Р Е Ш Е Н И Е
№ 2606
гр. Пловдив, 23.06.2014 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14520 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, предявен от М.С.З., действаща в
качеството й на ЕТ „М.З. – Модена - М”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Карлово, ул. „Веркович” № 4, чрез пълномощника й – С.С.В., против Прокуратурата на Република
България.
Ищецът в исковата си молба твърди, че на 18.01.2002
год. е сключен договор за продажба на стоки между ЕТ „Транскомерс импекс – С.С.”, представляван от С.С.В.,
в качеството на продавач и ЕТ „М.З. – Модена-М”, от друга страна, в качеството
на купувач. За продажбата били издадени две фактури: № 65 / 18.01.2002 год. и №
66/ 18.01.2002 год., в които подробно били описани стоките, предмет на
договора. Същите представлявали резервни части за а. техника. Покупката била
осчетоводена в счетоводството на ЕТ „М.З. – Модена-М”. Общата стойност на
закупената стока била 222 750 лева без ДДС /сделката била необлагаема с ДДС на
основание чл. 59, т. 3 от ЗДДС/. Сумата следвало да бъде заплатена при
предаването на стоката, но предаване не било осъществено, поради което и цената
не била заплатена от купувача. Стоката се намирала на временно съхранение в с. с.А,
общ. П.б., обл. С. З., ул. Н. № *, в къщата на р. на С.В.. Самият продавач
по сделката придобил собствеността върху продаваемите вещи по силата на договор
за покупко-продажба, сключен с л. дружество на 28.12.2001 год.
Междувременно, във връзка с търговската дейност на ЕТ „Транскомерс импекс”, с Постановление № 6578 /
2002 год. на Окръжна прокуратура – Пловдив било образувано предварително
производство № 276 / 2002 год. по описа на ОСС – Пловдив против С.В. за това,
че през м. 09.2002 год. е извършил външнотърговска дейност – внесъл стоки с
двойна употреба /маркучи/ и химически компоненти за производството на
самовулканизиращи се каучукови смеси, предназначени за ремонт на в. авиотехника, без разрешение
– престъпление по чл. 234а от НК, както и за това че през м. 08.2002 год. съставил
неистински документи и ги употребил за доказване съществуването на
правоотношение за покупко-продажба между „Терем” ЕАД и ЕТ „Х. Г.” – престъпление по чл.
309, ал. 1 НК. В хода на наказателното производство, с протокол
от 19.09.2002 год., от с. А. били иззети описаните в исковата молба движими вещи, които
били приобщени като веществено доказателство по делото.
С постановление от 26.04.2007 год. на РП Пловдив, наказателното производство спрямо С.В.
било прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК, поради това, че първото
деяние не съставлява престъпление, а обвинението във връзка с второто не е
доказано. В постановлението било посочено, че доколкото не било установено на
кого принадлежат иззетите вещи, ако същите не се потърсят в продължение на една
година, следва да бъдат отнети в полза на държавата. Постановлението не било
връчено на едноличния търговец, нито наС.В.
Оспорва се извода на
Прокуратурата за неустановеност на собственика на вещите. Ищецът счита,
че същите
следвало да бъдат върнати на собствениците на сградата, от която са били
иззети.
С молба от 15.02.2013 год., подадена от С.В., действащ като пълномощник на ЕТ
„Модена-М” до Прокуратурата било поискано връщане на иззетите вещи. В молбата същия посочил, че
постановлението от 26.04.2007 год. не му било връчено и той не знаел за
едногодишния срок, в който можел да поиска връщането на иззетите вещи, поради
което и срокът не е започвал да тече. На В. било отговорено, че вещите не могат
да бъдат върнати, тъй като са отнети в полза на държавата.
Иззетите вещи и към
настоящия момент подлежали на връщане на собственика – ЕТ „М.З. – Модена-М”. Ищцата твърди,
че нямала
вече интерес от връщането на вещите, тъй като същите не били съхранявани надлежно и били
негодни за употреба, като същевременно били и морално остарели.
Твърди се в исковата молба, че Прокуратурата е автор на противоправно
бездействие, изразяващо се на първо място в непредприемане на подходящи мерки
за съхранение на стоките и на второ място в непредприемането на действия за
установяване на собственика на иззетите вещи и връщането им.
Вследствие на противоправното поведение на ответника,
ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 222 750 лв., съизмерими със
стойността на иззетата, неправилно съхранена и отнета в полза на държавата
стока.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът
е сезиран с искане за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ЕТ „М.З.
– Модена-М” сумата от 5000 лв. обезщетение за имуществени вреди, частично от
общодължимото обезщетение в размер на 222 750 лв. Главницата се претендира
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
11.09.2013 год. до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените
разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца в
депозираните писмени бележки.
От ответната страна - Прокуратурата на Република България е постъпил писмен отговор в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК, в който се оспорва допустимостта и
основателността на иска.
Счита, че ако искът се
квалифицира по ЗОДОВ е недопустим. Изразявт становище за недопустимост и на
иск, основан на общата деликтна отговоронст регламентирана в ЗЗД. В тази връзка
се сочи, че обезщетението
за имуществени вреди се претендира от ищеца във връзка с доставка на стоки,
която не била осъществена, доколкото нито се твърди да е осъществено предаване
на вещите от продавача на купувача, нито да е платена цената по сделката. При
така изложените фактически твърдения липсвал правен интерес от предявяването на
иска, поради което исковата молба била недопустима.
По същество оспорва основателността на иска.
Прави възражение за
давност по чл. 110 ЗЗД, като счита, че давностният срок е започнал да тече от
момента на издаването на постановление № 6578 / през м. април 2007 год., с
което е прекратено наказателното производство и е разпоредено веществените
доказателства да бъдат върнати. В тази насока, ответната страна акцентира върху
обстоятелството, че със същото постановление е отменена и мярката за
неотклонение на В., поради което поне в тази връзка последният е следвало да
знае за постановлението. От прекратяването на наказателното производство до подаване на
исковата молба
били изминали повече от пет години.
Ищецът не установявал
твърденията си да е придобил собствеността върху вещите, предмет на договора –
цената следвало да се заплати при доставката на стоките, а тази доставка не
била осъществена. Поради това неустановено оставало и твърдението за настъпване
на вреди в патримониума на ищеца.
Оспорва доводите, че
Прокуратурата следвало да установява какви неформални, неустановени в писмена
форма съглашения имало между обвиненото лице и трети страни и въпросите,
свързани със собствеността върху вещите. Счита за неоснователни доводите на
ищеца, обосновани с позоваването на нормата на чл. 69 ЗС като не счита, че вещите
са собственост на лицата, които са собственици на имота, от който са иззети,
доколкото в случая вещите били иззети от дома на родителите на обвиняемото
лице.
Въз основа на
гореизложеното ответника моли съда да отхвърли предявенит иск, като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
По квалификацията на иска
Както, вече
съдът изрази своето становище при изготвяне на проекта за доклад по делото намира, че дадената от
ищеца правна квалификация на иска му е точна. Сезиращият съда иск е с правна
квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45
ЗЗД, а не по ЗОДОВ, който не предвижда хипотеза на обезвреда по отношение на
търговци, какъвто субект безспорно е ищеца. Останалите възражения на ответника
за недопустимост на иска касаят въпроси по съществото на спора, които съдът
следва да обсъди в мотивите на настоящия съдебен акт.
По същество
Между страните не се спори, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че срещу лицето С.С.В. /пълномощник на
ищеца/ е образувано сл.д. № 276/2003г. по описа ОСС гр. Пловдив, за престъпление
по чл. 234а от НК. В хода на досъдебното разследване, с протокол за претърсване
и изземване от 19.09.2002г. от имот, находящ се в с. с.А., общ. С., обитаван от
родителите на В. били иззети следните вещи: дискове с черен цвят, с външен
диаметър 246 мм и дебелина 14 мм – 31 броя, дискове с червен цвят, с външен
диаметър 250 мм и дебелина 13 мм – 16 броя, дискове с червен цвят с външен
диаметър приблизително 316 мм. и дебелина 11мм. – 56 броя, сандък с размери
660х480х420 мм, дървен сандък с размери 660х480х420 мм, сферични тела с
манометър с клапани и надпис „Халдон
114В2 – четири броя с № 6685, 3312,2831, 2837, детайли със сложна форма – 18
броя, кашон с надпис „Панасоник”, агрегат с номер на корпуса 15512 – 1 брой,
кашон с надпис „SANPE…”, Агрегат с номер на корпуса 7111 – 1 брой, дървен
сандък сив, агрегат с надпис „АДТ – 55ф – 3”, с фабр. № 33904205036 – 1 брой.
Не е спорен между страните и факта, че с Постановление на
Районна прокуратура гр. Пловдив от 13.04.2007г.
е прекратено наказателното производство по отношение на обвиняемия С.С.В.
за престъпление по чл. 234А от НК и чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е отменена взетата спрямо същия Мярка за неотклонение „Подписка”. С
цитираният прокурорски акт е постановено също, по отношение на описаните по –
горе движими вещи да се отнемат в полза на държавата, в случай, че не се
потърсят в едногодишен срок от завършване на наказателното производство.
Разпоредено било също, препис от Постановлението да се връчи на посочените в
него лица, в това число и на обвиняемия, спрямо когото наказателното
производство е прекратено – С.В., но не са налице данни за датата, на която
същото му е съобщено.
Установява се също, че с молба от 05.02.2013г. лицето С.В.
е сезирал РП – Пловдив с искане за връщане на процесните движими вещи, иззети
като веществени доказателства в хода на досъдебното разследване или изплащане
на тяхната равностойност. По тази молба е изпратен отговор с изх. №
6578/2001г./15.02.2013г. от Прокурор при РП – Пловдив, с който В. е уведомен,
че искането му не може да се уважи, тъй като с Постановление на РП – Пловдив от
26.04.2007г. воденото против него досъдебно производство, по което са приобщени
като веществени доказателства описаните в молба вещи е прекратено и е
постановено отнемането им полза на държавата в случай, че не се установи на
кого принадлежат и не бъдат потърсени в едногодишен срок, който от своя страна
отдавна бил изтекъл. Срещу отказа за връщане на предметите, иззети като
веществени доказателства по цитираното досъдебно производство В. е депозирал
жалба, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 1073/2013г. по описа на ПРС,
ХХІ – ви наказателен състав. С
Определение № 256 от 04.03.2013г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на С.В.,
като недопустима и е прекратил производството по делото.
Установява се също от приетите по делото писмени
доказателства /2 бр. фактури, приложени на л. 10 и л. 11 от делото/, че на
18.01.2002г. са съставени от С.В. в качеството му на ЕТ „ТРАНСКОМЕРС – ИМПЕКС –
С.С.” гр. Пловдив фактури с № 65 и № 66. В същите, като получател е посочен ЕТ
„М.З. – Модена - М” гр. Пловдив, като
предмет на фактуриране са именно вещите, иззети в последствие като веществени
доказателства, чиято равностойност ищеца претендира в настоящия процес /с
изключение на описаните пожарогасители, за които няма данни по делото да са
иззети при осъщественото в последствие претърсване и изземване/. Доколкото
обаче по делото не е спорен факта, че описаните в цитираните по – горе фактури
вещи не са предадени, а и сам ищецът твърди, че тяхната стойност не е
заплатена, то самите фактури съставляват единствено индиция, че посочените в
тях търговци са постигнали договореност на отразената дата относно цената на
сделката, която с оглед твърденията на ищеца е следвало да бъде заплатена при
предаване на вещите.
От заключението на извършената в хода на настоящото
производство комплексна съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. А.Х.
и В.К. се установява следното:
Основните правила за продуктите, влагани в авиационната
техника са описани в нормативните документи по авиацията. Същите са идентични
за военните и граждански въздухоплавателни средства.
Влаганите в а. техника продукти следва да бъдат
комплектовани с документи за произход – паспорти и формуляри, издадени от
производителя. Забранено е влагането на продукти, които са без такива
документи.
Условията и срока за съхранение на всеки един компонент
са описани в съответния паспорт, издаден от производителя, но това се отнася за
заводската опаковка от завода
производител. При това всеки агрегат или детайл се пакетира консервиран в
защитна обвивка – маслена хартия или полиетиленов чохъл, като в сандъка за
доставка се поставят съответните паспорти, торбички със силикагел и контролен
силикагел, позволяващ периодично да се контролира влагосъдържанието в близост
до агрегата.
При изтичане на определен срок за съхранение на авиационните компоненти, при съответните
условия се проверява тяхното състояние и ако е необходимо същите се консервират
и опаковат, както е предписал производителя.
Годността за експлоатация на даден продукт се определя от
условията за съхранение, ресурса за наработка по часове и календарната
продължителност. Не се допуска влагането на такива продукти в авиационната
техника, ако не са спазени горните изисквания.
Специални изисквания за съхранение и годност на каучукови
и химически продукти са описани в съответните паспорти и наставления за
съхранение на химически продукти.
Радиоелектронната апаратура се съхранява при определени
климатични условия – температурен диапазон, влажност, липса в близост на
химически агенти, горива, масла и др. Подобни изисквания се отнасят и за
агрегатите от горивната система на летателен апарат и двигателите, тъй като във
всички има уплътнителни пръстени и маншони, изработени от специални каучуци,
подлежащи на изпълнение на изискванията описани по- горе.
При наличие на паспорти и изтекъл срок на съхранение, и на
нарушена заводска опаковка, авиационните агрегати могат да се влагат в
авиационна техника след инспекция на тяхното състояние от оторизиран авиационен
завод и легализация на съпроводителните документи.
При извършения от в.л. на 20.05.2014г. оглед, същите са констатирали, че част от процесните
стоки се съхраняват в склад на Тила на МВР Пловдив и в мазето на ІІ – ро РПУ
гр. Пловдив. След извършена справка с протоколите за приемане и наличностите в
склада на приетото оборудване се установило, че условията в складовете не
отговаряли на изискванията, цитирани в експертното заключение и описани по –
горе, като в склада на ІІ – ро РПУ имало и повишено влагосъдържание, както и
наличие на мухъл.
При извършената на място инспекция в.л. установили също,
че наличните стоки, отговарят по вид и брой на представените протоколи за
приемане, като сандъците за съхранение са запечатани. Стоките се съхраняват
извън заводската опаковка и пакетаж, като са събрани в други – незаводски
сандъци. Липсвали и задължителните съпроводителни документи и индивидуални
паспорти. При извършената проверка в.л. констатирали също, че блоковете РСБН 6
– 18 броя липсвали в проверените складове и не било известно къде се намират.
При тези данни в.л. дават категоричен извод, че условията на съхранение не
отговарят на предвидените нормативни изисквания, дори само поради липсата на
съпроводителни документи и нарушаване на заводската опаковка. Съобразно
приложените по делото два броя фактури в експертизата е отразена обща стойност
на описаните в тях стоки – 227 750 лева. Според в.л. по сравнителен метод
в лева и валута /щатски долари/, ако същите вещи следва да бъдат закупени от
друго място, тяхната приблизителна стойност възлиза на сума в общ размер на
378 675 лева или 170 573,56 щатски долара.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото
комплексна съдебно – техническа експертиза, като компетентно изготвена,
отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорена от страните.
Въз основа на така установените релевантни за делото факти и обстоятелства,
съдът достига до следните правни изводи.
За да се ангажира деликтната отговорност на ответника -
юридическо лице, е необходимо да се установи че, служител на юридическото лице,
с виновното си и противоправно действие /бездействие/, е причинил вреди на друго лице, като вредите
следва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на делинквента
– прекия причинител.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно и противоправно е причинил другиму. По отношение
на това общо правило законът допуска отклонение, с нормата на чл. 49 от ЗЗД спрямо
субектът, който е възложил на друго лице някаква работа. По силата на
цитираната разпоредба възложителят отговаря за вредите, причинени при или по
повод изпълнение на възложената работа. Тази гаранционно – обезпечителна по
своя характер отговорност е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е
причинена вреда на пострадалия. От изложеното следва извод, че за да възникне
отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи наличие на
предпоставките за ангажиране
отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД. Липсата дори само на един
елемент от фактическия състав на цитираната правна норма е достатъчен да
обоснове извод за неоснователност и недоказаност и на претенцията по чл. 49 от ЗЗД.
В процесния казус искът е насочен спрямо Прокуратурата на
Р. България. С оглед спецификата в дейността на правораздавателните органи и с
цел по – ефикасна защита на гражданите срещу незаконни посегателства над
техните права и свободи, законодателят е регламентирал отговорността на тези органи да се реализира по реда на
специален закон – ЗОДОФ, при приложение на облекчена за ищците процедура. От
една страна, този закон посочва лимитативно кръга на лицата, които имат
материално право да претендират обезщетение за вреди, понесени от действията на
представителите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда. Тези лица
следва лично да са засегнати от изчерпателно изброените в чл. 2, ал. 1, т. 1 –
7 от ЗОДОФ хипотези. В рамките на облекчената процедура, регламентирана в този
специален закон пострадалите лица, ищци в производството не следва да доказват противоправност на действията
на съответните органи. От друга страна обаче ЗОДОФ не предвижда възможност
други лица, непопадащи в обхвата на чл. 2 от цитирания нормативен акт, макар да
са претърпели вреди, да претендират обезщетения по този ред. В процесния казус,
както съдът неколкократно изложи съображения, предявеният иск няма своето
правно основание в ЗОДОФ, не само защото ищецът сочи различна квалификация на
твърдените от него факти, но и защото е
едноличен търговец, който твърди, че е претърпял вреди в следствие на противоправно бездействие на Прокуратурата на Р. България.
Когато отговорността не може да бъде реализирана по реда на специалния закон,
уреждащ отговорността на държавата, при участие в процеса на съответните
държавни органи, като нейни процесуални субституенти, тя се реализира по общия
исков ред, а искът намира своето основание в чл. 49 от ЗЗД. В този ред на
мисли, следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 132 от Конституцията
на Р. България, съгласно която при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите
и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните
служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Ето
защо и в рамките на настоящото производство ищецът носи тежестта при условията
на пълно и главно доказване, наред с останалите елементи от ФС на деликта да докаже противоправно поведение на служител
на ответника, установено с влязъл в сила акт, за да се ангажира отговорността
на Прокуратура, като възложител, по реда
на чл. 49 от ЗЗД. Такива фактически
твърдения не само не се съдържат в исковата молба, но и не се установяват от
доказателствата по делото. Нещо повече, дори да се приеме, че за ангажиране
отговорността на ответника е достатъчно установяването на противоправно
поведение от страна на служител на Прокуратурата /т.е да се възприеме, че не е
необходимо това деяние да съставлява и умишлено престъпление от общ характер/,
то отново съдът би стигнал до същия извод за неоснователност на предявения иск.
Това е така, защото не се установява противправност в действията на ответника.
С цитираното по – горе постановление за прекратяване на образуваното против
пълномощника на ищеца С.В. наказателно производство е постановено, процесните
вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване на 19.09.2002г. в с. А., да се отнемат в
полза на държавата, тъй като не е установено на кого принадлежат, в случай че не се потърсят в едногодишен
срок от завършване на наказателното производство. По делото не е спорен
факта, че тези вещи не са потърсени в рамките на предвидения в НПК едногодишен
срок нито от лицата, стопанисващи имота, от който за иззети, нито от лицето С.В.,
срещу който е водено и в последствие –
прекратено наказателното производство. По голяма тежест в случая обаче има
факта, че ищеца в настоящото производство – ЕТ „М.З. – Модена – М” няма никакво
процесуално качество в цитираното досъдебно производство. Ако едноличния
търговец обаче е считал, че се легитимира като собственик на вещи, иззети като
веществено доказателство по това производство е следвало да обективира тази
претенция пред компетентните органи под някаква форма – с искане за връщането
им, който път за защита е регламентиран в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК. Безспорно такова искане не е
направено от ищеца. Ето защо и за противоправност в действията на органите на
Прокуратурата не би могло да се говори в процесната хипотеза. Резонно възниква
и друг, съществен за казуса въпрос, касаещ материалната легитимация на ищеца.
От една страна, връщане на веществени доказателства по реда на НПК може да
искат „правоимащите”. Едва при неоснователен отказ би могло да се твърди
противправност в поведението на компетентните да се произнесат по това искане
органи. От друга страна, видно от събраните в хода на настоящото производство
писмени доказателства /фактури/ изобщо не се установява, че ищеца е собственик
на процесните вещи, за които се твърди, че неправилно са съхранявани от
ответника и чиято стойност се претендира под формата на обезщетение за
имуществена вреда. Сам ищецът твърди в исковата си молба, че е постигната
договореност на 18.01.2002г. ЕТ „Транскомерс импекс – С.С.” да продаде на ЕТ „М.З.
– Модена – М” гр. Пловдив описаните в два броя фактури с № 65/18.01.2002г. и №
66/18.01.2002г. вещи за общата сума от 222 750 лева, която е следвало да
бъде заплатена при предаването им. Безспорно е по делото, че нито вещите са
предадени на ищеца, нито едноличния търговец е заплатил цената по договора за
продажбата им. Ето защо и според съда не се установява, при доказателствена
тежест носима от ищеца, същият да е
собственик на процесните вещи, тъй като не е завършен фактическия състав
на договора, за да преминат тези вещи в патимониума на ищеца. Неоснователно се
претендира следователно вреда, която не е настъпила за ищеца.
Предвид неосъществяването на елементите от фактическия
състав на деликта, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли на това основание.
В хода на настоящото производство и двете страни
претендират присъждане на направените разноски. С оглед изхода от спора и по
аргумент от чл. 78 ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК право на разноски има ответника – Прокуратурата
на Р. България, който се представлява от юрисконсулт. Изчислен съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в приложимата й редакция,
размера на юрисконсултското възнаграждение възлиза на 580 лева и заплащането на
тази сума следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.З. с ЕГН: **********,
в качеството й на ЕТ „М.З. – Модена -
М”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Карлово, ул.
„Веркович” № 4, против Прокуратурата на
Република България частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000 лева /пет хиляди
лева/, представляваща част от общо дължимо обезщетение за имуществени вреди в
размер на 222 750 лева /двеста двадесет и две хиляди седемстотин и
петдесет лева/, претърпени в резултат на бездействие на ответника, изразяващо
се в непредприемане на подходящи мерки за съхранение и непредприемане на
действия за установяване собственика на иззетите с протокол за претърсване и
изземване от 19.09.2002г. вещи, веществени доказателства по досъд. производство
№ 276/2003г. по описа на ОСС гр. Пловдив, считано от подаване на исковата молба
– 11.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М.С.З. с ЕГН: **********, в качеството й ЕТ „М.З. – Модена - М”, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Карлово, ул. „Веркович” №
4, да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 580 лева
/петстотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен в двуседмичен срок от получаването на съобщение от страните за неговото изготвяне.
Препис от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
РЦ