Р Е
Ш Е Н
И Е № 41
гр. Габрово,
04.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май,
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при участието на секретаря Боряна Михова и
прокурор Александър Александров, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД
№ 42 по описа за 2019 година, въз основа данните по делото и закона прие за
установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на подсъдимия Г.Ц.Х. *** и жалба на същият
подсъдим, подадена чрез служебния защитник адв. М.Р. *** против Присъда № 164
от 22.03.2019 година, постановена по НОХД № 75/2019 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната
присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Г.Ц.Х., роден на *** *** за
ВИНОВЕН в това, че на 31.08.2017 г. около 16,45 часа в гр. Габрово, на означена
с пътен знак „Д17” и маркировка, пешеходна пътека на улица „Христо Смирненски”,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Субару” модел „Импреза” с рег. № ***,
нарушил правилата за движение – чл. 119, ал. 1 от ЗДП и чл. 20, ал. 2 от ЗДП,
като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с характера и интензивността
на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие и при излизане на пешеходната пътека не
пропуснал преминаващата по нея пешеходка Ц.Б.З. от гр. Габрово, като
не намалил скоростта и не спрял и по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става със счупване на
големия туберкул на лявата раменна кост, довели до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния период, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
предл. последно, б. „А”, предл. второ във вр. с ал. 1, б. „Б”, предл. второ,
във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66,
ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е ЛИШИЛ подсъдимия Г.Ц.Х. от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Осъдил е подсъдимия Г.Ц.Х.
да заплати направените по делото разноски в размер на 461,48 лева по сметка на
ОД на МВР Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Производството е
протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал.
4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие.
Въззивните жалби са
подадени от процесуално легитимирани лица и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което
обуславя процесуалната им допустимост.
С двете въззивни жалби се твърди, че присъдата на РС
Габрово е несправедлива досежно наложеното наказание лишаване от права по чл.
343г от НК. При определяне размера на това наказание съдът основал преценката
си на обществената опасност на дееца, позовавайки се на осъждане по чл. 343б,
ал. 1 от НК, за което Г.Х. бил вече реабилитиран. За горното следвало да се
съобрази разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК. По този начин съдът допуснал нарушение
на материалния закон и определил несправедливо наказание. Съдът не обсъдил като
смекчаващо вината обстоятелство направените от подсъдимия самопризнания и
изразеното съжаление за извършеното. Обсъждал единствено отегчаващите вината
обстоятелства. Моли да се вземе предвид, че подс. Х. полага грижи за баща си,
който бил тежко болен с определен процент на трайно намалена работоспособност -
95 % съгласно Експертно решение на ТЕЛК №*** от 20.11.2018 г. За
придвижването си той разчитал изцяло на подсъдимия. Наказанието "лишаване
от свобода" било справедливо и правилно определено.
Претендира се окръжният
съд да измени първоинстанционната присъда, като намали наказанието лишаване от
права по чл. 343г от НК до минималния размер.
С въззивните жалби е
представено писмено доказателство - копие от Решение № 3592 от 20.11.2018 г.
ТЕЛК при МБАЛ "д-р Тота Венкова" гр. Габрово, което съдът прие с
протоколно определение.
От жалбите е видно,
че се поддържа твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от права. Не се сочат нарушения на процесуалния закон.
В съдебно заседание,
проведено на 22.05.2019 г. жалбоподателят Г.Х. и неговият служебен защитник
адв. Р. *** поддържат жалбите и направените искания.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания
първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след
подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
На 31.08.2017 г.
около 16,45 часа подсъдимият Г.Х. *** управлявал лек автомобил марка „Субару”
модел „Импреза” с рег. № *** в същия град по улица „Патриарх Евтимий”. На
кръстовище, образувано с улица „Христо Смирненски” предприел извършване на
маневра „завой наляво” с цел навлизане по улица „Христо Смирненски” и
продължаване на движението си в посока центъра на града.
По същото време
пешеходката, свидетелката Ц.З. от град Габрово предприела пресичане
на платното за движение от дясно наляво
спрямо центъра на града върху означена с пътен знак „Д17” и маркировка
пешеходна пътека.
На платното за
движение на улица „Христо Смирненски” върху начертана пешеходна пътека, в
областта на непрекъсната разделителна линия, разделяща двете ленти за движение,
настъпил удар между лявата странична част на пешеходката и предната част на
лекия автомобил. След удара свидетелката З., достигнала предния капак на
автомобила. Вследствие на предприетото интензивно спиране с оставяне на
спирачна следа от лекия автомобил, свидетелката З. паднала
върху асфалтовото покритие. Моторното превозно средство спряло с предната си
част в посока центъра на град Габрово. Пострадалата З.била откарана в МБАЛ „Д-р
Тота Венкова”, където й била оказана медицинска помощ. Изготвен е протокол за
оглед на ПТП от 31.08.2017 г.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза е видно, че пострадалата при ПТП на 31.08.2017 г.
Ц.З. е получила следните увреждания – изкълчвания на лявата
раменна става и счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, довели до
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок на
обездвижване 1 месец и срок на нетрудоспособност около 2-3 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния период. По механизъм на получаване на
уврежданията отговарят да са получени при възникналото ПТП, при удар в областта
на лявото рамо при контакт с части на автомобила или при последващо падане на
пътната настилка с изпъната ръка.
От заключението на
автотехническата експертиза е видно, че скоростта на движение на лекия
автомобил марка „Субару” модел Импреза”
с рег. № *** в момента на удара с пешеходката З. е била около 11,9
км./ч. От момента, в който пешеходката е предприела пресичане на платното за
движение, водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да спре в
разстоянието и времето, с което е разполагал. Основната причина за ПТП от
експлоатационно-техническа гледна точка е пресичане на траекториите на движение
на пешеходката и лекия автомобил, управляван от подсъдимия Х.. При конкретната
пътна ситуация, водачът на лекия автомобил „Субуро Импреза” е имал техническата
възможност преди да навлезе по улица „Христо Смирненски”, както и по време на
извършването на маневрата завой наляво, да възприеме движещата се от дясно
наляво спрямо посоката му на движение пешеходка от достатъчно разстояние, и
като я изчака във всеки един момент, да предотврати произшествието, като я
пропусне да премине без да настъпи сблъсък.
Горната фактическа обстановка е установена от районния
съд след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с писмените и гласните
доказателства, събрани по време на досъдебното производство, на основание чл.
373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Направеното от подсъдимия Г.Х. самопризнание
се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Подсъдимият Г.Х. не
оспорва фактическата обстановка, твърдението, че е извършил описаното в
обвинителния акт престъпление и правната му квалификация. Счита, че наказанието
лишаване от права е със завишен размер.
За престъплението по
чл. 343, ал. 3, б. „А”, предл. второ от НК е предвидено
наказание – лишаване от свобода от една до шест години. Комулативно чл. 343г от НК предвижда лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, като може да се
постанови и лишаване от права по т. 6. За да извърши индивидуализация на
наказанието на подсъдимия Г.Х., районният съд е отчел смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както следва: Като смекчаващо вината
обстоятелства съдът е отчел изразеното съжаление за стореното. Разяснил е, че самопризнанието
не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е
задължително за производството, по което е било разгледано делото, след
изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание, и от това следва
определяне на наказание при приложението на чл. 58а от НК. Като отегчаващи
вината обстоятелства се сочат предишните осъждания за престъпление по
транспорта. Указано е, че степента на обществена опасност на подсъдимия като
деец е завишена, предвид предишните осъждания за престъпление по транспорта. Степента
на обществена опасност на деянието е завишена. Обществената опасност на
транспортните престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане.
Това са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, в
частност транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората.
Делото е разгледано
при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода, като се е
ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е
преценката, че подходящото наказание за подсъдимия Х. съответства на минималния
размер, предвиден в чл. 343, ал. 3, б. „А”, предл. второ от НК, а именно – една
година лишаване от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното наказание е намалено с една трета, като съдът е постановил подс.
Г.Х. да изтърпи наказание – осем месеца лишаване от
свобода. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по
делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, което да доведе до приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл.
55 от НК.
Подсъдимият Г.Х. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер.
Налаганите до момента наказания са глоба и пробации. Наложеното с атакуваната присъда наказание лишаване от свобода
е в размер на осем месеца /т.е. по-малко от три години/. Първоинстанционният
съд правилно е преценил, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на това наказание за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
За
да определи размера на комулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК, съдът
е съобразил завишената опасност на подсъдимия като водач на МПС, видно от
многобройните му административни санкции за нарушения на ЗДвП, както и
няколкото присъди за престъпления по транспорта. Преценена е необходимостта Х. да
бъде лишен за относително продължителен период от възможност да управлява
превозни средства, а именно за „Една година”, считано от влизане на присъдата в
сила. Тези изводи на първоинстанционния съд също са правилни. На л. 75 – 78 от
ДП е приложена Справка картон на водача, от която е видно, че Х. е извършвал
многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и
такива по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – забрана за управление след употреба на
алкохол или наркотични вещества. Подсъдимият следва да се характеризира като
системен нарушител, от чиито действия може да възникне опасност за живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. Подс. Х. е реабилитиран
относно осъждането с присъда по НОХД № 122/2008 г. по описа на РС Габрово. Не е
настъпила реабилитация обаче относно осъжданията по НОХД № 1149/2013 г. на РС
Габрово и НОХД № 967/2016 г. на РС Габрово. Пробацията по НОХД № 1149/2013 г. е
изтърпяна на 14.09.2014 г. видно от справката за съдимост. Г.Х. не може да бъде
реабилитиран по право, тъй като вече веднъж е бил реабилитиран по този ред
относно осъждането по НОХД № 122/2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал.
1 от НК, когато
от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и
осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се
заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Съгласно чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК, относно пробацията този срок е две години. В двугодишния
срок по чл. 82, ал. 1 от НК /за времето от м. декември 2015 г. до 11.04.2016
г./ Г.Х. е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, а именно това по чл. 345 от НК, за
което е наложено наказание с присъда по НОХД № 967/2016 г.
на РС Габрово. Съгласно чл. 88а, ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или
повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му
се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания. За осъждането по НОХД № 967/2016 г.
на първо място няма данни да е заплатена глобата в размер на 300 лв. На
следващо място, дори и глобата да беше заплатена веднага след влизането на
присъдата в сила, деянието по настоящата присъда е извършено на 31.08.2017 г.,
когато Х. е бил осъждан и не са изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1 във вр. с
чл. 82, ал. 1 от НК по отношение на осъжданията с присъдата и споразумението по
НОХД № 1149/2013 г. на РС Габрово и НОХД № 967/2016 г. на РС Габрово. Ето защо
съдът правилно е оценил предходните осъждания на дееца като отегчаващи вината
обстоятелства. Всички те са за извършени престъпления по транспорта.
Правилно
е съобразено и деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е наложено наказание
с първото осъждане. За това деяние е настъпила реабилитация по право и то не
може да се вземе предвид при квалификацията на деянието. При преценка данните
за личността на подсъдимия и необходимата степен на наказателна репресия, съдът
обаче е длъжен да съобрази цялостната престъпна дейност на извършителя и да
наложи такова наказание, което ще е в състояние да постигне предупредителен и
възпиращ ефект. Иначе, не би могло да се разсъждава, дали едно лице е с
утвърдени криминални навици или стореното от него е инцидентен, изолиран
случай. По тази причина, районният съд правилно е съобразил характера на всички
предходни престъпни прояви на извършителя при обсъждане данните за личността и
определяне на индивидуалната му степен на обществена опасност. Настоящият състав на ГОС намери изводите на първоинстанционния съд за
правилни и обосновани. Искането за намаляване размера на наказанието лишаване
от права се явява неоснователно. Обстоятелството, че подсъдимият има роднина с
нужди от транспортиране не може да неглижира необходимостта от налагане на
справедливо наказание, което да е в състояние да постигне предупредителен и
възпиращ ефект. Извън горното, липсват и доказателства, че именно подс. Х.
полага грижи и единствен осигурява транспорт на баща си Ц.Х. По-ниско по размер
наказание по чл. 343г от НК няма да е в състояние да постигне целите на чл. 36
от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и да въздейства
предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция.
В заключение, може
да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на
атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният
в нея извод почива на констатацията, че самопризнанието на подс. Г.Х. се подкрепя
изцяло от събраните по време на досъдебното производство доказателства.
Правилно е определен
размера на дължимите разноски.
При извършената
служебна проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и
на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 164 от 22.03.2019 година,
постановена по НОХД № 75/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: