Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

Гр. Велинград, 03.12.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 27 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД , чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „ДУНАПАК-РОДИНА” АД, ЕИК *********  със седалище и адрес  на управление гр. Пловдив бул.„Марица“ №97, представлявано от изп.директор С.Г.Р.,  с адрес ***, чрез АД „ Йовечев, Чочеви и партньори“,   против  „БУЛГАРЦВЕТ – ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, 4600, Индустриална зона „ Булгарцвет“ с управител Н.Л.Л..

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника,че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 8280.16 лв., включваща: 8000.00 лева – представляваща частично неплатена главница по фактура № **********, издадена на 10.09.2018год. за 8 268.00 лв., 280.16 лева - договорна неустойка, изчислена на основание чл.10 от договора за покупко-продажба сключен между страните, за периода от падежа на фактурата 10.10.2018г. до датата на входиране на заявлението в съда 14.11.2018г., ведно със законовата лихва върху дължимата сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 14.11.2018год. до изплащане на задължението. Както и разноските по ЧГД № 1425/2018г. в размер на 890.40 лв., включваща 170.40 лв. държавна такса и 720 лева с включено ДДС -адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че против ответното дружество „БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.Велинград, 4600, индустриална зона „Булгарцвет”, с управител Н.Л.Л. по ЧГД № 1425/2018г. по описа на Районен съд- Велинград, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на “ДУНАПАК - РОДИНА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „МАРИЦА ” № 97 - за сумата в общ размер на 8519.76 лв., включваща: частично неплатена главница по фактура № **********, издадена на 10.09.2018год. с главница 8 268.00 лв. с остатък за плащане сумата в размер на 8239.60 лева  и договорна неустойка в размер на 280.16 лева, изчислена на основание чл.10 от договора за покупко-продажба сключен между страните, която била изчислена от падежа на фактурата 10.10.2018г. до датата на входиране на заявлението в съда 14.11.2018г., ведно със законовата лихва върху дължимата сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 14.11.2018год. до изплащане на задължението, ведно с разноските в размер на 890.40 лв., включващи 170.40 лв. за държавна такса и 720 лева  с включено ДДС адвокатски хонорар платен изцяло по банков път.

В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответното дружество „БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД, подало възражение срещу издадената заповед, поради което за ищецът възникнал правен интерес за подаване на настоящата искова молба по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК.

   Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба били подадени от ищеца било - сключен договор между дружествата на 17.10.2016год., за произвеждане и доставка на продукти от велпапе – кашони. Ищцовото дружество изпълнило поетите с договора задължения за производство и доставяне на количествата кашони, като покупко-продажбата била обективирана във фактура № **********, издадена на 10.09.2018год. за сумата от 8 268.00 лв. Тъй като по тази фактура било направено частично погасявяне на задължението, останала незаплатена част за плащане в размер на 8 239.60 лева.

След депозирането на заявлението пред заповедния съд на 14.11.2018 г, ответното дружество направило частично плащане в размер на 239.60 лева, за което ищецът представял извлечение за извършената транзакция. Но остатъкът от главницата на фактурата за плащане е в размер на 8 000 лева, като и акцесорните вземания по заповедта останали дължими.

Настоява се на това, че независимо, че ищцовото дружество да е изпълнило изцяло задължението си по продажбата до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към настоящия момент от своя страна „БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД не бил изпълнили задължението си да заплати в пълен размер закупените продукти от велпапе, като остатък за плащане по процесната фактура е в размер на 8 000 лв.

Твърди се, че с оглед на забава в плащането по фактурата „БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД, дължал заплащане и на договорна неустойка върху частично неплатената главницата, изчислена на основание чл.10 от договора за покупко-продажба сключен между страните. Съгласно чл.10 от договора при неспазване срока за плащане посочен в чл.8, ал.1 от Договора КУПУВАЧЪТ дължал на ПРОДАВАЧА неустойка в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10000лева. Договорната неустойка в настоящия случай била изчислена от падежа на фактурата 10.10.2018г. до датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК -14.11.2018г. и била в общ размер на 280.16 лв.

Въпреки опитите на ищеца за доброволно уреждане на отношенията, „БУЛГАРЦВЕТ- ВЕЛИНГРАД” ЕООД, не ни заплати дължимата сума, което предпоставило необходимостта ищецът да инициира принудително изпълнение за събиране на вземането си, като за целта е подал заявление по 410 от ГПК. По образуваното ЧГД№ 1425/2018п по описа на PC Велинград, срещу ответното дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.11.2018г.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови  решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.Велинград, 4600, индустриална зона „Булгарцвет”, с управител Н.Л.Л., че ДЪЛЖИ на ищеца “ДУНАПАК - РОДИНА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „МАРИЦА ’’ № 97, сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело № 1425 /2018г. по описа на PC гр.Велинград, а именно: сумата в общ размер на 8280.16 лв., включваща: 8000.00 лева – представляваща частично неплатена главница по фактура № **********, издадена на 10.09.2018год. за 8 268.00 лв., 280.16 лева - договорна неустойка, изчислена на основание чл.10 от договора за покупко-продажба сключен между страните за периода от падежа на фактурата 10.10.2018г. до датата на входиране на заявлението в съда -14.11.2018г., ведно със законовата лихва върху дължимата сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 14.11.2018год. до изплащане на задължението, както и разноските по ЧГД № 1425/2018г. в размер на 890.40 лв., включваща 170.40 лв. държавна такса и 720 лева с включено ДДС -адвокатски хонорар.

В определения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника

 

В о.з. ищецът, чрез пълномощниците си адв.Й и адв.Ч-В. от АД „Й, Чочеви и партньори“ подържа изцяло иска и иска уважаването му.

В о.з. ответникът, чрез законния си представител управителя- Л., оспорва иска. ТВърди да не подписвал договор, в който да е уговорена неустойка  от 8лв. на ден, а ако е сключен такъв то той не се отнася за процесната фактура, тъй като срокът му е изтекъл на 31.12.2017г. По тези съображения се иска отхвърлянето на иска, по подробни съображения в защита.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1425/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 819/15.11.2018г., се установява да е разпоредено „БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр.Велинград, Индустриална зона Булгарцвет, да заплати  на “ДУНАПАК РОДИНА” АД, ЕИК ********* - гр.Пловдив, следните суми:  Сумата от общо 8519,76лв.,  представляваща сбор от главници, в това число: 8239,60лв. – незаплатена част по фактура№ **********, издадена на 10.09.2018год. за сумата от 8268.00 лв., и 280лв- договорна неустойка изчислена на основание чл.10 от договора за покупко-продажба сключен между страните за периода от падежа на фактурата 10.10.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.11.2018г. до изплащане на вземането, както и разноски от  170.40лв.-  държавна такса и 720.0лв. - адвокатско възнаграждение. 

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 314/2016г. на ВлРС е връчена на длъжника БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД” ЕООД на 28.11.2018г. На 12.12.2018г. е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, поради което на заявителя е  указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 20.12.2018г. , възможността да предяви иск. Такъв е предявен от  него на 15.01.2019г. и в указания едномесечен срок. Изложеното сочи, че установителният  иск е допустим.

 

Установява се от представения Договор за покупко-продажба от 17.10.2016г. , сключен между ищеца “ДУНАПАК РОДИНА” АД, ЕИК ********* - гр.Пловдив, като продавач и ответника „БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК ********* -гр.Велинград, че с него е уговорено продавачът да извършва производство и доставка на по заявка на купувача на стоки –„продукти от велпапе“, а купувача да заплаща цената на получените от него стоки. Конкретните условия на всяка отделна поръчка се договарят чрез поръчка съдържаща информация за вида на стоката, размери, технически параметри, количество, цена и други. Срокът на този договор е до 31.12.2017г.  Според чл.6 и чл.8 от него- цената на продуктите от велпапе са съгласно ценова оферта /приложение №1/ неразделна част от договора. Срокът на плащане е 30 дни от издаване на фактура, като плащането става по банков път по конкретно посочена сметка на продавача. В чл.10 от този договор е уговорено, при неспазване на срока за плащане купувачът да дължи на продавача неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10000лв.

По делото е представено копие от електронна кореспонденция между страните, видно от което ищцовото дружество е изпратило на ответника на 17.08.2018г. своя ценова оферта. А в отговор ответника „БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД” ЕООД е поръчал на 19.08.2018г. изработването на 10000 кашона, съгласно офертата. Самата оферта не е представена.

Представено е от ищеца Потвърждение на поръчка № 38997, както и експедиционен лист по поръчка № 38997. Видно от последния ищеца е произвел и изпратил за доставка на ответника 6730 бр. кашони от велпапе с дата на доставка 04.09.2018г.  Видно от експедиционен лист № 48280/2 от 05.09.2018г. изпратените стоки са получени от ответника на 10.09.2018г.

В кориците на ч.гр.д. № 1425/2018г. се намира издадена от ищеца „Дунапак Родина“ АД - фактура № 176188/10.09.2018г., според която ответника „БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД” ЕООД  следва да му заплати сумата от 8268лв. с ДДС – стойност на стоки по поръчка № 38997 за 6730 бр. кашони от велпапе при ед.цена от 1лв. и 10бр. палети при единична цена от 16лв., която следва да се заплати на 10.10.2018г.

По делото са прието заключение по ССЕ изготвено от в.л.Т., неоспорено от ищеца, но оспорено от ответника само в частта за неустойка, тъй като такова договорно задължение не е поемал. Видно от заключението, което съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно, от него се установява, че процесната фактура № 176188/10.09.2018г. е издадена за сумата от 8268лв. с ДДС. Стоките по тази фактура са доставени от ищеца и получени от ответника. Тази фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца и на ответника. От ответника е включена дневник за покупки и справки декларации по ЗДДС, като от него е и ползван данъчен кредит за начисления ДДС. След направено частично плащане е останало към неизплатено задължение по нея в размер на 8239,60лв. На 14.11.2018г. ответника „Булгарцвет-Велинград“ е направил частично плащане по тази фактура в размер на 239,60лв. В резултата на направените частични плащания от ответника неизплатената част от процесната фактура № 176188/10.09.2018г. към момента е в размер на 8000лв., която сума няма данни да изплатена от ответника. Според т. 2 и 4 от заключение по ССЕ дължимата договорна лихва върху главница от 8239,60лв. към 14.11.2018г. възлиза на 280,16лв. , а към настоящия момент неустойката е в размер на 1592лв. /за 119 дни по 8,0лв./

По делото са представени от ответника 2 бр. справки, а именно справка по сметка № 304 –доставчици и справка по сметка № 411. Видно от тях в ответното дружество е осчетоводена процесната фактура № 176188/10.09.2018г. по която задължението е за плащане на 8268лв., ползван е данъчен кредит. Направено е частично плащане от 249,60лв. От ищеца е представена справка на клиент „Булгарцвет-Велинград“, според която на 05.09.2018г. са платени 3000лв., а на 14.11.2018г. още 239,60лв. Тези справки само идат да подкрепят заключението по ССЕ.  

Предвид  така установеното от фактическа страна съдът намира следното: Между страните е бил сключен Договор за покупко-продажба от 17.10.2016г.  с предмет изработване и доставка на продукти от велпапе. Този договор е прекратил действието си на 31.12.2017г., с изтичане на неговия срок.

В последствие и след изтичане срока на същия договор, между страните е възникнало ново облигационно правоотношение, произтичащо от изпратена на ответника от ищеца на 17.08.2018г. нова оферта, по която е извършена поръчка на стоки. Безспорно се установява, че ищеца е изпълнил поръчката на ответника като е изработил и доставил стоките по поръчка № 38997, а именно 6730 бр. кашони от велпапе заедно с 10 бр. палета, които са и получени от ответното дружество на 10.10.2018г. Тоест касае се за нов договор за изработка и доставка на стоки, сключен между страните, по който е издадена и процесната фактура № 176188/10.09.2018г.  за сумата от 8268лв. с ДДС.  След издаването й ответника  „Булгарцвет-Велинград“ е направил частично плащане, а в резултат на него е останала неизплатена част от 8 239,60лв., както ищеца сам твърди, а и ищеца не оспорва това. В последствие и на 14.11.2018г. в деня на подаване на Заявление за издаване на Заповед по чл.410 ГПК ответника е заплатил и още една част от задължението си по същата фактура, като е заплатил сумата от 239,60лв. Това се установява както от ССЕ и писмените доказателствата представено от страните , а и се признава от ищеца в искова молба.

В резултат на направените частични плащания от ответника е останало неизплатено задължение на ответника към ищеца по процесната фактура № 176188/10.09.2018г. в размер на 8000лв., което няма данни да изплатено и до момента. Ето защо и се установява наличие на задължение на ответника към ищеца в размер на 8000лв.- главница, представляваща неизплатен остатък по фактура № 176188/10.09.2018г. за доставка и продажба на стоки – кашони от велпапе.

 Съдът намира за неоснователна претенцията на ищцовото дружество към ответника, че му дължи и неустойка за неизпълнение в срок на задължението за заплащане стойността на фактура № 176188/10.09.2018г. , поради следното: Действително в чл.10 от въпросния Договор за покупко-продажба от 17.10.2016г. е уговорена неустойка от 0,1% за всеки ден забава, но този договор е прекратил действието си на 31.12.2017г.-поради изтичане на неговия срок. Не се установява след това и към момента на новата поръчка с дата 19.08.2018г. между страните да е договаряно заплащане на неустойка за забавено плащане. При което и напълно неоснователно ищеца претендира заплащане на неустойка уговорена в чл.10 от Договор за покупко-продажба от 17.10.2016г., тъй като тази клауза не е действала в отношенията между страните към момента на издаване на процесната фактура № 176188/10.09.2018г. Ето защо и не се установява наличие на задължение ва ответника към ищеца за заплащане на неустойка в размер на претендираната сума от 280,16лв. А възражението на ответника, че не дължи такава неустойка, тъй като не сключван договор в който да е поемано подобно задължение е основателно. 

Ето защо и съдът, като установи по несъмнен начин, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата от 8000,00лв.  – главница представляваща неизплатена част от задължение по фактура № 176188/10.09.2018г.– за изработка и доставка на стоки от велпапе, то искът за установяване на това задължение е доказани като такъв ще се уважи. А за разликата над тази сума и до пълния претендиран размер за главница от  8280.16 лв. и в частта за неустойка от 280,16лв. искът за установяване на задължение на ответника е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. С оглед установеното наличие на задължение за сумата от 8000лв., то тя безспорно се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на поканата, каквато се явява завеждане на заявление за издаване на Заповед по чл.410 ГПК, в случа  - 14.11.2018г.

 

По отношение на разноските съдът намира следното: В издадената ЗИ на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 890,40лв., в това число 170,40лв. за ДТ и 720лв. за адвокатско възнаграждение при цена на претенцията от 8519,76лв.. Предвид частичното уважаване на установителния иск то на ищеца се дължат направени в заповедното производство разноски, по съразмерност с уважената част от иска. Ето защо и на ищецът ще се присъдят разноски за заповедното производство от 836,08лв., като сума ще се осъди ответника да му  заплати.

По отношение на разноските в настоящото производство, съдът намира, че за ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК е възникнало задължение за заплащане на направените разноски от ищеца, който е юридическо лице и е представляван от адвокат и е претендирал такива. Ищеца е представил доказателства за направени разноски общо 1109,18 лв. разноски, в това число 209,18лв. –за държавна такса и 720лв. за адв.възнаграждение, 180лв. за ССЕ. Предвид частичното уважаване на иска на ищеца ще присъдят разноски от 1041,50лв., като сума ще се осъди ответника да му  заплати.

С оглед изхода на делото ответника има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, но тъй като не са представени доказателства за нправени от него разноски, то съдът не му присъжда такива.  

Мотивиран от горното РС Велинград, V граждански състав,

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ДУНАПАК-РОДИНА” АД, ЕИК *********  със седалище и адрес  на управление гр. Пловдив бул.„Марица“ №97, ЧЕ „БУЛГАРЦВЕТ – ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, 4600, Индустриална зона „ Булгарцвет“  , му дължи следните сумите: СУМАТА от 8000,00лв. /осем хиляди лева/ – главница представляваща неизплатена част от задължение по фактура № 176188/10.09.2018г.– за изработка и доставка на стоки от велпапе, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.11.2018г. – дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, която СУМА е разпоредено „БУЛГАРЦВЕТ – ВЕЛИНГРАД“  да заплати със Заповед № 819/15.11.2018г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 1425/2018г. на Велинградски РС, кото отхвърля искът за разликата над горния размер до пълния претендиран размер за главница от  8280.16 лв. и в частта за неустойка от 280,16лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен. 

 

ОСЪЖДА „БУЛГАРЦВЕТ – ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, 4600, Индустриална зона „ Булгарцвет“, да заплати на „ДУНАПАК-РОДИНА” АД, ЕИК *********  със седалище и адрес  на управление гр. Пловдив бул.„Марица“ №97, Сумата от 836,08лв. (осемстотин тридесет и шест лева и 08ст.) - разноски по заповедното производство по съразмерност, както и СУМАТА от 1041,50лв. (хиляда четиридесет и един лева и 50 ст.), разноски за настоящото производството по съразмерност. 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)