Р Е
Ш Е Н
И Е № 223
гр.Кюстендил,
15.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар И.
С., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№177/2020г. по
описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
С.Р.Р., ЕГН ********** *** оспорва
заповед №4077з-194/12.03.2020г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която на
основание чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3, пр.1 и чл.204, т.4 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 месеца.
Иска отмяната й като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с
процесуалните правила и приложимите материално правни норми. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно по
делото е, че С.Р. заема длъжността „полицейски инспектор V ст. (началник
смяна) на ГКПП
Гюешево“ от ГПУ Гюешево при РДГП - Кюстендил. Като доказателство в тази връзка
са представени кадрова справка, заповед №3282з-15/02.01.2019г. на ГД“ГП“ за
утвърждаване на специфична длъжностна характеристика, специфична длъжностна
характеристика, протокол от 04.01.2019г.
Със заповед №4077з-194/12.03.2020г.
на директора на РДГП - Кюстендил на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 месеца за
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната
дейност, като не е установил пълно съвпадение между приносителя на албански
паспорт №**** и фотографското изображение
в този паспорт, с което не е изпълнил разпореденото в чл.30, ал.1, т.1
от Инструкция №8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване
на граничните проверки на ГКПП, а именно: установяване самоличността на лицето
чрез идентификация. Прието е, че като полицейски инспектор V ст. началник смята
на ГКПП Гюешево, на 12.12.2019г. е извършил гранична проверка на първа линия за
влизане в страната, но при изпълнение на задължението си по чл.30, ал.1, т.1 от
Инструкция №8121з-813/09.07.2015г. е проявил небрежност и не е установил
липсата на идентичност между приносителя на албански паспорт №***, издаден на
името на X. A., в резултат на което е пропуснал за
влизане в страната албанския гражданин M. B., имащ наложени две забрани за
влизане в Шенген от Италия и Франция. При така установените факти ДНО е
формирал извод за извършено нарушение на служебната дисциплина, което не е
квалифицирано по чл.194, ал.2 от ЗМВР, но е скрепено с наказанието по чл.199,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР.
От писмените доказателства по делото се
установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със
заповед №4077з-959/18.12.2019г. на директора на РДГП - Кюстендил е възложено
извършването на проверка по получени данни за задържане на лицето M. B. на ГКПП
Видин, представил за обработка преотстъпен албански паспорт №****, издаден на
името на X. A.i, доколкото
от извършена справка в АИС-ГК и ИИС Справки-МВР е установено, че същото лице
има регистрирано влизане в РБългария през ГКПП Гюешево на 12.12.2019г. в 15.03
ч. като пътник в лек автомобил, след това има регистрирано излизане в 15.20 ч.
на 12.12.2019г. със същия автомобил и отново регистрирано влизане в страната в
15.25 ч. като пешеходец. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Във връзка с
проверката С.Р. е депозирал докладна записка рег.№4485р-203/10.01.2019г.
Проведено е дисциплинарно разследване от назначена нарочна комисия,
резултатите от която са обективирани в справка №4485р-348/16.01.2020г. Същата е
сведена до знанието на жалбоподателя с оглед собственоръчното отбелязване на
лицето на 17.01.2020г. От събраните в хода на разследването доказателства –
докладни записки, писма, копия на оперативен дневник, копие на модул „Ротация“,
копие на дневник за контрол на втора линия, копие на дневник за извършени
справки, експертна справка, протоколи, кадрова справка, отговор с приложен
снимков материал, комисията е установила и възприела за достоверна следната
фактическа обстановка. На 12.12.2019г. С.Р. е изпълнявал служебните си
задължения като инспектор V ст. началник смята на ГКПП Гюешево. Около 14.02 ч.
мл.инспектор Е.М. лично е представила в помещението за проверки на втора линия,
където е бил по ротация оспорващия, документите на лек автомобил А. с румънски
регистрационен номер, в който пътуват две лица – A. G. /водач на МПС-то/ и X. A. /пътник /като
изказала съмнение за положен неистински унгарски граничен печат в паспорта на
водача на автомобила, а за пътника изискала извършване на проверка в НШИС по
първо име и рождена дата. С.Р. изискал извършване на експертно изследване на
унгарския граничен печат, при което е установено, че същия е неистински и след
консултация с Бюро СИРЕНЕ взел решение лицето A. G. и МПС-то да не бъдат допуснати за влизане в страната и изготвя протокол
за отказ за влизане, отразява проверката в дневника за контрол на втора линия и
изпраща съобщение №6565/12.12.2019г.
По отношение на пътника С.Р. в 15.03 ч. регистрира в АИС-ГК за влизане в
страната лицето X.A., представило албански паспорт №****,
полага зачисления му входящ печат №L195, с което приключва започната от Е.М.
проверка. Доколкото водача на автомобила не е допуснат за влизане в страна,
пътникът X. A. също
решава да излезе от страната и в 15.20 ч. е регистрирано излизане на лицето.
След това обаче решава да продължи пътуването си самостоятелно, при което С.Р.
влиза на работното място за контрол на втора линия, преконфигурира работната
станция за работа „влизане в страната“ и в 15.25 ч. въвежда в АИС-ГК данните на лицето за влизане в
РБългария като пешеходец, полага зачисления му печат на страница №9 на
албанския паспорт №*** и връща паспорта на лицето.
На 15.12.2019г.
лицето X.A.i,
представящо се с албански паспорт №**** е направило опит да излезе от страната
на ГКПП Видин, при което след извършена идентификация и експертна справка
рег.№5401р-21521/15.12.2019г. по описа на ГПУ Видин е установена липсата на
идентичност между лицето и фотографското изображение в паспорта. Доказано е, че
лицето направило опит да излезе от страната е M. B.. Същото обстоятелство се
потвърждава и от Протокол №Т-10/20.12.2019г. на ГПУ Видин, видно от който
албанският паспорт отговаря на изискванията за албански паспорт, в него няма
извършени поправки, но изображението от документа не е идентично с лицето
представило го при граничната проверка.
С оглед
установено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо в небрежност в
служебната дейност, е направено предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР на С.Р..
На 17.01.2020г.
жалбоподателят е запознат със справката и с правото да внесе възражения по нея.
С покана УРИ
4077р-1566/17.02.2020г. ДНО е поканил служителя да даде писмени обяснения на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР. Такива не са депозирани – обстоятелство, което
се установява от докладна записка №4077р-1837/26.02.2020г.
Събрани са гласни доказателствени
средства. Показанията на свидетелите Е.М. и И.П. установяват фактическата
обстановка във връзка с пристигналия на ГКПП Гюешево автомобил с двамата
граждани, извършването на гранична проверка на същите и регистрирането на X. A. за влизане
в страната от С.Р.. Свидетелите Д.Ц. и Р.Б. дават обяснения по извършването на
проверката и изготвянето на справката от16.01.2020г.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима,
като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка по реда на чл.168 от АПК на законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата,
съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е
издадена от компетентен орган по см. на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от
закона писмена форма. Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание. Служителят е поканен да даде обяснения пред ДНО, но това право не е
реализирано. Съдът обаче счита, че заповедта не съдържа всички задължителни
реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно не е посочено в пълен обем правното
основание. ДНО е визирал разпоредбите на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.199,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР, които са относими към наложеното дисциплинарно
наказание, но не е посочил правно основание, относимо към установеното дисциплинарно
нарушение. Макар да е описал конкретни фактически основания за налагане на
наказанието, органа не е скрепил фактите с конкретно дисциплинарно нарушение по
чл.194, ал.2 от ЗМВР. Нормата на чл.194, ал.1 от ЗМВР предписва, че държавните
служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с
предвидените в този закон дисциплинарни наказания. А в ал.2 на разпоредбата са
посочени отделните дисциплинарни нарушения. След това законодателят посочва
видовете дисциплинарни наказания и скрепява всяко от тях с отделно нарушение.
Следователно законодателният подход е при точно установено и описано по вид и
правна квалификация дисциплинарно нарушение да се наложи съответното му
дисциплинарно наказание. В случая това не е сторено доколкото ДНО е посочил, че
е нарушена служебната дисциплина, без да конкретизира в коя от хипотезите на
чл.194, ал.2 от ЗМВР и е скрепил нарушението с наказанието по чл.199, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗМВР като е визирал небрежност в служебната дейност. Дисциплинарната
отговорност е лична и непосочването на конкретно дисциплинарно нарушение от
правна страна в оспорения акт води до нарушаване правото на защита на наказания
субект. Нарушението е от категорията на съществените, поради което на
самостоятелно основание обуславя незаконосъобразността на заповедта.
Горепосочения
порок на заповедта рефлектира и върху мотивираността на същата. По отношение на
визираното нарушение съдът счита, че не може да се изведе в пълен обем волята
на ДНО, а оттук и да се извърши преценка за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността на държавния служител, т.е. относно материалната
законосъобразност на акта. Твърди се, че жалбоподателят е проявил небрежност в
служебната си дейност, като не е установил пълно съвпадение между приносителя
на албански паспорт **** и фотографското изображение в него, с което пък не е
изпълнил разпореденото в чл.30, ал.1, т.1 от Инструкция №8121з-813/09.07.2015г.
Според съда е направено смесване между нарушението неизпълнение на служебните
задължения /небрежност/ и нарушението неизпълнение на разпоредбите на
издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове /Инструкцията е
издадена на основание чл.30, ал.2 във вр.с ал.1, т.3 от ЗМВР/. Неяснотата в
описанието на дисциплинарното нарушение и съвкупната преценка на
доказателствата по делото обуславят извода на съда едновременно за допуснато
процесуално нарушение и материална незаконосъобразност на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание, доколкото първото влече след себе си и второто.
Липсата на точно посочено дисциплинарно нарушение възпрепятства съда да извърши
проверка досежно има или не извършено такова.
Оспорената
заповед не е мотивирана и по отношение формата на вината, при която се твърди,
че е извършено нарушението. ДНО не е извел аргументи защо приема форма на
вината небрежност, не е изложил мотиви и относно това защо счита, че служителят
е могъл и е бил длъжен да установи самоличността на лицето чрез идентификация,
при положение че и на други ГКПП не е извършена такава /срав.справка л.28/.
Липсва мотивираност и относно вида и размера на наложеното наказание, доколкото ДНО се е задоволил единствено да преповтори нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, без да изложи ясни аргументи за тежестта на нарушението и има ли настъпили вредни последици от него, без да анализира поведението на държавния служител по време на службата му, тъй като видно от кадровата справка същия има и налагани наказания, и е награждаван, поради което за съда остава неясно кои факти са взели превес при налагане на наказанието от съответния вид и в посочения размер.
По аргумент от изложеното съдът счита, че ДНО
неправилно и незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на
държавния служител по реда на ЗМВР. Налице са основанията по чл.146, т.2 и т.4
от АПК, поради което заповед №4077з-194/12.03.2020г. на директора на РДГП –
Кюстендил ще бъде отменена.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат
разноски от ответника, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 410 лв.
/10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №4077з-194/12.03.2020г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която
на С.Р.Р., ЕГН ********** *** на основание чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3, пр.1 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5
месеца.
ОСЪЖДА РДГП –
Кюстендил, ул.“Лозенски път“ №1 да
заплати на С.Р.Р., с посочени данни, съдебни разноски в размер на 410 лв. /четиристотин и
десет/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: