Определение по гр. дело №420/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 428
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20195520100420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ  № 428

 

Година 2019                                                                          град РАДНЕВО

РАДНЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД                                  Граждански състав

На двадесет и девети октомври                                                Година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Р. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Асен Цветанов

гражданско дело № 420 по описа за 2019 година.

 

На поименното повикване в 10.50 часа се явиха:

 

Ищецът М.Й.С. – редовно и своевременно уведомена, чрез адв. К.А., не се явява. Не се явява и адв. К.А. ***– с пълномощно, приложено на лист 76 от делото.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРИЯ ИНШУРЪНС” АД – редовно и своевременно уведомени, не се явяват, не изпращат представител.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което

         О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

         СЪДЪТ докладва постъпилата в съда молба с вх. № 4349/24.10.2019г. от адв. К.А. – пълномощник на ищеца, с която прави искане на основание чл. 232 ГПК за оттегляне на предявения иск поради плащане на претендираната сума в хода на процеса и с оглед на това моли с съда да прекрати делото. В молбата си посочва още, че ответникът с платежно нареждане от 20.09.2019г. е заплатил на доверителката й претендираното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 19.0.2019г., като не оспорва датата, която ответникът е приел за начална, а именно датата на постъпване на исковата молба в съда, поради непредставяне от ищцата на експертно решение №0507 своевременно. Моли да и бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно заплатен адвокатски хонорар, за което прилага и списък на разноските по чл.80 от ГПК и разписка.

         СЪДЪТ докладва постъпилата в съда молба с вх. № 4402/28.10.2019г. от „Застрахователна компания България Иншурънс” АД, чрез главен юрисконсулт Р.У., с която моли да се даде ход на делото и производството по гр.д. №420/2019г. на Районен съд Раднево да бъде прекратено поради направеното от тях плащане на всички дължими суми на ищеца. Оспорва размера на адвокатския хонорара и приложените доказателства за плащането му, като документално недоказан, прекомерен и несъответстващ на фактическата и правна сложност по делото. Моли съда да не присъжда адвокатски хонорар, а в случай, че такъв следва да бъде присъден, то същият да бъде в минимален размер и изрично да се укаже по чия банкова сметка ***. Прилага доказателства към молбата.

         СЪДЪТ предвид постъпилите молби от адв. К.А. - процесуален представител на ищеца и от главен юрисконсулт У. – процесуален представител на ответника, счита че следва да прекрати делото на основание чл. 232 от ГПК.

          Въпреки прекратяване на делото, тъй като същото се прекратява с оглед направеното плащане в хода на процеса, то ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати сторените от ищеца разноски за производството. Такива са доказани за 256 лв. платена държавна такса и за 700 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно представената разписка /т. 1 на ТР № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

         Съдът обаче намира за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество, тъй като делото с изключително ниска правна и фактическа сложност. Макар и постановено в първото по делото съдебно заседание, молбата за оттегляне на иска е постъпила преди съдебното заседание, процесуалният пълномощник на ищеца не се явява в съдебно заседание и не се е налагало процесуално представителство в открито съдебно заседание. В случая е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., изготвяне на искова молба, без процесуално представителство, което налага определяне на възнаграждението в размер на ¾ от минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата минималното адвокатско възнаграждение в случая е 650 лв., а ¾ от него е 487,50 лв., която сума следва да се присъди като адвокатско възнаграждение на ищеца.

Неоснователни са възраженията на ответника за отмяна на разпоредби наредбата от ВАС, тъй като няма данни това решение да е влязло в сила, нито пък такова решение е обнародвано в ДВ, от който момент напред ще се считат отменени тези разпоредби от наредбата.

         Водим от горното

         СЪДЪТ

         О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК, производството по гражданско дело № 420/2019 година по описа на Районен съд – гр. Раднево, поради оттегляне на исковата претенция.

ОСЪЖДА ответника „Застрахователна компания България Иншурънс”АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 83 А, ЕИК ********* на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК да заплати на ищцата  М.Й.С. ЕГН: ********** с адрес ***  направените по делото разноски в общ размер на 743.50 лева /седемстотин четиридесет и три лева и 50 ст./, от които 256.00 лева заплатена държавна такса и сума в размер на 487.50 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.

          Заседанието приключи в 10,58 часа.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                           СЕКРЕТАР: