Р Е Ш Е Н И Е
№ 260513 23.03.2021г. град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Й.
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Й.
гражданско дело № 6174 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба
на М* П.Й., ЕГН **********, с адрес:
***, против „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. П*, представлявано от С* В* В*, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1530 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода м.май-м.юли 2019г. по 510 лв. на
месец, както и обезщетение за платен годишен отпуск за десет работни дни за
2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 07.10.2020г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че
е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на
трудов договор, по който е изпълнявал
длъжността “***”, с основно месечно трудово възнаграждение от 510 лв. Трудовото правоотношение е било прекратено на 30.11.2019 г., като претендираните
възнаграждения и обезщетения
са останали неплатени от ответника.
Ангажирани
са писмени доказателства.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с което исковата молба се оспорва като нередовна
и неостователна. Твърди се,
че в исковата молба не е посочен задължителния реквизит – банкова сметка. ***, че страните са
били в трудово правоотношение, което
е било прекратено считано от 02.12.2019 г., с основно трудово възнаграждение на работника от 510 лв.
Твърди се, че претенцията
за плащане на дължими труд.възнаграждения за процесния
период е погасена, като плащането от работодателя е извършено
по посочената от ищеца банкова сметка ***.07.2019 г., 04.09.2019 г. и 02.10.2019
г. По претенцията за изплпащане
на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск се твърди,
че ищцата е ползвала полагаемият й се отпуск за целия перод, поради което
се иска отхвърляне на иска. Претедират се разноски. Ангажирани
са писмени доказателсва. Направене е искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128 КТ и чл. 224 КТ.
Бургаски районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение
на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника
или служителя. Съгласно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест,
върху ответника лежи задължението да докаже изплащането
на претендираните трудови възнаграждения за периода м.май-м.юли
2019г.
Безспорно по делото и видно от представения трудов договор 126/24.04.2018 г. страните са били обвързани от
трудово правоотношение, по което работникът е изпълнявал длъжността “****”, с основно месечно
възнаграждение от 510 лв., дължимо до края на месеца,
следващ месеца, за който се отнася. Не се пори също така, че правоотношението е
прекратено.
По делото са
ангажирани писмени доказателства за извършени от работодателя плащания до
работниците, с общ банков превод и посочване на името на всеки служител.
От приетото и
неоспорено заключение на вещото лице К. по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено
се установява, че трудовите възнаграждения за процесния период са изплатени.
Сумите са постъпили по банковата сметка на ищцата на 29.07.2019 г., 04.09.2019
г. и 02.10.2019 г.
Ето защо, с оглед на събраните по
делото доказателства и проведеното от ответника пълно
и главно доказване на задължението си за плащане, съдът намира
предявения иск по чл.128 КТ за неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съдът приема
същият за неоснователен. Видно от основното заключение на вещото лице, по повод
подадени молби за ползване на платен годишен отпуск на ищцата е бил разрешен
такъв от общо 32 дни, какъвто е и максималният полагаем се отпуск за работника.
Следователно не е налице неползван платен годишен отпуск към датата на
прекратяване на правоотношението и искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 359 КТ
в тежест на ищеца не следва да бъде възлагано заплащането на държавни такси,
независимо от изхода на производството. С посочената разпоредба обаче
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови
спорове, само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за
съдебното производство. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от последния съдебно-деловодни разноски в
размер на 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
М* П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, против „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС” ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. П*, представлявано от С* В* В*, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
1530 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
м.май-м.юли 2019г. по 510 лв. на месец, както и обезщетение за платен годишен
отпуск за десет работни дни за 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.10.2020г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА М* П.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П*, представлявано от С* В* В*, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/ - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е