Решение по дело №354/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директор Дирекция “Обслужване” при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Варна против Решение № 16/08.01.2024г., постановено по АНД № 5059/2023 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/№ 733006-[рег. номер]/24.10.2023 г., издадено от Директор Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на „Й.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на осн. чл. 179 ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че изводът на съда за допуснато съществено нарушение на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН е неправилен, доколкото процедура по връчване на АУАН след щателно издирване на нарушителя е била осъществена и са били налице основанията за спиране на административно-наказателното производство по чл. 43 ал. 6 от ЗАНН. Сочи, че след възобновяване на същото с връчването на АУАН на нарушителя на 03.10.2023г. следва да се приеме, че НП е издадено в законоустановените срокове. Настоява се решението на РС-Варна да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на касационния спор, с което да се потвърди процесното НП. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. С писмено становище с.д. № 3294/06.03.2024г., чрез пълномощник гл. юрисконсулт Р. Г. касационната жалба се поддържа като е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От страна на ответникът е депозирана молба с.д. 4077/21.03.2024г. с развити съображения за правилността на решението, като се иска оставянето му в сила. Сочи се, че, за да постанови решението си, Варненският районен съд е направил обосновани, правилни и съобразени с действащото законодателство изводи, както и със събраните в хода на производството доказателства. Излага, че решението е правилно и не съдържа никой от пороците, представляващи касационни основания за отмяна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на РС-Варна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Й.“ ЕООД, против Наказателно постановление №733006-[рег. номер]/24.10.2023 год., на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл. 125 ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 500 лева.

РС-Варна приел за установено от фактическа страна, че на 17.06.2022г. свид. К. на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Варна при извършване на проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна по партидата на дружеството, установила, че „Й.“ ЕООД като регистрирано лице по ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. в установения срок до 14.06.2022г.

При тези констатации срещу дружеството бил съставен АУАН, в който било описано допуснатото нарушение като такова по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС. Актът бил предявен на управителя на 03.10.2023г., който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН такива били депозирани, като в тях било посочено, че дружеството не е извършвало дейност в посочения период. АНО не възприел направените възражения и като възприел изцяло констатациите в АУАН издал обжалваното НП, в което приел, че дружеството е извършило нарушение, квалифицирано по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС, за което му била наложена и „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. НП било редовно връчено на посочения за нарушител, след което последвало съдебното му оспорване.

Районният съд е приел, че в хода на адмнистративнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описание на нарушението. И в АУАН и в НП е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Въззивната инстанция приела, че липсата на мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН не обуславя нарушение на процесуалните правила. Първостепенният съд приел, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св. К., от които се установява, че дружеството не е подало справка-декларация за визирания в НП данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение, като административнонаказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125 ал. 1, декларацията по чл. 125 ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая нарушението, което съдът приема за доказано, е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец май 2022 г., като не е подало справка декларация в законоустановения срок, поради което и правилно АНО е ангажирал неговата административна отговорност. Предвид минималния размер в който е била наложена имуществената санкция, съдът приел, че същата е справедливо определена, поради което в обобщение извел извод, че НП е издадено в унисон със законовите изисквания.

Независимо от горните изводи, за да отмени процесното НП, въззивната инстанция приела, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила доколкото процедурата по чл. 43 ал. 6 от ЗАНН не е била проведена в съответствие със законовите изисквания административно-наказателното производство да бъде спряно само тогава, когато след щателно издирване, нарушителят не е бил открит. Приел, че двукратното посещение на адреса, където се помещава седалището на ЮЛ не изчерпва изискването за щателно издирване в случая, доколкото на първо място от протоколите не става ясно по кое време е посещаван адреса, макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола. АУАН съставен в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. Според въззивната инстанция, АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като не е извършено връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на АНП по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН. Районният съд е приел, че не са налице основния за спиране на административно-наказателното производство, поради което НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият състав на А. съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба за противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила се явяват касационни основания, но същите са неоснователни.

Настоящата касационна инстанция намира, че районният съд правилно е приложил материалния закон, доколкото е приел, че не са налице данни за щателно издирване във връзка със спазването на срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Действително не е налице легална дефиниция на понятието "щателно издирване", поради което по арг. от чл. 84 от ЗАНН следва да се приложи тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269 ал. 3 т. 2 от НПК (чл. 268 ал. 3 т. 2 от НПК-отм.), според което "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая освен двата протокола от м. 10 и м. 11. 2022г. не се установяват никакви други данни за "щателно издирване" на лицето за връчване на АУАН. Липсват данни да е събрана информация за евентуална промяна на адреса и седалището на управление на дружеството, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване, като не е правен и опит за установяване настоящ и постоянен адрес на представляващ дружеството. Липсват и данни за предоставен телефон за връзка на дружеството или неговия управител. От друга страна изпратените пощенски пратки с покана за явяване на представител на дружеството за получаване на съставения АУАН, са върнати в цялост единствено с отбелязване, че пратката е „непотърсена“, без каквито и да е изводими данни за начина на известяване на лицето за наличната пратка и също не могат да обосноват извод за извършване на активни действия по откриване на нарушителя. Спиране на производството е допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за целта усилия, същият не е намерен, а видно от горното такива действия не се били извършени.

Независимо от горното, касационният състав противно на застъпеното от районния съд становище, намира, че в случая в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН в оспореното НП не е посочена датата на извършване на нарушението, което дори и при изпълнение на хипотезата на чл. 43 ал. 6 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт.

Действително не става ясно коя е датата, на която административно-наказващият орган е приел, че дружеството е осъществило състава на нарушението. В АУАН и НП са посочени датата на извършване на проверката - 17.06.2022г., различните дати на поканите и известията за доставянето им, както и датата до която дружеството е следвало да подаде СД по ЗДДС – 14.06.2022г. АНО е следвало изрично да посочи конкретна дата на извършване респ. довършване на нарушението, което в разглеждания случай не е сторено. Неяснотата досежно този реквизит в АУАН и НП води до краен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде саниран в процеса на обжалването на НП. Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му да се извличат от данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП.

Предвид изложеното като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като такова искане не е направено, съдът не присъжда разноски.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 5059/2023 година, по описа на Районен съд – Варна.

 

Решението е окончателно.