№ 9970
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110150675 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************“ ООД (с
ново наименование „****************“), чрез адв. С. М., срещу „*******“ ООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 332,44 лева, представляваща компенсаторно
обезщетение, дължимо поради невръщане на ищеца на огледала, които ответникът бил
получил във връзка с изпълнението на сключен между страните договор за услуга от
07.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през м. май 2019 г. ищецът възложил на ответника
извършването на следните услуги: демонтиране на огледалата от залата му за танци,
транспорт и монтирането им на нов адрес, който щял да бъде посочен от ищеца, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 236,14 лева съгласно проформа фактура №
639/07.05.2019 г. Твърди, че огледалата били демонтирани от ответника и оставени за
съхранение в склад на последния до уточняване на мястото за монтажа. На 04.09.2020 г.
представител на ищеца се свързал с ответника, за да уточни колко дни предварително
следвало да заяви датата на монтажа. След известно време получил отговор от служител на
ответното дружество, че процесните огледала не се съхранявали в техен склад. С оглед
невъзможността да получи обратно подлежащите на връщане вещи, ищецът претендира
тяхната стойност, която била в общ размер на 568,58 лева. Твърди, че на 16.10.2020 г.
ответникът възстановил сумата в размер на 236,14 лева. Въпреки отправената нотариална
покана, остатъкът от стойността на огледалата в размер на 332,44 лева не бил погасен от
ответника и към настоящия момент. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*******“ ООД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Д..
Процесуалният представител оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и
недоказан. Възразява, че демонтираните огледала съгласно поръчката на ищеца били
1
оставени на адреса на студиото, тъй като към този момент адресът за монтаж не бил ясен и
не бил посочен от възложителя. Категорично оспорва ищцовото дружество да е възлагало на
ответника съхранението или отговорното пазене на огледалата до техния монтаж. В тази
връзка твърди, че ответникът не разполагал с място, където можел да пази подобни чужди
вещи. До есента на 2020 г. комуникация между страните относно изпълнението на договора
не била провеждана. Едва след като представители на ищцовото дружество започнали да
предявяват претенции към ответника, негов служител по грешка издал кредитно известие
към фактура № **********/08.05.2019 г. и авансово заплатената сума в размер на 236,14
лева била върната на ищеца. Тъй като обаче част от възложените през м. май 2019 г. услуги
били извършени от ответното дружество, а именно демонтаж на огледалата, то ищецът
дължал съответното възнаграждение, за което била издадена нова фактура №
**********/16.12.2020 г. на стойност 184,10 лева с ДДС. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с дължимото възнаграждение в размер на 184,10 лева.
Претендира направените по делото разноски.
Страните не спорят, че през месец май 2019 г. между тях възникнали валидни
облигационни отношения въз основа на сключен договор за услуга, по силата на който
ищецът възложил, а ответникът приел да извърши демонтаж на огледала на възложителя от
студиото му за танци, транспорт и монтаж на друг адрес, който щял да бъде посочен
допълнително от ищеца, срещу възнаграждение в общ размер на 472,28 лева съгласно
оферта № 14087/07.05.2019 г.; че ищецът заплатил аванс по договора в размер на 50 % от
договореното възнаграждение или 236,14 лева съгласно фактура № **********/08.05.2019
г.; че ответникът извършил първата от възложените дейности – демонтаж на процесните
огледала; че на 16.10.2020 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата в
размер на 236,14 лева, както и че на 03.12.2020 г. ответникът получил нотариална покана от
ищеца възстановяване стойността на огледалата. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. обстоятелството, че след демонтажа на процесните огледала от неговата зала за
танци същите били оставени в склад на ответника до уточняване мястото на монтажа;
2. недобросъвестността на ответника, а именно че след като е узнал, че държи
процесните огледала без основание, ги е отчуждил или е допуснал същите да погинат,
поради което е станало невъзможно връщането им на ищеца;
3. действителната стойност на процесните огледала или получената за тях от ответника
цена (в случай че твърди отчуждаване), ако последната е по-висока, и размера на
претендираното вземане;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
извършеният от ответника банков превод на сумата в размер на 236,14 лева е за
възстановяване на част от стойността на процесните огледала.
2
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително:
1. размера на договореното възнаграждение за извършения демонтаж на процесните
огледала от залата за танци на ищеца;
2. извършването на транспорта, чиято стойност е включена във фактура № **********
от 16.12.2020 г., и размера на дължимото за тази услуга възнаграждение;
3. настъпване изискуемостта на вземането, предявено с възражение за прихващане;
4. обстоятелството, че връщането на получения аванс по фактура № **********/
08.05.2019 г. било поради грешка на негов служител.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 332,44 лева, представляваща
компенсаторно обезщетение, дължимо поради невръщане на ищеца на огледала, които
ответникът бил получил във връзка с изпълнението на сключен между страните договор за
услуга от 07.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направено от ответника
възражение за прихващане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в размер на 184,10 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени от ответника услуги по демонтаж и
транспорт на собствените на ищеца огледала, за което била издадена фактура №
**********/16.12.2020 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че през месец май 2019 г. между тях възникнали валидни
облигационни отношения въз основа на сключен договор за услуга, по силата на който
ищецът възложил, а ответникът приел да извърши демонтаж на огледала на възложителя от
студиото му за танци, транспорт и монтаж на друг адрес, който щял да бъде посочен
допълнително от ищеца, срещу възнаграждение в общ размер на 472,28 лева съгласно
оферта № 14087/07.05.2019 г.; че ищецът заплатил аванс по договора в размер на 50 % от
договореното възнаграждение или 236,14 лева съгласно фактура № **********/08.05.2019
г.; че ответникът извършил първата от възложените дейности – демонтаж на процесните
огледала; че на 16.10.2020 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата в
размер на 236,14 лева, както и че на 03.12.2020 г. ответникът получил нотариална покана от
ищеца възстановяване стойността на огледалата. Посочените обстоятелства не се нуждаят
3
от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. обстоятелството, че след демонтажа на процесните огледала от неговата зала за
танци същите били оставени в склад на ответника до уточняване мястото на монтажа;
2. недобросъвестността на ответника, а именно че след като е узнал, че държи
процесните огледала без основание, ги е отчуждил или е допуснал същите да погинат,
поради което е станало невъзможно връщането им на ищеца;
3. действителната стойност на процесните огледала или получената за тях от ответника
цена (в случай че твърди отчуждаване), ако последната е по-висока, и размера на
претендираното вземане;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
извършеният от ответника банков превод на сумата в размер на 236,14 лева е за
възстановяване на част от стойността на процесните огледала.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително:
1. размера на договореното възнаграждение за извършения демонтаж на процесните
огледала от залата за танци на ищеца;
2. извършването на транспорта, чиято стойност е включена във фактура № **********
от 16.12.2020 г., и размера на дължимото за тази услуга възнаграждение;
3. настъпване изискуемостта на вземането, предявено с възражение за прихващане;
4. обстоятелството, че връщането на получения аванс по фактура № **********/
08.05.2019 г. било поради грешка на негов служител.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.03.2023 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
4
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответницата в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5