Определение по дело №1124/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20192100201124
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ………                         07.11.2019 година                      град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                   наказателно отделение    

на седми ноември                        две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Румяна Анчева

Прокурор: Манол Манолов

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Георгиева ЧНД № 1124 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, във вр. с чл. 70 от НК. Постъпила е молба от лишения от свобода И.М.М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда №58, в законна сила от 11.04.2019г. на БРС общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода .

В съдебно заседание молбата се поддържа от л.св.М. и от служебно назначения му защитник, на посочените в нея основания.

Позицията на упълномощения представител на началника на затвора-Бургас, е за неоснователност на искането.

Според представителят на БОП, не са налице кумулативно предвидените предпоставки посочени в закона, поради което също предлага молбата да не бъде уважавана.

След като се запозна с направеното искане, становищата на страните изразени в днешното съдебно заседание, и събраните по делото писмени доказателства, съдът приема следното:

Осъденият И.М. за втори път изтърпява наказание лишаване от свобода. Първото ефективно такова наказание със срок от 1 година и 6 месеца е търпял в периода 13.08.10-28.09.11г. по присъда по НОХД№576/11г. на БОС. Наказван общо 7 пъти, четири от които за престъпления против транспорта, а в два от случаите -за управление без свидетелство за правоуправление/каквото и никога не му е било издавано/, веднъж за управление след употреба на алкохол над 1, 2 промила , веднъж за участие в ОПГ , веднъж за съучастие в изготвяне и ползване на неистински документи , веднъж за подкуп, веднъж за невярно деклариране, веднъж за кражба и веднъж за допуснато при управление на МПС пътно транспортно произшествие с насрещно движещи се два леки автомобила и един автобус, при което причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди на стойност 9480.00лв.

С присъда №6 в законна сила от 11.04.2019г. по НОХД№665/2018г. на БРС, И.М. е признат за виновен в извършване на последното от посочените деяния , съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1 от НК. За него на М. е наказан на 8 месеца лишаване от свобода. Определено със същия акт му е общо наказание лишаване от свобода за същия срок и е присъединена глобата от 100.00лв. по НОХД№773/19г. на БРС/ за деянието по управление на МПС  с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2промила , по същото и време и място. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на лишаването от свобода. 

От началото на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода/ 02.05.19г./ до настоящият момент, е изтекъл срок по-голям от половината от определения с присъдата. Остатъкът от наказанието е 1 месец и 25 дни.

Осъденият М. не е бил задържан по ЗМВР или с постоянна мярка задържане под стража. Настанен от 30.05.19г. е в ЗО“Строител“, но не е полагал труд в условията на затвора, поради здравословното му състояние след оперативна намеса /поставяне на ендопротеза на дясна тазобедрена става/.

Видно от изготвения по повод искането за УПО доклад от инспектор СДВР, налице е произнасяне на прокурор при БОП, с отказ да се уважи искането за отлагане изпълнение на наказанието, поради възможност за провеждане на лечение в болница към ГДИН. Отбелязва се също, че въпреки наличната възможност , М. не е подал молба за такова лечение, с мотива, че ще се лекува след като бъде освободен от затвора.

Риска от рецидив е в средни стойности-52т., като проблемни зони са отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение. Рискът от вреди за обществото е определен от среден към висок, като поведението на л.св.М. не сочи на позитивна реакция към корективната работа по повод криминалните му проявления. В съответствие с плана на присъдата , с него били провеждани беседи, с цел устойчива положителна промяна в нагласите и поведението му, но такава не е била постигната, като стойностите в проблемните зони са останали непроменени. Лишеният от св.М. е неправоспособен водач , на когото никога не е издавано СУМПС, но въпреки това е управлявал многократно МПС, със съзнанието за много добри шофьорски умения. Не поема отговорност за извършеното, за което е осъден, като обвинява за станалото обстоятелства извън неговия контрол.   Омаловажава приноса си и въпреки причинените значителни имуществени вреди не демонстрира никакво съчувствие в тази връзка. Мотивацията за промяна е само формално заявена. Не анализира в дълбочина собственото си поведение и факторите допринесли за извършване на деянието и настъпилите от него вредни последици. Деянието е проява на безразсъдно поведение. Същия се влияе от криминално обкръжение и в отношенията се стреми към лично облагодетелстване. Не анализира задълбочено проблемите си и предприема действия без да обмисли последствията.

Наблюдават се присъствие на криминални нагласи  и процес на задълбочаване на противообщественото поведение. Заявява готовност да бъде отново част от обществото, но е необходимо да осъзнае в дълбочина мотивите допринесли за извършване на поредните правонарушения свързани с правилата за движение.

Според доклада за пробационен надзор, потвърждаващ коментирания по-горе, се допълват сведения и за това, че в проведеното интервю М. е приел отговорността за извършеното, но отчасти успява да идентифицира факторите допринесли за криминалното му поведение. Мотивацията за неизвършване на престъпление в бъдеще е формално заявена. По отношение възможността за перспектива за работа, поради здравословен проблем не е способен към момента да упражнява трудова дейност и към понастоящем получава пенсия по болест.

Настоящият съдебен състав намира обоснована тезата на защитата, че до провеждане на съответната рехабилитация , здравословното му състояние обективно препятства извършването на нови престъпления против транспорта. Същевременно, следва да се има предвид, че налагането на съответното наказание има за цел цялостното поправянето и превъзпитание на дееца, което предполага промяна и в неговото съзнание и нагласи.

В съдебно заседание , М. заявява, че осъзнава вината си за извършените престъпления , за които му е наложено общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода-управление с концентрация на алкохол в кръвта 2.35 на хиляда. Наясно е с размера на щетите, които е причинил от сблъсъка с други три автомобила. Не е търсил начин поне частично да покрие съставомерните имуществени вреди. Същевременно стана ясно, че получава пенсия по болест.  

Заявеното пред съда съжаление за стореното, съдът намира за формално и неискрено, предвид съдържащите се сведения в подробния и мотивиран доклад на инспектор СДВР.

Не поема отговорност за извършеното, за което е осъден, като обвинява за станалото обстоятелства извън неговия контрол.   Омаловажава приноса си и въпреки причинените значителни имуществени вреди не демонстрира никакво съчувствие в тази връзка. Мотивацията за промяна е само формално заявена. Не анализира в дълбочина собственото си поведение и факторите допринесли за извършване на деянието и настъпилите от него вредни последици. Съдът не споделя мнението на защитата, че само на лошото здравословно състояние се дължи липсата на каквато и да е активност при обсъждане въпроса за причините довели до извършване на последните две престъпления против транспорта и съпричастност към пострадалите имуществено лица, както и на инициатива за възстановяване поне минимално на щетите от престъплението. Както става ясно, за л.св.М. съществува възможност за лечение в условията на затвора, но причината такова да не се провежда се дължи на неговото нежелание и бездействие  . Както и пред съда молителя И.М. заяви, очаква да бъде освободен на 25.11.2019г., която дата прочел на таблото в затворническото общежитие, но за същата му е разяснено, че е прогнозна и действителна само в случай на полагане на труд, което обстоятелство в случая не е налице.  

Целта на наказанието е деецът да се поправи и превъзпита.

От една страна, безспорно от данните представени от затворническата администрация, от началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода е изтекъл срок по-дълъг от половината от цялото наказание.

От друга, процесът на поправяне и превъзпитание в неговото съзнание е започнал, но корекционната работа касаеща отношението на лишения от свобода към правонарушението, включваща осъзнаване на собственото поведение и факторите допринесли за извършване на деянията и настъпилите от тях вредни последици, не е достигнала крайната си точка.

Всичко това мотивира съда, да приеме, че не са налице категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в неговото съзнание, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. В този смисъл следва да се приеме, че с изтърпяната част от наложеното наказание не са постигнати целите визирани в чл.36 от НК, поради отсъствие на втората от кумулативно изискуемите в чл.70, ал.1 от НК препоставки.

          По изложените съображения настоящата инстанция намира, че молбата на лишения от свобода И.М. за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважавана,  а корекционната работа по отношение на същия следва да продължи . Предвид изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл.441 от НПК, нова молба или предложение за предсрочно освобождаване може да се направи не по-рано от шест месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.М.М. ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му общо най-тежко наказание от 8 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда №6 в законна сила от 11.04.2019г. по НОХД№665/2018г. на Районен съд-Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест в седемдневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.

На основание чл. 441 от НПК ново предложение или молба за условно предсрочно освобождаване могат да бъдат направени не по-рано от шест месеца от влизане в сила на настоящото определение.

   

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: