№ 260143 14.06.2021г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на дванадесети май две хиляди
двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в
състав:
Съдия:Даниела Николова
секретар:Геновева Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията
АНД № 399 по описа на Районен съд -
Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба от „Мария
Виктория” ООД, град Пловдив, представлявано от М.Д.М. и П.А.Т., заедно и
поотделно, като управители, чрез адв. Т.Д. срещу Наказателно постановление № 26
– 001135 от 30.11.2020 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град
Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател,
е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева
за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с него наказателно
постановление. Навеждат се конкретни доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
при издаване на наказателното постановление, свързани с пропуски при провеждане
на административнонаказателния процес по ЗАНН, довели до накърняване на правото
на защита. Навеждат се оплаквания и за необоснованост, доколкото отразените в
процесния АУАН и обжалваното НП обстоятелства били неверни и не съответствали
на реалната фактическа обстановка. Било допуснато нарушение и на материалния
закон като било налице немотивирано отказване на приложението на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, а липсата на мотиви в тази насока била самостоятелен
съществен порок. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление на Директора на дирекция „Инспекция по
труда”, град Хасково.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от управителя П.Т.и от упълномощен по делото процесуален представител – адв. Т.Д.,
чрез която жалбата се поддържа, а в хода по същество се развиват подробни
доводи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган -
Директорът на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез процесуалния си
представител – ст. юриск. К.Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива
конкретни аргументи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в
съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.10.2020 г. около 14:50 часа от
свидетелите К.А.К. и Г.К.А., двете на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково извършили проверка на място в обект – цех за
битова техника, находящ се в Източна индустриална зона в град Хасково,
стопанисван от дружеството – жалбоподател - „Мария Виктория” ООД, град Пловдив,
представлявано от М.Д.М. и П.А.Т., заедно и поотделно, като управители.
Проверката била извършена в присъствие на св. Ж.Х.Г., заемаща длъжността
„технически секретар“ в дружеството, която посрещнала на входа контролните
органи и ги въвела в работното помещение, а след това участвала и в изготвянето
на документацията. В хода на проверката,
на място било заверено да работи лицето Н.Н.С.. Същата се намирала на едно от работните места със
съответното техническо оборудване и извършвала дейност като комплектовач . На същата . била предоставена декларация, в която да
посочи условията, при които работи, за кого работи, с какво работно време и с
какво трудово възнаграждение. В предоставената от органите на ДИТ – Хасково
Декларация, попълваща се от работници и служители във връзка с извършване на
проверка по спазване на трудовото законодателство на основание чл. 399 от
Кодекса на труда, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 и
чл. 40, ал. 1 АПК,Н. С. вписала, че работи във фирмата
на „Мария Виктория” ООД, град Пловдив в обект „цех за скари Хасково”, на
длъжността „керамика ” с работно време от „08:00 часа до 17:00 часа” от
20.10.2020 г. и посочила, че нямала уговорен размер на получаваното месечно трудово възнаграждение. В
графата, касаеща наличието на трудов договор, лицето Н. С. вписала отговор „не”, а отговор
относно факта, свързан с получаване на заверено уведомление и екземпляр от
сключения трудов договор не бил маркиран. От управителя на „Мария Виктория”
ООД, град Пловдив било изискано, чрез св. Ж.Х.Г. да се яви на 26.10.2020 г. в
сградата на ДИТ – Хасково и да представи документи във връзка със случая.
Впоследствие, в хода на извършваната
на място проверка, на място пристигнал един от управителите на дружеството – П.А.Т.,
а впоследствие били представени пред контролните органи на Д „ИТ” – Хасково
Трудов договор № 1184, сключен на 21.10.2020 г. между „Мария Виктория” ООД,
град Пловдив, като работодател, от една страна и от друга Н.Н.С., като работник
за длъжността „комплектовач”, на пълен
работен ден, с размер на основно месечно възнаграждение – 610 лева с посочена
дата на постъпване на работа – 21.10.2020 г. с подпис на работника за това
изявление и регистриран в ТД на НАП на 21.10.2020 г. с час на подаване на
уведомлението – 17:57:05, според отразеното в приложената Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, както и длъжностна
характеристика. Така установените обстоятелства, контролните органи
квалифицирали като административно нарушение по Кодекса на труда и на
16.11.2020 г. в ДИТ, град Хасково, срещу „Мария Виктория” ООД, град Пловдив е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 – 001135 от св. К.А.К..
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствието на единия от законните
представители на дружеството , а именно управителя на „Мария Виктория” ООД,
град Пловдив - П.А.Т.. Съставеният АУАН бил подписан от представляващия по
закон дружеството – жалбоподател, без да впише в него обяснения или възражения,
а на същата дата чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения акт за
установяване на административно нарушение. Писмени възражения срещу процесния
АУАН са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване
на екземпляр с вх. № 20098022/23.11.2020 г., в които се сочи, че трудов договор
бил сключен с работника, макар и регистриран в час, по – късен от извършване на
проверката. Налице бил допуснат пропуск, който формално бил укорим, но липсвали
настъпили вредни последици – нито за работника, нито за бюджета и липсвало
намерение за нарушаване на трудовото законодателство, поради което била налице
хипотеза по чл. 28 ЗАНН.
При издаване на наказателното
постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно
нарушение.
Представени и приети като писмени
доказателства в производството пред съда по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН са:
Застрахователна полица № 37/050435Т, сключена на 16.10.2020 г. със застраховане
живота и работоспособността на работещите в дружеството – жалбоподател, сред
които в представеното приложение бил включен и Н. Н. С., както и
извлечения от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален
инструктаж/ за дата 20.10.2020 г. и Книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа /инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден
инструктаж/ за дата 21.10.2020 г.
Изложената фактическа обстановка е
категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода
на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К.А.К. и Г.К.А.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, касаещи извършените на място и по
документи проверки по отношение обекта, стопанисван от дружеството – жалбоподател
и относно тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни със събрания
писмен доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни
при обосноваване на фактическите си изводи, като вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни. Всъщност, възприетата от актосъствителя и наказващия
орган фактическа обстановка относно релевантните по делото обстоятелства,
свързани с констатациите относно дейността на завареното от контролните органи
лице в обекта, стопанисван от „Мария Виктория” ООД, град Пловдив, на дата
21.10.2020 г., на практика не се и оспорва от дружеството – жалбоподател, макар
да се възразява по отношение на законосъобразността на санкционния акт, нито се
опровергава от изложеното от свид. Ж.Х.Г., чиито показания също се кредитират с
доверие относно качеството, в което на всяка от датите в производствения обект
е присъствало лицето Н. Н. С.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според ал. 2
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал. 1. По силата на чл. 414, ал. 3 от КТ,
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по
чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за
което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на
процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му в
присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател. В тази
връзка доводите на жалбоподателя за допуснато, такова процесуално нарушение,
което да може да се квалифицира като съществено, макар да са конкретизирани в
необходимата степен, са несъстоятелни след извършена служебна проверка по този
пункт от дейността на съда в настоящото производство. В обстоятелствената част
на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
вписани, освен датата и мястото, така също и часът на извършване на проверката,
към който момент се твърди, че е извършено и процесното административно
нарушение и тези твърдения са ясни, последователни и безпротиворечиви, което ги
прави годни да обезпечат правото на защита, а
така също, и възможността за осъществяване на съдебен контрол.
От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен
и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място
работодателят в лицето на „Мария Виктория” ООД, град Пловдив е допуснал до работа
като „комплектовач” Н.
Н. С.
, без да му е предоставил екземпляр от сключения между тях трудов
договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Дружеството - жалбоподател има качеството „работодател” по смисъла на & 1, т. 1, предл. 1 от ДР на Кодекса на труда,
съгласно която такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа. А фактът, че е наел лице по трудово правоотношение се
установява недвусмислено от съставения трудов договор, посочен по – горе, по
отношение на който е подадено и уведомление до компетентната ТД на НАП, както и
от попълнена собственоръчна декларация от лицето, наето на работа. Това лице,
от анализа на доказателствените източници, е установено, че е било допуснато до
работа преди изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 63, ал. 2 КТ,
като конкретните причини за това, а именно, че работникът всъщност е заварен да
осъществява трудовите си функции преди да му бъде предоставен екземпляр от
трудовия договор, респ. уведомлението само потвърждават горния факт. На това място
се налага да бъде направено и важното уточнение, че анализът само на писмените
доказателства по делото и конкретно на материализираното писмено изявление на Н. С. в
попълнената от нея декларация създава на пръв поглед впечатлението, че датата
на постъпване на работа за пръв път е не датата на извършваната проверка –
21.10.2020 г., а посочената в декларацията – 20.10.2020 г. Това само по себе си
би поставило под съмнение и обосноваността на извода на контролните органи
относно датата на извършване на твърдяното в АУАН и НП нарушение - допускането
до работа на лицето Н.
С. , от гледна точка
спецификите на изпълнителното деяние по чл. 63, ал. 2 от КТ. В случая обаче,
изводът на актосъставителя и наказващия орган относно датата на извършване на нарушението,
съвпадаща с датата на проверката на място се оказва правилен като краен
резултат, доколкото съвкупният анализ на доказателствените източници сочи, че
за пръв път трудова функция лицето е започнало да изпълнява точно в деня на
извършване на проверката, на която дата е било заварено на едно от работните
места, снабдено с техническо оборудване и да върши трудова дейност, като
сглобява електрически скари. Тоест, безсъмнено установен е фактът на допускане
именно на 21.10.2020 г. на лицето Н.С.до
работа. Особено показателно в тази насока е изявлението, материализирано в
съставени от работодателя документи – уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и трудов
договор, в които се сочи дата 21.10.2020 г.
Твърденията на въззивника ,
че лицето Н.С.фактически не е престирало труд към момента на проверката, се
явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните доказателства. Съдът
кредитира показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта , тъй като те споделят преки наблюдения относно релевантния
факт, че в цеха на дружестото са
установени работещи лица, между които и работника Н.С., извършващи дейност обвързана с естеството на
търговския обект. Съответно, Н.С. се е вписала собственоръчно в справката по чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ като работещ от 20.10 2020 г. във "Мария
Виктория " ЕООД, на длъжност "комплектовач ", за което е положен
и подпис, като той фигурира и под № 7 в списъка на работещите за дружеството.
Спрямо Н.С. е проведен и начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа, за което се е подписала, видно от
представената Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г., на
лицата, които постъпват на работа, се провежда начален инструктаж, със съдържание, описано в ал. 1, т. 1 - т.
4 на същата норма, като този начален инструктаж
се провежда в деня на постъпване на работа, по утвърдена от работодателя
програма, което обстоятелство задължително се документира в Книги за инструктажи, съгласно приложение № 1.
Анализът на тези норми недвусмислено сочи, че задължението на работодателя да
проведе начален инструктаж на работниците и служителите,
които постъпват на работа и съответно да го документира в книгите за инструктажи, е обвързано с точно определен
момент и това е денят на постъпване на работа на съответния назначен работник
или служител, а не денят на сключване на трудовия договор с него. Ето защо,
правилно жалбоподателят , в качеството му на работодател е санкциониран на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ, за това че е допуснал работник/служител преди
да му предостави документите по ал. 1 на чл. 63, включително копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.
Установени са по безспорен начин нарушението и нарушителя, поради което при
преценка за наличието на предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност не е налице нарушение на материалния
закон, а тъкмо напротив – изводите за извършено деяние и авторството са
обосновани.
В случая, във връзка с възражението в
съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
маловажност на деянието следва да се отбележи, че действително не са събрани
данни, още по-малко представени доказателства от наказващия орган, че в
резултат на нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици за
работника Н.С. .Освен това, нарушението е такова, което би могло да се отстрани
веднага след като бъде констатирано и на практика към датата на съставяне на
АУАН същото е било отстранено. Въпреки това, съдът приема, че за извършеното от
работодателя административно нарушение по чл. 414, ал. 3, предл. 4 - то, вр.
чл. 63, ал.2 от КТ не са налице кумулативно предвидените предпоставки за
квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на
посочената норма. В този смисъл, следва да се отбележи, че преценката по чл. 28
от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е
преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането
на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не
съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика отказ да
се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото
съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по
тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на
закона. Този отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява
съобразен с материалния закон, предвид текста на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр.
7 от 2012 г. в сила и действаща към датата на извършване на процесното
нарушение, което с оглед неговата правна квалификация, попада в изброяването на
деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни, поради което
подходът на наказващия орган в тази насока се явява законосъобразен. Освен
всичко, изложеното по – горе не разкрива белези на нарушението отличаващо го с
липса или с по – ниска в сравнение с обикновените случаи на такова нарушение обществена
опасност, с оглед изискванията на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като горните
обстоятелства правилно са взети предвид в следващия етап от дейността на
наказващия орган, който е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН,
като е определил наказанието за нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ в размер за
имуществената санкция от 1500 лева, т.е. в размер съобразно установения
специален минимум. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая,
както и че нарушението, допуснато от работодателя е първо,доколкото не се
представят доказателства за предходни такива, отчитайки че за работника не са
настъпили допълнителни вредни последици, съдът намира, че предвидената
имуществена санкция незаконосъобразно е определена въз основа анализ на целия
комплекс от обстоятелства от значение за индивидуализацията в размер на
предвидения законов минимум, при липсата на установени каквито и да е
отегчаващи отговорността факти, налагащи различно разрешение. Тъкмо напротив,
макар да не променя тезата за степента на обществена опасност на деянието от
гледна точка неговата съставомерност, постъпването на работа на лицето Н.С. е
във време на пандемия, в което освен живота и здравето на хората, пред
изпитание са поставени и социалния и икономически живот в страната, който факт
сам по себе си не е от естество да изключи противоправността на деянието, но
може и следва да повлияе на оценката на тежестта на нарушението и оттам за
тежестта на санкцията, която следва да бъде наложена за него.
Предвид изхода на спора и новелата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както
предвижда ал. 5, то в тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат
възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 –
001135 от 30.11.2020 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град
Хасково.
ОСЪЖДА
„Мария Виктория” ООД, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ 16, ЕИК: *********, представлявано от М.Д.М. и П.А.Т.,
заедно и поотделно да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково сумата
в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане
на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!