Определение по дело №1638/2018 на Районен съд - Хасково

П Р О Т О К О Л

 

 

16.01.2018 година                                                       гр. Хасково

Хасковски районен съд                                                          II-ри Наказателен  състав

На шестнадесети януари                                           две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател: ДАНИЕЛА НИКОЛОВА

                                                         Съдебни заседатели: Катя Кротнева

                                                                                             Геновева Стойчева

 

Секретар: Павлина Николова

Прокурор: Мирослав Кръстев

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД  № 1638 по описа за 2018 година.

На именното повикване в 09,32 часа се явиха:

 

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

След проведено съвещание, настоящият съдебен състав  при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,предмет на разпоредително заседание , намира следното:

На първо място, престъплението, за което подсъдимият В.А.М. е предаден на съд е подсъдно на Районен съд–Хасково като първа инстанция, с оглед твърденията за неговото място на извършване и правната квалификация на престъплението, дадена от представителя на държавното обвинение. На следващо място, не са налице основанията за прекратяване или спиране на наказателното производство, визирани в разпоредбите на чл. 250 и чл. 251 от НПК. На следващо място никоя от страните, задължителни участници в разпоредителното заседание не сочат да са налице отстраними процесуални нарушения, които да са довели до накърняване процесуалните права било на подсъдимия, като обвиняем на досъдебната фаза на процеса, било на пострадалите лица. Не така, обаче, смята настоящия съдебен състав, който при извършената от него служебна проверка, констатира че внесеният от представителя на държавното обвинение обвинителен акт не отговаря на минималните стандарти, заложени от законодателя в разпоредбата на чл. 246, ал.2 от НПК. Според състава на съда на ДП  са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които накърняват правото на защита на подсъдимия М., изразяващи се в следното: Внимателния прочит на обвинителния акт и конкретно на неговата обстоятелствена част не съдържа юридическа обосновка, защо прокурорът приема, че вмененото на подсъдимия М. престъпление се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.,,а” от НК. Единствено на страница първа от обвинителния акт при посочване на данни за личността на подсъдимия прокурорът се е спрял на миналата съдимост на М. и трикратните му осъждания. Посочил е осъждане с влязло в сила на 14.12.2016г. споразумение по НОХД № 959/2016г. по описа на РС – Свиленград, посочвайки наложените наказания и изтърпяното наказание ,,Лишаване от свобода”, като е записано дословно: ,,Към инкриминираната по настоящото дело дата на извършване на престъпното деяние /12.04.2018г./ не бил настъпил 5 годишния срок по чл. 30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по така описаната присъда”. Съдебният състав няма да се спира на обстоятелството, че цитираното от прокурора осъждане не е влязла в сила присъда, а е одобрено в производство по глава 29 от НПК споразумение,което е   приравнено по правни последици  на влязла в сила присъда. От диспозитива на обвинителния акт става ясно, че квалификацията на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд включва и  опасен рецидив по смисъла на  чл. 29, ал.1, б.,,а” от НК. Хипотезата на тази разпоредба, регламентира случаите, когато подсъдимият извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание ,,Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. От цитираната формулировка в обвинителния акт определено не става ясно кое или кои точно осъждания има предвид обвинението и дали това е осъждането по НОХД №959/2016г. по описа на РС – Свиленград. От друга страна, употребеният от прокурора израз ,,трикратно” също не дава отговор на този въпрос, тъй като предвид справката за съдимост не са налице множество осъждания, относно които не е изтекъл срока  по чл.30, ал.1 от НК. Същевременно хипотезата на чл. 29, ал.1, б.,,а” от НК изисква поне едно осъждане при визираните в самата разпоредба предпоставки, тоест едно предходно осъждане. В тази насока наличното такова, което  вероятно се има предвид от обвинението, следва конкретно да бъде посочено в обвинителния акт, защото то обуславя съставомерен признак от значение за обвинението, относно който подсъдимият следва не да подразбира какво има предвид прокурора, а да бъде пределно ясно и точно посочено. Очевидно и според настоящия съдебен състав записаното в обвинителния акт е недостатъчно да квалифицира твърдяното от страна на държавното обвинение престъпление като такова представляващо опасен рецидив/каквато квалификация въобще не е посочена в обвинителния акт/  понеже не съдържа аргументирана позиция на обвинението като факти и право, срещу които подсъдимият се защитава, с което е налице съществен процесуален недостатък на обвинителния акт.

На следващо място, съдът констатира липсата на прецизност при изготвяне на обвинителния акт, който не отговаря на законовите изисквания и в частта по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт, при описание начина на преодоляване на преградите, възпрепятстващи достъпа до вещите, предмет на престъплението, действията на подсъдимия са посочени съвсем лаконично и изключително пестеливо откъм фактология. Според прокурора и при трите взломни кражби те са се изразили единствено  в разбиване на ключалката на вратите на мазетата на пострадалите. Останалите описани действия в прокурорския акт, извършени от подсъдимия  са такива по отнемане на вещи от тях. По този начин никъде обвинението не е формулирало факти и действия, извършени от подсъдимия, тоест не са посочени конкретните действия на подсъдимия, насочени към преодоляването на прегради, направени за защита на имот. Липсва достатъчно изчерпателно описание на фактите за обстоятелствата, при които е станало разбиването на катинарите на мазетата, било чрез нанасяне на удар с ръка или по друг начин в съответствие с посочената от обвинението правна квалификация на деянието като такова, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот. Следователно съдържанието на обвинителния акт не дава възможност на подсъдимия в изискуемата степен да научи в какво е обвинен, понеже не са му предявени факти, които според обвинението обосновават съставомерност на деянието по чл. 195, ал.1, т.3 от НК.

Само за пълнота на настоящото изложение, без да счита, същото за отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до накърняване на процесуалните права на подсъдимия, прокурорът нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт е конкретизирал по кое от предложенията на чл. 195, ал.1, т. 3 от НК   е извършена кражбата, въпреки, че в текстовата час е записано, че кражбата е извършена, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот.

С оглед на тези съображения се налага извод, че обвинителният акт не е изготвен при спазване на разпоредбата на чл. 246, ал.2 от НПК, доколкото липсва и е налице неяснота и непълнота, касаеща описание на съществени обективни признаци на престъплението, обосновали правната му квалификация. Това е довело на свой ред до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, тъй като той е бил лишен от възможността да разбере в извършването на какво конкретно деяние е обвинен, извършено при условията на опасен рецидив, да узнае обвинението в неговата цялост и пълнота и всички онези обстоятелства, които са свързани с възникване на претендираната спрямо него наказателна отговорност. Констатираните допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними, поради което и съдебното производство ще следва да бъде прекратено, а делото върнато на РП – Хасково за изготвяне на нов обвинителен акт при отстраняване на коментираните по-горе пороци в съдържанието му ,за да  отговаря той  на стандартите, визирани в чл. 246 от НПК.

С тези мотиви и на основание чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал.1, .т.3 и съобразно чл.249, ал.2 от НПК, съдът

            О П Р Е Д Е Л И: №11

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №1638/2018г. по описа на РС – Хасково.

ВРЪЩА делото на РП – Хасково за отстраняване на допуснатите  на ДП отстраними съществени процесуални нарушения при спазване изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК.

Определението подлежи на обжалване и протест пред ОС – Хасково в седмодневен срок, считано от днес по реда на Глава 22 от НПК.                      

Заседанието приключи в 10:17 часа.

Протоколът се изготви на 14.01.2019 година.

 

                                                                      Председател: /п/ не се чете

 

 

                                                          Съдебни заседатели:1./п/ не се чете

 

 

                                                                                             2./п/‘ не се чете

 

Секретар:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:П.Н.