Р Е Ш Е Н И Е № 332
27.12.2012 година, град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
на 30.03.2012 година
в
публично заседание в следния състав:
председател:
М. М.
секретар: М. Т.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ М. М.
гр.дело № 7457 по описа за 2010 година и за да се произнесе,
съобрази:
Настоящото
дело е образувано по исковата молба на А. Г. Т. и А. П. Т.- двамата с постоянен
адрес в гр. С.. Излагат, че сключили с Ж. Х. Д.- ответница в настоящия исков
процес, с постоянен адрес в с. Т., общ. С. и М. Х. М.- нейн брат, вече
покойник, Договор за покупко- продажба на техен съсобствен недвижим имот, а
именно- Поземлен имот № ІІ- 221 в кв. 17 по плана на с. Т., общ. С., с площ
По повод възникването при тези
обстоятелства на предпоставки за двустранна реституция ищците отправили до Д.
покана- уведомление, връчена й на 08.12.2008, да уредят доброволно отношенията
си по повод връщането на престираната й от тях продажна цена, възстановяването
на стойността на извършените от тях в имота трайни подобрения- подробно описани
по вид и стойност на стр.трета от исковата молба и в допълнителна молба,
последната представляваща листи №№ 53,54 и 55 от материалите по делото, както и
на заплатените от тях за имота данъци и такси. Въпреки това до момента на
депозирането на исковата молба Д. не предприела никакви действия по връщане на
полученото по нищожната сделка. По тази причина Т. предявяват искове съда да се
произнесе с решение, по силата на което ответницата Д. да бъде осъдена да им
заплати следните суми:
- 5 000лв.,
представляваща уговорената от страните, заплатена от тях и получена от нея
продажна цена на недвижимия имот- предмет на прогласения за нищожен договор за
покупко- продажба;
- 8 310лв.,
представляваща стойността на направените от ищците в недвижимия имот трайни
подобрения, с която сума се е увеличила стойността му в следствие тези
подобрения. Това вземане се претендира на осн.чл.72 от ЗС, т.е. ищците считат,
че са били добросъвестни владелци на имота;
- 240.82лв.-
разноски, която сума е формирана от внесените от ищците данък за недвижимия
имот и такса смет.
Всяка от
изброените суми се претендира ведно със законната лихва начислена върху тях,
считано от 08.12.2010г.- датата на писменото им поискване, до окончателното им
изплащане.
Претендират
се и разноските, сторени както в настоящото производство, така и тези,
направени с оглед изготвянето и връчването на горепосочената покана- уведомление.
Производството
протича по правилата на общия исков процес.
На
ответницата е връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК същата е депозирала писмен отговор, в който заема становище, че исковете са
неоснователни. Оспорва твърденията на ищците, че въобще е уговаряла с тях
продажба на процесния имот; че заедно са уговаряли продажна цена, както и че такава
е получавана от нея или брат й, а дори твърди, че тя не им била известна. В
подкрепа на позицията си развива съображението, че тъй като продажната цена на
имота е данъчната му оценка, то тя- продажната цена, е станала известна на ищеца
Т. едва в деня на сключване на договора, т.е. дълго след упълномощаването му,
извършено от ответницата и брат й. Твърди, че с представителната власт, която
са дали на първия от ищците, той е можел само да ги представлява пред нотариус
и то единствено за да подпише нотариалния акт. Твърди още, че от момента, в
който ищците са получили владението на имота, тя се е противопоставяла на
всички действия, които те са извършвали в него и нееднократно им заявявала, че имота
е нейн и не желае те да вършат каквото й да е в него.
Д. счита, че не дължи сумата
8 310лв., тъй като ищците са били недобросъвестни владелци на имота, а и
защото според нея те не са правили подобрения в имота, с които да се увеличи
неговата стойност, а са извършили разходи само за задоволяване на личните си
вкусове, т.е. сторили са единствено луксозни подобрения.
Ответницата
прави и възражение за прихващане- прихваща претендираното от нея в размер на 8 310лв.
задължение със свое вземане от ищците на стойност 4 560лв., представляващо
обезщетение за това, че докато последните са владяли имота, са я лишили от
възможността тя да го ползва. По-късно- в молба, представляваща лист 91 от
материалите по делото заявява, че обезщетението съизмерява с месечния пазарен
наем, който може да се получи за имота и той е 120лв. месечно, като при това
положение общото й вземане за периода 18.09.2008г. – 18.11.2011г. е общо 4 560лв.
В
проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, се явяват
лично и с процесуален представител по пълномощие и поддържат исковете. За
редовно призованата ответница се явява процесуален представител по пълномощие-адвокат,
който поддържа изразеното в писмения отговор становище.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, съда приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото
обстоятелството, че Поземлен имот № ІІ- 221 в кв. 17 по плана на с. Т., общ. С.,
с площ
Ответницата Ж. Х. Д. и лицето М.
Х. М. / за когото по настоящото дело не съществува спор, че е бил нейн брат/ са
упълномощили първия от настоящите ищци- А. Г. Т., да ги представлява пред
няколко учреждения, а също и пред нотариус- в качеството им на продавачи, като
подпише нотариален акт за продажба на недв. имот, находящ се в с.Т., С. обл. и
представляващ 1 200/ 2 434 ид.ч. от дворно място с площ 2 434кв.м.,
образуващо парцел І-119 по плана на
селото, заедно с построените в имота сгради, вкл. да договаря сам със себе си
при условията на чл.38 от ЗЗД. Това пълномощно е с нотариална заверка на: 1.
подписите на упълномощителите и 2. на съдържанието му, извършени от нотариус Ш.,
на 27.08.2008г. Валидността и истинността на пълномощното от 27.08.2008г. не е
оспорена нито по гр. дело 474/2010г. по описа на РС- С. –приложено към
настоящото, нито в хода на настоящото производство. Освен горните
обстоятелства, от съдържанието му съда приема за установено, че с него лицата-
упълномощители са направили извънсъдебно признание на факт, а именно- че са
получили продажната цена на имота, без разбира се да е посочена конкретна сума.
На следващия ден същият нотариус
е удостоверил подписа на А. Г. Т. в пълномощно, с което той преупълномощава
трето лице- С. К. Н., с предоставената му с горното пълномощно представителна власт,
но и допълнена с правото да представлява Т. не само при подписване на
нотариалния акт за продажба на имота за продавач, а и да го представлява при
тази сделка като закупи от негово- на Т., име недвижимия имот, като за целта
договаря условия и цена по своя преценка. Съдържанието и на това второ по ред
пълномощно също е нотариално удостоверено.
За изясняване на обстоятелствата
по настоящото дело бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите И. С. И., С. Н. К., И. И. А. и П. П. Ж..
От показанията на всички тях
съда приема за безпротиворечиво установено, че закупената от ищците къща в
с.Тополчане е била в изключително лошо състояние, кирпичена, без дограма, а
само с входна врата, без ВиК и ел.инсталация и негодна за живеене. Също, че
след това те са й направили основен ремонт. Този ремонт е включвал подсилване
на една от кирпичените стени на къщата; вътрешно и външно измазване на
сградата; циментиране на подовете, защото са били от камъш; изградени колони за
укрепване на прозорците; изпълнение на ел.инсталация. Също така, ищците са
направили и ограда на дворното място: външна- тухлена с височина 3метра и
вътрешна- за отделяне от съседните недв.имоти- телена. Тези обстоятелства се
установиха от разпита на свидетелите И., К. и А.. Съдът прима, че описаните ремонтни
и строителни дейности са били известни на ответницата Д. и живия тогава нейн
брат, но двамата не са се противопоставяли на извършването им- установено с показанията
на свидетелите К. и Ж..
От показанията на последните съда
приема, че се установи още и че ищците
като купувачи на имот на ответницата и брат й са дали в брой, заплатили обща
сума от 5 000лв.- по 2 500лв. на двамата и това се е случило в гр.С.
преди извършване на договора за продажба в нотариален акт. Плащането е станало
в присъствието на нотариус Ш., която е удостоверявала подписи на ответницата и
брат й. От показанията също на свидетелите Жеков и К. съда приема, че тези
действия са били предприети от нотариуса, защото ответницата е била трудно
подвижна.
Съдът кредитира тези свидетелски
показания, защото свидетелите установяват сходна фактическа обстановка, която
при това не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен
материал. Така също, те пряко са възприели фактите- т.е. са свидетели –очевидци,
от друга страна не са в родствени или други отношения със страните по делото,
което да дава основания на съда да се съмнява в достоверността им.
Основният спорен между страните
въпрос, свързан със свидетелските показания е по даването на парична сума от
ищците като купувачи на ответницата и брат й приживе- те пък като продавачи, и
за размера й. Според съда, от показанията на свидетелите К. и Ж. се установи,
както бе изложено по-горе, че парична сума е давана и тя е в размер на
5 000лв., като плащането е извършено преди извършване /сключване/ на
договора за продажба в нотариален акт. Според съда това плащане е извършено и
то е в размер именно 5 000лв., а сумата е поделена по равно между
ответницата и брат й. Съдът счита, че тези обстоятелства са несъмнени, предвид
категоричността на свидетелите Н. и Ж., които при това ги описаха твърде
подробно. Не бива да се подминава обстоятелството, че свид. К. е лицето, на
което ищеца Т. е дал пълномощно, с което
го е снабдил с изключително широки правомощия за снабдяване с документи,
необходими за сделката, както и за подписване на договора за продажба и за
получаването, вземането след с това на нотариалния акт от нотариуса. Това
означава, че свидетеля е имал пълната, неограничена възможност да участва в
тази поредица от събития, той на практика го е направил и пряко, като участник
е възприел фактите.
От експертното заключение по
назначената по делото съдебна строително-техническа и оценителна експертиза,
изготвено от вещото лице Х. съда приема за установено, че общата стойност на
извършените строително- монтажни работи в процесния имот, в т.ч. за вложените
труд и материали, е 5 428.90лв. Също, че пазарния наем, който може да се
получи, ако процесния имот бъде отдаден под наем за периода 18.09.2008г.-
28.06.2011г. е 1 356лв.
Заключението съда кредитира, тъй
като е обективно и компетентно изготвено и в отговор на поставените към
експертизата задачи.
Представения по делото
Нотариален акт № 161, том VІІІ, рег. № 13020, нот. дело № 1375/ 2008г., по описа на нотариус Е. Ш. с
рег. № 128 и район на действие РС- С. съда не кредитира, тъй като договора,
който е бил извършен в него след това е прогласен за нищожен, а самия той е
отменен с влязло в сила съдебно решение.
Видно от Известие за доставяне-
т.н. обратна разписка, на 08.12.2010г. на Ж.Д. е връчена покана, изходяща от А.
Т. и А. Т., тя да им заплати процесните суми- поканата има съдържание подобно
на съдържанието на исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са в субективно, а и в обективно съединяване,
три осъдителни искa: първият с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. последно от Закона за задълженията и
договорите / ЗЗД / и цена 5 000лв.; вторият- с пр. осн. чл. 72, ал. 2 от Закон
за собствеността / ЗС / и цена 8 310лв., а третият- с пр. осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и цена 240.82лв. Те са допустими, подведомствени са на
съдилищата на Република България и са подсъдни на Районен съд- С. по правилата
на родовата и на местната подсъдност.
В тежест на ищците бе да докажат
в условията на пълно главно доказване твърденията, на които основават
вземанията си, а именно:
по първия иск- че са заплатили на ответницата
продажната цена на недвижимия имот и то в претендирания от тях размер- 5
000лв.;
по втория иск- че са извършили
строително- ремонтни работи и са вложили средства, в резултат на които
стойността на недвижимия имот се е увеличила, при това с претендираната от тях
сума- т.е., че тези извършени от тях дейности представляват подобрения, а и на
каква стойност;
по третия иск- че са заплатили
суми за данъци, такси и лихви за забава, за имота, в търсения от тях размер и
за посочения от тях период от време.
В тежест на ответницата пък бе
да докаже с пълно доказване, че се е противопоставяла ищците да ползват имота и
да извършват строително- ремонтни работи в него. Следваше по този начин да
установи и размера на вземането си за обезщетение за лишаването й от ищците от
възможността тя да ползва процесния имот, именно защото са го ползвали те.
По първият иск становището на съда е следното:
Съгласно общото правило на чл.
34 от ЗЗД, всяка от страните по един нищожен договор трябва да върне на другата
всичко, което е получила по него, щом той бъде признат за нищожен. По настоящото
дело безспорно бе установено, че по гр. дело № 474/ 2010г. по описа на РС- С. е
било постановено Решение № 540а/ 27.07.2010г., влязло в сила, с което е отменен
нотариалния акт, в който е извършен договора за продажба, прогласен със същото
решение за нищожен, на следния недв.имот: Поземлен имот № ІІ- 221 в кв. 17 по
плана на с. Т., общ. С., с площ
Безпротиворечиво според съда се
установи и че купувачите по този договор- настоящите ищци, са заплатили на
продавачите- настоящата ответница и живият към онзи момент, а понастоящем
покойник, нейн брат продажна цена и размера й е 5 000лв. В този смисъл са свидетелските показания, които при
това не са изолирани, а и са дадени от незаинтересовани от изхода на делото
лица- очевидци. В случая свидетелски показания са допустими, защото с тях се
цели не установяване сключването на договор, а плащането на продажната цена в
хипотеза, че нотариалния акт, в който е извършен- т.е. официалния документ по
см. на ГПК, е отменен с влязло в сила съдебно решение, т.е. той вече не
съществува, а това ще рече, че не съществува и ограничението на процесуалния
закон за ползването в гражданския процес на свидетелски показания. Извода,
формиран в последното изречение се налага и поради стойността на договора.
Това означава, че иска е
основателен- предвид реституцията на престациите, настъпила след влизане на
решението на съда по гр.д.№ 474/ 2010г. на Сл.РС в сила. В случая обаче първият
иск е частично основателен, защото ищците нямат вземане от ответницата в пълния
претендиран размер, а само за половината от него, защото сумата 5 000лв.
те са заплатили не само на Д., а и на другия продавач- брат й М. М.. Тъй като в
нотариалния акт, в който е бил извършен договора за продажба- нот.акт №
161/2008г., не е упоменато как се разпределя между продавачите получената от
тях от купувачите продажна цена, то и се налага извода, че тя се разпределя по
равно- по 2 500лв. Впрочем, този извод е подкрепен и с доказателства-
показанията на свидетелите К. и Ж.. Ето защо и първият иск е основателен и
доказан и съда ще го уважи в размера 2 500лв., а за разликата над него до
пълния претендиран размер- 5 000лв., ще го отхвърли.
Тъй като падежа на задължение
като въпросното не е предвиден с нормативен акт, /а и не е уговарян между
страните/, следва се общото правило, установено за паричните задължения- чл.84
ал.2 от ЗЗД - настъпва след като кредитора покани длъжника да си плати дълга. В случая ищците
ангажираха доказателство -Известие за доставяне- т.н. обратна разписка, че са
отправили такава покана до ответницата и тя е достигнала до нея на 08.12.2010г.
и поради това за падеж на главното задължение следва да се счита тази дата.
Предвид изложеното съда присъжда вземането от 2 500лв. ведно със законната
лихва, считано от 08.12.2010г. до окончателното му изплащане.
Всъщност, за пълнота на
изложението, тук трябва да се коментира и следното: както вече бе споменато
по-горе, правата си по първия иск /а и по останалите/ ищците основата на
обстоятелството ,че договора за продажба, по който те са закупили от ответницата
/ и вече покойния й брат/ недв.имот, е бил признат за нищожен, а нотариалния
акт, в който е извършен- отменен. Това разбира се е безспорен факт, защото е
сторено с влязло в сила съдебно решение. За да достигне до тези си крайни
изводи, съдията –докладчик по гр.д.№ 474/2010г. на Сл.РС е приел, видно от мотивите
на решение № 540а/ 27.07.2010г., че Т. е превишил дадените му от продавачите пълномощия, защото той имал
право съгласно даденото му пълномощно да представлява продавачите при
подписване на нотариалния акт единствено за подписване на нотариалния акт. При тези мотиви съда е прогласил за нищожен
договор за продажба на недв.имот, обективиран в нот.акт №161…, а именно: Поземлен
имот № ІІ- 221 в кв. 17 по плана на с. Т., общ. С., с площ
По вторият иск- той е с пр.осн.чл.72 от ЗС. Ищците считат, че са били добросъвестни
владелци на процесния имот и на това основание претендират сумата
8 310лв., представляваща стойността на т.н. от тях подобрения, които те извършили
докато са го владяли и подробно са индивидуализирали в исковата молба и главно
в допълнителна, депозирана в изпълнение на дадени им от съда, указания. Искът е
неоснователен, защото:
От приетите за безспорно
установени по делото факти- въз основа на свидетелските показания, стана ясно,
че след закупуването на процесния имот ищците са направили основен ремонт на
къщата, включващ множество строително-ремонтни работи, които са на стойност
5 428.90лв.- за последното заключението на вещото лице. Това обаче не са
подобрения, защото въобще не стана ясно, че с извършването им се е увеличила
стойността на имота. Ремонт на къщата не означава винаги и само подобрение по
смисъла на Закона за собствеността. Доказателства за това увеличила ли се е и с
колко, стойността на имота вследствие извършените от ищците дейности, Тарлови
не ангажираха.
От друга страна, принципно основен
въпрос, на който трябва да се даде отговор по иск като втория, е какви владелци
са били ищците- добросъвестни или не, защото от това зависи и отговора на
въпроса какво вземане биха имали – за по-голямата или по-малката измежду стойностите
на извършените в недвижимия имот ремонтни и
др. дейности и стойността на подобренията, т.е. онази стойност, с която
се е увеличила стойността на имота вследствие тези ремонтни и др. работи. Според
съда в случая въобще не е необходимо да се изследва въпроса добросъвестни или
не са били ищците, защото както вече се отбеляза, те не ангажираха
доказателства за това увеличила ли се е и с колко- ако да, стойността на имота,
вследствие извършените от тях строителни и други работи в имота. Поради това не
е възможно за съда да извърши цитираната по-горе съпоставка. На това основание-
липсата на доказателства увеличила ли се е и с колко стойността на имота, иска
следва да се отхвърли.
При това положение съда не трябва
да обсъжда по същество и да се произнася с решението- с диспозитив, по
възражението на ответницата за прихващане със сумата 4 560лв., тъй като
съгласно изрично заявената от Д. воля, тя прави прихващането именно със сумата
по втория предявен срещу нея иск и възражението е направено под условие- иначе
и не може да бъде, а в случая условието за разглеждането му не се е сбъднало-
иска не е уважен.
По третия иск- той също като втория трябва да се отхвърли, защото ищците не ангажираха
доказателства за това, че са извършили разходите, т.е че са направили плащанията
на стойност 240.82лв., както твърдят в исковата си молба. В тази връзка представиха
платежни документи, от които обаче не става ясно, че са ги сторили именно те, а
иска и обстоятелствата, на които се основава, се оспорва от ответницата.
По въпроса за
разноските- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищеца/ ищците има право на разноски
съразмерно уважената част от иска, а съгл.ал.3 на чл.78, ответника - на
разноски съразмерно отхвърлената му част.
В настоящото дело ищците направиха разноски в общ размер
1 437.40лв., от тях: 582.40лв.- заплатена държавна такса за образуване на
делото; 700лв. адвокатско възнаграждение; 150лв.- депозит за вещо лице и 5лв.-
такса за издаване на обезпечителна заповед. Поради това и им се присъждат
разноски 265.19лв. Ответницата пък направи разноски в размер на 60лв.-
депозит за вещо лице, и поради това й се
присъждат за разноски 48.93лв.
При изложените по-горе съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж. Х. Д. с ЕГН: ……… и адрес: с.Т., С. обл., ул.”Б. д.”№. да заплати на А. Г. Т. с ЕГН: ……. и А.
П. Т. с ЕГН: ………, двамата със съдебен адресат адв.Н. от АК-С., ул.”Г.С.Р.”№.,
т.., офис ., на осн.чл.55 ал.1, предл. последно от ЗЗД сумата 2 500лв. / две хиляди и петстотин
лева/, представляваща ½ от заплатената от Тарлови продажна цена за
закупуването на недв.имот, находящ се в с.Т., С. обл., по който продавачи са
били Д. и вече покойния й брат М. Х. М., с ЕГН: ………., който договор е бил извършен
в нот.акт № 161,, том VІІІ, рег.№ 13020, дело №1375/ 2008г. на нотариус Ел.Ш.с
рег.№128 в Нотариалната камара, впоследствие прогласен за нищожен, а
нотариалния акт- отменен, с влязло в сила съдебно решение № 540а/ 27.07.2010г.,
постановено по гр. дело № 474/ 2010г. на Сл.РС.
Сумата 2 500лв. се дължи
ведно със законната лихва, считано от 08.12.2010г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.
последно от ЗЗД за разликата над 2500,00
лв. до пълния претендиран размер 5000,00
лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на
А. Г. Т. с ЕГН: ……… и А. П. Т. с ЕГН:………. с пр.осн.чл.72 от ЗС, да бъде осъдена
Ж. Х. Д. с ЕГН: …….. да им заплати сумата 8 310лв, предявена като стойност
на извършени от ищците трайни подобрения в Поземлен имот № ІІ- 221 в кв. 17 по плана на с. Т., общ.
С., с площ
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН
предявения от А. Г. Т. с ЕГН: ………. и А. П. Т. с ЕГН:………… иск с пр.осн.чл.59
ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена Ж. Х. Д. с
ЕГН: ……….. да им заплати сумата 240.82лв, предявена като стойност на извършени
от ищците плащания за местни данъци и такси за описания в предходния абзац
недв.имот в с.Т..
ОСЪЖДА
Ж. Х. Д. с ЕГН: ……… да заплати на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК на А. Г. Т. с ЕГН: …………. и А. П. Т. с ЕГН:………, направените
от последните разноски в настоящото дело, съразмерно уважената част от
исковете- 265.19лв./двеста шестдесет
и пет лева и деветнадесет стотинки/
ОСЪЖДА А. Г. Т. с ЕГН: ……… и А. П. Т. с ЕГН:………. да заплатят на осн.чл.78 ал.3 от ГПК Ж. Х. Д. с ЕГН: …….,
направените от последната разноски в настоящото дело, съразмерно отхвърлената
част от исковете - 48.93лв.
/четиридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: