РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330115285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от “Експрес-Д” ООД срещу „Д И М
Инвестмънт“ ООД, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4056 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производство пред Комисията за защита на
конкуренцията, съгласно Решение № ********/18.03.2021 г по преписка №
********/25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.05.2021 г. до окончателното плащане, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8758/2021 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че с Решение № ********/18.03.2021 г по преписка №
********/25.01.2021 г. КЗК е възложила на ответника да заплати в полза на ищеца сума в
размер на 4056 лева, представляващи направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК срещу
която длъжникът подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което поражда интерес от
предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Излагат се твърдения, че постановения пред КЗК акт Решение №
********/18.03.2021 е по жалба на ответника срещу неблагоприятен за него акт, постановен
от кмета на Район „Централен“ – Община Пловдив. Ищецът по настоящото дело е участвал
в производството пред КЗК като трето заинтересовано лице. Счита, че ищецът не е следвало
да участва в това производство, доколкото по него се обжалва благоприятен за ищеца акт.
Ищецът не е направил мотивирано искане за конституирането му като страна в
производството пред КЗК. Не било ясно как и поради каква причина ищецът бил
конституиран като страна. Счита, че присъждане на разноски за последващо присъединилия
се в производството по КЗК ищец не намира основание в закона, като в случая бил
1
приложим чл.78, ал.10 ГПК, съгласно която на трето лице не се присъждат разноски.
Оспорва ищеца да е платил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
доколкото липсват доказателства за това. Счита, че върху определеното от КЗК адвокатско
възнаграждение не се начислява законна лихва. Моли за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимост:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8758/2016 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
КЗК е несъдебен административен орган, постановените от него решения,
представляват индивидуален административен акт. Съгласно чл.269, ал.2, вр. с чл.268, т.1
АПК частните парични вземания, произтичащи от индивидуален административен акт,
както и вземанията за разноски, се изпълняват по реда на ГПК, какъвто е настоящия случай,
поради което е спорът е подведомствен на гражданския съд.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415
ГПК, вр. с чл.69, ал.5 ЗЗК, вр. с чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че с Решение № ********/18.03.2021 г по преписка №
********/25.01.2021 г. КЗК е възложила на ответника да заплати в полза на ищеца сума в
размер на 4056 лева, представляващи направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, че се явява страна в производството пред КЗК, че решението на КЗК е
влязло в законна сила. Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже
обстоятелства, които изключват отговорността му за разноски към ищеца. При установяване
на горното от ищцата следва да докажат, че са платили задължението си.
С Определение от 10.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че с
Решение № ********/18.03.2021 г по преписка № ********/25.01.2021 г. КЗК е възложила
на ответника да заплати в полза на ищеца сума в размер на 4056 лева, представляващи
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Не се спори, че Решението на
КЗК е влязло в законна сила.
Последното се установява и от представено от ищеца писмо от КЗК /л.46/, в което
дават информация, че решението е връчено на всички страни на 24.03.2021 г., като до
13.01.2022 г. в деловодството на КЗК няма постъпила жалба.
Спорно по делото е следвало ли е ищецът да бъде конституиран като заинтересована
страна в производството пред КЗК и дължи ли плащане ответника на вземането за разноски
на ищеца в производство пред КЗК.
Видно от Решението на КЗК /л.13/, предмет на преписката пред КЗК е жалба,
подадена от „ДИМ Инвестмънт“ ООД срещу Решение на кмета на Община Пловдив, с което
е отменена обществена поръчка, възложена на жалбоподателя „ДИМ Инвестмънт“ ООД,
поради допуснати процесуални нарушение.
Безспорно между страните, като изрично се признава от ответника, че по искане на
„Експерс-Д“ ООД е отменено Решението на Община Пловдив за възлагане на обществената
поръчка на „ДИМ Инвестмънт“ ООД, като този акт е благоприятен за ищцовото дружество,
2
като участник в поръчката и заел второ място след „ДИМ Инвестмънт“ ООД в класирането.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията, страни в
производството пред комисията са лицата, по чието искане или уведомление е образувано
производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този
закон.
Тоест в случая това са „ДИМ Инвестмънт“ ООД, като жалбоподател, засегнат от
Решение на Община Пловдив и Община Пловдив, като лице, за което се твърди, че е
извършено нарушение.
Действително в чл.43, ал.2 ЗЗК е посочено, че комисията може да конституира в
производството и трети заинтересовани страни по тяхно мотивирано искане в определени
производство, които не са свързани със Закона за Обществените поръчки.
В чл.214 от Закона за обществените поръчки, приложим в случая е посочено, че за
всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на
конкуренцията се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове
по Административнопроцесуалния кодекс.
В чл.8, ал.1 от АПК е предвидено, че всички лица, които са заинтересовани от изхода
на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях
за защита на своите права и законни интереси.
В този смисъл е и чл.15, ал.1 АПК, съгласно който страни в административното
производство могат да бъдат и всички лица, за кои оспорвания административен акт би
породил права
В случая като такава заинтересована страна, е конституирано „Експерс-Д“ ООД,
доколкото обжалвания акт е благоприятен за него, като участник, който е бил на второ
място и не е спечелил поръчката, като Решението на Община Пловдив поражда права за
ищеца, доколкото му дава възможност да участва в новата поръчка и да спечели същата.
По делото не се установи, че по почин на съда е конституирано това заинтересовано
лице, а не по негово мотивирано искане, това не личи и от самото решение.
Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1 Закона за обществените поръчки, Комисията за
защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с
уреденото в тази глава и при условията и по реда на чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал.4 АПК Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е
благоприятен.
В случая жалбата на ответника пред КЗК е отхвърлена, поради което и правилно са
присъдени разноските на заинтересованата страна в производството пред КЗК „Експерс-Д“
ООД, за която оспорваният акт е благоприятен.
Следва да се посочи, че ответникът не е оспорвал размера на адвокатското
възнаграждение като прекомерно. Не се доказа от ответника, че адвокатското
възнаграждение на ищеца в производството пред КЗК следва да е в по-малък размер, в
някоя от хипотезите на чл.8, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение.
В тази връзка ответникът е имал и възможност да иска изменение на решението на
КЗК в частта за разноските по реда на чл. 217, ал.2 ЗОП, но не се установява да е сторил
това.
С оглед изложеното, поради неоснователно обжалване на благоприятен за ищеца
административен акт на Община Пловдив, на същия са причинени вреди от ответника,
изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 056 лева, като
ответникът не доказа обстоятелства, изключващи отговорността му, както и че разноските
3
биха могли да са в по-малък размер.
Законна последица от уважаване на иска е присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.05.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца и за което е
издадена Заповед по чл.410 ГПК.
Няма пречка върху вземането на ищеца за разноските пред КЗК да се търси и
обезщетение за забава. Вземането за разноски представлява по своята същност обезщетение
за вреди и няма законова забрана върху същото да се начислява законна лихва, поради което
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 81.12 лева, платена
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, което е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения –
чл.7, ал.7, вр. с ал.2, т.2. Общо разноски в заповедното 381.12 лева, които на основание
чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 81.12 лева – платена
държавна такса – реално дължима и 820 лева, платено адвокатско възнаграждение за
реалното плащане на което е представена платежно нареждане /л.7 и л. 50/, 5 лева – такса за
обезпечителна заповед.
Таксата в размер на 66 лева е такса за образуване на изп.дело по допуснатото
обезпечение и не следва да се присъжда. Това е така, доколкото съгласно разясненията,
дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда
спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск
или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково
производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или
отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на
иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител и не се присъждат в исковото /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г.
на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по
4
делото с оглед интереса е 513.92 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Съдът намира,
че доколкото делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, приключи в
едно съдебно заседание, единствено на база писмени доказателства, то адвокатското
възнаграждение следва да е в рамките на минимума. Уговореното и платено адвокатско
възнаграждение с 300 лева повече от минимума съдът приема, че е прекомерно и ще се
редуцира до минимума, а именно 513.92 лева.
Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца за исковото производство са в размер
на 600.04 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д И М Инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Съединение“ № 9 ДЪЛЖИ НА
“Експрес-Д” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Средец“ № 93, ет.2, ап.4 сумата в размер на 4056 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в производство пред Комисията за защита на конкуренцията и
възложено с Решение № ********/18.03.2021 г по преписка № ********/25.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 27.05.2021 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8758/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Д И М Инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Съединение“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ НА “Експрес-Д” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Средец“ № 93, ет.2,
ап.4, сумата в размер на 381.12 лева – разноски по ч.гр.д. № 8758/2021 г. по описа на ПРС и
сума в размер на 600.04 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5