Р Е Ш Е Н И Е
№ 260085/11.11.2020 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на тринадесети
октомври година 2020
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:М.Недева
Д.Писарова
при секретаря
Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 325 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С.Р.Р., с ЕГН **********,***,
чрез особен представител адв.Ж. Д. *** против решение № 53/25.11.2019г. на
Шуменския окръжен съд, постановено по
т.д. № 4/2019г. в частта, в която е осъден да заплати сумите, претендирани от
ищцовата банка по осъдителния иск, „ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 11.01.2019г. до окончателното изплащане на
дължимите като главници суми“. Въззивникът счита решението в обжалваната му
част за неправилно, постановено в противоречие с установената задължителна
практика на ВКС, а и в противоречие с петитума на осъдителния иск. Според него
законната лихва се дължи от датата на получаване от кредитополучателя на
уведомлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем. В процесния
случай това е датата, на която е връчена исковата молба на особения
представител на длъжника, а именно – 15.05.2019г. В самата искова молба лихвата
се претендира от датата на получаването й. Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с
което да присъди законната лихва върху главницата от датата на получаване на
исковата молба от особения представител на длъжника – 15.05.2019г. и да
потвърди решението в останалата му част
като правилно и законосъобразно, и
поради това, че не е обжалвано от страните в процеса. Направено е и
искане на особения представител да бъде присъдено адв.възнаграждение, на
осн.чл.47 ал.6 ГПК за осъщественото процесуално представителство във въззивното
производство в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждения и съобразно обжалваната част на
решението.
Въззиваемата страна счита жалбата за основателна. Не възразява законната
лихва върху главницата да бъде присъдена от датата на получаване на препис от
исковата молба от особения представител на ответника – 15.05.2019г., която
представлява и датата, на която длъжникът е бил надлежно уведомен за
упражненото право на банката –кредитор за превръщането на вземането по кредита
в предсрочно изискуемо.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, в предметни предели,
очертани с въззивната жалба, прие за установено следното :
С постановеното по делото решение е отхвърлен иска на „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.415 от ГПК, предявен срещу длъжника С.Р.Р. да бъде признато за
установено, че последният дължи на банката сумата от 30 889.18 лв., от
които 26 167.58 лв. – главница по
договор за потребителски кредит от 16.03.2016 г., както и сумата от 4 721.98 лв. – лихви и заемни такси, като неоснователен и
ответникът е осъден да заплати на банката сумата от 28 943.92 лв., от
които 26 167.58 лв. – главница по договор за потребителски кредит от
16.03.2016 г., сумата от 2 656.34 лв.
– договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г. и 120 лева – заемни такси, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба - 11.01.2019 г. до окончателното
заплащане на дължимите като главница суми. Със същото решение са отхвърлени претенциите
за договорни и наказателни лихви в останалите им части до пълните предявени
размери.
Предмет на въззивното производство е единствено частта на решението, с
която е присъдена законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.01.2019г. до датата на получаване на препис от
исковата молба от особения представител на ответника – 15.05.2019г. В
останалата си необжалвана част решението е влязло в сила. Поради това
направеното с молбата на С.Р.Р. вх.№ 261102/13.10.2020г. особено искане на
осн.чл.7 ал.3 ГПК и предвид факта, че посочената разпоредба е приета след
произнасяне на решението по делото въззивният състав да извърши служебна
проверка и да се произнесе относно
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител и
Общите условия, към които същият препраща, се явява процесуално недопустимо. По
това искате съдът не дължи произнасяне.
Според трайно установената и безпротиворечива съдебна практика волеизявлението
на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да се съдържа
в исковата молба по установителна или осъдителна искова претенция. В този
случай самата искова молба има характер
на волеизявление на кредитора в този смисъл, което се счита връчено на длъжника
с получаването от него на препис от молбата.
В процесния случай особеният представител на ответника е получил препис
от исковата молба на 15.05.2019г. – л.78. От този именно момент на настъпване
на изискуемостта на вземането банката –кредитор има право на обезщетение за
забава в размер на законната лихва до датата на плащането на задължението.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена.
На особения представител на въззивника следва да бъде присъдено и
претендираното от него възнаграждение в размер на 300лв съобразно заявения за
обжалване материален интерес и въз основа на Наредба № 1/04г. за мин.размери на
адв.възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 53/25.11.2019г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 4/2019г. в частта, в
която С.Р.Р., с ЕГН **********,*** е осъден да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД законна лихва върху сумата от 26 167.58 лв.– главница по договор за
потребителски кредит от 16.03.2016 г., от датата на завеждане на исковата молба
- 11.01.2019 г. до датата на получаване на препис от същата от особения
представител на ответника – 15.05.2019г. и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Банка ДСК“ ЕАД ответникът С.Р.Р., с ЕГН **********,***
да бъде осъден да й заплати законна лихва върху главницата от 26 167.58
лв. по договор за потребителски кредит от 16.03.2016 г., считано от датата на
подаване на исковата молба - 11.01.2019 г. до датата на получаване на препис от
същата от особения представител на ответника – 15.05.2019г.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на адв.Ж. Д. *** възнаграждение за
осъщественото от нея процесуално представителство в настоящото производство
в размер на 300лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: