РЕШЕНИЕ
№.........../............2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание
на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1541 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Б.Б. “ ООД, подадена чрез управителя и
представляващ дружеството С.Д.Д., срещу заповед № 90/01.06.2022 г. на кмета на
район „Одесос“ при община Варна, с която на основание чл. 196 ал. 1 и 3 вр. чл.
195 ал. 6 ЗУТ е наредено след одобряването на план за безопасност и здраве в
срок от 20 дни да се премахне собствения на „Б.Б. “ ООД самостоятелен обект с
идентификатор **, представляващ част от сграда с идентификатор **, находящ се в
имот с административен адрес гр. **.
Излагат
се съображения за издаването на заповедта при допуснати съществени административнопроизводствени
нарушения, тъй като в хода на проведеното административно производство на
дружеството не са били връчени съставените констативни протоколи като не му е
осигурена възможност да предяви възражения и представи доказателства, въз
основа на които при извършването на допълнителна проверка административният
орган е могъл да достигне до различни изводи от изложените в заповедта. Твърди
се също, че състоянието на сградата не отговаря на приетото в мотивите на
заповедта фактическо състояние, тъй като, макар към момента на издаване на
заповедта тя да е била необитаема и частично без покривна конструкция, това не
води до извод, че е естествено износена, станала опасна за здравето и живота на
гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, създаваща
условия за възникването на пожар и вредна в санитарно-хигиенно отношение. В
подкрепа на това се сочи, че извършената през 2021 г. по възлагане на „Б.Б. “
ООД частна техническа експертиза на инж. Н.А. /вещо лице в Окръжен съд – Варна/
относно състоянието на сградата е дала заключение, че ремонтът на покрива е
необходим за запазването на нейната цялост и за предотвратяване на
неблагоприятни атмосферни влияния, но че стените и основите й са в състояние,
непредполагащо опасност от самосрутване в близко време или откъсване на отделни
нейни елементи.
Въз
основа на всичко това се иска обжалваната заповед да се отмени от съда като
незаконосъобразна.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.03.2023 г. жалбоподателят
„Б.Б. “ ООД, редовно призован, се представлява от адвокат П.В., който при
позоваване на изслушаното по делото в с.з. на 02.11.2022 г. заключение на
допуснатата съдебно-техническа експертиза, пледира за основателност на
оспорването като моли при уважаване на жалбата на доверителя му да се присъдят направените
по делото съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Кметът
на район „Одесос“ при община Варна, ответник по делото, се представлява в
съдебно заседание от пълномощника си юрисконсулт П.М., която оспорва жалбата по
съображения, че атакуваната с нея заповед № 90/01.06.2022 г. е издадена от
компетентен административен орган и при съобразяване с целта на закона като от
събраните по делото доказателства, включително и от допълнително представените
относно изслушването на представителите на „Б.Б. “ ООД, е установено по
безспорен начин, че при издаването на заповедта сградата не е била в добро
състояние. При отхвърляне на оспорването претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като
прецени, че е сезиран с процесуално допустима жалба съдът намира следното по
нейната основателност:
С
издадена от кмета на район „Одесос“ при община Варна заповед № 90/01.06.2022 г.
е наредено в срок от два месеца от получаването на заповедта да се изготви и одобри
план за безопасност и здраве по чл. 156б ЗУТ и след одобряването му в срок от
20 дни да се премахне собствения на „Б.Б. “ ООД самостоятелен обект с
идентификатор **, представляващ част от сграда с идентификатор ** и находящ се
в урегулиран поземлен имот на административен адрес гр. ** /л. 45 и 46 от
делото/.
В
мотивите на заповедта като правно основание за издаването са посочени чл. 196
ал. 1 и 3 ЗУТ вр. чл. 195 ал. 6 ЗУТ, а от фактическа страна е уточнено, че
обследваният самостоятелен обект ** е част от обща сграда, разделена с
преградна стена на два самостоятелни обекта: **.1, собственост на Б. Г., който
е в добро състояние, ремонтиран, поддържан и обитаван, и **, собственост на „Б.Б.
“ ООД, който е амортизиран, необитаван, неподдържан и с почти изцяло
демонтирана покривна конструкция като липсват прозорци, мазилки, настилки,
инсталации, а на североизточната му стена се наблюдава значителна пукнатина.
Оттук в заповедта е изведено крайно фактическо заключение, че самостоятелен
обект ** е естествено износен, опасен за здравето и живота на гражданите,
негоден за използване, застрашен от самосрутване, създава условия за възникване
на пожар и е вреден в санитарно-хигиенно отношение. Като издадени в хода на
административното производство документи, обусловили окончателното решение на
административния орган, са цитирани изготвени от комисията, назначена със
заповед № 43/09.03.2022 г. на кмета на район „Одесос“, констативен протокол от
оглед от 09.07.2021 г. и протокол № 1/27.05.2022 г. – и двата съставени във
връзка с административна преписка вх. № АГУП21000961ОД/21.06.2021 г.; протокол
от проведено на основание чл. 196 ал. 2 ЗУТ изслушване на заинтересуваните лица
и изготвени от инженер конструктор с пълна проектантска правоспособност
конструктивни експертизи.
От
доказателствата по административната преписка се установява, че финализираното със заповед № 90/01.06.2022 г.
на кмета на район „Одесос“ административно производство е образувано във връзка
с подаден по електронен път в община Варна сигнал рег. №
СИГ21002026ВН_001ВН/07.05.2021 г. от Б. Г., в който тя е посочила, че притежава
имот в гр. Варна на ** като
съсобственикът й „Б. Б. “ ООД е придобил там преди десетина години полусрутена
сграда с намерението за строеж, за извършването на който тя не е давала
съгласие и не е подписвала никакви документи за основен ремонт. В заключение е
поискала по разпореждане на началника на отдел „Архитектура и благоустройство“
да бъде извършена обстойна проверка на сградата, която от много години
застрашава живота и здравето на хората /л. 42 от адм. преписка/. С писмо рег. №
СИГ21002026ВН_003ВН/21.05.2021 г. сигналът е препратен до кмета на район
„Одесос“ за извършването на проверка на място от назначена по реда на чл. 196
ал. 1 ЗУТ комисия, за резултата от която да се уведомят заинтересуваните лица и
общинската администрация /л. 41 от адм. преписка/. Съгласно поставения върху
писмото печат на район „Одесос“ то е получено там на 25.05.2021 г. като е
заведено с рег. № СИГ21002026ВН_003ВН_001ОД/25.05.2021 г.
Преди
предприемането на каквито и да било действия по сигнала Б. Г. е подала още
няколко жалби до районната и общинската администрация /л. 43 – 46 и л. 50 от
адм. преписка/ като към жалбата до кмета на община Варна, регистрирана в район
„Одесос“ с рег. № УСКОР21001356ОД/22.06.21 г., е приложила и изготвена на
01.07.2008 г. по нейно възлагане конструктивно-техническа експертиза на инж. Х.Х. , заключението на която е за лошо състояние
на процесната част от сградата като наличието на пукнатини, свидетелстващи за
несигурни основи, налага възстановяването й да започне от основите /л. 45 – 48
от адм. преписка/.
В деня
преди входирането на тази жалба в район „Одесос“ Б. Г. е подала там още една
жалба с рег. № АГУП21000961ОД/21.06.2021 г., под който съгласно заповедта по
чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ е заведена и административната преписка, като в тази
жалба тя се е оплакала от извършвани в имота ремонтни дейности от „Б.Б. “ ООД,
при които част от покрива върху нейния дял от сградата е разпокрит, вследствие
на което таванът е протекъл /л. 44 от адм. преписка/.
В
резултат на подадените сигнали и жалби кметът на район „Одесос“ е изпратил до Б.
Г. и „Б.Б. “ ООД писмо изх. № УСКОР21001356ОД_002ОД/02.07.2021 г., с което ги е
уведомил, че сформираната с негова заповед № 30/17.02.2021 г. комисия по чл.
196 ЗУТ ще извърши на 09.07.2021 г. в 11:00 часа оглед в имота на ** за установяване на техническото състояние на
сградата /л. 52 и 53 от адм. преписка/.
При извършения
оглед в присъствието на управителя и съдружника в „Б.Б. “ ООД С.Д. комисията по
чл. 196 ЗУТ е съставила констативен протокол от 09.07.2021 г., подписан и от Д.,
в който е дала заключение, че самостоятелната част от сградата, собственост на Б.
Г., е в добро състояние, докато притежаваната от „Б.Б. “ ООД част е видимо
необитаема, амортизирана, неподдържана, с демонтирана покривна конструкция,
липса на мазилки и настилки, като на североизточната фасадна стена има
пукнатини, обрушен е корнизът на сградата и част от него липсва /л. 54 от адм.
преписка/.
В
изпълнение на чл. 196 ал. 2 ЗУТ на 05.08.2021 г. комисията по чл. 196 ЗУТ е
изслушала управителя на „Б.Б. “ ООД С.Д. /данни, че лицето е управител и
представляващ дружеството се съдържат в приложената на л. 39 и 40 от делото разпечатка
от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на „Б.Б. “ ООД/ като в съставения от
изслушването протокол от 05.08.2021 г. е отразено изявлението му, че
дружеството желае да възстанови покривната конструкция, за да може да използва
имота /л. 143 от делото/. При изслушването управителят на „Б.Б. “ ООД е
представил изготвена по негово възлагане конструктивна експертиза на инж. Н.А. ,
заключението на която е, че ремонтът на покрива е необходим за запазване на
целостта на сградата като стените и основите й са в състояние, непредполагащо
опасност от срутване в близко време или откъсване на отделни елементи, освен
при умишлена външна намеса или продължителни неблагоприятни атмосферни условия
/л. 33-38 от делото/.
Независимо
от предприетите първоначални действия от районната администрация, на 12.08.2021
г. Б. Г. е сезирала със случая и ДНСК /с копие от молбата до РДНСК – Варна и до
район „Одесос“, където е заведена под рег. № УСКОР21001356ОД_006ОД/12.08.2021
г./ като отново се е позовала на опасното състояние на сградата, за доказване
на което е приложила изготвена по нейно възлагане конструктивна експертиза на
инж. З. М. , заключението на която е, че обследваният дял ІІ от сградата, който
е собственост на „Б.Б. “ ООД, е негоден за експлоатация и опасен като е
необходимо да се събори старата и изгради нова конструкция по действащите
правила и нормативи за проектиране и строителство. Според експертизата дял ІІ
от сградата е с напълно компрометирана конструкция – липсват конструктивни
елементи като тавански гредоред, носеща покривна конструкция, голяма част от
носещите стени са напукани и в лошо състояние, а някои са отчасти разрушени.
Посочено е, че поради липсата на покрив земната основа не е защитена от
атмосферните води, които се изливат в самата сграда, като се наблюдават
прекомерни деформации както на земната основа, така и на основите на сградата и
повечето носещи стени /л. 57 – 66 от адм. преписка/.
Тъй
като след съставянето на констативния протокол от 09.07.2021 г. и след получаването
на поредната молба от м. август 2021 г. с конструктивната експертиза към нея районната
администрация не е предприела други действия по случая, Б. Г. е продължила да
подава сигнали в община Варна /сигнал рег. № СИГ21002026ВН_013ВН/28.01.2022
г., л. 68 от преписката, препратен на кмета на район „Одесос“ с писмо рег.
№ СИГ21002026ВН_014ВН/21.02.2022 г., л. 67 от
преписката; сигнал рег. № СИГ21001765ВН_004ВН/29.03.2022 г., л. 71 от
преписката, препратен до кмета на район „Одесос“ с писмо рег. № СИГ21001765ВН_006ВН/06.04.2022
г., л. 70 от преписката; сигнал рег. № СИГ21001765ВН_005ВН/05.04.2022 г., л. 73
от преписката, препратен до кмета на район „Одесос“ с писмо рег. № СИГ21001765ВН_007ВН/15.04.2022
г., л. 72 от преписката; сигнал рег. № СИГ21002026ВН_017ВН/20.05.2022 г., л. 85
от преписката, препратен до кмета на район „Одесос“ с писмо рег. №
СИГ21002026ВН_022ВН/01.06.2022 г., л. 84 от преписката/.
След
получаването в районната администрация на първия от така препратените й сигнали
/сигнал рег. № СИГ21002026ВН_013ВН/28.01.2022 г./ кметът на район „Одесос“ е
уведомил Б. Г. с писмо рег. № СИГ21002026ВН_014ВН_002ОД/24.02.2022 г., че след
одобряването на протокол от 13.12.2021 г. на комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ ще
бъде подготвена заповед за премахване на сградата /л. 69 от преписката/.
Цитираният в писмото протокол от 13.12.2021 г. не е приложен по преписката, но
в последващо писмо на кмета на район „Одесос“ до Б. Г. с изх. № АГУП 21000961
Од_002Од_001ОД/26.05.2022 г. е посочено, че протоколът е от проведено на 13.12.2021
г. заседание на комисията по чл. 196 ЗУТ, на което тя е взела решение за
предприемането на необходимите действия за изясняване на обстоятелствата и
възможността за изпълнението на заповеди № 2610/29.07.2008 г. и №
3131/29.09.2009 г. на кмета на община Варна, във връзка с което до Дирекция
УСКОР и Дирекция ПНО в община Варна са изпратени писма рег.
№ УСКОР21001356Од-009Од/29.04.2022 г. и рег. № УСКОР21001356Од_010Од/29.04.2022
г. /л. 79 от преписката/.
С
посочената в писмото на кмета на район „Одесос“ заповед № 2610/29.07.2008 г.
/л. 8 от делото/ кметът на община Варна е одобрил протокол № 15/12.06.2008 г.
на назначената със заповед № 1253/04.05.2006 г. комисия по чл. 196 ЗУТ, с който
е обследвано състоянието на собствената на „Б.Б. “ ООД едноетажна жилищна
сграда в УПИ *, кв. *, *-ти подрайон на града, находяща се на административен
адрес гр. **, и на основание чл. 196 ал. 3 ЗУТ е наредил в срок до 31.08.2008 г.
от собственика да бъде извършен ремонт на покрива, премахване на фронтона и
обезопасяване на сградата.
С
другата посочена в писмото на кмета на район „Одесос“ заповед № 3131/29.09.2009
г. /л. 10 от делото/ кметът на община Варна е задължил Б. И.Л. да осигури
свободен достъп на управителя на „Б.Б. “ ООД през съсобственото дворно място,
съставляващо УПИ * в кв. *, *-ти подрайон на града, за извършването на
предписаните му със заповед № 2610/29.07.2008 г. ремонти дейности.
Изпратените
от кмета на район „Одесос“ до Дирекция УСКОР и до Дирекция ПНО в община Варна
писма рег. № УСКОР21001356Од-009Од/29.04.2022 г. и рег. №
УСКОР21001356Од_010Од/29.04.2022 г. също са приложени по преписката /съответно
на л. 76 и 75 от нея/ като от съдържанието им се установява, че с писмото до Дирекция
УСКОР е поискана информация дали в архива на дирекцията се съхраняват данни за
предприети действия по изпълнението на заповед № 3131/29.09.2009 г., а с това
до Дирекция ПНО е поискано становище по въпроса дали заповеди № 2610/29.07.2008
г. и № 3131/29.09.2009 г. не са загубили правното си действие и съответно дали
могат да бъдат приведени в изпълнение.
На
отправените с двете писма запитвания до Дирекция УСКОР и до Дирекция ПНО на
община Варна кметът на район „Одесос“ е получил отговор единствено от директора
на Дирекция ПНО, който с писмо рег. № УСКОР21001356ОД_012ВН/27.05.2022 г.,
входирано в район „Одесос“ на 30.05.2022 г., му е посочил, че поради изтеклия
дълъг период от време и възможната промяна в обстоятелствата е необходимо да се
установи актуалното положение, като за да се запазят животът и здравето на
гражданите действията следва да се предприемат спешно /л. 74 от преписката/.
На
27.05.2022 г. назначената с приложената на л. 144-145 от делото заповед №
43/09.03.2022 г. на кмета на район „Одесос“ комисия по чл. 196 ЗУТ е съставила
протокол № 1/27.05.2022 г. /л. 37 – 40 от преписката/. В него при позоваване на
съставения близо година по-рано от огледа на сградата констативен протокол от
09.07.2021 г. и на проведеното на 05.08.2021 г. изслушване на заинтересуваните
лица, на което подателката на сигналите се е позовала на изготвеното от инж. М.
конструктивно становище /л. 59 – 66 от
преписката/, а „Б.Б. “ ООД - на конструктивно становище на инж. Н.А. /л. 33 –
38 от делото/, както и на извършените през м. май 2022 г. три проверки /без
доказателства за тях по делото/, при които било установено, че покривната
конструкция на частта от сградата, собственост на „Б.Б. “ ООД, е изцяло
завършена като са положени дървена обшивка и хидроизолация, керемиди на
североизточния и северозападния скат и са монтирани улуци по цялата периферия
на покрива и във връзка с тези констатации е съставен съгласно чл. 225а ал. 2 ЗУТ констативен акт № 2/23.05.2022 г., в заключение комисията по чл. 196 ЗУТ е
решила, че сградата е опасна и застрашена от самосрутване като в този си вид не
отговаря на санитарно-хигиенните изисквания и е негодна за обитаване. Въз
основа на това е предложила на кмета на район „Одесос“ да издаде на основание
чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ заповед за премахването на собствения на „Б.Б. “ ООД обект
с идентификатор **.
Посоченият
в протокол № 1/27.05.2022 г. факт, че за изградената покривна конструкция на самостоятелен
обект ** е открито с констативен акт № 2/23.05.2022 г. производство по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж /изграден в нарушение на чл. 148 ал.1 ЗУТ/ се потвърждава от приложеното на л. 86 от преписката писмо рег. № УСКОР21001356ОД_012ВН_002ОД/03.06.2022
г., с което кметът на район „Одесос“ е уведомил за това обстоятелство директора
на Дирекция УСКОР в община Варна.
При
тези данни кметът на район „Одесос“ е издал оспорената с жалбата заповед №
90/01.06.2022 г. За доказване на компетентността му по
делото е приложена заповед № 0261/27.01.2020 г., с която кметът на община Варна
е делегирал на районните кметове, съгласно правната възможност по § 1 ал. 3 ДР
ЗУТ, правомощията си по издаването на заповеди по чл. 195 ал. 6 ЗУТ за разположените
на територията на съответния район строежи, частна собственост, които не са в
режим на ЕС и за сградите в режим на ЕС,
независимо от вида на собствеността /л. 146 – 148 от делото/.
По
искане на жалбоподателя с определение № 2714/21.09.2022 г. /л. 89/ съдът е
допуснал съдебно-техническа експертиза, заключението по която е приобщено в с.
з. на 02.11.2022 г. към доказателствения материал по делото без възражения от
страните.
След
запознаване с материалите по делото и след извършването на оглед и измервания
на процесната сграда вещото лице е посочило в заключението /л. 106 – 109 от
делото/, че тя е построена през 1945 г., има каменни основи и полумасивна
конструкция с носещи стени, изпълнени от тухли „единички“, таванът й е от
дървен гредоред, покривът е с покрита с дъсчен обков и керемиди скатна дървена
конструкция. Пояснило е, че проектният живот на построена през 50-те години на
ХХ век жилищна сграда е 50-60 години като за поддръжката й в експлоатационно
състояние е необходимо периодичното извършване на ремонтни дейности. Посочило
е, че при огледа на процесната жилищна сграда не е забелязало недопустими
слягания и пукнатини по терена в зоната около постройката, нито недопустими
деформации по видимите дървени елементи от покривната конструкция и пукнатини
по долната част на стените. Оттук е заключило, че земната основа под
фундаментите на сградата е еднородна и сляганията под тях са равномерни.
Индивидуализирало е следните установени на място извършени ремонтни дейности по
сградата: премахнат е каратаванът, при което дървената покривна конструкция е
видима; премахната е вътрешната мазилка като е посочило, че по видимите тухлени
зидарии не се забелязват пукнатини или разместване на скелета на зидарията;
възстановени са щурцовете над всички отвори; положена е стоманобетонна
настилка; изпълнени са два нови преградни зида с цел обособяването на вътрешно
санитарно помещение; извършена е подмяна на дъсчената обшивка на покрива като
са подменени и част от керемидите, а останалите са пренаредени с цел спиране на
течовете в сградата; по целия периметър на покривните стрехи са положени нови
челни дъски; изцяло са подменени улуците и водосточните тръби; подменена е
дограмата; предприети са действия по смяна на електро и ВиК-инсталациите;
възстановена е външната мазилка на местата, където е била обрушена, като вещото
лице е посочило, че в момента на огледа тя е в добро състояние.
Основавайки
се на направените при огледа констатации, вещото лице е дало крайно заключение,
че конструкцията на сградата е понесла без значителни последствия действалите
през годините експлоатационни натоварвания като по негово мнение всички
установени дефекти при предишните огледи са вследствие на обичайното износване
на материалите и на Ел и ВиК-системите. Според експерта след предприетите
ремонтни дейности и предвид констатираната липса на слягания, пукнатини и други
деформации, сградата към момента на огледа не е застрашена от самосрутване.
Позовавайки се на ограничения достъп до нея от наличието на плътно затворени
фасадни дограми, вещото лице е приело, че тя не е опасна за здравето и живота
на гражданите като също така е посочило, че не са налице условия за
възникването на пожар и за вреда в санитарно-хигиенно отношение. Според вещото
лице при довършването на предприетите дейности по текущ ремонт на сградата като
полагане на мазилка и замазки, довършване на тавана, поставяне на вътрешни
врати и завършване на електро и ВиК-инсталациите тя ще бъде и годна за
използване.
В с. з.
на 02.11.2022 г. при отговор на поставен му от пълномощника на ответника въпрос
вещото лице е пояснило, че покривът на сградата не представлява нов строеж.
Уточнило е, че към момента на огледа дървената конструкция на покрива си е била
на място и по него не са констатирани видимо укрепителни дейности като пак в
тази връзка е посочило, че извършената подмяна на ребра и на дъсчената обшивка
представлява текущ, а не основен ремонт.
При изграждане
на фактическите си констатации съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице като обективно и компетентно дадено и съдържащо обоснован отговор на
поставените въпроси.
Що се
отнася до заключението на експертизата, че при довършване на предприетите ремонтни
дейности сградата ще бъде годна за използване, от приобщената към
доказателствения материал по делото в с. з. на 02.11.2022 г. заповед №
148/09.08.2022 г. /л. 121-122/ се установява, че с нея поради констатираното извършване
на строеж „Изграждане на ВиК инсталация за обект с идентификатор **“ без
издадено за него разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ и без дадено съгласие по
чл. 183 ЗУТ, кметът на район „Одесос“ е спрял, на основание чл. 224а ал. 1 и 5 ЗУТ вр. чл. 224 ал. 1 т. 1 ЗУТ, изпълнението на всички видове СМР и е забранил
достъпа до строежа.
Така
направените фактически констатации въз основа на събрания по делото и от
приобщената административна преписка доказателствен материал дават основание за
следните правни изводи:
С чл.
195 ал. 1 ЗУТ е регламентирано задължение за собствениците на строежи да ги
поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169
ал. 1 и 3, като не извършват и не допускат извършването на промени в тях, които
водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с
изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.
С чл.
195 ал. 6 т. 1 ЗУТ е предвидено, че при констатирано естествено износване на
строежите или други обстоятелства, поради които те са станали опасни за
здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от
самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят кметът на общината издава
заповед за тяхното премахване.
Лексическото
тълкуване на разпоредбата води до извод, че за да упражни кметът правомощието
по чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ, е необходимо кумулативното наличие на две
материално-правни предпоставки: 1/ строежът да е станал опасен за
здравето и живота на гражданите, да е негоден за използване, да е застрашен от
самосрутване, да създава условия за възникване на пожар или да е вреден в
санитарно-хигиенно отношение като всяко едно от така визираните условия е
достатъчно да е налице, за да е осъществена първата материално-правна
предпоставка по чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ; 2/ строежът да не може да се поправи или заздрави.
Съгласно
чл. 196 ал. 1 ЗУТ, всички тези обстоятелства подлежат на установяване
с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, като съгласно ал. 2
комисията трябва да събере всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа, да изслушва заинтересованите лица и формирайки въз основа на
комплексно направена преценка на всичко това констатациите си в протокола, да предложи
на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В
тази си дейност комисията не е обвързана от изрично сезиране от
заинтересуваните лица, а действа и служебно, което е логично законодателно
разрешение като се има предвид, че в задълженията на общинската/районната
администрация е и поддържането на естетическия градоустройствен облик на
населените места и превенцията по опазване на гражданите от случайни инциденти,
предизвикани от рушащи се опасни строежи.
Като
се има предвид регламентираното с чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ правомощие на кмета да
издава заповеди от категорията на процесната, както и установената с § 1 ал. 3
ДР ЗУТ възможност да делегира правомощията си на други длъжностни лица от
общинската/районната администрация и издадената в тази връзка негова заповед № 0261/27.01.2020
г. се налага извод, че обжалваната по делото заповед № 90/01.06.2022 г. на
кмета на район „Одесос“ е издадена от компетентен административен орган, поради
което липсва основание за оспорването й по смисъла на чл. 146 т. 1 АПК вр. чл.
219 ал. 1 ЗУТ. Относно приложимостта към случая на заповед № 0261/27.01.2020 г.,
с която кметът на общината е делегирал на районните кметове правомощията си по
чл. 195 ал. 6 ЗУТ, от значение е обстоятелството, че двата самостоятелни обекта
от сградата, които са разделени от преградна стена /този на Б. Г. и процесният
по делото на „Б.Б. “ ООД/ се намират в режим на хоризонтална етажна собственост.
Формално
погледнато, би следвало да се заключи, че при издаването на заповедта са
спазени изискуемите от закона административнопроизводствени условия, предвид
съставените от комисията по чл. 196 ЗУТ констативен протокол от 09.07.2021 г.
от проверката на сградата и последващия го протокол № 1/27.05.2022 г. и
извършеното от кмета на район „Одесос“ изрично позоваване на тях в мотивите на
заповед № 90/01.06.2022 г.
Протоколът
от 09.07.2021 г. е съставен обаче близо година преди издаването на заповед № 90/01.06.2022
г., поради което не може да се приеме, че към момента на разпореденото с нея
премахване на сградата е съдържал актуална информация за състоянието й, което да
е от значение за крайното решение на административния орган, взето в условията
на чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ. Поради това от значение за изясняването на
действителното състояние на сградата към момента на издаването на заповедта по
чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ е следващият по времето на съставянето си протокол №
1/27.05.2022 г. Въпреки съдържащото се в този протокол предложение на комисията
по чл. 196 ЗУТ за премахването на самостоятелния обект, собственост на „Б.Б. “
ООД, от изложеното в него не би могло да се заключи, че са били налице
кумулативно изискуемите в чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ предпоставки за премахването. В
протокола изрично са описани констатираните при проверките от м. май 2022 г. строително-ремонтни
работи по обекта - изцяло завършена покривна конструкция на частта от сградата,
собственост на „Б.Б. “ ООД, с положени дървена обшивка и хидроизолация, керемиди
на североизточния и северозападния скат и с монтирани улуци по цялата периферия
на покрива.
Законността
на предприетите СМР не е предмет на изследване в производството по издаване на
заповедта по чл. 195 ал. 6 ЗУТ, респективно е извън предметния обхват на настоящото
съдебно производство. Тя подлежи на преценка в производство по чл. 225а ЗУТ,
каквото видно от посоченото в протокол № 1/27.05.2022 г. е било образувано от
районната администрация със съставен на основание чл. 225а ал. 2 ЗУТ констативен
акт № 2/23.05.2022 г.
От значение
за издаването на заповедта по чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ е дали след индивидуализираните
в протокол № 1/27.05.2022 г. СМР по самостоятелната част от сградата,
собственост на „Б.Б. “ ООД, спрямо нея са били налице кумулативно регламентираните
в разпоредбата предпоставки за премахването й и въобще дали принципно с
извършването на необходимите за целта СМР тя подлежи на поправяне и заздравяване.
В протокол № 1/27.05.2022 г. комисията по чл. 196 ЗУТ не е дала обаче отговор на
този въпрос, който видимо е останал извън обхвата на преценката й, с което е
нарушила задълженията си по чл. 196 ал. 1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата назначената
от кмета комисия следва да установи както действителното фактическо състояние
на обектите, така и необходимите ремонтни и възстановителни дейности по тях, а
също и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 ЗУТ. Протокол № 1/27.05.2022 г. не
съдържа достатъчно информация нито за актуалното състояние на обследваната част
от сградата към момента на съставянето му, изключая изброените СМР по нея, нито
дава заключение възможно ли е с извършването на СМР тя поначало да бъде
поправена и заздравена, нито конкретно указва коя от всичките възможни хипотези,
обхванати от първата материално-правна предпоставка по чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ е
налице и въз основа на какви конкретни установявания се е достигнало до този
извод. За това не е достатъчно позоваването на съставения почти една година
назад във времето констативен протокол от 09.07.2021 г., нито изброяването на
подадените сигнали по случая. Тяхната многобройност единствено идва да покаже, че
комисията е следвало да извърши по-задълбочена и обстойна преценка на зависещите
от нейната работа обстоятелства, при това в по-кратки срокове от тези, в които
се е задействала и е приключила случая. Фактът, че на комисията по чл. 196 ЗУТ
са били предоставени две взаимно изключващи се в крайното си заключение конструктивно-технически
експертизи, цитирани от нея и в съставения протокол № 1/27.05.2022 г.: едната
на инж. М. , представена от подателката на сигнала, а другата – на инж. Н.А. ,
представена от страна на „Б.Б. “ ООД, още веднъж идва да потвърди, че не е
следвало да приеме безкритично което и да било от двете становища, а ефективно
е трябвало да изпълни функциите си, съгласно чл. 196 ал. 1 и 2 ЗУТ.
Като не
е сторила това, респективно направила го е само формално, комисията по чл. 196 ЗУТ е предпоставила с работата си издаването на един необоснован в достатъчна степен
индивидуален административен акт – заповед № 90/01.06.2022 г., при недоказаното
наличие на кумулативно зададените с чл. 195 ал. 6 т. 1 ЗУТ материално-правни
предпоставки. В заповед № 90/01.06.2022 г. кметът на район „Одесос“ безкритично
е възприел комплексното наличие на абсолютно всички регламентирани в чл. 195
ал. 6 т. 1 ЗУТ условия, обхванати от първата уредена в нормата материално-правна
предпоставка, при това без изобщо да обсъди и отдаде значение на втората от тях
като не е обосновал извод защо обектът не може да се поправи или заздрави.
За отсъствието на тази предпоставка свидетелства
по безсъмнен начин заключението на извършената по делото съдебно-техническа
експертиза на вещо лице Г.Г. /строителен инженер-проектант,
инженер-конструктор/, комплексният прочит на което сочи, че според вещото лице
всички констатирани дефекти по сградата са от естество, предполагащо
извършването на СМР с цел отстраняването им и привеждането й в нормално
експлоатационно състояние. Видно от заключението, извършването на тези СМР е
започнало като вещото лице подробно ги е индивидуализирало в
констативно-съобразителната част. Доколко тези СМР са извършени законно не е
предмет на настоящото съдебно производство. При това от събраните по
административната преписка доказателства с основание може да се заключи, че
поне известна част от тях са извършени още преди издаването на процесната заповед,
което е видно както от обсъдения протокол № 1/27.05.2022 г. на комисията по чл.
196 ЗУТ, така и от част от подадените по преписката сигнали /сигнал рег. № АГУП21000962ОД/21.06.2021
г., л. 43 от адм. преписка; сигнал рег. № СИГ21002026ВН_017ВН/20.05.2022 г., л.
85 от адм. преписка/.
В
целостта си изложеното сочи, че обжалваната по делото заповед № 90/01.06.2022
г. е издадена при наличието на допуснати пороци по смисъла на чл. 146 т. 3 и 4 АПК /съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материално-правните разпоредби/.
Поради
това заповедта следва да се отмени от съда, на основание чл. 172 ал. 2 предл.
второ АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, като при този изход на спора община Варна,
район „Одесос“, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на
основание чл. 143 ал. 1 АПК, направените по делото разноски в общ размер на 1100
лв., съгласно приложените на л. 48, 94 и 124 от делото и на л. 16 от адм. дело
№ 7572/2022 г. на ВАС РБ документи за извършването им.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
заповед № 90/01.06.2022 г. на кмета на район „Одесос“ при община Варна, с която
на основание чл. 196 ал. 1 и 3 вр. чл. 195 ал. 6 ЗУТ е наредено след
одобряването на план за безопасност и здраве в срок от 20 дни да се премахне
собствения на „Б.Б. “ ООД самостоятелен обект с
идентификатор **, представляващ част от сграда с идентификатор **, находящ се в
имот с административен адрес гр. **.
ОСЪЖДА
община Варна, район „Одесос“, да заплати на „Б.Б. “ ООД, ЕИК **, направените по
делото разноски в общ размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: