Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4972 27.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и
първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2377 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Несебър“ № 6, представлявано от **** М. С. Г. против „Сузи РМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул.
„Петко Каравелов“ № 1, представлявано от **** Р. Й. М. , с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 640 от
23.02.2018 г. по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с.,
потвърдено с Решение № 1398 от 16.11.2018 г. по в. гр. д. № 1449/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 16.11.2018 г. ответното
дружество било осъдено да заплати на ищеца обезщетения за вреди причинени при
ползването на отдадени собствени имоти под наем, съгласно сключен между тях
Договор за наем от 22.04.2013 г., нотариално заверен под № **, том **, рег. №
*** от 22.04.2013 г. при ***** *** **** , както следва: сумата от 3519 лева – обезщетение за вреди при ползването на имот
“Т.“, собственост на ищеца в гр. Б., изразяващо се в почистване и извозване на
птича тор; сумата от 2352,33 лева –
обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в разбита единична тухлена зидария
над бетонния трегер на “Т.“, находящ се в имота на ищеца в гр. Б.; и сумата от 152 лева – обезщетение за
вреди, причинени от наемателя, изразяващи се в разбиване на железобетонна плоча
между първи и втори етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Б.. Твърди, че
исковата молба с вх. № 30657, въз основа на която е образувано гр. д. №
8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с. е входирана на 31.05.2017 г.
Твърди, че с решението си по посоченото гражданско дело, съдът не е присъдил на
ищеца законната лихва върху сочените главници за периода от датата на завеждане
на исковата молба, тъй като с исковата молба не е бил предявен такъв иск. Сочи,
че тъй като главните задължения по трите иска са уважени, то и притежава
правото да претендира на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обезщетение в размер на
законната лихва върху главниците за периода от датата на завеждане на исковата
молба по гр. д. № 8032/2017 г. до датата на завеждане на настоящата искова
молба, а именно за периода от 31.05.2017 г. до 08.02.2019 г.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 605,07 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 3519 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019
г., сумата от 404,47 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2352,33 лева за
периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г., както и сумата от 26,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 152 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни
и недоказани. Твърди, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът
не разполага с правото да претендира отделно заплащане на акцесорното
задължение за лихви, след като вече е присъдено обезщетение за главниците по
предявените от ищеца осъдителни искове по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на
ПдРС, ХVІІІ гр. с. Твърди, че ищецът е следвало да изчерпи всичките си искания за
обезщетения на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД при предявяване на
иска по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., както и че като
не е сторил това, то същите са преклудирани. Формираната сила на решението по
гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с. преклудира възможността на
ищеца да претендира заплащане на нови суми по вече приключилото производство, в
това число и законни лихви. Твърди също така, че предявените искове са
неоснователни по размер. Твърди, че обезщетение в размер на законната лихва
може да възникне не от момента на завеждане на исковата молба по гр. д. №
8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., тъй като към този момент правото е
било спорно и неизискуемо, а от момента на влизане в сила на решението, с което
е разрешен правният спор. Отделно от това ищецът образувал изпълнително дело №
***** по описа на ****, по което на 19.12.2018 г. постъпила парична сума в
размер на 3789,84 лева, с която сума главниците по изпълнителния лист по гр. д.
№ 8032/2017 г., от 6023,33 лева са намалени на 2233,49 лева. Счита, че след
дата 05.12.2018 г. ищецът няма претенция за лихви върху процесните главници, на
която дата **** е наложила запор по изп. д. № ***** – за събиране на сумите по
главниците по делото, тъй като ищецът сам се е поставил в състояние на
неудовлетворяване и погасяване на главниците. Твърди, че ако не е бил наложен
запорът сумите по издадения изпълнителен лист по гр. д. № 8032/2017 г. са щели
да бъдат изцяло погасени към дата 19.12.2018 г. Тоест крайния период на
евентуална претенция на ищеца в настоящото производство не може да е след
05.12.2018 г. – тъй като от тази дата нататък единствено възражението и жалбата
му по искането за отмяна на неоснователния запор наложен по негово искане по
изп. д. № **** на **** е попречило да се извърши пълно погасяване на дълга по
изп. д. № **** на ****, по което дело той събира вземането си по процесните
главници, за чието забавено плащане търси обезщетение.
В открито съдебно заседание,
проведено на 21.11.2019 г. прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че
по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., е постановено Решение
№ 640 от 23.02.2018 г., с което ответното дружество „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на ищеца „Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 3519 лева представляваща
обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под наем имот по
силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в почистване и
извозване на птича тор; 2352,33 лева
представляваща обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под
наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в
разбита единична тухлена зидария над бетонния трегер на телчарник със застроена
площ от 984 кв. м., находящ се в парцел № ***, в кв. *, по плана на **
стопански двор в с. Б. по цялата дължина на незаконната постройка – 33.00
линейни метра и от северната страна на телчарника цялостен отвор в този надзид
с размери около 1,20 метра на 0,60 метра; 152
лева представляваща обезщетение за вреди, причинени при ползването на
отдаден под наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи
се в разбита железобетонната плоча между първи и втори етаж на жилищна сграда –
конкретно между стая № * от етаж *** и стая № * от *** етаж, съгласно скица на
в. л. В. К. в полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 15 кв. метра,
находящ се в стопански двор № * – сборен на гр. Б., находящ се в гр. Б., община
Б., с номер № *****, в землището на гр. Б., ЕКАТТЕ **** и с площ от 0,790 дка,
както и сумата от 1802,23 лева – разноски. Решението на Районен съд – Пловдив,
е потвърдено с Решение, постановено по в. гр. д. № 1449/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, V състав, с което ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца и сумата от 1300 лева – адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция. От приложеното по делото заверено копие на искова молба,
се установява, че производството по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС,
ХVІІІ гр. с., е било образувано по подадена искова молба с вх. № 30657 от
31.05.2017 г.
От
приложения по делото заверен препис на Решение № 640 от 23.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., безспорно
се установява, че същото е влязло в законна сила на 16.11.2018 г.
По
делото са приложени и извлечения от онлайн – калкулатор, досежно размера на
претендираните суми, а именно сумата от 605,07 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 3519 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019
г., сумата от 404,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 2352,33 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г., както и
сумата от 26,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
152 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г., които напълно съответстват и
на служебно изчислените от съда суми, отново посредством онлайн – калкулатор.
Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение № 640/23.02.2018 г. по гр. д. №
8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., решение № 1398/16.11.2018 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V състав и Решение № 562/2018 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, е издаден изпълнителен лист № **** от 27.11.2018 г.,
срещу ответното дружество за заплащане на сумата от 3519 лева, 2352,33 лева,
152 лева, 1802,23 лева – разноски пред ПдРС, 1300 лева – адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция и 350 лева разноски.
Между
страните няма спор, че във връзка с така издадения изпълнителен лист, ищцовото
дружество е образувало срещу ответника изпълнително дело № **** по описа на
****, с рег. № *** и район на действие – Окръжен съд – Пловдив. Установява се,
че по същото на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение, с изх. №
***** /л. 77, връчена на длъжника на 05.12.2018 г., съгласно посоченото в
Разпореждане от 06.03.2019 г. – л. 79/, в която освен дължимите по изпълнителен
лист № **** от 27.11.2018 г., суми в общ размер от 9475,56 лева са вписани и
дължими по изпълнителното дело суми, както следва: 59 лева – допълнителни
разноски, 366 лева – разноски по изп. д., както и таксата по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските по **** с включен ДДС в размер на 1039,84 лева в полза на
******, както и др. суми, дължими до момента, в размер на 1300 лева. В поканата
за доброволно изпълнение е посочено, че общото задължение по изпълнителното
дело към дата 03.12.2018 г., възлиза на сумата от 12240,40 лева. Същите суми,
са вписани като дължими и в удостоверение, издадено от ******, с изх. №
4434/03.05.2019 г. /л. 117, л. 146/, като в същото е посочено, че изп. д. №
****., е образувано на 29.11.2018 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 27.11.2018 г. по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с.
Посочено е също така, че вземането е частично обезпечено с обезпечителна
заповед, издадена на 08.03.2018 г. по гр. д. № 8032/2017 г., с размер на
обезпеченото вземане от 6023,33 лева, въз основа на която е образувано изп. д.
№ **** като обезпечителната мярка е запор върху банкова сметка *** „Сузи РМ“
ЕООД в „УниКредит Булбанк“ АД.
От
приложената по делото справка – информация за движенията по банковата сметка на
ищцовото дружество за периода 01.01.2018 г. – 23.04.2019 г. /л. 132-133/, се
установява, че на 21.12.2018 г. по сметката на ищеца е постъпила сумата от
3456,73 лева, с описание: получен междубанков превод ***** с посочено
основание: ид ****, ЕИК ********* СУЗИ РМ ЕООД, ОР 5756. На 28.02.2019 г. по
сметката на ищцовото дружество е постъпила сума в размер на 7628,12 лева, с описание: получен междубанков превод от ***** с посочено
основание: ид ****, ЕИК ********* СУЗИ РМ ЕООД, ОР 6632. От писмо, изходящо от
„УниКредит Булбанк“ АД, изпратено по изп. д. № ***., ** *** **** е уведомен, че
УниКредит Булбанк АД е извършило изцяло плащане на дълга по запора, както
следва: сумата от 1039,84 лева – такси и разноски, платени на 19.12.2018 г.;
2750 лева – неолихвена сума, платена на 19.12.2018 г. и сумата от 8450,56 лева
– неолихвена сума, платена на 22.02.2019 г. От приложено по делото заверено
копие на банкова референция с изх. № **** от 22.04.2019 г., изходяща от
УниКредит Булбанк АД и приложение № 1 към същата, се установява, че ответното
дружество е клиент на банката и притежава разплащателна банкова сметка *** –
17.04.2019 г., както следва: по изп. д. № ****., датата на налагане: 05.12.2018
г., сума на запора 12240,40 лева, тип на запора: изпълнение, статус: платен
изцяло, дата на изпълнение: 19.12.2018 г. – 3789,84 лева; 22.02.2019 г. –
8450,56 лева, изпълнителен орган: *****, взискател: „Милтекс“ ЕООД.
От
удостоверение с изх. № 8763 от 26.09.2019 г., издадено от ****** по изп. д. №
*****, се установява, че след 05.12.2018 г. по изпълнителното дело са начислени
такси и разноски по ***** в общ размер на сумата от 532,40 лева. Съдът е
уведомен, че към датата на издаване на удостоверението, изпълнителното
производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, като разпореждането
за приключване е влязло в сила на 05.09.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Страните
по делото не спорят, че с влязло в законна сила на 16.11.2018 г., Решение №
640/23.02.2018 г., постановено по гр.д. № 8032/2017 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХVІІІ гр. с., ответното дружество „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на ищеца „Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3519 лева представляваща обезщетение за
вреди, причинени при ползването на отдаден под наем имот по силата на договор
за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в почистване и извозване на птича тор; 2352,33 лева представляваща обезщетение
за вреди, причинени при ползването на отдаден под наем имот по силата на
договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в разбита единична тухлена
зидария над бетонния трегер на телчарник със застроена площ от 984 кв. м.,
находящ се в парцел № ***, в кв. *, по плана на ** стопански двор в село Б. по
цялата дължина на незаконната постройка – 33.00 линейни метра и от северната
страна на телчарника цялостен отвор в този надзид с размери около 1,20 метра на
0,60 метра; 152 лева представляваща
обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под наем имот по
силата на договор за наем от 22.04.2013 г., изразяващи се в разбита
железобетонната плоча между първи и втори етаж на жилищна сграда – конкретно
между стая № * от етаж *** и стая № * от **** етаж, съгласно скица на в. л. В.
К. в полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 15 кв. метра, находящ
се в стопански двор № * – сборен на гр. Б., находящ се в гр. Б., община Б., с
номер № ****, в землището на гр. Б., ЕКАТТЕ ****** и с площ от 0,790 дка.
Няма
спор между страните, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение №
640/23.02.2018 г. по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с.,
решение № 1398/16.11.2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V състав и
Решение № 562/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е издаден
изпълнителен лист № **** от 27.11.2018 г., срещу ответното дружество за
заплащане на сумата от 3519 лева, 2352,33 лева, 152 лева, 1802,23 лева – разноски
пред ПдРС, 1300 лева – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и
350 лева разноски.
Безспорно
се установи и, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп.
д. № **** по описа на ******, с рег. № *** и район на действие – Окръжен съд –
Пловдив. Установи се и, че сумите предмет на изпълнителното дело са платени с
извършен на 19.12.2018 г. превод в размер на 3789,84 лева и извършен на
22.02.2019 г. превод в размер на сумата от 8450,56 лева.
На
първо място, следва да се посочи, че в настоящото производство е предявен иск
по чл. 86 ЗЗД. Искът по чл. 86 ЗЗД е самостоятелен иск и след наличие на
присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на
законната лихва върху същата, няма пречка тази претенция да се предяви в
отделно производство, независимо от акцесорния й характер /в този смисъл е и
решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 50/12.03.2010
г. по т.д. № 485/2009г., ІІ т.о на ВКС/.
В
настоящото производство се претендира законна лихва върху сумите от 3519 лева,
2352,33 лева и 152 лева за периода от 31.05.2017
г. – датата на депозиране на исковата молба за заплащане на главните
вземания, въз основа на която е образувано гр. д. № 8032/2017 г. по описа на
ПдРС, ХVІІІ гр. с., до 08.02.2019 г. – датата на депозиране на исковата молба, по
която е образувано настоящото гр. д. № 2377/2019 г. по описа на ПдРС, ІІ гр. с.
С Решение № 640/23.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., влязло в
законна сила на 16.11.2018 г., ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сумите от 3519 лева, 2352,33 лева и 152 лева, представляващи обезщетение
за вреди, причинени при ползването на отдаден
под наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г. Видно от
представеното по делото копие на искова молба с вх. № 30657 от 31.05.2017 г.,
въз основа на която е образувано гр. д. № 8032/2017 г., съдът не е сезиран с
искане за осъждане на ответника да заплати и законна лихва върху претендираните
главници, като видно от постановеното по делото решение, липсва произнасяне за
законна лихва, което дава основание за предявяване на настоящия иск и го прави
доказан по основание, поради установена дължимост на главниците. Следва да се
посочи, че законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при неизпълнение на паричното вземане. Това задължение не възниква от договора,
или от закона, а само при поискване – или като акцесорно вземане с предявяване
на иска за главницата, или чрез самостоятелен иск като последица от уважаване
на иска за главница. В конкретния случай, с предявяването на иска за заплащане
на главниците – 31.05.2017 г., ищецът изрично е поканил ответника да изпълни
претендираните парични задължения. С влизане в сила на решението по тези
искове, претендираните вземания в признатия от съда размер, са се превърнали в
ликвидни и изискуеми, като тяхната изискуемост е възникнала от предявяването на
иска. Следователно от началния момент на поканата – 31.05.2017 г., ответникът е
изпаднал в забава. От този момент до окончателното плащане на сумите, в случая
до предявяване на настоящите искове – 08.02.2019 г. същият дължи обезщетение за
неизпълнение на главните парични задължения. В този смисъл не се споделя
наведеното в отговора на исковата молба възражение, че обезщетение в размер на
законната лихва може да възникне не от момента на предявяване на исковата молба
по гр. д. № 8032/2017 г., а именно от 31.05.2017 г., а от момента на влизане в
сила на постановеното по посоченото гражданско дело решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая,
доколкото исковата молба се счита за покана за плащане, то и от датата на
предявяването й – 31.05.2017 г., ответникът е изпаднал в забава и от тази дата
дължи законна лихва върху присъдените с решението по гр. д. № 8032/2017 г.
главници.
Досежно размера на претенциите,
съдът намира следното:
От приложените по делото писмени
доказателства, безспорно се установи, че на 19.12.2018 г. по изп. д. № 362/2018
г., образувано въз основа на издадения по гр. д. № 8032/2017 г., по описа на
ПдРС, ХVІІІ гр. с. изпълнителен лист № **** от 27.11.2018 г., от разплащателната
сметка на ответника в банка „УниКредит Булбанк“ АД, е преведена сумата от
3789,84 лева /постъпила по изпълнителното дело, съгласно посоченото в
Разпореждане от 06.03.2019 г. на дата 19.12.2018 г./, а на 22.02.2019 г. –
сумата от 8450,56 лева /постъпила по изпълнителното дело на 25.02.2019 г.,
съгл. Разпореждане на *** от 06.03.2019 г./, като видно от справка – информация
за движенията по банковата сметка на ищцовото дружество за периода 01.01.2018
г. – 23.04.2019 г., сумата от 3456,73 лева е постъпила по сметката на ищцовото
дружество на 21.12.2018 г., а сумата от 7628,12 лева – на 28.02.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, в
какъвто смисъл е посоченото и в мотивите на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът намира, че с извършеното на 19.12.2018 г. плащане
в размер на 3789,84 лева са погасени, сумата от 1039,84 лева – такси и разноски
по Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС, което се установява и
от писмо, изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД, изпратено по изп. д. № ***, с
което частният съдебен изпълнител е уведомен, че УниКредит Булбанк АД е
извършило изцяло плащане на дълга по запора, както следва: сумата от 1039,84
лева – такси и разноски, платени на 19.12.2018 г., като с остатъка от сумата в
размер на 2750 лева, съдът намира, че са погасени, посочените в покана за
доброволно изпълнение с изх. № 14334/03.12.2018 г., 59 лева – допълнителни разноски,
366 лева разноски по изп. дело, 1300 лева – разноски /в т.ч. ДТ, адв.
възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./, 350 лева – разноски по
изпълнителен лист № **** от 27.11.2018 г., както и частично сумата от 675 лева
от сумата от 1300 лева – адвокатско възнаграждение по посочения изпълнителен
лист пред въззивната инстация. Ето защо и прилагайки разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че доколкото в исковия период ответникът не е извършил
плащане по главниците, то същият е бил в забава и дължи претендираното по реда
на чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава върху присъдените с гр. д. № 8032/2017
г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с. главници. Доколкото периодът, на исковата
претенция е от 31.05.2017 г. до 08.02.2019 г., то и безпредметно се явява
обсъждането на плащането на сумата от 8450,56 лева, постъпила по изпълнителното
дело на 25.02.2019 г.
С оглед изложеното съдът намира
предявените искове за доказани по основание, като същите следва да бъдат
уважени.
По отношение размера на претенциите,
по делото са приложени извлечения от онлайн – калкулатор, досежно
претендираните суми, а именно сумата от 605,07 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 3519 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019
г., сумата от 404,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 2352,33 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г., както и
сумата от 26,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
152 лева за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г., които напълно съответстват и
на служебно изчислените от съда суми, отново посредством онлайн – калкулатор.
Следователно предявените искове са доказани и по размер.
Само с оглед пълнота на изложението
следва да се посочи, че неоснователно и ирелевантно е възражението на ответника
сторено в отговора на исковата молба относно наложените запори на вземанията на
ищцовото дружество по гр. д. № 8032/2017 г. и по гр. д. № 19238/2018 г. Същите
по съществото си касаят направеното в отговора на исковата молба възражение за
прихващане, което искане по изложени в Определение № 4464 от 17.04.2019 г.
подробни мотиви, съдът е оставил без уважение приемането за съвместно
разглеждане в процеса.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се поражда право на разноски. Ищецът е представил
доказателства и претендира разноски в общ размер от 1205 лева, от които 150 лева – заплатена държавна такса; 5 лева –
заплатена държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 1050 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, съдът следва да извърши преценка. При намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер
/ т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представените договори за правна
защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 1050
лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им
част. Съдът намира направеното искане за основателно. В конкретния случай
действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, като в
хода на процеса не са настъпили някакви съществени усложнения. Разпоредбата на
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая са
предявени три обективно съединени иска. Предвид размера на претенцията, то
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на сумата от общо 900 лева/ по 300 лева
за всеки от предявените искове/. Претендираното адвокатско възнаграждение е в
общ размер от 1050 лева, поради което същото следва да бъде редуцирано до
сумата от общо 900 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1, представлявано от **** Р. Й. М. ДА
ЗАПЛАТИ на „Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6, представлявано от **** М. С. Г.,
СУМАТА от 605,07 лева /шестстотин и пет
лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. върху
главницата от 3519 лева, присъдена с влязло в законна сила Решение № 640 от
23.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр.
с., СУМАТА от 404,47 лева
/четиристотин и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. върху главницата от 2352,33 лева, присъдена
с влязло в законна сила Решение № 640 от 23.02.2018 г., постановено по гр. д. №
8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., СУМАТА от 26,14 лева /двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г.
върху главницата от 152 лева, присъдена с
влязло в законна сила Решение № 640 от 23.02.2018 г., постановено по гр. д. №
8032/2017 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., както и СУМАТА от 1055 лева /хиляда петдесет и пет лева/
– деловодни разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно
с оригинала!
Д.
К.