Р Е Ш Е Н И Е
№180
гр. Велико
Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в закрито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря Д. С. и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10197/2020 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** П.И. от САК, като пълномощник на „МАТ 2001“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Христо Ботев“ №34,
срещу Решение №363/ 29.06.2020 г. по АНД №302/ 2020
г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо устройство Серия Г №0006280,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на „МАТ 2001“ ЕООД за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и на основание
чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева. С подробно развити доводи
касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради постановяването му
в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. На първо място
поддържа, че нарушението е недоказано. В тази връзка посочва, че липсват
доказателства, че именно на посоченото в ЕФ място и време жалбоподателят е
извършил визираното нарушение. Отделно от това изтъква, че
в изпратената от ответника преписка не се съдържа „доказателствено
изображение“, че именно посоченото в ЕФ МПС е управлявано без сключен и
действащ застрахователен договор на посочените във фиша дата и място. Сочи, че
тези обстоятелства не се установяват и от приложения снимков материал, тъй като
снимките не са надлежно заверени, не съдържат обозначение за издател/ автор и
не носят означение за дата, час и място. Така изложеното според него води до
извод, че нарушението не е установено и заснето с АТСС, за да се приложи
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, поради което е следвало да се приложат
общите правила – да се издаде АУАН и въз основа на него – НП. От друга страна
поддържа, че ЕФ е издаден при нарушение на установените процесуални правила,
тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба
№8121з-532/ 12.05.2015 г., а именно да е съставен протокол за използването на
АТТС за контрол и да е направена снимка на разположението на АТСС. Намира, че е
налице и непрецизна правна квалификация на нарушението, тъй като вписаната в ЕФ
като нарушена правна норма не отговаря на правното основание, на което е ангажирана отговорността му. Това
обстоятелство е довело до невъзможност да разбере за какво е наказан. На
последно място излага доводи, че в хода на въззивното производство са допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на обсъждане на
всички възражения и излагане на мотиви след преценка на доказателствата по
делото и на доводите на страните. От настоящата инстанция се иска да разреши
спора по същество, като отмени решението на ВТРС и потвърдения с него
електронен фиш. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител поддържа касационното оспорване в съдебно заседание.
Подчертава, че нарушението в случая не е установено с АТСС, а впоследствие –
след справка в Гаранционния фонд за наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което процесът не е изцяло автоматизиран и
следователно е трябвало да се санкционира по общия ред със съставяне на АУАН и
НП. Представя списък за разноски.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Посочва,
че правна квалификация в ЕФ е непрецизна. Цитирани са едновременно разпоредби
на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай
нарушението е констатирано с АТС и основанието за налагане на наказанието е
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а не
посоченото в ЕФ. Извършено е смесване на двата състава, което е нарушило
правото на защита на наказаното лице. Предлага обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде отменен ЕФ.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните доказателства,
РС – Велико Търново е установил следната фактическа обстановка: На дата
16.08.2019 г. в 19:27 часа в с. Самоводене, ул. „Полтава“, до №
42, в посока гр. Велико Търново, с автоматизирано техническо средство /АТСС/
„САИРН m*SpeeDet 2D“ е установено и заснето управление на МПС
– „Нисан Микра“ с регистрационен номер ВТ 9447 ВР, за което собственикът не е
сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Собственик на процесното МПС е „МАТ 2001“ ООД с ЕИК *********.
Въз основа на така установеното от ОД на МВР –
В.
Търново е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №000280.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с
чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането и на „МАТ 2001“ ООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева. Тази фактическа
обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени
доказателствени средства, включително представените с административната
преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС и
методически указания, снимков материал, справка от водените при „Гаранционен
фонд“ регистри, справка за собствеността на автомобила и датата на връчване на
фиша.
С жалбата пред районния съд нарушителят
е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение на материалния и процесуалния
закон. Изброените в жалбата възражения са преценени като неоснователни от
решаващия състав. Същият, въз основа на приобщените към делото доказателства, е
приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити. Направен е извод, че
напълно е спазена специалната процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ за установяване
на нарушението с автоматизирано техническо средство. Липсата на сключена,
активна застраховка е установена от справка в сайта на Гаранционен фонд.
Съставомерността на деянието е правилно квалифицирана по чл. 483, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ – управление на МПС, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Времето и мястото на нарушението са установени чрез разпечатка на изготвените
от АТС фотоснимки и разпечатка от данните за работата на конкретната система.
Посочването на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ не е процесуално нарушение, доколкото
задължението за сключване на застраховката е на собственика на МПС. В
хипотезата на чл. 647, ал. 3 от КЗ приложение не намира чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
и всеки акт на управление без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е
наказуем като отделно нарушение. Извършена е преценка за маловажност и не е
намерено основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е неправилно. Касационната жалба е основателна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в
касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от
жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е
било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност,
като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд е постановено в
нарушение на закона.
Видно от ЕФ Серия Г №0006280, който е бил
предмет на делото пред районния съд, е, че се претендира управление на МПС „Нисан
Микра“ с регистрационен номер №ВТ 9447 ВР, за което собственикът му не е
сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В самия фиш е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, във връзка чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2,
във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.
Предвид нормата на чл. 647, ал. 3,
изречение първо от КЗ приложение по отношение на формата и съдържанието на
електронния фиш има разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От
съдържанието на разпоредбата се извлича изискването във фиша да се посочат
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Посочената във фиша като нарушена
материалноправна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ гласи следното: „Договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“. От своя стана, санкционната
разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ сочи: „На лице по чл. 483, ал. 1, т.
1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от
2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“. Съгласно ал. 4 на същия
член, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. На последно място, съгласно чл. 638,
ал. 3 от КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“
При така цитираната правна рамка е
видно, че с нормите на чл. 638 от КЗ законодателят е обявил за наказуеми две
ясно разграничими и различни като вид административни нарушения, касаещи
несключването на задължителната застраховка „ГО“. Първият вид нарушения,
въведен с разпоредбата на чл. 638, ал. 2 от КЗ е неизпълнението на задължението
да бъде сключен договор за този вид застраховка. Субект на този вид нарушения
могат да бъдат единствено собствениците на МПС, регистрирани на територията на
Република България и неспрени от движение /арг. от чл. 638, ал. 1 и чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ/, изпълнителното деяние се изразява в неизвършване на
определено действие, вменено като задължително за правния субект, т.е. в
бездействие. Началната дата на такова по вид нарушение е датата, следваща
изтичането на срока за извършване на предписаното от закона действие – в случая
сключването на договор за ЗЗ „ГО“, като този срок може да бъде моментът на
придобиване на МПС, изтичане срока на предходен договор за ЗЗ „ГО“ или
прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия. Вторият по
вид нарушения /чл. 638, ал. 3 от КЗ/, се изразява в управлението на МПС без
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, от водач, който не е
негов собственик. В този случай субектът е винаги физическо лице, различно от
собственика на превозното средство, изпълнителното деяние е под формата на
действие, със съответна дата на извършване, обичайно съвпадаща с тази на
установяването на нарушението. Спорни въпроси повдига разпоредбата на чл. 638,
ал. 4 от КЗ, която урежда налагането на глоба или имуществена санкция на
собственика на МПС, което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „ГО“, в случаите, когато управлението на такова МПС е установено
чрез автоматизирано техническо средство или система. При съпоставка на този
текст с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ се налага извод, че двете норми
касаят санкционирането на един и същ вид изпълнително деяние – противоправното
пасивно поведение, с еднакъв кръг от възможни субекти – собствениците на МПС, и
предвиждат еднакви като вид и размер санкции /относно последните всъщност е
налице препращане/. Отликата в двете норми се състои единствено в специалния
ред за установяване на административното нарушение, предвиден в едната от тях.
Това, според съда, изключва възможността да се касае за законодателно
установяване на отделен като вид административно нарушение, /същото би следвало
да е ясно и разбираемо формулирано като хипотезис, с описание на изпълнителния
състав на деянието/, а единствено за изрично въвеждане на възможността,
неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, да бъде
установявано с АТСС. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че налагането
на санкциите по чл. 638, ал. 4 от КЗ, не отдава значение на обстоятелството
дали установеното чрез АТСС управление се извършва от собственика или от друг
водач /чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично изключва приложимостта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че се касае единствено за
законодателно въведен особен ред при установяване на определен вид нарушения
несключване на договор за ЗЗ „ГО“, налагане на административна санкция за това
нарушение и изпълнението на тази санкция. Безспорно, дадената с цитираните
нормативни текстове законодателна уредба
е твърде непрецизна /като се вземе предвид и чл. 637, ал. 6 от КЗ/, но това не
променя горните изводи.
В
конкретния случай в обжалвания електронен фиш са изписани
дата, място, час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство. В описателната /текстовата/ част на издадения Електронен фиш Серия Г №0006280
нарушението е описано като управление на МПС, за което собственикът не е
сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“. По долу в ЕФ
е посочено, че се касае за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от същия кодекс. Видно е,
че в ЕФ е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и
извършената правна квалификация, като текстовото описание сочи на управление на МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, а посочената като нарушена законова разпоредба се
отнася до задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка
на автомобилистите „ГО“. Несъответствието между описателната /текстовата/ част
на електронния фиш и отразената като нарушена материалноправна норма съществено
нарушава процесуалните права на санкционираното лице до степен, че не би могло
да разбере за какво нарушение е наказано, което препятства адекватното
организиране на защитата му. Типичен пример е разглежданият случай, в който от
АНО са изследвани и фактически обосновани елементите от изпълнителния състав на
деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а е приложена санкционната норма на чл. 638,
ал. 1 от същия закон. Както вече се посочи, става въпрос за различни като
проявна форма деяния, с възможни различни субекти и с различна дата/период на
извършване им, като по правило неизпълнението на задължението за сключване на
ЗЗ „ГО“, времево не съвпада с управлението на МПС. В процесния електронен фиш
не е посочен периода на бездействие на собственика на МПС, а датата на
извършването на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ /възможни са многократни
такива в един период на бездействие/, като по този начин е останал неизяснен
съществен елемент от състава на изпълнителното деяние. Посочването в ЕФ на
конкретните времеви параметри на нарушението има съществено значение при
неговата индивидуализация, поради което такъв пропуск, не може да бъде
отстранен в процеса на обжалване. Отсъствието или неяснотата при определянето
му резултира в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, като
освен това, датата на извършване на деянието е от значение при проверката за
спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Горните
изводи не се променят дори да се приеме, че е налице едновременно посочване в
електронния фиш на два административнонаказателни състава /чл. 638, ал. 1 и чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ/, като освен това, такова посочване би представлявало
отделно съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице, и самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на
издадения електронен фиш.
По горните съображения настоящият състав
намира, че Електронен фиш Серия Г №0006280, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, е незаконосъобразен. Като е
достигнал до изводи в обратния смисъл Великотърновския районен съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено, като след отнмяната му бъде
отменен и посочения ЕФ.
При този изход на делото, основателно е
искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски. Искането е
направено своевременно и е обективирано в подадената жалба срещу въззивния
съдебен акт. По делото е приложен списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие, според който изцяло в брой е платен адвокатски хонорар в
размер на 300,00 лева за защита по КАНД 10197/2020 на АСВТ. Следва ОД на МВР –
гр. Велико Търново да заплати на касатора сумата от 300,00 лева – разноски по
делото.
Водим от горното и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя Решение №363/ 29.06.2020 г. по
АНД № 302/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и
вместо него постановява:
Отменя Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо устройство Серия Г
№0006280, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на „МАТ 2001“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Христо Ботев“
№34 за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
и на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева
Осъжда ОД на МВР – Велико Търново да
заплати на „МАТ 2001“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Лясковец, ул. „Христо Ботев“ №34, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по
делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.