Присъда по дело №273/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към Присъда № 50 от 22.03.2024 год. по НОХД № 273/2024 год. на СлРС
изготвени на 01.04.2024 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия А. Р. П. за
престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца, което да бъде намалено с една трета, а именно шест месеца „Лишаване от
свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият А. Р. П. се признава за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено наказание
„Глоба“ в размер на хиляда лева.
Адв. Т. от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия П., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да
определи на подсъдимия П. наказание при условията на чл. 78а от НК, а именно
административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. Р. П. към датата на деянието е бил непълнолетен, не учи, не
женен, не работи, неосъждан.
И. Т. Т. е родена на ***** год. в гр. Сливен и към месец март 2022 год. била
малолетна.
Подсъдимият А. Р. П. и свид. И. Т. Т. живеят и към месец март 2022 год. са
живели в гр. Ш., като свид. И. Т. Т. е живяла с родителите си – свидетелите Т.Т.А. и
Д.Я.А. (той не я е припознал) и братята и сестрите си.
Подсъдимият живее в гр. Ш. в дома на родителите си – свидетелите Р.П.С. и
Й.К.Й. (същият не е припознал подсъдимия).
Свид. Й.К.Й. и свид. Д.Я.А. са братовчеди.
Родителите на И. Т. Т. полагали грижи за дъщеря си, но когато се налагало да
работят в чужбина, изпращали децата си при близки роднини. Понякога те били
оставяни на грижите на свидетелите Р.П.С. и Й.К.Й. – родители на подс. А. Р. П., а
друг път – на свид. И. П.Н..
Свид. И. Т. Т. била ученичка в СУ „Г. Каравелов“ гр. Ш., където учил и
подсъдимият А. Р. П.. Двамата изпитвали симпатия и имали чувства един към друг,
въпреки роднинската връзка (биологичните им бащи са братовчеди) и ниската им
1

възраст.
На неустановена дата през м. март на 2022 год. подс. А. Р. П. и свид. И. Т. Т.
решили да отидат в изоставена къща в населеното място, където искали да бъдат
интимни. Без да разберат родителите им, двамата се уединили в къщата, където със
съгласието на пострадалата подс. А. Р. П. се съвкупил с нея. Двамата за първи път
правили секс, като случилото се запазили в тайна от всички. И двамата били наясно
какво правят, а подсъдимият знаел възрастта на И. Т.. За двамата това било първи
сексуален акт, като бил доброволен и за двамата.
Подс. П. много добре знаел, че по това време свид. Т. не е имала навършена 14-
годишна възраст и разбирал свойството и значението на действията си предвид това
обстоятелство.
След известно време свид. И. Т. почувствала болка в корема и споделила това с
майка си. Последната я завела на лекар, който установил, че дъщеря й била бременна.
Родителите на пострадалата изразили неодобрението си от постъпката й, но все пак
приели случилото се и решили да й помогнат за отглеждане на детето.
И. Т. отпаднала от образователната система и на 04.12.2022 год. родила дете от
мъжки пол – М.И. Т., което отглеждала съвместно с родителите си. Когато последните
били на работа извън страната, свид. И. Т. отивала с детето си при родителите на подс.
А. Р. П. или при свид. И. П.Н., които й помагали за грижите, след което отново се
прибирала в дома си. Детето М. не е припознато от подсъдимия, но той посочва, че е
негов биологичен баща.
След известно време родителите на пострадалата и тези на подс. А. П. разбрали,
че двамата имали интимна връзка и баща на детето й бил подсъдимият, но въпреки
това свид. И. Т. не заживяла с него, а останала при родителите си и отглеждала детето
си с тяхна помощ.
Поради младата възраст на свид. И. Т. Т. било извършено посещение от
служител на „АСП“ – Твърдица, а именно свид. Д.И.Н.. Същата установила, че към
момента на посещението родителите на малолетната не били в страната и тя живеела в
жилището на свидетелите Р.С. и Й. Й.. Те обяснили, че били техни съседи и приятели,
и помагали на свид. И. Т. до завръщане на родителите й от Гърция. При разговор с
пострадалата, същата отрекла да съжителства с някой член от семейството, като
обяснила, че била в дома на съседите си, само защото в момента майка й я нямало. По
време на срещата били проучени жилищните условия, в които се отглеждало детето М.,
като условията в дома им били подходящи за неговото отглеждане.
Във връзка с направените констатации, била предприета мярка за закрила на
непълнолетната и детето й, за да се проследяват направените грижи за тях. Тази мярка
била до навършаване на пълнолетие на майката. В тази връзка се провеждали
периодични посещения на майката и детето, като се проверявали условията на живот.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие
да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
2

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият А. Р. П. е
осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй
като на неустановена дата през месец март 2022 год. в гр. Ш. като непълнолетен, но
като разбирал свойството и значението на извършеното деяние и могъл да ръководи
постъпките си, се съвкупил с ненавършило 14-годишна възраст лице И. Т. Т., ЕГН
**********, родена на ***** год. в гр. Сливен, като извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
Подсъдимият А. Р. П. е бил непълнолетен към датата на извършване на
престъплението, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние,
което му е позволявало да разбират свойството и значението на деянието си и да може
да ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено
развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от
интелектуална страна да не осъзнава извършеното.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото
му съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия А. Р.
П., съдът редуцира предвиденото в чл. 151, ал. 1 от НК наказание съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът
определи наказание на подсъдимия А. Р. П. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр.
26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Ето защо, съдът наложи на
подсъдимия А. Р. П. за извършеното от него престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като
подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири
месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че искането на защитата на подс. П. за определяне на наказанието
му по реда на чл. 78а от НК за неоснователно. На подс. П. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК. За същото е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две до шест години. Следователно не е налице
условието предвидено в чл. 78а, ал. 1, б. „а” от НК, а именно за престъплението да се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по – леко
наказание, когато е умишлено. В разпоредбите на чл. 78а от НК не е предвидено за
непълнолетните извършители първо да се редуцира наказанието по чл. 63, ал. 1 от НК,
след което да се извърши преценка за наличието на обстоятелството по чл. 78а, ал. 1, б.
„а” от НК, касаещо размера на предвиденото наказание за конкретно извършеното
3

престъпление. В този смисъл е и Решение № 185 от 20.07.2010 год. по н.д. № 108/2010
год. на ВКС, ІІІ н.о. В цитираното решение, като аргумент в подкрепа на това е
посочена разпоредбата на чл. 80, ал. 2 НК. В цитираната разпоредба законодателят
изрично е предвидил, че давностните срокове, изключващи наказателното преследване
за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази
заменяването на наказанията по чл. 63 НК. Такава редукция по чл. 78а НК не е
предвидена.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	50
Дата:	22 март 2024 г. (в сила от 9 април 2024 г.)
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20242230200273
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 февруари 2024 г.

Присъда по дело №273/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите