МОТИВИ по НОХД №430/2014 г. РС-А.
Съдебното производство е образувано по
внесен от РП-А. обвинителен акт срещу
С.Р.А.: роден на *** ***, общ.А., обл.Б., средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 31.07.2013 г., около
02.00 часа в с.М., обл.Б., в кравеферма, оградена с оградна мрежа и заключен
портал, използвайки газова запалка, противозаконно унищожил чужди движими вещи,
собственост на С.Р.А. ***, а именно: земеделски произведения – 1000 бали слама,
на стойност 1000.00 лева, бризент с размери 10х8 метра, на стойност 270.00
лева, две парчета нов найлон с размери 15х8 метра всяко, на стойност 16.80
лева, всичко на обща стойност 1286.80 лева - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура-гр.А. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както
от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия с налагане на наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66 от НК да бъде отложено със срок от три години.
Представителят
на частния обвинител и гражданския ищец в съдебно заседание поддържа
обвинението и приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66
от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Моли за уважаване на
гражднаския иск.
Подсъдимият, в производство по чл.370 и следв. от НПК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на
наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено:
На 30.07.2013 г. около 18:30 часа подсъдимият С.Р.А. се
срещнал със свидетеля М.И.Д.,***, по повод уговорка да посетят с.К., обл.Б.,
където е трябвало да огледат превозно средство мотоциклет. До с.К., обл.Б.,
двете лица пътували с лекия автомобил на свидетеля Д.. След като се прибрали
обратно в с.М., обл.Б., двете лица посетили магазина, находящ се в центъра на
селото, където магазинерът ги почерпил по една мастика. Около 22:20 часа
магазинерът затворил обекта, а свидетелят Д. и подсъдимият А. останали на
пейката пред магазина. Около 00:30 часа, т.е. вече на 31.07.2013 г., С.А. и М.Д.
си тръгнали, като по пътя подсъдимият предложил на свидетеля Д. да отидат до
бившия стопански двор, за да запалят съгласно думите му „балите на циганина”.
Подсъдимият споделил на свидетеля Д., че имал проблеми със собственика, като не
споделил какви точно са проблемите помежду им. Свидетелят Д. се опитал да
разубеди подсъдимия, но последният бил твърдо решен да запали балите. Подсъдимият
помолил свидетеля Д. да го съпроводи, като двамата тръгнали към стопанския двор
на селото, преминавайки по главната улица на селото. Достигайки стопанския двор
двамата преминали покрай кантара от външната му страна на самата постройка.
Свидетелят Д. останал да наблюдава до ъгъла на западната страна на постройката.
В това време подсъдимият С.А., наблюдаван от
свидетеля Д., се доближил до складираните в двора бали със слама, навел се и с носената
от него запалка подпалил същите. Балите били складирани на открито, в пределите
на частта от бившия стопански двор, собственост на С.Р.А. ***. След като
извършил тези действия, подсъдимият С.А. се върнал обратно при свидетеля Д.,
който се намирал на отстояние от около 40 метра от запалените бали. Балите
започнали да горят с пламък, при което двамата побягнали към дома на свидетеля Д.,
който се намирал в западния край на с.М., обл.Б., преминавайки по пътя покрай
„старите череши”, от където успели да забележат, че около запалените бали започнали
да се въртят и оглеждат няколко лица. По пътя към дома на свидетеля мобилният
телефон на подсъдимият иззвънял, при което майка му го уведомила, че лицата,
чиито бали е запалил, се намират пред дома му и го търсят. По-късно около 02:20
часа, когато пристигнали в дома на подсъдимия, последният предложил да посетят
мястото в стопанския двор, за да видят какво се случва. До стопанския двор
отишли подсъдимият, свидетелят Д. и братът на подсъдимия М., който ги закарал с
автомобила си. При пристигането собствениците били също там и го запитали дали
той е запалил балите, тъй като веднъж вече това се било случвало. Последният
отговорил отрицателно, при което бил нападнат от тях. Както подсъдимият, така и
свидетелят Д. получили няколко удара преди присъстващите да ги разтърват.
Подсъдимият и свидетелят Д. се прибрали в дома на подсъдимия, където били
установени от страна на представители на РУП-А..
Изгорелите бали са били със слама 1000 на брой, чиято
стойност според експертната оценка възлиза на сума от 1000 лева. Балите от своя
страна са били покрити с найлонови парчета с размери 15.00 м х 8.00 м и бризент
с размери 10.00 м х 8.00 м, чиято стойност според експертната оценка възлиза на
сумата от 286.80 лева. Или общата стойност на нанесената с деянието щета възлиза
на сума от 1286.80 лева.
От изготвена справка в бюро „Съдимост” се установява,
че към момента на извършване на деянието, предмет на обвинителния акт, подсъдимият
не е бил осъждан. С влязла в сила присъда от 01.04.2014 г. по НОХД №471/2013 г.
на РС-А. подсъдимият е бил осъден на пробация за престъпление по чл.216, ал.1
вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, извършено на 04.10.2012 г., като в съдебно
заседание става ясно, че пострадал от това престъпление е бил частния обвинител
и граждански ищец по настоящото дело.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по безспорен и
категоричен начин от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, които съдът приобщи към делото, чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК – протоколи за разпит на свид. М. Д., С. А., К. К.,
заключенията по съдебно оценителната, съдебно химическата и съдебно
пожаротехническата експертизи, протокол за доброволно предаване, протокол за
оглед на местопроизшествието, протокол за следствен експертимент, както и от
направеното от подсъдимия самопризнание.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От обективна
страна подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.216 ал.1 от НК - на 31.07.2013 г., около 02.00 часа в с. М.,
обл. Б., в кравеферма, оградена с оградна мрежа и заключен портал, използвайки
газова запалка, противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на С.Р.А.
***, а именно: земеделски произведения – 1000 бали слама, на стойност 1000.00
лева, бризент с размери 10х8 метра, на стойност 270.00 лева, две парчета нов
найлон с размери 15х8 метра всяко, на стойност 16.80 лева, всичко на обща
стойност 1286.80 лева.
От субективна страна престъплението е извършено при
условията на пряк умисъл от подсъдимия. Същия е съзнавал общественоопасния им
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
Правилни са
съжденията на прокурора, че престъплението следва да се квалифицира по чл.216,
ал.1 от НК, а не по чл.330, ал.1 от НК предвид начина на извършване на деянието
– чрез палеж. Макар движимото имущество да е унищожено чрез запалването му от
страна на подсъдимия, деянието му от обективна страна е несъставомерно по
чл.330 ал.1 от НК, тъй като запаленото имущество не е било на значителна
стойност, както изисква посоченият състав. В случая стойността на запаленото
движимо имущество, а именно 1000 броя бали слама, брезент и найлон възлизат на
обща стойност от 1286.80 лева, което е много под размера на 14 минимални
работни заплати за страната, приети от съдебната практика като критерий при
определяне на значителните имуществени вреди, поради което именно не е налице
съставомерно деяние по чл.330 ал.1 от НК - запаленото имущество не е на
значителна стойност. Когато запаленото имущество не е на значителна стойност и
съответно затова не може да се търси отговорност за палеж по чл.330 ал.1 от НК,
то следва да се ангажира наказателната отговорност на дееца за престъпление по
чл.216 ал.1 от НК, в който смисъл се явява правилна възприетата с обвинителния
акт правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние.
При определяне на наказанието съдът отчете оказаното изключително
съдействие от страна на подсъдимия в хода на наказателно производство, с което улеснява
протичането на наказателното производство както в досъдебната, така и в
съдебната фаза на процеса, изразеното
искрено съжаление и самокритичност за стореното. Поради това съдът определи
наказанието в размер към минималния, предвиден в закона предвид липсата на
минимум – шест месеца „лишаване от свобода”, което намали с 1/3 по реда на
чл.58а от НК, т.е. наложи наказание от четири месеца „лишаване от свобода“.
Изпълнението на наказанието отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години, тъй като са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба -
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и по преценка на съда предвид
младата му възраст за превъзпитанието му не се налага да търпи наказанието
ефективно. Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер
се явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като
личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за
постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Не се приема възражението на защитата за приложението на чл.55, ал.1
т.2, б. „б” от НК. Приложението на чл.55, ал.1 от НК е приложима при наличие на
две предпоставки - изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
когато най- лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко.
В случая са налице смекчаващи обстоятелства – младата възраст на дееца, който
към момента на извършване на деянието е бил неосъждан, съжалението за
извършеното, както и съдействието, което е оказал в рамките на наказателното
производство. От друга страна, са налице отегчаващи обстоятелства – начина, по
който е извършено деянието – чрез палеж, мотивите, поради които е извършено –
поради лична неприязън срещу собственика на имуществото. Не следва да се
игнорира и обстоятелството, че макар към момента на деянието спрямо деецът да
не е имало влязла в сила присъда, то същият вече е бил разследван за същото
деяние по отношение на същия собственик. Тези обстоятелства сочат, че с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца не е налице втората
предпоставка – и най- лекото, предвидено в закона наказание, се окаже
несъразмерно тежко. В случая се налага едно по-ефективно въздействие върху
дееца чрез методите на наказателно правната принуда, което може да се постигне
единствено чрез налагане на лишаване от свобода, изпълнението на което да се
отложи при условията на чл.66 от НК. В периода на изпителния срок под угрозата
да изтърпи наказанието лишаване от свобода на подсъдимия ще му се наложи да
коригира поведението си в насока спазване на законите и правовия ред, а не да
действа под влияние на личните емоции, станали причина за извършването и на
двете престъпления.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът счете предявеният граждански иск за
основателен, като осъди подсъдимият да заплати на собственика на унищоженото
имущество обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 1286.80
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 31.07.2013 г.
до окончателното плащане. Присъди на пострадалия от деянието частен обвинител и
граждански ищец и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение,
възлизащи в размер на 500 лева.
На основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК и чл.111 от НПК съдът се
произнесе и по веществените доказателства, като запалката, послужила за
извършване на деянието, и натривките, оставени на съхранение в РУП-А. отне в
полза на Държавата, а останалите вещи, между които 2 бр. къси панталони, 2 бр.
фланелки и 2 чифта летни чехли върна на подсъдимия, който е техен собственик.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК разноските по наказателното производство, включително
държавната такса, дължима върху размера на уважения граждански иск, се възлагат
в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: