РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2180
гр. Пловдив, 30 ноември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1133
по описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на С.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес,***, чрез
адв. П.К., против Решение № Ц2153-15-17/14.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Т. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2146-15-209/31.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при
ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО на лицето е
спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и добавката по чл.
84 от КСО от лична пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020 г. Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата
отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита, приложена
по делото. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно
представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище, приложено
по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването,
което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с оспореното Решение № Ц2153-15-17/14.05.2020
г. Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е оставил без уважение жалбата на Т.
срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-209/31.03.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО на лицето е спряна личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст и добавката по чл. 84 от КСО от лична пенсия за
ОСВ, считано от 03.02.2020 г.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
С
разпореждане № **********/протокол № 012862/30.06.1996 г. на С.Р.Т., считано от
30.04.1996 г. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост /ОСВ/ на
основание чл. 2 от Закона за пенсиите /отм./ по заявление вх. № 4310/12.06.1996
г. в ТП на НОИ – Пловдив. За определяне правото и размера на личната пенсия е
зачетен осигурителен стаж от 03.10.1960 г. до 14.09.1994 г., както следва:
осигурителен стаж от трета категория – 31 години 09 месеца и 00 дни.
Размерът
на пенсията при отпускането е определен от 3-годишен базисен период от
15.09.1991 г. до 14.09.1994 г. с доход 152 274,00 лв., индивидуален коефициент
1,432, определен от 01.04.1996 г.
По
последователни заявления личната пенсия за ОСВ на Т. е преизчислявана от нов
тригодишен базисен период, както следва: от 01.09.1996 г. с базисен период
01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. с индивидуален коефициент 1,706, от 01.07.1997
г. с базисен период 01.01.1980 г. до 31.12.1982 г. с индивидуален коефициент
2,033 и с допълнителен стаж, положен преди и след пенсиониране, с което общият
зачетен осигурителен стаж възлиза на 37 години и 11 месеца от трета категория.
С
разпореждане № **********/01.07.1999 г. на С.Р.Т., считано от 01.07.1999 г. е
отпусната добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на починалия й съпруг Т.Й.Т., ЕГН **********, по заявление с вх. №
37991/10.03.1999 г. в ТП на НОИ – Пловдив. За определяне правото и размера на
личната пенсия на наследодателя е зачетен осигурителен стаж от трета категория
23 години 08 месеца и 24 дни, базисен период от 01.04.1980 г. до 31.03.1983 г.
с доход 10 953 лв. и индивидуален коефициент 1,586.
В
ТП на НОИ – Пловдив на 03.02.2020 г. е постъпила информация за образувано
досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по
описа на Районна прокуратура – Пловдив, към което са приобщени писмени
доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват
съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното
досие на С.Р.Т., ЕГН ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
По
този повод е инициирана проверка на правомерността и размера на отпуснатата на Т.
лична пенсия за ОСВ, като от лицето са изискани оригиналните документи, въз
основа на които е отпусната пенсията.
Изисканите
документи са представени от Т. в оригинал с подадената жалба срещу разпореждане
№ **********/протокол № 2146-15-209/31.03.2020 г., след което е предприета
служебна проверка на данните в тях, както и на дохода, въз основа на който е
отпусната и изменена пенсията, която проверка не е приключила.
Цитирана
е разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО, съгласно която, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, може да
издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства
за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съгласно чл.
96, ал. 1 от КСО. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на
пенсията след получаване на резултатите от предприетата проверка, спрените
лична пенсия и добавка по чл. 84 от КСО, ще се възобновят от датата на
спирането.
С
обжалваното разпореждане е спряна и получаваната добавка по чл. 84 от КСО, като
е мотивирано, че тя не може да се получава самостоятелно без лична пенсия до
приключване на проверката на правомерността на личната пенсия на Т..
С
тези съображения е обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 95, ал. 2 от КСО, съответно за законосъобразност на процесното разпореждане.
6. В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от ответния
административен орган копие на Постановление № 2818/2019 г. от 30.01.2020 г. на
Районна прокуратура Пловдив, с което е разрешено да бъде предоставена на
магнитен носител на представител на ТП на НОИ – Пловдив информацията, съдържаща
се в пенсионните досиета, приобщени към материалите по делото при претърсване и
изземване от дата 02.12.2019 г. /л.225/, както и съставени след издаване на процесното разпореждане
доказателства, а именно: писмо изх. № 2175-15-231#4/29.07.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Пловдив, с което от
Началник на сектор „ИДОСД“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискано извършването на
проверка в предадените в Осигурителния архив на НОИ документи на осигурители с
прекратена дейност и се издаде УП-14 за осигурителен стаж за периода 01.01.1958
г. – 31.07.1963 г. за осигурител ЗКПУ с. Ливада, член на ТКЗС – Райко Георгиев
Леков, като към искането е посочено, че се прилага копие на УП-3 №
11/02.10.2006 г., с данни, че лисва информация за лични осигурителни вноски, а
стажът е зачетен след отпускането на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 1
от КСО; Удостоверение обр. УП-14 с изх. № Ц5508-02-5/11.09.2020 г., в което въз
основа на документите на ТКЗС с. Ливада, намиращи се в отдел ОА към ТП на НОИ
гр. Бургас, а именно данни, извлечени от книга за пенсионните вноски на
кооператорите, е удостоверено, че за 1960 г. са налице данни за изработени 217
дни и 27,10 лв. лична вноска, като няма данни за периода 1958 г., 1959 г., 1961
г. и 1962 г., както и няма данни за възнаграждение и план – минимум; писмо изх.
№ Ц4022-21-125#1/17.06.2020
г. на Директор ТП – София-град, ведно с приложените към него Констативен
протокол № КП-5-21-00767436/11.06.2020 г., изготвен от контролен орган на ТП на
НОИ София-град и Удостоверения обр. УП-2 и удостоверение обр. УП-3 на С.Р.Т.,
издадени от „Контролно-заваръчни устройства“ АД /“КЗУ“ АД/, както следва: обр.
УП-2 с изх. № 45 от 10.06.2020 г. за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г.;
обр. УП-2 с изх. № 46 от 10.06.2020 г. за периода 01.01.1991 г. – 31.12.1993
г.; обр. УП-2 с изх. № 47 от 10.06.2020 г. за периода 15.09.1991 г. –
14.09.1994 г.; обр. УП-2 с изх. № 48 от 10.06.2020 г. за периода 16.01.1993 г.
– 14.09.1994 г.; обр. УП-2 с изх. № 48 от 10.06.2020 г. за периодите:
01.09.1981 г. до 31.12.1984 г., 01.01.1991 г. до 31.11.1991 г., 01.01.1992 г. до
31.05.1992 г., 01.07.1992 г. до 14.09.1994 г. /л. 231 и
сл./.
Други доказателства в хода на съдебното производство
не са ангажирани от страните.
ІV. За
правото:
7. Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт
от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
„Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз
основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. Между страните не се формира спор по установените факти. Спорът е правен
и се концентрира във въпроса налице ли са законоустановените предпоставки за
спиране на пенсията за ОСВ и добавката по чл. 84 от КСО на жалбоподателката.
Процесното Разпореждане № **********/Протокол №
2146-15-209/31.03.2020 г., както вече се посочи, е постановено на основание чл. 95, ал. 2 от КСО. За да стори това, административният орган е посочил единствено, че в ТП на НОИ – Пловдив е постъпила на
03.02.2020 г. информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по
прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив,
към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии,
сред които е и досието на Т..
9. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да бъде
съобразено следното:
9.1. Съгласно посочената като основание за спиране на
пенсията разпоредба на чл. 95, ал. 2 от КСО, длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се
издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата, а ако се установи,
че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на
спирането.
С други думи казано, за приложението на чл. 95, ал. 2 от КСО е достатъчно да е налице вероятност от установяване на такъв резултат. От значение за правилността на извода за наличие на това основание за спиране обаче, е относимостта на представените доказателства за обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията.
9.2. В конкретния случай, нито издателят на
разпореждането за спиране, нито Директорът на ТП на НОИ - Пловдив в обжалваното
решение са конкретизирали коя е относимата хипотеза на чл. 96, ал. 1 от КСО. От
текстовото съдържание на решението и оставеното в сила с него разпореждане може
да се направи извод все пак, че се визира хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, която сочи, че пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за
получаването й. Ето защо и с оглед конкретните данни по делото,
обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на Т., са
свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите
/отм./.
В случая такива доказателства нито са представени,
нито са изложени мотиви в тази насока от административния орган.
9.3. Действително, цитирана е постъпила на 03.02.2020
г. информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска
преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, към което са
приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за
които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които
е и досието на жалбоподателката, но кои са конкретните доказателства,
установяващи обстоятелства, водещи до прекратяване на отпуснатата на Т. пенсия
за ОСВ и добавката по чл. 84 от КСО, не е посочено.
9.4. До извод в обратната насока не водят и
представените Постановление № 2818/2019 г. от 30.01.2020 г. на Районна
прокуратура – Пловдив и приемо-предавателен протокол вх. № 1035-15-3/18.02.2020
г., доколкото от постановлението се установява, че досъдебното производство е
образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за извършено престъпление по чл.
210, ал. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 1 от НК, както
и че в хода на досъдебното производство са иззети с протокол за претърсване и
изземване от 02.12.2019 г. писмени доказателствени средства, а именно пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии.
А от приемо-предавателния протокол, че разследващ полицай при отдел ИП – ОД на
МВР – Пловдив А.Р.е предоставила на служители при ТП на НОИ – Пловдив магнитен
носител, съдържащ информация от пенсионните досиета, приобщени с протокол за
претърсване и изземване от 02.12.2019 г., като относимото в случая досие на С.Р.Т.
е представено в заверено ксерокопие по административната преписка.
По делото обаче няма данни наказателното
производство да е водено против жалбоподателката Т., както и против длъжностно
лице във връзка с неправомерно отпускане, съответно изменение на пенсията на Т..
Както вече нееднократно се посочи,
административният орган се е позовал единствено на образуваното досъдебно
производство и факта, че към него са приложени пенсионни досиета, сред които е
и това на жалбоподателката, за които досиета съществуват съмнения за
правомерността на отпуснатите пенсии. Но нито в разпореждането за спиране, нито
в потвърждаващото го решение са изложени мотиви досежно конкретните
доказателства, установяващи обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване
на пенсията.
Изискването за обосноваване на административния акт
обаче е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е
установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и
организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на
страните съображенията, по които административният орган е издал съответния
административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна
пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
9.5. Действително, при съпоставка на приложеното към
преписката копие на пенсионното досие на жалбоподателката, приобщено към
досъдебното производство и това, което жалбоподателката е представила на органа
във връзка с нарочно отправено искане от 2007 г., би могъл да се направи извод,
че за пенсионните органи съществуват някакви основания да се съмняват в
правомерността на конкретното разпореждане за отпускане и изменение пенсията на
С.Т., доколкото се посочва, че пенсията и добавката по чл. 84 от КСО са спрени до
приключване на инициирана по този повод проверка, но кои конкретно са тези
доказателства, налице ли е несъответствие между двете пенсионни преписки, в
какво точно се състои несъответствието и до какво би довело евентуалното му
установяване по съответния ред – до прекратяване или до изменение на отпуснатата пенсия, не е посочено.
От представените в хода на съдебното производство
доказателства се установява, че е била инициирана проверка във връзка с
постъпилата от Районна прокуратура – Пловдив информация. Установяват се също
така и известни несъответствия. Така например по делото са представени УП-2
изх. № 691/16.12.1994 г., издадено от „КЗУ“ ЕАД гр. София, удостоверяващо, че С.Т. е заемала длъжността инвеститор в периода 01.01.1991 г.
– 31.12.1993 г. с основна заплата 68 000,63 лв. и брутно трудово
възнаграждение 86 731,46 лв. /л.77-79/ и УП-2 изх.
№ 198/18.04.1996 г., издадено отново от „КЗУ“ ЕАД гр. София, удостоверяващо, че
С.Т. е заемала длъжността инвеститор в периода 15.09.1991 г. – 14.09.1994 г. с
брутно трудово възнаграждение 152 273,97 лв. /л.80-82/, като и двете удостоверения са част от досъдебно
производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – Пловдив. Същевременно обаче, след извършена проверка,
резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №
КП-5-21-00767436/11.06.2020 г., е установено, че за периода 01.01.1981 г. до
31.08.1981 г., както и в м.12.1991 г. и м.06.1992 г. С.Р.Т. не фигурира в
разплащателните ведомости, представени от осигурителя „КЗУ“ АД гр. София, а за
периода по издаденото УП-2 от 1994 г. е установено брутно трудово
възнаграждение в размер на 80 701,05 лв., а не 86 731,46 лв., както е
отразено в УП-2 изх. № 691/16.12.1994 г., издадено от „КЗУ“ ЕАД гр. София,
съответно за периода по издаденото УП-2 от 1996 г. е установено брутно трудово
възнаграждение в размер на 129 053,93 лв., а не 152 273,97 лв., както
се сочи в удостоверението. Изложеното до тук е достатъчно основание да се
приеме, че е налице несъответствие относно съдържанието на цитираните по-горе
удостоверения обр. УП-2, издадени от този осигурител, а именно „КЗУ“ ЕАД,
доколкото това са периодите, които от
пенсионните органи са взети като базисни, въз основа на заявеното от лицето. Цитираните
УП-2 са част от пенсионната преписка и са послужили за удостоверяване на
осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия и определяне на нейния размер,
приемайки посочените в тях периоди за базисни такива.
Тези обстоятелства обаче, нито са цитирани в
оспорените административни актове, нито са били известни на административните
органи към датата на тяхното постановяване.
Събрани в хода на проверката са и други
доказателства, а именно, касаещи осигурителя ЗКПУ с. Ливада, където също се
констатира известно несъответствие.
Но всички тези доказателства са събрани след
издаване на административния акт, поради което и няма как да бъдат съобразени
при преценката за законосъобразност, доколкото според разпоредбата на чл. 142
от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на
издаването му.
Действително, установените след издаването на
разпореждането за спиране факти, биха могли да представляват релевантни такива
по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Издаването на процесното разпореждане
обаче е скрепено със срок, който тече от датата на представянето на
доказателствата и в този смисъл съдът е препятстван да извърши преценка от
представянето на кои точно доказателства започва да тече този срок. В този
смисъл и няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящото решение,
но няма пречка във всеки един момент, в случай, че прецени, че са налице
доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
пенсията съгласно чл. 96, ал. 1, административният орган да издаде ново
разпореждане за спиране на пенсията на жалбоподателката с изрично посочване на
тези доказателства.
Все в тази насока следва да се посочи още и че в
конкретния случай не е изследвано и обстоятелството какъв би бил резултатът от
така установените факти и не би ли довело това само до изменение размера на
пенсията на жалбоподателката, а не до нейното прекратяване, като следва да се
съобрази и фактът, че основание за спиране на пенсията би било само евентуално
нейно прекратяване, но не и изменение размера на пенсията.
9.6. Извършването на проверка от пенсионните органи досежно
изменението или прекратяването на пенсия, не съставлява самостоятелно основание
за спиране на вече отпусната пенсия, в т.ч. и добавка по чл. 84 от КСО до приключване
на проверката, а самото спиране на пенсията, доколкото рефлектира пряко,
непосредствено и особено неблагоприятно върху правната сфера на засегнатото
лице, следва всякога да е обосновано с наличието на предвидените в чл. 95, ал.
1 и ал. 2 от КСО предпоставки. Нещо което в конкретния случай, каза се, не е
сторено.
10. Изложените до тук съображения имат за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № Ц2153-15-17/14.05.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2146-15-209/31.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. от КСО на лицето е спряна
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката по чл. 84 от КСО от
лична пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020 г.
V. За
разноските:
11. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 350 лв., представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
Ц2153-15-17/14.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-209/31.03.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на
основание чл. 95, ал. от КСО на С.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес,***, е спряна
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката по чл. 84 от КСО от
лична пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020 г.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
- гр. София, да заплати на С.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лв.,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: