Р Е Ш Е Н И Е
№3096/29.6.2018г.
Гр.Варна,29.06.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLII – ри състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15 870 по описа за 2017 година на Варненския районен
съд, XLII – ри състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал. 1, ар. чл. 415, ал. 1 ГПК, ар. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „Т.“
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление:***, *, със законен
представител М. Н. К., против
ответниците: Х.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.Отправеното до съда искане с исковата молба, съобразно
уточнението от дата 14.11. и 30.11.2017 г. е да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „Т.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
* и ответниците Х.Г.Х., ЕГН **********
с адрес *** и Н.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** , ЧЕ ОТВЕТНИЦИТЕ в качество на наследници
на Г. К. Д., ЕГН ********** - ДЪЛЖАТ на ищцовото
дружество „Т.“ ЕАД, ЕИК/ БУЛСТАТ *
със седалище и адрес на управление ***, *, със законен представител М. Н. К.
следните суми: всеки от ответниците:
главница 1099,71 лева и 549,40 лева акцесорно вземене, или СУМАТА
в общ размер на 2 199,41 лв., представляваща главница, дължима на основание потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2008 г. до 13.07.2016 г. на адрес * с титуляр на партидата Г. К. Д., ЕГН **********,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.08.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата в размер общ размер на 1
098,80 лв., представляваща лихва
за забава, начислена за периода от 02.03.2008
г. до 17.08.2017 г., съгласно Заповед
№ 6931/2.8.2017 г. по ч.гр.д. № 12 520/2017 г. по описа на РС Варна .
Ищцовото дружество основава исковата си
молба на следните твърдения: Сочи се, че „Т. Р.“ ЕАД продавало и
доставяло на ответниците топлинна енергия за битови нужди по реда на Закона за
енергетиката и Наредба № 16–334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
при публично известни Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от Т. Р. ЕАД, гр. Р., на потребители за битови нужди, одобрени от КЕВР
и по цени определени от КЕВР в жилище етажна собственост с централно топлоснабдяване. Ищецът се твърди в исковата молба бил лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна
енергия на територията на Община Р.. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца,
клиентът се задължавал да заплаща потребената енергия
по утвърдената от КЕВР цена като при незаплащане дължал обезщетение в размер на
законната лихва /ОЛП + 10 %/ за всеки ден забава, считано от изтичане на 30
дневен гратисен период до окончателното плащане.На
следващо място в исковата молба се сочи, че ответниците имали качество
наследници на Г. К. Д. и в това им качество получили в наследство от Г.Д.жилището
в *. Същото това жилище било в режим на етажна собственост а ответниците приели
наследството, но не били изпълнили задължението си да заплащат в определените
срокове цената на потребената топлинна ел.енергия в
сграда етажна собственост. За времето от 31.1.2008 г. до 13.7.2016 г. за това
жилище, релевира ищцовата страна, била потребена топлинна енергия на стойност 2199,41 лева, която
не била заплатена от наследниците на Г.Д.на ищцовото
дружество. Този твърдян факт, пояснява ищцовата страна, наложил да бъде
подадено заявление от Т.Р. – ЕАД по реда
на чл. 410 ГПК и сл., в което било посочено и топлоснабдяваното
жилище в гр. Р.. По подаденото Заявление било образувано частно гр.д.№
12 520/2017 по описа на Районен съд Варна, 11 –ти състав и по съдът издал
Заповед по чл.410 ГПК по силата на която разпоредил всички наследници да заплатят
на ищцовото дружество сумата от 2 199,41 лева –
главница за времето от 31.1.2008 – 13.7.2016 г. и лихва в размер на 1098,80
лв.за периода 2.3.2008 – 17.8.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението до окончателното плащане на
главницата, както и сумата от 65,96 лева – разноски по делото. Твърди се, че по
предвидения в ГПК, ответниците подали Възражение че не дължали на ищцовата
страна горепосочените вземания, но отговорността им като наследници била до размера
на техните дялове от наследството съгласно чл. 60 ЗН. Дължимите суми, твърди
ищцовата страна били както следва – за Х.Г.Х. сумата - 1099, 71 лв., мораторна лихва - 549,40 лв.и за Н.Г.Х. - главница 1099, 71
лв., мораторна лихва – 549, 40 лв. С оглед горното
ищцовата страна е мотивирала правния си интерес от търсената искова защита,
отправила и съответните искания, като е навела и нужните уточнения в
допълнителни две молби. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е
направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Х.Г.Х.
и Н.Г.Х. – чрез адв. Н.Х. *** оспорват исковете
изцяло.На първо място ответниците са заявили, че исковете на „Т.Р.“
- ЕАД за периода от 2008 г.до 19.8.2014
г. били недопустими поради изтекла
давност. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, сочат ответниците вземанията на
ищцовата страна се погасявали с изтичане на тригодишна давност, поради което
вземанията на ищцовата страна били погасени изцяло. Сочи се, че заявлението
било подадено на дата 25.08.2017 г., респ. всички вземания преди 25.8.2014 г.
били погасени по давност. На второ място ответниците изразяват становище по основателността на исковете: Оспорени
са исковете на „Т.Р. „ ЕАД, насочени против ответниците като неоснователни и по
основание и по размер. В тази връзка ответниците сочат, че исковите нямат
материално правно основание поради противоречие с материално правни разпоредби
– не били изпълнени изискванията на
чл.17 ,ал.1 т.1 от Наредба № 16 – 334/6.4.2007 т. за топлоснабдяването,
т.к. не било налице Заявление за проучване на условията за присъединяване от
лица, които искат присъединяване към топлопреносната
мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи
обекти или от производител до топлопреносното
предприятие: а именно такова заявление за наследствения на ответниците
апартамент № *,
на * – не било подавано от наследодателката им Г. К. Д.. Нямало и Заявление по чл. 17,
ал. 3 от същата Наредба 16 – 334 до тополопреносното
предприятие за сключване на договор за присъединяване. Също така не били не
били изпълнени изискванията на чл. 17, ал.4 от Наредба № 16 -334, т.к. нямало
подписан договор за присъединяване на наследствения на ответниците апартамент
който договор за съдържа необходимите реквизити по цитираната Наредба. Горното,
според ответниците, опровергавало твърденията на ищоцовото
дружество, че доставяло и продавало топлинна енергия на обекта. От своя страна
ответниците твърдят, че не им била доставяна топлинна енергия в наследствения
им имот; в имота нямало монтирани радиатори и нямало връзка с топло преносната
мрежа и с абонатната станция, нямало и контролно измервателни уреди, нито уреди
за дялово разпределение. Твърди се ответниците, че такова не било правено а око
било правено – то ответниците никога не били уведомявани затова. Към исковата
молба, подчертават ответниците – нямало ангажирани никакви сведения за наличие
на идентификация на топлинен счетоводител – т.е. – имал ли въобще ищецът
договор с дружество за дялово разпределение – не ставало ясно, т.к. не бил
представен такъв към исковата молба, нито били представени отчети за дялово
разпределение. Конкретно в отговора на искова молба ответниците са заявили, че
не били извършвани измервания по реда на чл. 49 и следващи от Наредба 16 -334;
не било извършвано отчитане по реда на чл. 53 и следващи от Наредба 16 -334; не
било извършвано разпределение по реда на Глава Осма от Наредба 16 -334 и никога
на ответниците не им били представяни
отчети за доставена топлоенергия, главни отчети и/или изравнителни сметки за
каквито и да е периоди.В допълнение към изложеното, ответниците твърдят, че
имотът е необитаем, не се използва и не му била доставяна топло енергия, не
били участвали на ОС на ЕС на които са направени дялови разпределения на
доставянето на топлоенергия съобразно идеалните части които ответниците
притежавали в общите части на блока. Ако и да били провеждани такива, твърдят
ответниците, на ответниците не им било известно какви решения били взимани в
тази насока – как щяло да става разпределение съобразно идеалните части от
общите части.С оглед всичко изложено по-горе, ответниците представят към
отговора на искова молба нотариален акт за имота, от който било видно, че
притежавали 3,189 % идеални части от общите части на имота, след като майка им Г.
К.им прехвърлила 4/6 от имота, ид.ч. от общите части
и от правото на строеж. Сочи се, че майката на ответниците починала на 12
ноември 1999 година и от тогава ответниците притежавали имота при равни
части всеки от по ½ ид.ч. от апартамента, ид.ч. от
общите части и от правото на строеж.Не на последно място ответниците заявяват,
че ищецът не бил представил никакви документи, от които да било видно по какъв
начин било разпределено количеството топлинна енергия за общите части – или
така нареченото „дялово разпределение“. В представените от ищцовата страна
документи, твърдят ответниците, по никакъв начин не била показана връзката и
зависимостта между техните идеални части от общите части и количеството
топлоенергия за ЕС, нямало и представен протокол от ОС на ЕС за взети в
отношение решения, по какъв начин топлинният счетоводител /ако въобще
имало сключен договор с такъв/ бил
правил дяловото разпределение. Конкретно е подчертано в отговора на искова
сума, че такова дялово разпределение в исковата молба въобще ни било показано,
така че претендираните от ищеца суми да дялово
разпределение били претендирани и без основание и
били и без доказан размер. На следващо място ответниците твърдят, че никога не
им били връчвани фактури или известия или покани за плащане на дължими суми.
Видно било, според ответниците, че нямало такива приложени и към исковата молба
а дружеството било регистрирано в ТР и било задължително изготвяне на фактури
за предоставени стоки и услуги на клиенти по реда на чл.4 – 6 от ЗСч, като в
тежест на ищцовата страна било да докаже, че била предоставяла на ответниците
услуга за периода и че тази услуга била фактурирана. Изрично в отговора на
искова молба ответниците са оспорили и акцесорния
иск, като намират иска за лихви предвид акцесорния му
характер и за неоснователен и за недоказан и по размер. На последно място в
отговора на искова молба ответниците са изразили становище по доказателствените искания на ищеца, като считат, че
поисканата експертиза следва да бъде прецизирана, т.к.въпросите не са от
компетентност на едно вещо лице. От своя страна ответниците имат искания за
събиране на гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели при режим
на водене. Чрез първия свидетел ответниците желаят да установят и докажат дали
апартамента е обитаем и използван а чрез втория – как и дали се извършва дялово
разпределение в бл. *
на ул. * и дали наследниците – ответници са били уведомявани затова, дали са вземали
отношение по дяловото разпределение на доставяна топлинна енергия в ЕС на ул. * на бл. *.Приложено е и заверено за вярност с
оригинала копие на нотариалния акт, което приобщаване се желае.Депозирана и допълнителна молба от ответниците с която са
приложени описаните 4 бр. писмени доказателства за установяване на твърдението
им, че не е доставяна топлоенергия в наследствения им имот, липсата на
радиатори, липсата на връзка между топлопреносната
мрежа и абонатна станция, липсата на контролно измервателни уреди и уреди за
дялово разпределение а и за доказване на твърдението, че радиаторите били
демонтирани и отношенията им с ищеца уредени окончателно още на 21.11.2008 г.
В
проведеното по делото открито последно заседание ищцовата страна чрез
процесуалният си представител поддържа исковете като основателни и
доказани,респ. желае уважаване на исковете ведно с присъждане на разноските.
В
същото съдебно заседание ответниците представлявани от упълномощения от тях
адвокат желаят съдът да отхвърли исковите като неоснователни и недоказани и да
присъди в полза на ответниците разноските по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не е спорно по делото и съдът с окончателния си
доклад съгласно чл. 146, ал.1, т.4 и т.5 ГПК е обявил
на страните,че е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:1.
Наследодателката на ответниците Г. К. Д. е била
носител на вещното право на собственост върху недвижим имот - апартамент № *, на ул. „*" № *, вх. * /в гр. Р./,
като след смъртта на същата ответниците Х.Х. и Н.Х.
са придобили правото на собственост върху апартамента при равни квоти. 2. Против ответниците в качеството им на
наследници на Г.Д.по искане на ищцовата страна е било водено заповедно
производство при РС Варна, издадена Заповед по чл.410 ГПК в полза на заявителя
–сега ищец, както и че ответниците в заповедното производство по реда и в срока
на чл.414 ГПК са оспорили заповедта.
Спорът както бе посочено по-горе по същество
се свежда до въпроса дали ответниците дължат
на ищцовата страна сумите за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.За да бъде даден правилен отговор на този въпросът
съдът съобразява установеното по делото от фактическа страна а именно :
Видно от материалите по приобщеното частно гражданско дело № 12520/2017 г.
по описа на Районен съд – Варна, ХI- ти
състав на дата 25.08.2018 г. във ВРС е било депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от заявителя – сега
ищец „Т.- Р. „ ЕАД против длъжниците – ответници по
исковото производство Х.Г.Х. и Н.Г.Х.. Основанието, на което ищцовото дружество е сезирало заповедния съд е твърдението
за неизпълнено задължение на ответниците да платят на „Т.Р.“ ЕАД в качеството
им на наследници на Г. К. Д. дълга на последната в размер на общо 2199,41 лв. / посочен подробно
в т. 9 от заявлението /,като е било поискано и присъждане на разноски по
делото.Въз основа на Разпореждане от дата 28.08.2017 /л.11 от заповедното
производство / заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6931/28.08.2017 г. по ч.гр.д. № 12 520/2017 г.
по описа на ВРС XI – ти състав в полза на кредитора / л.12 – ти от частното
делото /.Установено е по несъмнен начин, че заповедният съд със Заповедта по
чл.410 ГПК е разпоредил : длъжникът Х.Г.Х.
ЕГН ********** с адрес *** и
длъжникът Н.Г.Х. ЕГН ********** с
адрес ***, в качеството им на наследници
на Г. К. Д., ЕГН **********, титуляр по партида с адрес * ДА ЗАПЛАТЯТ на
кредитора „Т.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ * със
седалище и адрес на управление ***, *, със законен представител М. Н. К.,следните суми, а именно:сумата в
размер на 2 199,41 лв., представляваща главница, дължима на
основание потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2008
г. до 13.07.2016 г. на адрес * с титуляр на по партидата Г. К. Д., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 25.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,сумата в размер на 1 098,80 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.03.2008 г. до 17.08.2017 г., както и сума в размер на 65,96 лв., представляваща
разноски по производството за заплатена
държавна такса.Заповедният съд е вписал,при издаването
на цитираната заповед още ,че вземането произтича от следните обстоятелства:
дължима сума за потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.01.2008 г. до 13.07.2016 г. на адрес *. Безспорно е също така,че Заповедта
по чл.410 ГПК не е влязла в законна сила, т.к. е била
връчена по надлежния ред на длъжниците, оспорена в
срока по чл. 414 ГПК и в изпъленние на дадените от заповедния съд указания и в рамките на преклузивния срок ищцовата страна е предявила
настоящия иск проитив отеветниците
Така предявеният положителен установителен
иск е процесуално допустим, заведен при наличие на
ясен правен интерес за ищцовата страна а именно – влизане в сила на оспорената
заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка възраженията
на процесуалния представител
на ответниците, че исковете били недопустими
поради изтекла погасителна давност съгласно чл.111 б.»в»
ЗЗД са възражения които касаят спора по същество а не допустимостта на производството и ще бъдат разгледани от исковия съд, след анализа на установената по делото фактическа обстановка . При предявяването
на исковата молба ищцовата
страна е представила и по делото са приети като
писмени доказателства заверени за вярност с оригинала
копия на Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от «Т.Р. « ЕАД гр.Р. на
потребители за битови нужди
/ л. 7 – 22 /. Приобщена на л. 5 – ти Справка за задълженията
по партидата на Г. К. Д. към
17.10.2017 г. за периода от 31.01.2018 г.
до 13.07.2016 г. се констатира,че
общо задълженията за абонатния номер 12648 възлизат на
сумата от 3 298,21 лв.
включваща главници от общо 2 199,41 лв. и лихви от общо 1098,80 лв. по фактури издадени за периода от 31.1.2008 г. до 8.4.2016 г. към Г. К. Д. / л. 5-6 /. Самите фактури са представени
допълнително от ищцовата страна и приложени
на листи от 89 -ти до 199 -ти./ 97
бр. фактури (оригинал); 14 бр. справки за използвана топлинна енергия.Допълнително по делото е приобщено представеното
също с молба от 19.2.2018
г. заверено за вярност с
оригинала копие на Решение №
ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което на основание чл. 21,т.4 във вр. с чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката и чл. 92,ал.1
т. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката са одобрени
предложените от Т.Р. ЕАД Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от Т.Р. ЕАД на потебители
за битови нужди приложение 1 към решението ./ л.70/; публикация във вестник „*” от 09.11.2005 г. / л.71 -72 / ; 8 броя молби за
присъединяване до Директора на ТЕЦ – Р., ведно с 8 броя Актове за разпространение на нето кубатура; / л.73 – 88 / .Така
цитираните писмени доказателства установяват и доказват твърдението на ищцовата
страна, че приживе Г. К.е имала качеството потребител на топлинна енергия за
имот находящ се в гр.Р., ул.* представляващ апартамент, т.е. доказано е
твърдението на ищцовата страна, че е била възникнала надлежна облигационна
връзка между ищцовото дружество и праводателката
на ответниците, правата и задълженията по която са били регламентирани от
действалите тогава Общи условия ,одобрени от енергийния регулатор ДКЕВР/вече
КЕВР / и публикувани във всекидневник . Отделно от горното от приобщените по
делото писмени доказателства а именно нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *, том *, дело № * г.
се установява и твърдения от двете страни факт,че Г. К.е била собственик на
апартамента за който ищцовата страна претендира заплащане на исковите суми а от
останалите писмени доказателства се установява описаната по-горе фактическа
обстановка и наследственото правоприемство поради
което се търси заплащането при равни квоти на исковата сума от абоната Г.К.от
двамата й правоприемника- ответници в исковото
производство.
За пълното изясняване на фактическата страна
на спора в първото открито съдебно заседание проведено на дата 23.02.2018 г. е
допусната КОМПЛЕКСНА ЕКСПЕРТИЗА с
вещи лица от областта на съдебно-счетоводната
експертиза и дялово разпределение на топлинна енергия, със следните задачи,
формулирани от ищцовата страна, а именно:1. Вещите лица, след като се запознаят
с материалите по делото и извършат справка в счетоводството на ищеца и топлинния
счетоводител и при нужда, направят огледи, да отговори: Присъединен ли е имотът на ответника чрез сградна
инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца? Има ли отоплителни тела и горещо
водоснабдяване в имота? Въведено ли е дялово разпределение в сградата на
ответника? Има ли уреди за дялово
разпределение в имота на ответника? Спазени
ли са правилата за дялово разпределение, съобразно Закона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение към наредбата, колко топлинна енергия трябва да се разпредели на
ответника и на каква стойност?2. Отразени
ли са задълженията на ответника за доставяна топлинна енергия и обезщетение
в размер на законната лихва в счетоводството на ищеца? Какъв е размерът на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД в размер на
законната лихва върху задължението на ответника, изчислени съобразно
представеното извлечение за неплатени сметки по партидата на ответника, считано
от изтичане на 30-дневния гратисен период до
подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК?
Съобразно приетото
по делото заключение на вещото лице А.А. по назначената комплексна експертиза – част техническа /л.217 – 293 / се
установява несъмнено , че имота на ответниците в.л.Ат.А. не е посещавало, но от
приложените по делото документи и Приложение
№ 5 към експертизата е видно ,че в процесния имот е
имало до дата 21.11.2008 г.
монтирани и свързани към вътрешносградната отоплителна
инсталации 4 отоплителни радиатори и една щранг – лира в
банята а на радиаторите са били монтирани топлинни разпределители тип RMK ,отчитали са показанията им ; формулярите да отчет
са подписани от „клиент „- листи 55, 56 от делото .В.л. дава отговор, че в
процесното жилище е имало общо 5 /пет / отоплителни тела , като от л. 120 -168
от делото се виждало,че в процесния имот не се е
ползвала битова гореща вода, затоплена от абонатната станция . Установява се
още въз основа на заключението на в.л.А., че в процесната
сграда е било въведено дялово разпределение
на доставената топлинна енергия,при топлинен счетоводител „ Б.ООД –
видно от л.55- ти от делото .
От отговора на четвърти въпрос се установява ,че в
имота на ответниците е имало монтирани четири уреда за дялово разпределение на
топлинна енергия до 21.11.2008 г. / л.55,56 от делото /, като правилата за
дялово разпределение на топлинна енергия са били спазени съгласно Закона
за енергетиката / чл.133,ал.3 ; чл. 137, ал.1 ; чл. 139, ал.2 ; чл.139а
; чл.140 ,ал.2 ;чл. 144 ; чл. 145 ал.3 ; Наредба № 16 -334/ 6.4.2007г. за топлоснабдяването / чл.,чл. 29 ;42 ;
45 ал.1 ; 49 ;52 ; 56,ал.3 ; 57,ал.4 ; 58 ; 61,ал.1 ;чл.71 ал.1 – приложение
към чл. 61 , ал.1 / . От приложение 1 – КОЛОНА 7 /към СТЕ / - в.л. посочва ,че
се вижда,че от отчетената от общият електромер ел.енергия се отчислявани технологичните
разходи за топлоенергия в абонатната станция съгласно чл. 58, ал. 2 / от
Приложение 1 към СТЕ / .От приложение 9 към СТЕ сочи в.л. се виждало, че на
общият топломер в абонатната станция били правени последващи
проверки от упълномощена фирма – в съответствие с чл.4/ Приложение 1 към СТЕ / . Проверено е
още от в.л. дали топлоенергията отдадена от сградната
инсталация за отоплителен сезон 2012-2013
е била изчислена в съответствие с т. 6.11 на „Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост „ – Приложение
към чл. 61 ал.1 / 2 – от Приложение 1
към СТЕ / . Количеството топлоенергия , отдадена от сградната
инсталация – Qu , kWh, до м. юни 2014 г. се определяло в зависимостта от
цитираната от вещото лице формула като показатели
– обща проектна мощност на абонатната станция
за отопление на сградата / Приложение 8 към СТЕ /; денеградусите за отчетния
период/ като конкретно за м. декември 2012 година за климатичните условия на град Р. при 31
дни вещното лице сочи как точно се
определят / а именно съгласно Приложение 11 – средна денонощна температура
за жилищни сгради –определена за сгради ЕС ; външна изчислителна
температура за района на гр.Р. /като
това количество топлоенергия се
разпределяло по имоти в сградата пропорционално на отопляемите обеми. И по конкретно за
апартамент № 18 – числител : 9910,5 ; знаменател 3620 ; т.167 =
457,2 кWh.Или от Приложение
8 -10 към СТЕ ,обобщава вещото лице се виждало, че за месец декември 2012 г.на
апартамент № 18 е изчислено количество
ел.енергия от 90,70227 МWh общо отдадено от сградната
инсталация и от щранг – лирата в банята .От л.155 –ти
от делото , подчертана вещото лице, се вижда ,че количеството топлоенергия,
отдадено от щрагн лирата /определяемо по изчислителен
път/ - е 247,05 кWh.
– т.е. за топлоенергията
отдадена от сградната инсталация можело да се запише
: 702,27 – 247,05 = 455,22 кWh.- което е с 0,435
% по.малко от изчисленото по-горе или разликата е
пренебрежима. На последно място по изпълнение на задача № 6 вещото лице
дава отговора ,че в Приложение 2 към СТЕ
– ред 2 в - са посочени количествата
топлоенергия за отопление отдадената от сградната
инсталация от отоплителни радиатори до 21.11.2008 г- и от щранг – лирата
в банята . Данните за количествата топлоенергия пояснява в.л. са взети от
колони „изчислена топлоенергия на
Приложение 8./ номерата на приложенията са посочевни
в ред 2 б – 22,1772 МWh.Стойността на тази
топлоенергия сочи вещото лице А., изчислена от ищеца е 2 173,34 лева /
колона 70 на ред 2 г – от Приложение 2 /
а изчислена от вещото лице е 2 173,76 лв. / разлика -0,073% -/ - според
в.л. пренебрежима и видимо от заключението изразяваща се само в 42 стотинки вповече според изчисленията на вещото лице
Съгласно заключението на вещото лице Д.П. по назначената комплексна експертиза – част счетоводна /л.294 – 297
/ - в счетоводството на Т.Р. ЕАД
са отразени задължения на ответника за доставяна топлинна енергия – главница от 2 199,41
лева и обезщетения за лихва от 1 098,00 лева.Размера на
обезщетението по чл. 86 ЗЗД вещото лице П.
сочи ,че считано от изтичане на 30 ет дневния гратисен период до
подаване на заявлението по чл.410 ГПК е точно 1 098,00 лв. – или напълно
идентично с това което е претендирано .
Двете
вещи лица са разпитани в откритото съдебно заседание,поддържат експертизите си в
съответните части /техническа и счетоводна/ като от разпита на в.л.А. по
същество се установява че в действителност ищцовото
дружество е прилагало утвърдената Методика за определяне на количествата
топлинна енергия въпреки което при прилагания алгоритъм имало един проблем :
Разпределението на топлоенергията ставало по прогнозни количества и суми и след
това се правело изравняване, при което реално се виждало какво количество
топлоенергия постъпило в сградата и съответно се коригирали прогнозните суми и
количества . Правели се и междинни отчитания, тогава,когато ставала проверка за цял сезон .В.л. обяснява,
че лично предпочита варианта – така както е в гр.Варна – всеки месец се
отчитали и засичали температурите като
за един сезон от 180 дни температурите не са константна величина.Проблемът
обяснява в.л. бил в това, че когато температурата надхвърлела 12 градуса се
спирало топлоподаването и тогава не се начислявала топлоенергия отдадена от сградната
инсталация а тази средна температура била смяната и на периодите и при
надвишаване на температурата над 12
градуса вещото лице в тази
стойност – средна – има резерви .Това било така, обяснява в.л., защото трябвало да има модерна ,прецизна метрологична станция която да включвала и записвала данните само тогава, когато имало
топлоподаване а пък когато
метрологичната станция била собственост на топлоснабдителното
предприятие , тогава възниквал въпросът : Не са ли манипулирани данните? … и
тази цифра била показателна дали не се
правели някакви „ груби грешки в използването на методиката за разпределение на
топлоенергията „ .
Извън
цитираните по – горе доказателства по делото са допуснати и събрани и гласни доказателства
в полза на ответниците чрез показанията на един свидетел при режим на водене .
В последното открито съдебно заседание е разпитана в качество на свидетел Д. Т.която сочи че е първа братовчедка и на
двамата ответника .Същата свидетелка твърди, че единственият близък родственик
в града и от 1999 година когато почива леля й а след това и чичо й имотът на
улица * не бил обитаван .Свидетелката твърди по същество
че само тя е лицето за контакт в гр.Р. за този имот и че имота не се обитава и
ползва а братовчедите й й дали ключ за този
апартамент и не го ползвали. В заключение свидетелката казва ,че и когато
братовчедите й с дечицата им ходели в Р. тя ги посрещала а самият имот не бил
ползван, за него не били плащани и данъци .
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
На първо място, по направеното
възражение за недопустимост на иска, съдът намира за необходимо да посочи, че
предявената искова молба не страда от нередовност , т.к. възражението за
приложението на чл.111 б. „ в „ ЗЗД е възражение което подлежи на разглеждане
тогава когато се установи основателност на иска а няма характер на абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка .Ето защо съдът дължи произнасяне по
основателността и доказаността на допустимата и
редовна искова молба .
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест регламентиран изрично в
разпоредбата на чл.154 ГПК - всяка от страните следва да ангажира доказателства
в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед предмета
на спора, ищцовата страна следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване наличие на облигационна
връзка с твърдените от нея права и задължения на страните, че от страна на ищцовото дружество е налице надлежно изпълнение на
задълженията по договора, респективно, че ответниците в качеството си на
правоприемници на абоната Г. К.не са погасили задълженията си, както и че
същите се намират в забава и какъв е
размерът на обезщетението /мораторната лихва/. Ответниците от своя страна следваше да установят плащане на
процесната сума, или обстоятелства изключващи дължимостта ѝ.
Въз основа на целия събран доказателствен материал анализиран и в съвкупност и в
поотделно, в съответствие и със задължителната съдебна практика и на ВКС и на
ВАС , настоящият състав извежда извода,че исковата претенция макари доказана по
основание следва изцяло да бъде отхвърлена тъй като претендираните
искови суми частично са погасени по давност и останали напълно недоказани . В
подкрепа на този краен извод съдът излага следните правни аргументи :
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007г./.Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3, ал.1 от Общите условия на
ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да бъде всяко физическо
лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или титуляр на вещно
право на ползване.
В настоящото производство безспорно се
установи, че ответниците / видно от л. 5 –ти от заповедното производство –
синове на абоната Г.К.с равни квоти в наследствената маса / са съсобственици на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните суми.От цитираното писмено доказателство
приобщено на лист 5 –ти от частното гражданско дело, инициирало настоящото
исково производство несъмнено се доказва ,че Г. К.е открила наследството си на дата 13.11.1999 година и единствените
призовани към наследяване са синовете й Х.Х. и Н.Х.,
които съгласно нормите на чл. 1 , чл. 5- 9 ЗН са преките правоприемници на
починалата страна и наследяват и активите и пасивите на своя праводател и майка при квоти от по една втора идеална част
. Т.е.налага се извода,че до 13.11.1999 г. качеството потребител е имала Г. К.а
след това и нейните двама низходящи .
Относно
съдържанието на понятието „потребител” е
налице практика на ВКС - Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010
г. на ВКС, ТК, І ГО; Решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на
ВКС, ГО, ІV ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК,
ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение
на Общото събрание на етажните собственици
за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в
етажната собственост, са и мотивите
на ТР № 2/25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г.
ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло
заключението на в.л.А. по допусната комплексна експертиза като обективно,
компетентно дадено и въз основа и на писмените доказателства по делото
приема,че сградата в гр.Р. , на улица „* „ и в частност апартамент № * се
намира в режим на етажна собственост .
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесните
суми са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет –
срокове, процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия
топломер.Установи се също така от заключението на вещото лице А.А., че при определяне на исковите суми е приложена
Методиката на Наредба № 16 – 334 , която методика самото вещо лице намира за
непрецизна излагайки конкретни факти в разпита си .
Вещото лице Ат.А. е разпитано в откритото
съдебно заседание на дата 8.6.2018 г. а експертизата е била изготвена на
18.04.2018 г. В унисон със заключението на в.л.А. са и писмените бележки на
адвокат Н.Х., депозирани на 19.06.2018 г. в които много точно адвокат Х. в
качеството си на процесуален представител на ответниците се спира върху
факта,че Методиката използвана от ищцовата страна е отменена,цитирайки отменителното Решение на ВАС в тази насока. Видно от
страницата на ВАС - www.sac.justice.bg / нова
страница/- Решение № 477/13.04.2018 на ВАС,Трето отделение по административно дело № 1372/2016 г. е правно релевантното към окончателното разрешаване
на спора между страните. Цитираното Решение и изключително подробните мотиви на
съдебния състав постановил този акт същото са тези, които мотивират съда да
приеме ,че исковата претенция на ищцовата страна следва да бъде изцяло
отхвърлена.Видно от диспозитива на Решението ВАС е
отменил зависимостта ( формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията
й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г.
за топлоснабдяването, обн.,
ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ,
бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на
икономиката и енергетиката.
Или приложената от ищцовата страна
методика точно в конкретната й отменена
част / която вещото лице също е намерило за некоректна / не могат обективно да
бъдат възприети като годно правно основание въз основа на което да възникне потесастивното право на ищцовата страна да претендира от
ответниците исковите суми . Настоящият състав намира за необходимо да се спре
само на извода на ВАС , че : „ Методиката е приета в резултат на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, неясна е по отношение на част от параметрите в нея и с приложението й,
не се постига законовата цел, заложена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката. „ ,като окнкретните
правни доводи на ВАС могат да се видят на страницата на съда .
Ето защо ,след като и
методиката приложена от ответната страна е неясна не само според в.л. провело експертизата
по делото но и според ВАС, настоящият състав извежда извода,че ищцовото дружество не е успяло при условията на пълно и
главно доказване да установи и докаже, че именно количеството топлоенергия е
било доставено в исковия период на ответниците за да възникне задължението на
последните за заплащане на претендирания сбор от главници.Още
по-малко е доказано и твърдението за изпадане в забава по см. на чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради което
ответниците не дължат и мораторни лихви .
При така изложеното
съдът отхвърля изцяло исковите претенции на ищцовата страна с които се желае да
бъде прието за установено със СПН че ответниците дължат на Т.Р. ЕАД сума от
2 199,41 лв. главница за потребена
ел.енергия за периода от 31 януари 2008
г. до 13 юли 2016 г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда и до окончателното изплащане на вземането
. ,включително и сумата от 1098,80 лв.
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода от 2 март 2008 г. до 17.08.2017 г. / при
квоти от по ½ за всеки от ответниците от исковите суми /.-Отделно от
горното при елементарно пресмятане се вижда от самия петитум на иска ,че
вземанията за главници от 31 януари 2008 г. до 31 януари 2011 г. са погасени с
тригодишна давност по см. на чл.111 б. в ЗЗД
; от 31 януари 2011 г. до 31 януари 2014 г. също , което е отделно
основание за отхвърляне на иска за главниците за този период , респ. и за дължимите се върху тези главници мораторни лихви , т.к. давността за всички вземани е била прекъсната едва на дата
25 август 2017 г. / л.2–ри от заповедното производство/. И т.к. давността се
прекъсва само тогава , която не е изтекла ,то следва и извода ,че непогасени по
давност са само вземанията за които не е бил изтекъл срока по чл.111 б. „в „ ЗЗД - т.е. главниците за периода от 25
август 2014 г. до 25 август 2017 г.
В обобщение съдът
приема,че вземанията за които е водено настоящото исково производство са
останали недоказани от ищцовата страна, която е следвало при условията на пълно
и главно и доказване да установи и докаже и размера и основанията на исковите
си претенции .След като по делото е установено и доказано,че ищецът претендира
погасени по давност вземания за главници до 25 август 2014 г. и при липсата на
несъмнени доказателства затова ,че след 25 август 2014 г. на ответниците е било доставено точно количеството
топлинна енергия за което се претендира заплащане и на главници и на лихви
,исковата претенция следва изцяло да се отхвърли, т.к. е останала изцяло
недоказана.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013г.- при отхвърляне на иска съдът не присъжда разноски в полза
на ищцовото дружество и не определя размера на същите
сторени в заповедното производство.
Съгласно нормата
на чл. 78, ал.3 ГПК съдът присъжда разноски в полза на ответниците. Видно от материалите по
заповедното производство – в същото ответниците не са поискали разноски а и не
са представили доказателства за сторени такива .В исковото производство
ответниците са представлявани от адв.Н.Х. а размерът
на разноските които се желае да бъдат присъдени е конкретизиран в писмените
бележки /сумата от 500 лв. за процесуално представителство /. Видно от л. 66 –
ти по делото отв.Х.Х. е
сторил разход от 500 лева за процесуално представителство поради, което и съдът
присъжда само този разход –заплатен в брой адвокатски хонорар от Хр.Х. към адв.Н.Х. , т.к. е единственият доказан разход сторен от
единия от двамата ответници.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, ар. чл. 415, ал. 1 ГПК, ар. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „Т.“
ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление:***, *, със законен
представител М. Н. К., против
ответниците: Х.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: *** , с искането да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото
дружество „Т.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ * и ответниците Х.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Г.Х., ЕГН **********
с адрес *** , ЧЕ ОТВЕТНИЦИТЕ в
качество на наследници на Г. К. Д., ЕГН ********** - ДЪЛЖАТ на ищцовото
дружество „Т.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *
със седалище и адрес на управление ***, *, със законен представител М. Н. К.
следните суми: всеки от ответниците:
главница 1099,71 лева и 549,40 лева акцесорно вземене, или СУМАТА
в общ размер на 2 199,41 лв., представляваща главница, дължима на основание потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2008 г. до 13.07.2016 г. на адрес * с титуляр на партидата Г. К. Д., ЕГН **********,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.08.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата в размер общ размер на 1
098,80 лв., представляваща лихва
за забава, начислена за периода от 02.03.2008
г. до 17.08.2017 г., съгласно Заповед
№ 6931/2.8.2017 г. по ч.гр.д. № 12 520/2017 г. по описа на РС Варна, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление:***, *,
със законен представител М. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** СУМАТА от 500,00 лева /
петстотин лева / - сторените от ответника съдебно деловодни разноски пред
настоящата инстанция за процесуално представителство, на основание чл.78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му, пред Варненски
окръжен съд.
Препис
от Решението да се връчи на страните – чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: