Решение по дело №356/2023 на Административен съд - Хасково

Образувано е по жалба на „Й.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед № РД-10-90/21.03.2023 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ „Държавно горско стопанство /ДГС/ И.“.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в същата липсвали мотиви, въз основа на които е издадена. Оспорва се твърдението, че от жалбоподателя бил представен документ с невярно съдържание – обобщена справка за постъпилата, преработена и експедитирана дървесина. Сочи, че за обстоятелството какво количество дървесина е преработена от дружеството е представен официален документ с подпис и печат от РДГ – К., като твърди, че цитираната в обжалваната заповед справка не е заверена по надлежния ред от РДГ К. /липсвали подпис и печат/ и не била подписана от управителя на дружеството. Дружеството не било запознато с резултатите от извършената му проверка от РДГ К., като не било ясно дали и такава проверка е извършена по отношение на останалите участници от търга. Заповедта била издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена, като бъде постановено продължаване действието и изпълнението на сключения на 24.01.2023 г. договор. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от управителя на дружеството и от адв. Р.. Поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.

Ответникът Директор на ТП „ДГС И.“, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, оспорва изложеното в жалбата. Твърди, че оспорената заповед, с която се възобновява производството, свързано с издаването на заповед за определяне на купувач на дървесина от обекта на дружеството-жалбоподател, е законосъобразна. Производството било възобновено по повод получена служебна информация за липсата на данни за преработена дървесина от дружеството-жалбоподател. Безспорно било доказано, че в процедурата електронен търг за продажба на дървесина, която е проведена от поделението, е допуснат до участие участник, който не отговаря на изискванията, на документацията и заповедта за откриване на процедурата, на самата Наредба за условията и реда за възлагане изпълнения на дейности в горски територии. Ирелевантни са фактите кой е подписал справката и касае ли се за документ с невярно съдържание. Изследвано е от вещото лице постъпила и преработена дървесина от обекта в периода 01.01.2021г. – 31.12.2021 г. Позовава се на справката, която се съхранява в досието в РДГ К.. Допълва, че 123,07 кубика, за които няма данни да са преработени, не са достатъчни на дружеството да участва в търга. Допълва, че в процесния период няма издаден нито един превозен билет на името на дружеството, видно от заключението на вещото лице. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски - адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, като представя и списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Х., като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № РД-10-318/12.12.2022 г. на директора на ТП „ДГС И.“ е открита процедура електронен конкурс с предмет продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен, с едновременно възлагане извършване на добива на дървесина от Обект № 2305, включващ отдели/подотдели 202 „а“, „ж“, „в“, от горски насаждения, разположени в държавни горски територии, стопанисвани и управлявани от ТП „ДГС И.“ /л. 73-77/.

Назначената със Заповед № РД-10-02/03.01.2023г. на директора на ТП „ДГС И.“ /л. 69/ комисия е разгледала, оценила и класирала постъпилите заявки за участие на участниците в търга, като е предложила на директора на ТП „ДГС И.“ да издаде заповед за определяне на купувач – класирания на първо място участник „Й.“ ЕООД, ЕИК ********* /видно от протокол, утвърден на 03.01.2023 г. от директора на ТП „ДГС И.“ - л. 58-59/.

Със Заповед № РД-10-10/03.01.2023 г. на директора на ТП „ДГС И.“ /л. 56-57/ е обявено класирането от проведения на 03.01.2023г. електронен конкурс ЕТ02865 за съвместно възлагане на дейности, включващи продажба на стояща дървесина на корен за обект №2305 в района на ТП „ДГС И.“, както следва: класиран на първо място и определен за купувач на дървесина е „Й.“ ЕООД, ЕИК *********, който съответно е бил и единственият участник в процедурата.

Въз основа на посочената заповед между ТП „ДГС И.“ и „Й.“ ЕООД е сключен Договор № РГ-03-11/24.01.2023г. за продажба на стояща дървесина на корен в комплекс с възлагане изпълнението на дейността – добив на дървесина.

Срещу проведената процедура до Изпълнителна агенция по горите е подадена жалба от „К. ДС“ ООД /л.142-144/, по която е разпоредена проверка. След многократна кореспонденция между директора на ЮИДП С. директорът на ТП „ДГС И.“ и директора на РДГ К. и събраната в тази връзка информация от директора на ЮИДП С. е изготвено писмо с изх. № ПО-06-54/21.02.2023г. до директора на ТП ДГС „И.“ и до директорите на всички ТП ДГС/ДЛС, относно участието на „Й.“ ЕООД в процедури за възлагане на дейности и за ползване на дървесина в нарушение на ЗГ, Наредбата по чл.95 от ЗГ и тръжните условия. В писмото са изнесени данни, че по повод постъпили жалби от няколко търговски дружества – участници в процедури за ползване на дървесина, провеждани от ТП на ЮИДП ДП, в които се навеждат твърдения, че „Й.“ ЕООД не е преработило дървесина за 2021г., респективно не отговоря на изискванията предвидени в чл.115 от ЗГ, чл.47, ал.6 от Наредбата, както и на тръжните условия за участие в процедурите, видно от писмо на Изпълнителния директор на ИАГ с рег. инд. № ИАГ-2079/25.01.2023г., се установява, че за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г. „Й.“ ЕООД не е извършвало преработка на дървесина, а представените от дружеството обобщени справки за постъпилата, преработената и експедирана дървесина през периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. по процедурите по същество удостоверяват неверни данни. От директора на ЮИДП С. е изразено становище, че ако справката от РДГ К. за постъпилата, преработена и експедирана дървесина потвърди изложеното в писмото на ИД на ИАГ и в случай, че предвидената договорна клауза за прекратяване на договора при установяване на декларирани данни с невярно съдържание, следва да се предприемат незабавни действия по прекратяване на сключения с участника договор № РГ-03-11/24.01.2023г., с произтичащи от това правни последици. Посочено е, че в случай, че в договора липсва такава клауза, следва на основание чл.99, ал.1, т.2 от АПК да се възобнови административното производство и се прекрати процедурата, тъй като липсват подадени оферти от други участници.

Мотивиран от горното, със Заповед № РД-10-90/21.03.2023 г. /л. 17-19/ на основание чл. 99, т. 2 АПК директорът на ТП „ДГС И.“ е възобновил административното производство, приключило с влязла в сила Заповед № РД-10-10/03.01.2023г. за определяне на купувач в проведения електронен конкурс, за продажба на стояща дървесина на корен по реда на чл.49, ал.1, т.6, ал.3 и ал.5 с едновременно възлагане на добив на дървесина – дейност по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, за обект 2305, поради открити нови писмени доказателства, които не са били известни към дата на издаване на Заповед №РД-10-10/03.01.2023г., а са от значение за издаване на заповедта за определяне на купувач/изпълнител. С оспорената заповед е отменена Заповед № РД-10-10/03.01.2023 г. на директора на ТП „ДГС И.“, с която е обявено класирането на участниците и е определен купувач на дървесина за обект № 2305 „Й.“ ЕООД, ЕИК *********, с мотиви, че участникът не отговаря на изискванията на чл.47, ал.4 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, както и на изискванията описани в т.6.1, буква “а“ от условията за провеждане на електронния конкурс, а именно да е преработил дървесина в регистриран на негово име обект по чл.206 от ЗГ през предходната година /в случая през 2021г./, съгласно дневниците за преработена дървесина, за не по-малко от количеството дървесина за обекта, за който участва, тъй като от проверката на РДГ К. е установено, че в регистрирания мобилен обект по чл.206от ЗГ – товарен автомобил *** с рег. № ***, не се е извършвала преработка на дървесина в периода 01.01.2021г. 31.12.2021г.

Заповедта е обявена на интернет страницата на ЮИДП С. на 21.03.2023 г.

По делото е изслушано и прието заключение по назначената съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал, вкл. и при изследван оригинален документ, приложен под № 177,178 към адм. дело № 266/2023 г. по описа на Административен съд - Х..

По делото е изслушано и прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. От експерта се потвърждава извода, направени и от административния орган, че за периода 01.01.2021г. до 31.12.2021г. няма данни дружеството жалбоподател да е преработило дървесина, съответно не отговаря на условията за участие в търга.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в срок и от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.

При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това.“ /ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ/.

Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт.

В заключение, следва да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има две значения - в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е. обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието, обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира ограничително като съответствие на акта с материалния закон.

Съдът, който следи служебно за наличието на обстоятелството – валиден ли е актът, извършва преценка на фактите по спора, подведени ли са те под релевантния материален закон и постига ли се целта му, съответно – ограничени ли са правата на страна в административното производство, какъвто се явява жалбоподателят, до степен, че да се формира извод за толкова съществен порок на акта, водещ до липсата на волеизявление или възможност за постановяване на решение в друг смисъл, съответно – при превратно упражняване на власт, обуславящ неговата нищожност.

Съобразявайки горното, съдът формира извод, че оспорения акт е издаден от некомпетентен административен орган.

Производството по чл. 99 АПК съставлява извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, доколкото възобновяването поставя отново за разглеждане материалноправен въпрос, предмет на приключило производство с влязъл в сила административен акт. С оглед на това законодателят допуска приложението на този извънреден способ само при наличието на изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 от АПК правни основания. Само когато тези основания са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос, като го преразгледа.

Съгласно чл. 99 ГПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал.

В конкретния случай спорен е въпросът подлежи ли влязлата в сила като неоспорена пред съд Заповед № РД-10-10/03.01.2023г. на директора на ТП „ДГС И.“, с която е обявено класирането от проведения на 03.01.2023г. електронен конкурс ЕТ02865 за съвместно възлагане на дейности, включващи продажба на стояща дървесина на корен за обект №2305 в района на ТП „ДГС И.“, както следва: класиран на първо място и определен за купувач на дървесина е „Й.“ ЕООД, ЕИК *********, на оспорване по административен ред. Въпреки, че не е изрично посочено в заповедта, но от съдържанието на същата и в частност от посочените правни основание може да се установи, че подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Х. на основание чл. 74е, ал. 4 Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба заповедта на открилия процедурата продавач за определяне на купувач, с която завършва електронният търг за продажба на дървесина, може да се обжалва по реда на АПК. Следователно, цитираната по-горе заповед и отменена с оспорения в настоящото производство акт е подлежала на оспорване по административен ред по реда и условията на чл. 81 – чл. 98 АПК, тъй като с Наредбата не е изключено и ограничено изрично обжалването по административен ред. Поради това и на изследване подлежи обстоятелството има ли непосредствено по-горестоящ административен орган издателят на отменената с оспорения акт заповед, съответно компетентен ли е същият сам да отмени влязлата в сила заповед за определяне на купувач в електронния търг.

Съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1, които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, и едно от които е Югоизточно държавно предприятие С.. Съгласно чл. 167 и чл. 169, ал. 1 ЗГ органи на управление на държавните предприятия по чл. 163 са: 1. министърът на земеделието; 2. управителният съвет, който се състои от трима членове, включително директора на предприятието. Съгласно чл. 164 ЗГ държавните предприятия имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Съгласно чл. 173, ал. 1 – ал. 3 ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност, те се ръководят и представляват от директори, с които директорът на държавното предприятие сключва договори за управление /чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ/. По смисъла на чл. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата „възложители за горските територии - държавна собственост, са: 1. директорите на държавните предприятия; 2. директорите на териториалните поделения на държавните предприятия или оправомощени длъжностни лица - когато са оправомощени от директора на ДП /чл. 172, ал. 1, т. 14 ЗГ/.

От тълкуването на така разписаните норми се обуславя извод, че актовете, които се издават от директора на ТП „ДГС“ във връзка с търговете за продажба на стояща дървесина на корен и за продажба на добита дървесина са административни, а не - граждански, въпреки че обвързват държавното предприятие като страна по договор. Издадените от възложителите като органи по чл. 2 от Наредбата са административни актове и в чл. 74е, ал. 4 от Наредбата изрично е предвидено обжалване по реда на АПК, а не по общия исков ред. ТП „ДГС И.“ осъществява функциите на ЮИДП С. в определения му район на дейност, като е налице хипотеза на отношение на власт и подчинение, т.е. директорът на ЮИДП С. е непосредствено по-горестоящия административен орган на директора на ТП „ДГС И.“. При това компетентен да разгледа производството по възобновяване издаването на Заповед № РД-10-10/03.01.2023 г. на директора на ТП „ДГС И.“ е директорът на ЮИДП С., а не – издателят й по аргумент от чл. 82, ал. 2 АПК.

Приемайки, че безспорно са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на Заповед № РД-10-10/03.01.2023 г. на директора на ТП „ДГС И.“, които при решаването на въпроса от административния орган, който я е издал, не са могли да бъдат известни, но които ако са били установени към момента на издаването на акта, биха обусловили друг правен резултат /чл. 99, т. 2 АПК/, директорът на ТП „ДГС И.“, извън предоставената му от закона компетентност, е възобновил административното производство и е отменил заповедта, което е следвало при наличието на предпоставките за това да осъществи непосредствено по-горестоящ административен орган - директорът на ЮИДП С..

С оглед гореизложеното, съдът приема, че оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК. В този смисъл Решение № 6648 от 05.07.2022 г. по адм. д. № 3004/2022 г., ІV отд. на ВАС.

По аргумент от чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за произнасяне при съобразяване на изложените по-горе мотиви относно компетентността, с която разполага, като изложи съображения за допустимостта и основателността на производството по възобновяване по издаване на административен акт, който е влязъл в сила, по смисъла на чл. 99 и следващите АПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, вкл. и доколкото същото е под установения с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Разноските в общ размер от 1100 / хиляда и сто / лева следва да бъдат заплатени от Териториално поделение „Държавно горско стопанство И.“, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от чл. 174, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7 ЗГ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Х.

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-10-90/21.03.2023г. на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство И.“.

ИЗПРАЩА преписката на компетентния непосредствено по-горестоящ административен орган – Директора на Югоизточно държавно предприятие С., за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство И.“, с адрес – гр. И., ***, да заплати на „Й.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***, област Х., представлявано от Ю. И. Ю., сумата в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Х..

Съдия: