№ 17178
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Частно гражданско дело №
20221110159924 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от И. Г. Х. с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против [фирма] за сумата от 1 372,00
лева, представляваща невъзстановена стойност на две неразрешени платежни операции,
извършени на 21.09.2022 г., съответно в размер от 1 176 лева и от 196 лева, и част от общата
стойност на неразрешените платежни операции в размер от 11 352,80 лева, ведно със
законна лихва върху главницата от 1372 лева, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-03.11.2022 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 27,44 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева – разноски по делото.
Съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено единствено в
частта, в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на
доказателство, удостоверяващо реалното им заплащане. Към заявлението са представени
пълномощно за учредена в полза на адв. С. П. представителна власт спрямо заявителя И. Х.
Г., както и заверен препис от договор за консултантски услуги и съдействие от 01.11.2022 г.,
сключен между заявителя, в качеството му на възложител и [фирма], с ЕИК: [ЕИК], като
изпълнител. От съдържанието на последния се установява, че същият има за предмет
оказване на консултантски услуги на възложителя, чрез адв. Е.Т. или друго лице,
изразяващи се в иницииране образуването на заповедни производства по реда на чл. 410
ГПК и представителство в рамките на така образуваните производства срещу длъжника
[фирма] за задължения, произтичащи от отказ за възстановяване на суми по неоторизирани
платежни операции. В клаузата на раздел III от договора е предвидено възнаграждение за
тази услуга в размер от 960 лева, което да бъде заплатено по банков път на посочена в
договора банкова сметка с титуляр дружеството – изпълнител. По делото обаче не са
представени доказателства, от които да се установи, че така уговореното възнаграждение
реално е било заплатено от заявителя И. Х. в полза на дружеството, нито чрез уговорения
превод по банковата му сметка, нито по друг начин.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само
тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени. В мотивите на решението
изрично е посочено, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
1
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, от приложения към заявлението
договор не може да се установи, че е платена конкретна парична сума, представляваща
адвокатско възнаграждение във връзка с подаването на заявление срещу длъжника. Ето
защо, искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сторените разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно представения
договор от 01.11.2022 г. възнаграждението е дължимо в полза на дружеството [фирма], с
ЕИК: [ЕИК], в качеството му на изпълнил на консултантските услуги, а процесното
заявление е подадено чрез адв. П., надлежно упълномощена от заявителя да го представлява
в процеса, но без данни така уговореното в полза на дружеството възнаграждение да касае
осъществена именно от нея дейност, което е основание в подкрепа на извода за липсата на
основание за присъждане в полза на заявителя на разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя И. Г. Х., с ЕГН: ********** за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против [фирма] за вземането в размер
на сумата от 480 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2