метър разгъната застроена площ на имота. Когато
не може да се определи количеството на битовите отпадъци за всеки отделен имот за
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане
на битови отпадъци, таксата се определя на база квадратен метър разгъната застроена
площ на сградите.
В настоящата
хипотеза, тъй като не са подадени декларации по чл.14 ЗМДТ, в които да е посочена
данъчната оценка и отчетната стойност на имотите на предприятието, за да установи
размера на ДНИ и ТБО, на първо място органът по приходите е следвало да установи
недвижимите имоти, за които жалбоподателят дължи ДНИ и ТБО. След това, с оглед правомощията
си по чл.12, ал.1 ДОПК, е следвало да установи
както данъчната оценка, така и отчетната
стойност на имотите, тъй като става въпрос за имоти на предприятие, а по отношение
на сградите – и разгънатата застроена площ, ако за последните не е подадена декларация
за определяне на ТБО, според количеството на битовите отпадъци. Едва при надлежното
констатиране на горните обстоятелства, е възможно да се установи действителния размер
на ДНИ и ТБО, съобразно изискванията на закона и общинската наредба по чл.9 ЗМДТ.
В случая, нито в мотивите на акта, нито в административната преписка по издаването
му, не се съдържат никакви данни нито за данъчната оценка и отчетната стойност на имотите, въз основа на
които данни е установимо задължението за ДНИ, нито данни,
необходими за установяването на ТБО. Нещо повече, въпреки дадените указания, не
се представиха доказателства, посоченият в акта имот с парт.№***,
за който са установени задължения за ДНИ и ТБО, да е собствен на жалбоподателя.
От събраните
по делото доказателства се установи също, че неправилно е определен и размерът на
дължимия данък за превозните средства. Видно от представените справки от ОДМВР –
Кърджали, и по арг.
от чл.53 ЗМДТ, жалбоподателят не дължи данък, за визираното в акта МПС Рег.№ ***, /нов рег.№ ***/, за посочения период,
тъй като на 05.04.2007 г. е извършена промяна на собствеността, и превозното средство
е регистрирано като собствено на друго лице.
Във връзка
с възражението на жалбоподателя, че не дължи ТБО за ***, отбелязан в АУЗД с парт.№***, поради това
услугата се осъществява от друго лице, съобразно
сключен за това договор, следва да се отбележи, че горния договор касае приемане
и обезвреждане само на опасните отпадъци, генерирани от дейността на ***, за които
е налице специален ред за събиране и обезвреждане съгласно Закона за управление
на отпадъците. Наличието на такъв договор не освобождава лицето по чл.11 ЗМДТ, от задължението му да заплаща
ТБО.
По
изложените съображения, оспореният АУЗД се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен изцяло, като незаконосъобразен.
С
оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК, на жалбоподателя се следват направените по делото
разноски в размер на 700 лв., от които 50 лв. за внесена д.т.; 250 лв. за възнаграждение
на вещо лице и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие.
Водим
от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на ЕТ “Пегас-Б.-Д.Б.“, *** срещу Решение
№***/*** г., издадено от директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кърджали
и прекратява производството по делото,
в тази му част.
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на задължение по декларация №***/*** г.,
издаден от орган по приходите при Община Кърджали, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Община Кърджали да заплати на ЕТ “Пегас-Б.-Д.Б.“, *** деловодни разноски в размер
на 700 лв.
Решението,
в прекратителната му част, има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 7-дневен срок, а в останалата му част - в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я: