Р Е Ш
Е Н И Е № 13
гр. Сливница, 14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI-ти състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 794 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.А. /Antic Svetolik/, гражданин на Р. Сърбия, роден на *** г., живущ в Р. Сърбия, срещу наказателно постановление № 34/06.06.2016 г., издадено от Петър Николов Терзобалиев – на длъжност ВПД началник на ГПУ Калотина, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 лева на основание чл. чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи принципа на обективност и правото на защита на санкционираното лице, а именно на чл.21,ал.2 НПК вр. с чл.84 ЗАНН, като на жалбоподателят , чуждестранен гражданин, който не владее български език, което обстоятелство е станало известно на актосъставителя. Последният не е назначил заклет преводач на родния език на лицето или на друг разбираем за него език, нарушение допуснато и при връчване на обжалваното наказателно постановление.
Отделно от посоченото нарушение, в жалбата се твърди, че в атакуваното с нея наказателно постановление, както и в АУАН въз основа на който е издадено не е посочена датата на извършване на нарушението, в нарушение на императивната разпоредба на чл.57, т.5 от ЗАНН.
Излага се, че в АУАН е посочена само дата на установяване на административното нарушение, но не и тази, на която лицето е нарушило разрешение срок за пребиваване или дата , след която разрешението срок за пребиваване в РБългария се счита просрочен.
Поддържа се, че самият факт на пребиваване за период от 95 дни , сам по себе си не е нарушение , доколкото в чл.23, ал.1 от ЗЧРБ са установени различни режими но пребиваване на чужденци. Твърди се неяснотата на обвинителната теза.
Наред с това се твърди, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо тежко и се прави искане същото да бъде намалено, като се излагат следните обстоятелства: Твърди се, че пребиваването на жалбоподателя в РБългария в периода от 27.02.2016г. до 01.06.2016г. е във връзка с извършване от него консултантска дейност и последващо наемане на работа дружеството„КОХО ФЕРМ“ ООД, с ЕИК *********, което в посочения период било в заключителна фаза по реализиране на проект, финансиран по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“. Твърди се, че престоят му е бил наложителен, поради експертните му знания и процедурата за издаване на разрешение за работа в страната от Агенцията по заетостта.
С оглед на горното, жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, респ. да намали наложеното му наказание.
С жалбата се представя писмено доказателство и е направено искане за допускане разпита на един свидетел при режим на довеждане.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и вместо него се явява повереникът му адв. А.В. от САК.
Въззиваемата страна - ГПУ Калотина, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 01.06.2016 г., около 22.30 часа, жалбоподателят С.А. /Antic Svetolik/, гражданин на Р. Сърбия, роден на *** г., живущ в Р. Сърбия, се намирал на ГКПП-Калотина на трасето за излизане от страната.
На жалбоподателя била извършена проверка от служителите на пункта- свидетелите В.С.В., Валентина Николова Тупарова и Радослав Стоянов Тодоров, в хода на която било проверено какъв е престоят на лицето в Република България.
Вследствие на извършената проверка свидетелят В.С.В., на посочена в АУАН длъжност, ст. полицай при ГКПП Калотина, ГПУ Калотина, съставил на жалбоподателя в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението - Валентина Николова Тупарова и Радослав Стоянов Тодоров, АУАН № 34 от 01.06.2016 г., бл. №665485 за това, че на 01.06.2016 г., около 22.30 часа на ГПКК Калотина, за излизане от страната, с лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. №СА3298КХ, се е явило лицето С.А. /Antic Svetolik/, сръбски гражданин, като при извършване на гранична проверка се е установило, че същото е влязло в Р България на 27.02.2016г. и до 01.06.2016г. е пребивавало в страната 95 дни, както и че за шестмесечния период лицето е пребивавало около 160 дни, с което е нарушил чл. 34 ЗЧРБ. АУАН бил предявен на лицето за запознаване без да бъде осигурен на нарушителя превод на същия на разбираем за него език.
Въз основа на така съставения АУАН Петър Николов Терзобалиев – с посочена в наказателното постановление длъжност ВПД началник на ГПУ Калотина, издал наказателно постановление № 34/06.06.2016 г., за това, че на 01.06.2016 г., около 22.30 часа на ГПКК Калотина, за излизане от страната, при извършване на гранична проверка контролният орган е установил, че лицето С.А. /Antic Svetolik/, сръбски гражданин е нарушило разрешения срок за пребиваване в Република България, като е влязло в страна на 27.02.2016г. и до 01.06.2016г. е пребивавало в страната 95дни, с което виновно е нарушил чл. 34 ЗЧРБ, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1800лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 34 от 01.06.2016 г., Докладна записка от 01.06.2016г., Справка за пътуване на лице – чужд гражданин, Съобщение УРИ-4379р-13749/06.06.2016г. Писмо от „КОХО ФЕРМ“ ООД до Агенция по заетостта; Служебна бележка издадена от „КОХО ФЕРМ“ ООД, копие от сръбски паспорт на жалбоподателя, както и частично от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите В.С.В. и Георги Бориславов Софиянски.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.
Съдът се позова частично и на показанията на свидетеля В.С.В., като възприе изложеното от тях, че проверката е била действително извършена. Съдът обаче не даде вяра на показанията на свидетеля, че в хода на същата е установил, посоченото в АУАН превишение на престоя на жалбоподателя в страната, доколкото, както и самия свидетел сочи в разпита си, превишението на престоя се установява посредством база данни, от която към АУАН се прилага и съответна разпечатка, именно от която следва да бъде установено кога лицето е напускало и се е връщало в страната и какво е било превишението. В настоящия случай доказателства за превишението на престоя по делото не са представени, като от разпита на свидетеля не биха могли да бъдат установени всички правнорелевантни за установяване на нарушението факти и то по предвидения в закона несъмнен начин. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели относно факта, че при съставянето на АУАН не е присъствал оторизиран преводач. Не кредитира показанията на свидетеля В.С.В. в частта, в която същият твърди, че двамата с жалбоподателя са разговаряли на сърбохърватски език, последните не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради това, че в производството по установяване на административно нарушение, а също и във стадия по издаване на наказателно постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
Съгласно чл. 1 ЗАНН, сред целите на този закон е осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. България, са част от вътрешното право на страната. Такава безспорно е Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък ЕКПЧ, ратифицирана от Р. България със закон, обнародван ДВ бр. 66/14.08.1992 г., в сила за България от 07.09.1992 г.), като нормите й имат непосредствено действие съгласно чл. 5, ал. 2 от Конституцията.
ЕКПЧ в чл. 6 гарантира правото на справедлив съдебен процес, което включва правото на всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (§1), както и правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език (§3, б.а). В мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. № 10/2011 г. на Конституционния съд на Р. България, обнародвано в ДВ бр. 20/09.03.2012 г. се приема, че чл. 6, § 1 и § 3 ЕКПЧОС са пряко приложими и при провеждане на административнонаказателното производство като при разглежданото му на наказаното лице се гарантира правото на справедлив процес, включително правото му да разбере в какво е обвинен и как може да се защити срещу обвинението, когато не владее езика, на който му е отправено. В случай, че тези му права не са обезпечени, то е нарушено неговото основно право по Конвенцията, като порокът следва да се приравни на неизвършване на съответно действие, респ. до незаконосъобразност на издадения санкционен акт.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение № 34 от 01.0.2016г. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Не са спазени императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на нарушителя поради факта, че последният не е български гражданин, и не владее български език. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по безспорен начин, че нарушителят владее български език.
В случая е установено, че жалбоподателят е сръбски гражданин. В хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства, че владее български език. Контролните органи е следвало да установят по категоричен начин дали жалбоподателят владее български език, каквито доказателства по делото не са събрани. При така установените факти контролните органи е следвало да осигурят преводач и тогава да продължат административнопроизводствените действия.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след съставянето на акта същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят български, се назначава преводач, което задължение е в изпълнение на основните права, гарантирани на лицето по чл. 6 от ЕКПЧ. Тези изисквания гарантират и обезпечават правото на защита, а запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на всички последващи процесуални права. В случая актът не е предявен в присъствието на преводач или в превод на сръбски или на друг разбираем за жалбоподателя език, каквото е изискването на закона. Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да се приравни на непредявяване на акта за установяване на административно нарушение. По тези съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение - непредявяване на акта на нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление.
Обстоятелството, че АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият е подписал, че се е запознал със съдържанието на акта не може да санира процедурата по връчването, тъй като съответните подписи са положени без предварително АУАН да е преведен на езика на нарушителя и това да гарантира, че той разбира какво подписва. Без тази гаранция правото на защита е нарушено, което води до опорочаване на процедурата по връчване на АУАН.
Административнонаказващият орган съгласно чл. 52, ал. 2 ЗАНН е следвало да върне акта, за да бъде предявен на нарушителя. В нарушение на тази разпоредба АНО е издал атакуваното наказателно постановление, с което е допуснал процесуално нарушение. Допуснатото нарушение е съществено, същото в значителна степен засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството, поради което не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Изискванията за превод не се отнасят само до съдебната фаза на производството, доколкото едно такова тълкуване е несъобразено с обстоятелството, че до такава може да не се стигне именно защото на лицето не му е била разяснена възможността да инициира производство по контрол на издадения санкционен акт пред съд. Въпреки това АНО без да осигури преводач и без превод на разбираем за жалбоподателя език е издал НП на български език и връчил препис от него на жалбоподателя. И, ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие НП.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че следва да аргументира още, че дори и да се приеме съобразно Директива 2010/64 на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г., че не е необходим писмен превод на АУАН и НП, необходимо е с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ, жалбоподателят да бъде запознат с тяхното съдържание, доколкото всяко друго тълкуване нарушава по най-груб начин правото на защита на санкционираното лице, включени имплицитно в правото на справедлив процес по смисъла на Конвенцията. Нещо повече, в цитираната Директива е предвидено, че в случаите когато орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, не може да се изисква от него да гарантира всички права съгласно директивата. Това обаче не означава, че този орган не е длъжен да гарантира основното право на всяко санкционирано лице- да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, доколкото това би било в противоречие с основния принцип по чл. 1 ЗАНН, а именно осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите, а също и с горецитираната разпоредба от Конвенцията.
Отделно от посочените съществени процесуални нарушения, съдът счита, че е налице и допълнително основание за отмяна на атакуваното с жалбата наказателно постановление, доколкото по делото не са представени доказателства за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. В тежест на въззиваемата страна е да установи законосъобразното протичане и приключване на административното производство, вкл. чрез ангажиране на доказателства за компетентността на органите, издали акта за установяване на нарушението и санкционния акт.По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Не е представена дори и заповедта на Министъра на вътрешните работи , с която определя длъжностите на органите, оправомощени да издават НП, респ. да съставят АУАН. Несе установи по делото посочените в АУАН като съставил свидетелят В.В. е заемал посочената в акта длъжност, нито дали Петър Николов Терзобалиев е бил на длъжност ВПД началник на ГПУ Калотина. Тези обстоятелства не са общоизвестни или служебно известни на съда, поради което установяването им е в тежест на въззиваемата страна, върху която е възложена и тежестта на доказване.Съобразявайки изложеното, съдът намира, че по делото не се установи законосъобразното протичане на административното производство, доколкото не бяха ангажирани доказателства за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Наред с това, съдът намира, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото, както в АУАН, така и в НП липсва надлежно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение. От АУАН и НП не става ясно до кога е било разрешено на жалбоподателя да пребивава в страната, респ. кога е било извършено констатираното едва на 01.06.2016г., нарушение, като даденото описание е бланкетно и в този си вид прегражда възможността на жалбоподателя да разбере защо именно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Даденото в АУАН и НП описание на нарушението не съответства и на посочената като нарушена материалноправна норма на чл. 34 ЗЧРБ, предвиждаща задължението на чужденеца да напусне страната до изтичане на разрешения срок за пребиваване, която предполага да бъдат въведени и съответни фактически твърдения, че лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок, а не, че същият е бил превишен, доколкото само такова описание на нарушението би било съответно и на санкционната норма по чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, предвиждаща санкция за чужденците, останали в страната след изтичане на срока за пребиваване. Надлежното описание на нарушението предполага контролният орган и АНО да посочат от фактическа страна, че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване, в рамките на който същото не е напуснало страната, а е останало на територията на Република България дори и след изтичане на срока за пребиваване. В АУАН и НП липсват такива фактически твърдения, което от своя страна води до нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което от своя страна също се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
На последно място, съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява и необосновано, доколкото по делото не бяха представени доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят действително е превишил и то с посочения в АУАН брой дни, разрешения му в страната престой, т.е. нарушението не се установява по предвидения в закона несъмнен начин. Това от своя страна е в тежест на административнонаказващия орган, като въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, като те се състоят в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили тези факти, за които страната, носеща доказателствена тежест, не е ангажирала и съответни доказателства.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 34/06.06.2016 г., издадено от Петър Николов Терзобалиев – на длъжност ВПД началник на ГПУ Калотина, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 лева на основание чл. чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: