Р Е Ш Е Н И Е №262452
04.11.2021 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7965/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив
искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против
ответника Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на дружеството, за което то разполага
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба ,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е
доставило на ответника до негово жилище – апартамент в гр. *******************, питейна вода за
периода 05.02.2018г. – 10.10.2019г. за сумата от 563.59 лв., която останала
незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане,
предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на
доставената вода било определено по показанията на работещ водомер като
средство за търговско измерване. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч.
гр. дело № 20326 по описа на Районен съд
– Пловдив, VІ гр.състав , за 2019г, в която,
освен главницата, била заповядана
за плащане и лихва в размер на 39.90 лв.
за период от 30.04.2018г до 31.10.2019г. и законна лихва от датата на подаването на
заявлението , 11.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и
присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен.
Установителен иск по смисъла на
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, субективно и акцесорно
съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът
е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК и има идентичност между
заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия.Страни по
договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че
партидата в имота е разкрита именно на името на ответника. По делото има и
представено копие - извадка от
кадастралната карта с данни от КРНИ за П., от което , както и от представената
от Агенцията по вписванията справка по лице , личи , че именно ответника е
собственик на имота, представляващ ****************** . Затова съдът приема ,
че между страните има договор при общи условия като източник на задължението на
ответника да плати стойността на
доставената вода; К. е бил многократно канен да заплати задълженията си към
водоснабдителното дружество , видно от поканите на л. 23 и 24 от делото.
Спор касателно техническата или
метрологична годност на водомера не се
формира , а и съгласно показанията на свид. С. , съдът приема , че същия е изправен и съставлява годно средство за
търговско измерване. Вярно е, че отчетеното количество е закрепено в частни
документи, каквито съставляват карнетите, но доколкото в последните има подписи
, положени от живущи на адреса, то съдът не отрича и реалната доставка на количеството вода ,
така , както е записана в карнетите. Исковете са основатлени в пълен размер .
Разноските се присъждат в тежест на ответника.
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по
отношение на Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че в отношениета между страните дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по
договор за доставка на питейна вода, за които ищецът разполага със заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, издадена по частното дело №
20326 по описа на Районен съд –
Пловдив, VІ гр.състав , за 2019г. : 563.59 лв., питейна
вода за периода 05.02.2018г. – 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от дата 11.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и
лихва в размер на 39.90 лв. за период от
30.04.2018г до 31.10.2019г.
Осъжда Г.Е.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250,
сумата от 700 лева разноски по двете производства,
включително частното 20326/19 г, ПРС , и хонорара на назначения особен
представител.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
КГ