№ 684
гр. София, 10.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600719 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.436 ал.2 във вр. глава 21 от НПК.
С протоколно определение № 299 от 17.05.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград съд - 4
състав, постановена по ЧНД № 75/2023 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение
молбата на осъдения Д. А. В., подадена чрез неговия защитник - адвокат Р. Н., за
постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му по НОХД № 974/2002 г. на РС –
Петрич и наказателни дела от общ характер с номера 1147/2006 г., 42/2007 г., 197/2009 г.,
135/2007 г. и 254/2011 г., всички по описа на ОС – Благоевград.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат Р. Н., защитник на
осъдения Д. А. В., с която е заявено недоволство от същото. Развиват се доводи, че са
налице предвидените предпоставки на чл.87 от НК за допускане на реабилитация. Прави се
оплакване, че окръжният съд неправилно е приел, че В. не е имал добро поведение, защото
през изтеклите 8 години е полагал общественополезен труд, но „не е имал трудов договор
...и не е плащал суми по изпълнителното производство.” Изтъква, се, че тази логика на
първия съд е противоречаща на духа и целите на института на реабилитацията, уреден в НК.
Твърди се, че фактът, че осъденият фактически е работил в заслон, находящ се на над 2 000
метра високо в планината (тези обекти са освободени от всякакви данъци!), не би следвало
да се приема като лошо поведение, а напротив. Сочи се, че малцина са тези, които се наемат
на този суров и отшелнически през по-голямата част от годината живот. Предвид
гореизложеното и с оглед предоставената от закона компетентност се отправя молба до
апелативния съд да отмени атакуваното определение на БлОС и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде реабилитиран Д. А. В. по посочените в молбата присъди.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения В. - адв. Н. -
1
поддържа изцяло подадената частна жалба. Счита, че са налице всички предпоставки за
постановяване на съдебна реабилитация, визирани в чл.87 от НК. Твърди, че окръжният съд
също е приел наличието на предпоставките с изключение на добро поведение, като
отсъствието на последното е изведен от факта на неплащането на дължимите глоби по
осъжданията. Защитникът не счита тази предпоставка да не е налице, доколкото намира, че
окръжният съд правилно е приел, че на 16.12.2017 г. са изтекли необходимите давностни
срокове за заплащане на глобата в размер на 2000 лв. В тази връзка изтъква, че в
продължение на повече от 8 години осъденият е работил в една отдалечена хижа от
гр.Сандански, където е бил почти изолиран, като не е осъждан и няма данни за образувани
срещу него други наказателни производства. Моли да бъде отменено атакуваното
определение на първоинстанционния съд и да бъде постановено друго, с което да бъде
допусната съдебна реабилитация на осъдения Д. В..
В лична защита осъденият В. заявява пред апелативния съд, че откакто е излязъл от
затвора работи в заслон „Спано поле“, известен като заслон „Гъбките“.
В проведеното заседание пред въззивната инстанция представителят на САП заявява
становище, че жалбата е неоснователна и че от анализа на доказателствата може да се
направи извод за законосъобразност на атакуваното определение на първоинстанционния
съд, с което е оставено без уважение искането за съдебна реабилитация на осъдения. Твърди
се, че с жалбата се цели да се внесе някакво внушение за неправилност на постановеното от
окръжния съд определение, без да се сочат конкретни допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В заключение участващият прокурор от САП счита, че искането за
отмяна на атакуваното определение на ОС-Благоевград е неоснователно.
В последната си дума пред въззивния съд осъденият моли да бъде уважена жалбата и да
бъде реабилитиран, за да може да започне и друга работа.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното
определение, намери следното:
С присъда № 159/08.06.1989 г. по НОХД № 133/1989 г. на Сандански районен съд, влязла в
сила на 23.06.1989 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на 23.09.1988 г. престъпление
по чл. 129 ал.1 от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. чл. 63 ал.1 т.4 и чл. 55
ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е било наложено наказание поправителен труд за срок от 6 месеца.
С присъда № 95/06.12.1989 г на Окръжен съд – Благоевград, постановена по НОХД №
139/1989 г., влязла в сила на 20.02.1990 г., Д. В. е признат за виновен в извършено на
12.05.1989 г. престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ от НК, за което на основание тази
разпоредба във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 343г вр. чл.
37 т.7 от НК е лишен и от право да управлява МПС за от 2 години считано от влизане на
присъдата в сила.
2
С присъда № 92/30.01.2004 г. на Районен съд-Петрич, постановена по НОХД № 974/2002 г.,
влязла в сила на 23.02.2006 г., Д. В. е признат за виновен за извършени на 01.08.2000 г. в
условията на реална съвкупност престъпления по чл. 242 ал.1 б.“б“ от НК и по чл. 316 вр.
чл. 308 ал.1 от НК, за които на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено едно общо
наказание в размер на 3 години лишаване и свобода, изпълнението на което на основание
чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години считано от влизане на
присъдата в сила, както и глоба в размер на 1 000 лв.
Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение от 10.05.2007
г. на ОС-Благоевград, постановено по НОХД № 1147/2006 г. по описа на съда, влязло в сила
на същата дата – 10.05.2007 г., Д. В. е признат за виновен за извършено от него на 03.04.2001
г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“б“ и б.“д“ от НК, за което на основание тези разпоредби
във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитател срок от 3
години, както и наказание глоба в размер на 1 000 лв. С определение по същото делото на
основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК на Д. В. е било определено едно общо наказание измежду
наказанията, наложени му с одобреното по това дело споразумение, и наказанието,
наложено му с присъда № 92/30.01.2004 г. по НОХД № 974/2002 г. на РС-Петрич, а именно
– лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1
от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години, както и глоба в размер на 1 000 лв.
С присъда № 303/12.11.2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД №
42/2007 г., влязла в сила на 01.10.2009 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на
20.12.2003 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тази
разпоредба във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание в размер на 3 години лишаване от
свобода, както и глоба в размер на 1 500 лв. С тази присъда на основание чл. 25 ал.1 вр. чл.
23 ал.1 и ал.3 от НК на Д. В. е било наложено едно общо наказание измежду наложените му
по същото дело и с присъда № 92/30.01.2004 г. по НОХД № 974/2002 г. на Районен съд-
Петрич, а именно – 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500 лв., като на
основание чл. 25 ал.4 вр. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на определеното общо наказание
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 5 години считано от влизане на
присъдата в сила.
С присъда № 42/24.02.2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД №
197/2009 г., влязла в сила на 27.12.2010 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на
12.12.2003 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тази
разпоредба във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5
години, както и глоба в размер на 2 000 лв.
С присъда № 68/24.03.2009 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД №
135/2007 г., влязла в сила на 08.02.2011 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на
01.12.2003 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тази
разпоредба във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода,
3
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4
години, както и глоба в размер на 800 лв.
С определение № 78/30.03.2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по НОХД №
197/2009 г., влязло в сила на 09.05.2011 г., на основание чл. 25 във вр. чл. 23 и чл.24 от НК
на Д. В. е наложено едно общо, най-тежкото, наказание измежду наложените му по НОХД
№ 974/2002 г. на Районен съд-Петрич, по НОХД № 1147/2006 г. на Окръжен съд-
Благоевград, по НОХД № 42/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, по НОХД № 197/2009 г.
на Окръжен съд-Благоевград и по НОХД № 135/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, а
именно – 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева, а на основание чл.
24 от НК така определеното общо наказание 3 години лишаване от свобода е увлечено с 1
година лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим за изтърпяване на
това наказание.
Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение №
9/17.01.2012 г. на ОС-Благоевград, постановено по НОХД № 254/2011 г. по описа на съда,
влязло в сила на същата дата – 17.01.2012 г., Д. В. е признат за виновен за извършено от него
на 22.10.2010 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тези
разпоредби във вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 10 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като
на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК е зачетено времето, през което В. е бил задържан по
реда на ЗМВР и по реда на чл. 64 ал.2 от НПК, както и времето, през което по отношение на
него са били взети и прилагани МНО задържане под стража и домашен арест.
Реабилитация с акт на съда може да бъде постановена и когато лицето е било осъдено с
няколко отделни присъди, включително и когато те са постановени от различни по степен
съдилища. Такъв е и настоящият казус, като в случая съобразно разпоредбата на чл.433 ал.2
от НПК компетентен да се произнесе по молбата за реабилитация на осъдения В. е именно
ОС-Благоевград, доколкото този съд е наложил най-тежкото наказание /4 година лишаване
от свобода/ по осъжданията, относно които се иска постановяването на реабилитация с акт
на съда.
И тъй като реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, то в
производство по чл. 434, ал. 1 от НПК, каквото е и настоящото, съдът следва, на първо
място, да се произнесе по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация като извърши
преценка дали е настъпила реабилитация по право относно визираните осъждания. Тази
преценка следва да установи дали съществува правен интерес у молителя да иска съдебна
реабилитация, тъй като ако е реабилитиран по право той няма да има процесуална
легитимация, а това, от своя страна, ще е основание за недопустимост на молбата.
В случая безспорно е настъпила непълна реабилитация по право по чл. 86 от НК само по
отношение на осъжданията на Д. В. по присъдата по НОХД № 133/1989 г. на Сандански
районен съд, влязла в сила на 23.06.1989 г., и по присъдата на Окръжен съд – Благоевград
по НОХД № 139/1989 г., влязла в сила на 20.02.1990 г., които следва да се третират като
едно осъждане поради наличието на условия за групиране на наказанията по тях.
4
По отношение на всички останали осъждания на Д. В. не е настъпила непълна реабилитация
по право по чл.86 от НК. Достатъчно основание за този извод се съдържа в разпоредбата на
чл. 86 ал.2 от НК, предвиждаща че реабилитация по право не настъпва за престъпление,
извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. В частност
настъпилата вече реабилитация по право по чл. 86 от НК за осъждането на В. по присъдата
на Окръжен съд – Благоевград по НОХД № 139/1989 г., влязла в сила на 20.02.1990 г., за
извършено от него престъпление като пълнолетно лице, се явява пречка за настъпването на
непълна реабилитация по право по чл. 86 от НК за последващите му осъждания.
Извън осъжданията на В. по НОХД № 133/1989 г. и по НОХД № 139/1989 г. по всички
останали негови осъждания не е настъпила и пълна реабилитация по право /по чл. 88а от
НК/. Тъй като в настоящия казус се касае за няколко на брой осъждания за престъпления, за
които лицето не е реабилитирано, то предвид разпоредбата на чл. 88а ал.4 от НК
осъжданията за тези престъпления и последиците от тях се заличават след изтичането на
предвидените срокове за всички осъждания. За извода, че относно въпросните последващи
осъждания на В. не е настъпила пълната реабилитация по право напълно достатъчен е
фактът, че за наложеното му с определение № 78/30.03.2011 г. на Окръжен съд-Благоевград,
постановено по НОХД № 197/2009 г., едно общо наказание лишаване от свобода в размер
на 3 години, увеличено на основание чл. 24 от НК с 1 година, не е изтекъл 10-годишният
срок по чл. 88а ал.1 във вр. чл. 82 ал.1 т.3 от НК, който е започнал да тече на 04.07.2014 г.
/тогава е изтърпяно наказанието 4 години ЛОС/ и който би следвало да изтече едва на
04.07.2024 г. При това положение, след като към момента не са изтекли сроковете по чл. 88а
от НК за всички осъждания на В., то очевидно предвид цитираната разпоредба на чл. 88а
ал.4 от НК за осъжданията му не е настъпила пълна реабилитация по право. В тази хипотеза
/на няколко осъждания/, за да настъпи пълна реабилитация по право за тях, е необходимо да
са изтекли сроковете за всички осъждания, което към момента обективно още не се е
случило. Т.е., съгласно законовото разрешение в чл. 88а, ал. 4 от НК в случаите на
извършени няколко престъпления, за които не е настъпила реабилитация, не е възможно да
настъпи абсолютна реабилитация само за някои от престъпленията, а за други да не настъпи
/в този смисъл виж решение № 216 от 04.06.2015 г. по н.д. № 647/2015 г., I н.о. ВКС/.
Предвид гореизложеното, след като към момента молителят В. не е реабилитиран по
право за осъжданията му по НОХД 974/2002 г. на Районен съд-Петрич, по НОХД №
1147/2006 г. на Окръжен съд-Благоевград, по НОХД № 42/2007 г. на Окръжен съд-
Благоевград, по НОХД № 197/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград и по НОХД № 135/2007
г. на Окръжен съд-Благоевград, които следва да се третират като едно осъждане поради
извършеното групиране на наказанията по тях, както и за осъждането му по НОХД №
254/2011 г. на ОС-Благоевград, то без съмнение за него съществува правен интерес да
поиска постановяването на съдебна реабилитация относно тези осъждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК първата предпоставка за допускането на
съдебна реабилитация е да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание, респ. да е изтекъл тригодишен
5
срок от изтърпяването на наложеното с присъдата наказание.
В своята практика ВС и ВКС са приели, че когато присъдите са повече от една и когато
наказанията по предходните присъди са били вече изтърпени срокът по чл. 87, ал. 1 от НК
започва да тече от изтърпяване на наказанието по последната присъда. В този смисъл е
определение № 590 от 29.12.1977 г. по н.д. № 604/1977 г., II н.о. на ВС – „тригодишният
срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната
присъда наказание, когато те са повече от една“, както и решение № 447 от 18.11.2014 г. по
н.д. № 1429/2014 г., ІІІ н.о. на ВКС – „Логическото и систематическо тълкуване на нормата
на чл. 87, ал. 1 от НК сочи на това, че когато присъдите са повече от една, то срокът започва
да тече от изтърпяване на наказанието по последната присъда;….към момента на подаване
на искането за реабилитация да са изтекли три години от изтърпяването на наказанията по
всички присъди…“. В настоящия казус последното изтърпяно от осъдения В. наказание
лишаване от свобода е това по последното по време негово осъждане – по одобреното
споразумение с протоколно определение № 9/17.01.2012 г. по НОХД № 254/2011 г., а
именно – 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 06.10.2015 г.
Затова в случая тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК е започнал да тече от
изтърпяването на това наказание и съответно е изтекъл на 06.10.2018 г. В този тригодишен
период от време, а и след това докъм настоящия момент осъденият В. не е извършил
никакво друго престъпление, включително и такова, наказуемо с лишаване от свобода или с
по-тежко наказание. С оглед на това е налице първата изискуема предпоставка на чл. 87, ал.
1 от НПК - към момента на подаване на искането за реабилитация да са изтекли три години
от изтърпяването на наказанията по всички присъди и в този период осъденият да не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
Освен това въззивният съд намира, че данните по делото установяват добро поведение на
осъдения В. след последното му осъждане, респективно след последното изтърпяно от него
наказание лишаване от свобода. В този смисъл са установените по делото характеристични
данни относно личността на осъдения Д. В., съдържащи се в приетата писмена
характеристика, дадена от кмета на населеното място, в което живее – с. ***, община ***,
както и в показанията на свидетеля А. А.. Данните за добро поведение на осъдения след
изтърпяването на последното наказание докъм настоящия момент се потвърждават и от
приетата по делото справка от РУ-Сандански – ОДМВР Благоевград /л.л. 133-135 от
първоинст. дело/, удостоверяваща, че в този период не са постъпвали жалби или сигнали
спрямо Д. А. В.; че относно него няма данни за хулигански и криминални прояви или данни
за постъпили сигнали по ЗЗДН; както и че по отношение на него няма издавани НП по ЗДвП
и данни за отнети контролни точки. В този смисъл следва да бъде ценена и липсата на данни
за повдигнати спрямо молителя В. обвинения по неприключили наказателни производства,
респективно за образувани и неприключили срещу него наказателни производства /видно от
справката на ОП-Благоевград на л. 131 от първоинст. дело/.
Относно условието за реабилитация по чл. 87 от НК, предвиждащо, че когато наред с
наказанието лишаване от свобода е наложено наказание глоба, то тя следва да е изплатена,
6
въззивният съд намира следното:
В резултат на извършеното с определение № 78/30.03.2011 г. на Окръжен съд-Благоевград,
постановено по НОХД № 197/2009 г., групиране на наложените на Д. В. наказания по
НОХД № 974/2002 г. на Районен съд-Петрич, по НОХД № 1147/2006 г. на Окръжен съд-
Благоевград, по НОХД № 42/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, по НОХД № 197/2009 г.
на Окръжен съд-Благоевград и по НОХД № 135/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград,
единственото наложено на В. наказание глоба по тези осъждания се явява определената при
това групиране глоба в размер на 2 000 лева.
Визираното от чл. 87, ал. 3, пр. последно от НК обстоятелство - при наложена наред с
наказанието лишаване от свобода глоба тя да бъде платена - не препятства във всички
случаи съдебната реабилитация на молителя, когато задължението за изплащане на глобата
не е изпълнено. Това условие за съдебна реабилитация се отнася само до случаите, когато
изпълнението на наказанието глоба не е изключено по давност, т.е. нормата на чл. 87, ал. 3
от НК обхваща случаите, когато изпълнението не е погА.о по давност /решение № 3 от
11.04.2017 г. по н.д. № 1131/2016 г., ІІ н.о. на ВКС/. Изтичането на изпълнителската давност
по правното си действие има погасителен ефект - погасява изпълнението на наложеното
наказание, прави го неизпълнимо. В такъв случай реалното неплащане на глобата не е
пречка по чл. 87, ал. 3, пр. последно от НК за постановяване на реабилитация, защото по
силата на закона държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а
процедурата по изпълнението му е станала недопустима. За да се прецени дали
възможността за изпълнение на наказанието глоба е погА.а поради изтекла давност, следва
да се анализират приобщените доказателства за развитието на изпълнителното производство
за събирането на глоба – кога е образувано, кога е осъществено последното действие по
изпълнението и дали е приключило. Тук следва да се отбележи, че изпълнително
производство може да се образува само за изискуемо вземане - такова, което не е вече
погА.о поради изтекла в сроковете по НК обикновена или абсолютна давност. Т.е.,
изпълнителното производство следва да е образувано преди изтичане на две години от
влизане на присъдата в сила или на три години, ако междувременно давността е спирана или
прекъсвана. В случая съдебният акт /първоначалният/, с който е наложена глобата в размер
на 2 000 лв. /присъдата по НОХД № 197/2009 г./, е влязъл в сила на 27.12.2010 г.
Изпълнителният лист за нея е издаден на 14.01.2011 г., а изпълнителното производство,
съгласно представената от НАП информация, е било образувано още през 2006 г. /видно от
номера на изпълнителното дело, който е именно от 2006 г./ и е обхващало и други вземания
срещу В. по други изпълнителни титули. Така, давността за изпълнението на наказанието
глоба в размер на 2000 лв. е започнала да тече от 27.12.2010 г., когато е влязъл в сила
съдебният акт, като още на 14.01.2011 г. е била прекъсната с издаването на изпълнителния
лист.
Така, след издаването на изпълнителния лист, което по своята същност е прекъсващо
давността действие, е започнал да тече нов 2-годишен давностен срок, като се установява, че
в този срок са били предприети нови изпълнителни действия – за събиране на сумите по
7
НОХД № 197/2009 г. до осъдения В. е било изпратено разпореждане за присъединяване с
изх. № 4531/2006/000016/20.10.2011 г., а с постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № 4531/2006/000017/26.10.2011 г. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на осъдения Д. В. /съгласно писмо на НАП на л. 152 от
първоинст. дело/. С последното изпълнително действие, извършено на 26.10.2011 г., което
по своята същност е прекъсващо давността действие, е започнал да тече нов 2-годишен
давностен срок, който е изтекъл на 26.10.2013 г. От данните по делото е видно, че до
изтичането на този срок не са били предприемани нови изпълнителни действия за събиране
на глобата, доколкото следващите изпълнителни действия по образуваното в НАП срещу
осъдения В. изпълнително дело, насочени към принудителното събиране на вземанията
спрямо него, включително и на вземането по наложената глоба в размер на 2 000 лв., са се
изразявали в повторно налагани запори върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки и са били извършени с ПНОМ от 16.12.2014 г., 20.03.2017 г. и 01.03.2018 г. Т.е.,
първото по време от тези последващи изпълнителни действия е било извършено една на
16.12.2014 г., към който момент на практика вече е бил изтекъл 2-годишният давностен
срок, който е започнал да тече на 26.10.2011 г. И след като в изтеклия повече от 2 годишен
срок не са били предприети никакви изпълнителни действия, наказанието глоба е станало
неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Т.е., считано от
датата 27.10.2013 г. обсъжданото наказание глоба в размер на 2 000 лв. е било вече погА.о
по давност. И това е така, защото разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само
абсолютната давност, но не и обикновената, която на общо основание се прилага при
образувано изпълнително производство.
Гореизложеното налага извода, че в случая неизпълнението на процесното наказание глоба
вследствие на изтеклата давност /в резултат на продължителното бездействие на
компетентните държавни органи да упражнят правото си да изпълнят това наказание/ не
може да препятства реабилитацията на осъдения по съдебен ред.
И макар да е счел, че от доказателствата по делото се установяват положителни личностни
характеристични данни за осъдения, първостепенният съд е формирал извод, че в случая не
е налице добро поведение на Д. В. след излизането му от затвора и че това се явява пречка
да бъде постановена съдебна реабилитация на същия.За да обоснове този си извод,
окръжният съд е приел, че осъденият в един 8-годишен период от време е полагал труд, но
че през този 8-годишен период, въпреки че е полагал труд, същият не е имал регистриран
трудов договор или фирма, като не е декларирал никакви доходи от този труд, а е подавал
декларации за това, че е безработен, не е заплащал никакви дължими суми по
изпълнителното производство, които са в един значителен размер през този период, като
включително не е заплатил и наложената му глоба в размер на 2 000 лв., макар и да се
установява, че е бил фактически управител на заслон Спано поле в продължение на около 8
години и че е имал основна роля в семейния бизнес в този заслон. Тези факти са дали
основание на първия съд да направи извод, че, макар и осъденият да е полагал
общественополезен труд, с който се е осигурявало доброто осъществяване на семейния
8
бизнес, същият не е декларирал получаването на никакви доходи от този бизнес, за да не
бъдат събрани по принудителен ред дължимите от същия държавни вземания по
образуваното изпълнително производство, поради което поведението на осъдения не може
да бъде прието като добро поведение по смисъла на чл. 87 ал. 1 т. 1 от НПК и че поради това
не може да се постанови съдебна реабилитация спрямо него.
Въззивният съд категорично не споделя съображенията на контролираната съдебна
инстанция, че посочените от нея факти и обстоятелства са годни да обосноват извод за
отсъствието на добро поведение на Д. В. след излизането му от затвора /след изтърпяването
на наложените му наказания лишаване от свобода/, и че тези обстоятелства се явяват пречка
да бъде постановена съдебна реабилитация на същия.
Както бе посочено по-горе, обсъжданото наказание глоба в размер на 2 000 лв. е било
погА.о по давност още към датата 27.10.2013 г., т.е. още преди осъденият да е изтърпял
наложените му наказания лишаване от свобода. Освен това в принципен план осъденият
няма задължение да съдейства за изпълнението на наложеното му наказание глоба и след
като в резултат на продължителното бездействие на компетентните държавни органи да
упражнят правото си да изпълнят това наказание държавата е загубила правото си да
удовлетвори вземането си за глобата по принудителен ред, това бездействие на държавата
не би могло по никакъв начин да се отразява в негативен план на поведенческата
характеристика на осъдения. С оглед на това и поради факта, че към момента на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и освобождаването на осъдения В. от
затвора наказанието глоба е било вече погА.о по давност, въпросът за последващото
изпълнение, респ. неизпълнение на наказанието глоба е обстоятелство, което е напълно
неотносимо към преценката на поведението на осъдения в периода след изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода. По тези причини категорично не може да бъде оценяван
като негативен за осъдения факт това, че след като той е освободен от затвора по
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода на 06.10.2015 г. в периода след тази дата и
до настоящия момент не е заплатил наложената му глоба в размер на 2 000 лв.
След като осъденият не е длъжен да оказва съдействие за събирането на присъдените в
полза на държавата вземания, то фактът, че същият не е обективно генерирал и предоставял
на разположение на органите на НАП имущество, от което да бъдат събрани по
принудителен ред държавните вземания спрямо него по образуваното изпълнително
производство, категорично не обосновава извод за отсъствието на добро поведение на
осъдения.
Що се касае до несъбраните държавни вземания по издадените изпълнителни листа по
НОХД № 135/2007 г. и НОХД № 197/2009 г., посочени в разпореждането на НАП за
частично прекратяване на производството по принудително изпълнение /на л.87 от
първоинст. дело/, следва да се отбележи, че сред тези задължения неправилно е включена и
глобата в размер на 800 лв., наложена на осъдения по НОХД № 135/2007 г., доколкото при
извършеното групиране на наказанията по НОХД № 974/2002 г. на Районен съд-Петрич, по
НОХД № 1147/2006 г. на Окръжен съд-Благоевград, по НОХД № 42/2007 г. на Окръжен съд-
9
Благоевград, по НОХД № 197/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград и по НОХД № 135/2007
г. на Окръжен съд-Благоевград /извършено с определение № 78/30.03.2011 г. на Окръжен
съд-Благоевград, постановено по НОХД № 197/2009 г./ е било определено едно общо най-
тежко наказание глоба в размер на 2 000 лв., което на практика изключва самостоятелното
съществуване /а с това и изпълнението/ на глобата в размер на 800 лв.
А по аргумент от приетото в решение на ВКС № 447 от 18.11.2014 г. по н.д. № 1429/2014 г.,
ІІІ н.о. на ВКС, че незаплатените от осъдения разноски по наказателните производства не
могат да се считат за "вреди" по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 2 от НК и че не съставляват
пречка за постановяване на съдебна реабилитация, въззивният съд счита, че в случая
неизплащането на останалите посочени в разпореждането на НАП дължими суми по
вземания, за които са били издадени изпълнителни листа, също не е пречка за съдебната
реабилитация на осъдения В.. Още повече, че по отношение на тях е изтекъл 10-годишния
давностен срок за принудителното им събиране.
Обстоятелството, че в периода след изтърпяването на наказанието си осъденият е полагал
общественополезен труд в заслон „Спано поле“, стопанисван от фирмата на негова роднина
по сватовство /тъща/ – ЕТ „Здравка Димитрова 2002“ - гр.Сандански и при липсата на
надлежни доказателства той да е работил по някакъв договор /трудов или граждански/ с този
търговец и съответно да е получавал възнаграждение за това, съвсем не е достатъчно, за да
се приеме за безспорно установено, че осъденият В. реално е получавал доходи за тази своя
дейност, който не е декларирал. Т.е., доколкото се касае за полаган труд в обект,
стопанисван от фирма, собственост на роднина на осъдения, и доколкото липсват каквито и
да са доказателства за тази си дейност да е получавал реални доходи, то единствено би
могло да се предполага и презумира, че във въпросния период осъденият е получавал
някакви доходи, които не е декларирал. Но на базата на такива доказателствено
необезпечени предположения със сигурност в рамките на настоящото производство /което
се развива по правилата на НПК/ не могат да се правят изводи във вреда на молителя и в
частност такива, обосноваващи отсъствието на негово добро поведение в обществото.
Предвид гореизложеното САС счита, че доброто поведение на осъдения Д. В. в периода
след изтърпяването на наказанията лишаване от свобода е безспорно и несъмнено
установено от данните по делото и че наличието му не се оборва и опровергава от
изтъкнатите от окръжния съд обстоятелства, касаещи неоказано съдействие от осъдения за
изпълнението на процесното наказание глоба, както и за изпълнението на останалите
държавни вземания, произтичащи от водените срещу В. наказателни производства.
При това положение и след като са налице предвидените в чл. 87 от НК предпоставки за
съдебно реабилитиране на осъдения В. по отношение на всичките му осъждания, включени
в сезиращата молба, въззивният съд счита, че с атакувания съдебен акт ОС-Благоевград
неправилно е оставил без уважение молбата за допускане на съдебна реабилитация, поради
което проверяваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това
да бъде постановена исканата от Д. В. съдебна реабилитация.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 436 ал.3 от НПК Апелативен съд-София
10
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 299 от 17.05.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград
съд - 4 състав, постановена по ЧНД № 75/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения Д. А. В., подадена чрез неговия защитник - адвокат Р. Н.,
за постановяване на съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД № 974/2002 г. на РС
– Петрич и по наказателни дела от общ характер /НОХД/ с №№ 1147/2006 г., 42/2007 г.,
197/2009 г., 135/2007 г. и 254/2011 г., всички по описа на ОС – Благоевград, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл. 87 от НК реабилитация на Д. А. В. с ЕГН ********** за
осъжданията му както следва:
- с присъда № 92/30.01.2004 г. на Районен съд-Петрич, постановена по НОХД № 974/2002 г.,
влязла в сила на 23.02.2006 г.;
- със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение от 10.05.2007
г. на ОС-Благоевград, постановено по НОХД № 1147/2006 г. по описа на съда, влязло в сила
на 10.05.2007 г.;
- с присъда № 303/12.11.2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД №
42/2007 г., влязла в сила на 01.10.2009 г.;
- с присъда № 42/24.02.2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД №
197/2009 г., влязла в сила на 27.12.2010 г.;
- с присъда № 68/24.03.2009 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД №
135/2007 г., влязла в сила на 08.02.2011 г.;
- със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение №
9/17.01.2012 г. на ОС-Благоевград, постановено по НОХД № 254/2011 г. по описа на съда,
влязло в сила на 17.01.2012 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11