РЕШЕНИЕ
Номер 127602.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасII въззивен граждански състав
На 18.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20202100502001 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. чл.28, ал.6 ЗЗДет.
С решение № 1569/08.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2235/2020 г. по описа на РС
– гр.Бургас, е уважена молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас по чл.28 от
Закон за закрила на детето, като е постановено настаняване на ********** дете Н. И. М.,
ЕГН **********, с родители М. А. А. , ЕГН ********** и И. А. М., ЕГН **********, в
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, ж.кеден рудник“,
ул.“Кооператор“ № 35, за срок от още една година, считано от настаняването му по
административен ред – 25.03.2020 г.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от М. А. А. и И.
А. М., подадена чрез пълномощник адв.Сава Каров, с която се изразява недоволство от
решението, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и при липса на основания за
уважаване на направеното от ДСП искане. Според въззивниците, неуважаването от съда на
молбата им за допускане на правна помощ по делото е довело до нарушаване на техните
права, като се счита за неправилен извода на БРС, че родителите не били взели отношение
по искането на ДСП, въпреки ясно изразеното от тях несъгласие. Счита се, че молбата на
ДСП е недопустима, тъй като липсва основание за повторно удължаване на вече
изтърпяното едногодишно настаняване на детето в институцията, като се сочи, че
родителите правят всичко възможно да създадат условия за реинтегриране на децата си след
настаняването извън семейството, което не е взето предвид от социалните служители, които
продължават да изтъкват неБ.приятни според тях обстоятелства. Според въззивниците, не е
1
била предмет на обсъждане предвидената в ЗЗДет. огромна палитра от предхождащи
действия и възможности за реагиране преди настаняване извън семейството, като
„настаняването в институция“ вместо да има положителен ефект, отчита отрицателен такъв,
което не е целта на предприетата мярка спрямо детето, тъй като се нарушават неговите
права и тези родителите и близки хора. Сочи се, че независимо от становището на комисията
в протокола от 19.03.2020 г., че липсват законови основания за продължаване на
институционалното отглеждане на децата, четири дни по-късно без каквато и да е обосновка
ДСП издава заповед с противно на заявеното в протокола съдържание, като не е обсъдено
защо не са използвани по-съразмерни и щадящи мерки от отделянето на детето от
семейството му. В тази връзка се счита, че продължаването на настаняването след изтичане
на срока съставлява недопустимо нарушение на правата детето и на родителите,
същевременно предприетите сега действия от ДСП са недопустими при преценката за
намеса в личния и семейния живот на български граждани, в разрез със стандартите от
практиката на ЕСПЧ. Счита се също, че неправилно и необосновано БРС е приел, че са
налице условията за настаняване в институция, като се сочи, че поначало не става въпрос за
сигурността на децата, която с нищо не е застрашена, а съдът необосновано е приел и
кредитирал заявеното от социалните работници за невъзможността на тези деца да се
развиват и отглеждат в семейна среда при своите родители. Според въззивниците,
обстоятелствата, съставляващи фактическо основание на искането за настаняване в
институция не са установени по изискуемия от закона несъмнен начин, като се сочи, че тази
мярка се налага едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството,
освен в случаите, когато се налага спешното извеждане на детето, каквито данни по делото
липсват, а доводите на ДСП, че родителите нямали постоянна трудова заетост и доходи, са
некоректни и недоказани, поради което исканата мярка е неподходяща и оспорената заповед
е незаконосъобразна, доколкото не са изчерпани възможностите за закрила в семейна среда
съгласно чл.23 ЗЗДет. Оспорва се като несъстоятелен и извода на съда за уважаване
искането на ДСП, поради липса на капацитет на родителите, като се сочи, че в случая по
делото не е установена необходимост от извеждане на детето от семейната среда и
твърдяното родителско затруднение може да бъде преодоляно чрез други действия от ДСП,
вкл. и чрез мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.1 ЗЗДет. Сочи се също, че БРС неправилно се е
позовал на начина на живот на детето до преди настаняването му в институцията и
поведението на майката, които не са пряко относими към основанията на процесното искане
на ДСП, като съдът е уважил едно ненужно и порочно искане, позовавайки се на
обстоятелства извън предмета на установеното по делото и повода за предприетата от ДСП
инициатива. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по
същество, като отхвърли искането на ДСП за настаняване на детето в институция.
Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с който въззивната жалба и наведените в нея
възражения се оспорват като неоснователни, за което се излагат подробни съображения.
2
Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Към отговора са приложени писмени доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в седмодневния срок по чл.28, ал.6 ГПК и от лица,
които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269
ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, а като краен
резултат – правилно.
Производството пред БРС е образувано по молба на директора на Д“СП“ – Бургас с
искане да се продължи настаняването на малолетното дете Н. И. М., ЕГН **********, с
родители М. А. А. и И. А. М., в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Кооператор“ № 35, за срок от още една година.
Със Заповед № ЗД/Д-А-052/24.03.2020 г. на директора на Д“СП“ – Бургас временно
е продължено настаняването на детето Н. И. М. (на * години) в Център за настаняване от
семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.“Кооператор“ № 35, за срок до произнасянето на съда с
решение по чл.28 ЗЗДет., поради констатирани рискове за живота и здравето на детето.
От представените по делото социални доклади, съдебно решение и протоколи на
социалните служби се установява, че малолетният Н. е десетото по ред дете на майката М.
А., която е родила общо четиринадесет деца. ********** дете е било отглеждано в семейна
среда до м.март 2019 г., когато за него и другите деца е била наложена мярка „полицейска
закрила“ за срок от 48 часа от страна на РУ-Камено, след оценен риск за живота и здравето
им, поради нестабилно емоционално състояние на майката в резултат на изчезване на две от
децата й и нейното изявление, че не издържа на напрежението и ще се самоубие, както и
намерението й да убие и децата. След изтичане срока на полицейската закрила, със заповед
от 25.03.2019 г. на ДСП-Бургас детето Н. е настанено по административен ред в ЦНСТ за
срок от една година, като настаняването му извън семейна среда е потвърдено със съдебно
решение от 05.07.2019 г. по гр.д.№ 3375/2019 г. по описа на РС-Бургас. В Центъра са
създадени подходящи условия за отглеждане на детето и за осигуряване на неговите
потребности.
От приложения към молбата на ДСП-Бургас социален доклад е видно, че бащата И.
М. е заявил желанието на родителите да отглеждат детето в семейна реда, във връзка с което
е отворена работа по реинтеграция. В резултат на това, на 11.03.2020 г. е постъпило писмо
3
от ДСП-Поморие (дирекцията по местоживеене на родителите в с.К.), в което е изразено
отрицателно становище, тъй като въпреки емоционалната връзка между детето и родителите
му, същите притежават незадоволително ниво на родителски капацитет, нямат постоянни
доходи, нито собствено жилище. От представения Протокол от 19.03.2020 г. на ДСП/ОЗД-
Бургас (л.21-23 от делото на БРС) е видно, че на същата дата е проведена неприсъствена
мултидисциплинарна среща с цел обсъждане на работата по случаите на децата на М. А. и
И. М., които са настанени за институционално отглеждане и тяхната реинтеграция в семейна
среда, като специалистите, работещи с децата, включително и с ********** дете Н., са се
обединили около становището, че е отпаднал риска по отношение на децата и след изтичане
на съдебно определения срок на приложената мярка за закрила (24.03.2020 г.) няма законово
основание за продължаване на настаняването на децата извън семейството и продължаване
на институционалното им отглеждане. За това становище специалистите от ДСП/ОДЗ-
Бургас са се позовали на установените факти и обстоятелства в хода на предоставената на
семейството социална услуга от ЦОП-Несебър, отразени в съставения за целта тримесечен
социален доклад, който е представен по делото (л.17-19 от делото на БРС). От същия е
видно, че родителите са били консултирани за необходимостта да осигурят среда, в която
рисковете за живота и здравето на децата им да са сведени до минимум и в която да има
добри хигиенни условия; констатирано е, че семейството живее в двуетажна къща, за която е
издадена заповед на Кмета на Община Несебър за премахване на строежа, захранвана с
електричество и вода от съседната къща, но като цяло жилището е в добро техническо
състояние и има възможност за предоставяне на добри битови условия за живот на
семейството в случай на реинтеграция на децата. В тримесечния доклад е посочено в
обобщение, че към момента на изготвянето му родителите имат необходимите знания и
умения да задоволят базовите потребности на децата, но предвид информацията за
жилището им, съществува бъдещ риск да останат без дом, като е необходимо оказване на
непрекъсната подкрепа и съдействие на семейството.
От доказателствата по делото се установява, че на 23.03.2020 г. в ДСП-Бургас е
постъпило писмо от ДСП-Поморие относно реинтеграцията на децата на М. А. и И. М. (л.24
от делото на БРС), в което е изразено становище за съществуващ риск за живота и здравето
на децата в случай на осъществена реинтеграция, предвид това, че семейството няма
собствено жилище, където да ги отглежда, родителите са незаконно самонастанили се в
двуетажна къща в с.****, която е незаконно построена, няма прекарано електричество и
течаща вода, а вземат ток и вода от съседната къща, като за имота има издадена заповед на
кмета на Община Несебър за събаряне и премахване на незаконния строеж. Посочено е
също, че собственикът на този имот – г-жа З. И. е потърсила съдействие от ДСП-Поморие,
като е подала и устна жалба в РУП-Слънчев бряг за извеждане на семейството от имота й до
26.03.2020 г., тъй като тя възнамерява да ходи често там и да се грижи за родителите си и не
е съгласна М. и И. да отглеждат децата си в нейния имот, понеже са агресивни с нея и я
заплашат. Предвид това, ОЗД-Поморие е изразило категорично отрицателно становище по
отношение реинтеграцията на децата в биологичното им семейство. В тази връзка е
4
проведена повторна неприсъствена мултидисциплинарна среща на специалисти от
ДСП/ОЗД-Бургас, за която е съставен Протокол от 23.03.2020 г. (л.25-26 от делото на БРС),
съгласно който с оглед постъпилото писмо от ДСП-Поморие, съществуващото извънредно
положение в страната и обявената карантина в ДМСГД, дължащо се на COVID-19, е взето
решение да бъде продължен срокът на настаняване на децата в ЦНСТ и ДМСГД.
От представеното по делото писмо на ДСП-Поморие от 06.04.2020 г. се установява,
при проведена среща в дирекцията бащата И. М. е съобщил, че има промяна в жилищните
условия на семейството, тъй като той и М. А. са се преместили да живея в къщата на *****
му В. М. на адрес с.****, ул.“**** ***“ № * и жилището им е предоставено за безвъзмездно
ползване, като той е направил ремонт и е създал добри битови условия за децата. В тази
връзка е извършена проверка на адреса от страна на РУП-Несебър, при която е
констатирано, че по данни на родителите те са подготвили една стая с предверие, на площ
около 15 кв.м., за да живеят там заедно с 9-те си деца, като това помещение било част от
наследствена къща и се обитавало от сестрата на И. – В. М., която доброволно се е
преместила в стаята на сина си А. в друга къща, докато той излежавал присъда в затвора, а
през това време М. и И. щели да намерят къде да живеят заедно с децата си. Служителите на
РУП-Несебър установили при проверка в Община Несебър, че за постройките в парцела на
ул.“**** ***“ № * общината не е издавала строителни книжа, а е стартирала процедура за
тяхното премахване. Посещение на адреса е извършено и от социални работници на ДСП-
Поморие, които установили, че семейството не разполага с подходящи жилищни условия за
отглеждане на децата, а от справка в системата Regix се установило, че бащата И. М. е с
прекратена регистрация в ДБТ, майката е с активна регистрация като безработна, двамата не
са насочвани за работа и не са открити данни действащи трудови договори, като работят на
частно при повикване, семейството не се подпомага от ДСП-Поморие.
Във въззивното производство е представен социален доклад на ДСП-Поморие от
15.07.2020 г. относно положението на едно от децата на М. А. и И. М. – Б. М., но
независимо от това докладът следва да бъде ценен от съда по отношение на съдържащата се
в него информация за родителите. От същия става ясно, че според справки за съдимост
родителите М. А. и И. М. са осъждани, майката е изтърпяла наказание за извършено деяние
по чл.122, ал.1 НК (причиняване на смърт по непредпазливост), а бащата е с криминално
минало и последното дело срещу него е НОХД № 226/2020 г. на РС-Несебър за извършено
деяние по чл.195, ал.1 НК (кражба). В тази връзка, от извършената от съда служебна справка
в деловодната програма на БОС се констатира, че с присъда № 26/22.07.2020 г. по
посоченото НОХД № 226/2020 г. на НРС бащата И. М. е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ за една година и шест месеца, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 КТ
(квалифицирана кражба чрез разрушаване на прегради). Присъдата е обжалвана от И. М., за
което е образувано ВНОХД № *64/2020 г. по описа на БОС, което към момента не е
приключило.
От същия социален доклад и от данните по делото става ясно, че М. А.а и И. М.
5
нямат собствено жилище, като семейството е сменяло седем пъти адресите си на
местоживеене. Първоначално са живяли в с.К., общ.*******, където са обитавали две
дървени бунгала, с лоши битови условия и недостатъчна жилищна площ за членовете на
семейството, като към момента тези бунгала са разрушени. През м.ноември 2018 г.
семейството се е преместило да живее в с.*******, а след изчезването на едно от децата през
м.март 2019 г. семейството се завърнало в с.К. и се самонастанило в къща, собственост на г-
жа З. И., за която къща е образувана преписка в Община Несебър за незаконно строителство
и е издадена за заповед на кмета за премахване на незаконния строеж. По време на
разглеждане на съдебните производства през 2019 г. по чл.28 ЗЗДет., образувани пред
Районен съд - Бургас за настаняване на децата от семейството в ЦНСТ и ДМСГД,
родителите са заявили, че са се преместили да живеят на друг адрес в с.****, в къща
собственост на г-жа И. А. (** г.), но не са регистрирани на адреса, което е констатирано и от
социалните работници. След приключване на делата И. М. и М. А.а отново се върнали да
живеят в незаконно построената къща на г-жа З. И., която обаче е потърсила съдействие от
полицията за извеждане на И. и М. от дома й, тъй като са агресивни, не желае да ползват
имота й и да отглеждат децата си там. Предвид това, през м.март 2020 г. родителите отново
са променили местоживеенето си, като са се преместили да живеят в къщата на сестрата на
И. в с. ****, която им е предоставила жилището – две помещения с обща площ около 15-20
кв.м. за безвъзмездно ползване. А от 29.04.2020 г. (непосредствено преди образуването на
настоящото дело в БРС на 15.05.2020 г.) М. А. и И. М. отново се върнали да живеят в дома
на г-жа И. А. в с.******, която ги е приела да й помагат в ежедневието и да се грижат за нея,
тъй като не може да се справя сама. В къщата на г-жа А. семейството разполага с около 40
кв.м. жилищна площ, като ползват две стаи в добро техническо състояние, поддържа се
добра хигиена, има електричество и водоснабдяване, тоалетната е външна и няма баня.
Родителите не се подпомагат от ДСП-Поморие, тъй като нямат адресна регистрация в с.****
по настоящ адрес, двамата са безработни и пред специалистите от ЦОП са споделили, че
работят нерегламентирано и се занимават с почистване на дворове, цепене на дърва или
сезонни беритби, като при извършено посещение на адреса на 12.06.2020 г. са съобщили, че
обработва лозя в близост до селото с надник по 40 лв. дневно на човек, но не посочват
конкретен размер на месечните си доходи. Става ясно също така, че с помощта на ЦОП на
семейството регулярно са предоставяни храна, дрехи и обувки според сезона, давани са им
многократни насоки за справяне с проблеми от различно естество и методи за по-ефикасно
родителстване, същите не са загубвали връзката с децата и винаги са сътрудничели на
социалните работници от ОЗД и ЦОП, като трудностите в работата с тях произлиза от това,
че те нямат постоянна работа, доходи и жилище, с които да гарантират нормално
отглеждане на децата, както и от нагласите и разбиранията им за отглеждането,
възпитанието на децата и за адекватно задоволяване на емоционалните и образователните
им потребности, а предвид настъпилите промени в кратък срок съществува бъдещ риск
семейството да остане без жилище и доходи.
Пред настоящата инстанция са представени и декларации по чл.24, ал.3 ППЗЗДет.,
6
вр. чл.27, ал.4 ЗЗДет., с които роднини от разширения семеен кръг на въззивниците са
декларирали несъгласие да отглеждат детето Н. И. М..
От всички изложено до тук, въззивният съд намира, че молбата на Д“СП“ – Бургас
за настаняване на ********** дете Н. И. М. в ЦНСТ е основателна и правилно е уважена от
БРС. При разглеждане на делото районният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, като е изяснил напълно същото от фактическа страна. Съобразно събраните в
процеса доказателства, районният съд е направил правни изводи за основателност на
молбата на Д“СП“, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което и на
основание чл.272 ГПК БОС препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В
допълнение, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са възраженията на въззивниците за нарушаване на правото им на
защита, предвид неуважаването от районния съд на молбата им за допускане на правна
помощ. В случая, същите са имали възможност да обжалват определението на БРС по чл.95
ГПК, което обаче не са сторили. Освен това, от данните по делото е видно, че родителите са
упълномощили адвокат, който да ги представлява в съдебното производство пред БРС,
поради което правото им на защита не е било нарушено.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба за недопустимост на
молбата на Д“СП-Бургас. Действително, в молбата некоректно е употребен израза
„продължаване на срока“, но това не води до недопустимост на искането, тъй като по
същество същото е за определяне на нов срок за настаняване извън семейството и е
отправено до съда от легитимирания от закона административен орган.
Въззивният съд не споделя и доводите на въззивниците за неоснователност и
необоснованост на молбата на Д“СП“ относно прилагането на исканата мярка за закрила на
********** дете. От установената по делото фактическа обстановка за съда се налага извод
за наличие на основанието по чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. за настаняване на детето Н. И. М. извън
семейството. Данните по делото сочат, че двамата родители са трайно безработни, нямат
стабилни и сигурни доходи, а спорадични такива (при повикване за обща работа),
затруднени са да задоволят дори базовите потребности на децата си, като разчитат на
парични и материални помощи от трети лица и организации; нямат собствено жилище, до
момента седем пъти са сменяли местоживеенето си и не са трайно установени на едно
място, като съществува бъдещ риск семейството да остане без дом; и двамата родители са с
обременено съдебно минало, като бащата е с множество престъпни прояви, включително и
против собствеността. Установено е също, че родителите са били многократно консултирани
и подпомагани от компетентните служби, но въпреки работата на специалистите с тях
родителският им капацитет не е повишен и е на незадоволително ниво, като не са усвоени
положителни методи за отглеждане и възпитание на децата в семейна среда. Горните
обстоятелства се установяват от приложените по делото социални доклади, които са
съставени след съответното наблюдение на семейството и проучване на възможностите на
7
родителите. В тази връзка, възраженията на въззивниците, че от Д“СП“ не са съобразили и
са игнорирали становището на мултидисциплинарния екип, изразено в протокола от
19.03.2020 г., съ неоснователни, тъй като от доказателствата е видно, че след тази дата на
23.03.2020 г. е проведена нова мултидисциплинарна среща на специалисти от ДСП/ОЗД, на
която с оглед промените в обстоятелствата е взето ново решение да бъде продължен срокът
на настаняване на децата в ЦНСТ и ДМСГД. Следва да се отбележи също, че констатациите
в социалния доклад се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като
същият представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК, а в
настоящия случай тази доказателствена сила не е оборена по установения ред. Въззивниците
не са ангажирала доказателства, с които да оборят констатираните в докладите на Д“СП“
обстоятелства, поради което всички изложени от тях възражения и доводи в жалбата им
относно тези констатации са неоснователни и недоказани.
Предвид установените данни и независимо от безспорния факт, че емоционалната
връзка между детето Н. и родителите му не е прекъсната и е запазена, съдът намира, че
въззивниците не са в състояние да му осигурят, както и на останалите си деца,
необходимата спокойна и сигурна семейна среда за правилно физическо, психическо,
емоционално и интелектуално развитие. Ето защо, съдът намира, че родителите М. А. и И.
М. се намират в трайна невъзможност да отглеждат малолетния Н. в семейна среда, като за
детето съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, поради което същото е „дете в риск“ по смисъла на § 1,
т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДет. и са налице основанията по чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. за
настаняването му извън семейството.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.125 СК родителите имат
задължението да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие
на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му
съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел
израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителите нямат право да
използват насилие, както и методи за възпитание, които уронват достойнството на детето.
Това са част от задълженията на родителите, които същите имат съгласно закона. За да бъде
счетено, че родителите полагат адекватни грижи за детето, следва да се установи
комплексно изпълнение на всички задължения, които те имат спрямо детето, като
изпълнението им се дължи постоянно от родителите, които следва да положат всички
необходими усилия относно грижата за детето. Ето защо, както правилно е констатирал и
БРС, за отглеждането на детето Н. не е достатъчно само желанието на родителите, а е
необходимо осигуряване на трайна уседналост на родителите в определено населено място,
както и осигуряване на нормални жилищни и битови условия за отглеждане на децата.
Поведението на въззивниците обаче не е такова, доколкото от данните по делото се
установява, че същите не осъзнават необходимостта от полагането на адекватни грижи за
децата си и не полагат усилия за осигуряване на спокойна и сигурна семейна среда за
8
тяхното отглеждане и възпитание. В тази връзка, неоснователни са възраженията в жалбата,
че въззивниците са направили всички възможно за създаване на условия за реинтегриране на
децата, като се принудили да намерят подслон при тяхна съседка, за която те да се грижат и
в същото време да ползват жилището й. Тези твърдения на въззивниците не се подкрепят от
събрания доказателствен материал, от който става ясно, че преди започване на съдебните
производства през 2019 г. за настаняване на децата, М. А. и И. М. са се преместили да
живеят в дома на г-жа И. А. и веднага след приключване на делата са се завърнали на
предишното си местоживеене, където обитават незаконна постройка, подлежаща на
събаряне, в която липсват дори минимални битови условия за отглеждане на децата.
Идентично е поведението на родителите и непосредствено преди образуването на
настоящото дело пред БРС, тъй като като отново са променили местоживеенето си, като от
незаконната постройка са се преместили в дома на г-жа А., която всъщност е и сочената от
тях в жалбата им съседка. Тези обстоятелства и факта, че въззивниците не са адресно
регистрирани по адреса на цитираното от тях жилище, както и многократната промяна на
местоживеенето им, мотивират съда да приеме, че същите не са трайно установени на едно
място, а поведението им е съобразено единствено с висящите съдебни производства. В този
смисъл, съдът намира, че родителите не са осъзнали необходимостта от полагане на
адекватни грижи за детето, като осигурят спокойна и сигурна семейна среда за неговото
отглеждане, което води до извод за незадоволителен родителски капацитет.
Предвид горното и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че към момента въззивниците не са в състояние осигурят на децата си стабилна
семейна среда за тяхното отглеждане и възпитание, тъй като родителският им капацитет не
е повишен, липсват сигурност и трайност на доходите им и на жилищните им условия, като
не са положили усилия да разрешат финансовите и битовите си проблеми. В този смисъл,
БОС намира, че на този етап родителите не притежава способност да задоволят нуждите и
потребностите на ********** дете Н., които безспорно са му осигурени в ЦНСТ, където
детето се намира понастоящем. С оглед на това, настоящата инстанция намира, че в случая
са налице основанията на чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. за настаняване на детето извън семейството,
тъй като връщането му в семейната среда при родителите би създало на този етап опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. В тази връзка следва да се посочи също, че поисканата мярка за настаняване на
детето извън семейството е адекватна, тъй като видно от данните по делото, в случая са
изчерпани всички възможности за закрила в семейството, липсват и роднини от разширения
семеен кръг, които да желаят да отглеждат детето в семейна среда, видно от представените
декларации по чл.27, ал.4 ЗЗДет., като тези възражения на въззивниците са неоснователни.
Необходимо е да се отбележи, че във случаи като настоящия, интересите на детето са
определящи, поради което именно от тях следва да се ръководи съда при преценката си по
Закона за закрила на детето. Изразеното от родителите желание и готовност не са
достатъчни в случая, след като същите не осъзнават каква следва да е дължимата грижа и не
полагат необходимите усилия да създадат нормална, сигурна и здравословна среда за
9
отглеждане и възпитание на децата си. Ето защо, съдът намира, че настаняването на
********** дете Н. в ЦНСТ за срок от още една година, считано от настаняването му по
административен ред, е в „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на § 1, т.5 от ДР на
ЗЗДет., поради което молбата на Д“СП“ – Бургас е основателна. Ето защо, като е стигнал до
същия краен извод районният съд е постановил правилно решение.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и не следва да се
уважава, а поради съвпадане изцяло на изводите на въззивната инстанция с тези на районния
съд, решението на БРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1569/08.07.2020 г., постановено по гр.д.№
2235/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.28, ал.6 ЗЗДет.).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10