Решение по дело №1111/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1167
Дата: 6 юли 2021 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20213100501111
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501111 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Производството е образувано след
връщането му за ново разглеждане от ВКС.
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е образувано по
повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5342 от 02.12.2019,
по гр.д. № 9486/2019 година, по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че СТ. Т. Т., ЕГН **********, не
дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 6639.14 лева,
представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа
енергия за периода от 26.05.2017 година до 25.05.2018 година, за адрес на потребление в
**** и с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати разноски в размер на 414 лева,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата сочи оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното
решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи
заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание
договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД,
гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е
било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата
1
страна.Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба, С.Т., оспорва доводите в нея. Поддържа, че с
оглед момента на извършената техническа проверка, в случая липсва приложима
нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно установени случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради което едностранната
корекция се явява незаконосъобразна. Излага, че решението на ВРС е правилно и моли
същото да се потвърди.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания.

След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните
становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС е предявен иск, с правно основание чл.124 от ГПК да бъде прието за
установено, че ищецът не дължи сумата от 6 639.14 лева, претендирана от ответника като
дължима по извършена корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 26.05.2017 година до 25.05.2018 година, за която е издадена
фактура № ** от 04.06.2019 година, за обект, находящ се в село *****.
Не е спорно и е видно от приложените по делото материали, че на 25.05.2018
година служители на „Енерго-про мрежи” АД са извършили проверка на електромер с
фабричен № *** и е съставен КП № ** от същата дата, подписан от служителите на
дружеството извършили проверката, както и от свидетели.
Със свое Становище от 31.05.2019 година дружеството ответник и приело, че на
абоната следва да се начисли потребена но незаплатена електро енергия от 36 375 кв.часа, на
стойност 6 639.14 лева.
От приетата пред ВРС СТЕ се установява, че СТИ е регистрирало цялата
отчетена енергия, но въпросните 36 375 кв.часа енергия са отчетени в регистър 1.8.3 – т.е. в
грешен и неотчитан регистър, и следователно записаната в него енергия не се
фактурира.Експерта сочи, че не е известно от кои момент се получава натрупването на
записа в регистър 1.8.3. Отчитането не е трифазно, т.к. абоната е битов, докато неотчетеното
количество енергия е съхранено като „върхова енергия“, която не се отчита за битов
2
абонат.Експерта сочи още, че не е нормално това количество да се натрупва в скрит
регистър, а не във визуализираните 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 регистри, и в този времеви порядък от
26.05.2017 година до 25.05.2018 година.
Пред въззивната инстанция е приета СТЕ ,от която се установява,че
първоначалната параметризация на електромера се извършва от фирмата производител на
съответното СТИ,като посочва,че схемата на изпълнение на електромера изключва
възможност за корекция на записаните отчети, като могат да се въвеждат тарифи,но
отчетите в тях са реални количества доставена и преминала през СТИ електроенергия.Има
наличие на преминала ел.енергия, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на установената фактическа обстановка,съдът приема следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, поради наличието на
правен спор относно дължимостта на процесната сума.
Не е спорно между страните, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр. Варна, на посочения в исковата молба адрес От констативен протокол № **/25.05.2018 г.
е видно, че е извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта на ищеца,
извършена от служители на ответника . Констатирани са показанията на дисплея на електромера /общо
четири тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4/. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов.
Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба. Посоченият констативен
протокол е съставен в присъствието на двама свидетели и подписан от него и актосъставителите.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 926/21.05.2019 г., видно от който при
извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола
е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. Отбелязано е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Съставено е Становище за начисление на електрическа енергия, в което е посочено, че следва
да се начисли допълнително количество елценергия. От заключението на изготвената пред ВРс СТЕ се
установява, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност.
От приетата пред ВОС СТЕ се установява, че отчетените в тарифа ТЗ количества
електроенергия са доставени, преминали през схемата на средството за техническо измерване.
Процесната намеса по своята същност е софтуерна и се изразява в препрограмиране на времи-
интервалите на тарифните зони на СТИ, като е вкл. тарифа ТЗ, в която се отчита част от потребената
електроенергия.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни
изводи:
Страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и въззиваемият има качество потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ.
Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със
средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена,
доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително
доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен
начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на
3
реално доставена електроенергия поражда парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през
съответния период, за който е начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/. В този смисъл е решение № 160 от
31.12.20 г. по гр. дело № 1174/20 г. на Четвърто г. о. на ВКС.
С оглед събраните доказателства по делото, включително и с оглед приетата пред ВОС
експертиза, настоящият състав на ВОС приема, че въззивникът "Енерго Про продажби " АД е доказал
осъществено действие – неправомерна намеса върху процесния електромер, което има за резултат
отчитане на по-малки количества от доставената и потребена електрическа енергия. Електрическата
енергия е доставена за исковия период, поради което се дължи нейното заплащане.
Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния
снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от
обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел. енергия за лично
потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни
двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/,
респ. на договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/. Следователно правното действие на тези
договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се
прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение
намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете правоотношения за
доставчика на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на
собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача
/да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на
крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на договорите – чл.
200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба, вкл. и за търговска продажба
представлява консенсуална двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването
на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически
състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД,
респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго, т. е. за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена,
продавачът трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на договорното
правоотношение. С оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия, и
повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални
правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до
крайния клиент.
В настоящето производство се установява по безспорен начин от техническа експертиза:
захранване на процесния обект с електрическа енергия от дружеството въззивник, извършена техническа
проверка на средство за търговско измерване за обекта, при което се установява показания не само в
явните регистри, но и в скрит регистър, извършена проверка в Българския институт по метрология и
установена при нея чрез софтуерно "прочитане" на паметта на електромера, съответстващ на
метрологичните характеристики и отговарящ на изискванията за точност при измерване на електрическа
енергия, осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия
в невизуализирана на дисплея тарифа ТЗ).
Съобразявайки заключението на техническа експертиза, съдът приема, че електромерът е бил
в срок на метрологична годност и е параметризиран да отчита консумираната за обекта електрическа
енергия по два визуализирани на екрана регистри, а регистър/тарифа ТЗ не се изписва на дисплея при
редовните месечни отчети, поради което тази тарифа не е била активна за търговски отчет; наличието на
показания в този регистър сочи неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез
"претарифиране" на показанията по отделните регистри с цел пренасочване на показанията за
консумацията на електрическа енергия от видимите тарифи на дисплея към скритата,.
Според приетата експертиза електромерът има вмешателство в програмата за параметризация
на средството за търговско измерване, тъй като електромерът е параметризиран да отчита по две тарифи
4
като за битов абонат, а са налични данни, записани в трети регистър на измервателния уред;
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че констатираното при
метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е
действително доставено и потребено, но неотчетено при месечните отчети, поради намеса, насочена към
разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа с цел отклоняване на
отчета на ползваната ел. енергия
По тези съображения процесната сума съставляваща стойност на служебно начислено,
количество електрическа енергия за която сума е издадена фактура е дължима, а предявеният
отрицателен установителен иск - неоснователен.
Проверката на СТИ е извършено съобразно правилата на ПИКЕЕ – съставен е констативен
протокол /чл. 49, ал. 1/, подписан от представител на оператора и от свидетел, който не е служител на
оператора /ал. 3/.
Въвеждането на оператора на законова възможност да извършва корекционна процедура
цели да се коригира неоправданото имуществено разместване между страните, като на потребителя се
начисли сума, която да компенсира доставеното и неотчетено количество енергия.
В обобщение, решението на ВРС, като неправилно следва да се отмени изцяло и вместо него
да се постанови друго, с което предявеният отрицателен иск бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата СТ. Т. Т. следва
да заплати на "Енерго Про Продажби" АД, ЕИК *********, направените по делото разноски пред двете
инстанции в размер н а 7457,13 лв, съгласно представените списъци.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 5342 от 02.12.2019, по гр.д. № 9486/2019 година, по
описа на ВРС.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от СТ. Т. Т., ЕГН ********** предявен против
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ
СТ. Т. Т., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
сумата от 6639.14 лева, представляваща стойността на служебно коригирана сметка за
потребена електрическа енергия за периода от 26.05.2017 година до 25.05.2018 година, за
адрес на потребление в **** на осн.чл.124 от ГПК.
О С Ъ Ж Д А СТ. Т. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, сумата от 7457,13 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,в едномесечен срок от
съобщаването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6