ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 18 юли 2022г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание осемнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Димитрова адм.дело
№ 687 по описа
за 2022год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.149, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на Д.А.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.М.Н., против Решение № РД1100(13)/27.03.1995г. на Областен управител - Варна, в частта, с която на основание чл.154 и чл.155 от Закона за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ отм./ и чл.72, ал.2 Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е отменено Решение № 165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна.
Решение № РД1100(13)/27.03.1995г. се обжалва изцяло по съображения за
нищожност - като издадено от некомпетентен орган и постановено по недопустим
протест.
С Определение № 6941/11.07.2022г. съдът е прекратил производството по делото, като е съобразил от фактическа и правна страна, следното:
Според удостоверение за наследници изх.№ 968/14.03.2022г., жалбоподателката се легитимира като наследник на Андрей Диамандиев Анастасов, починал на 22.11.1996г., който съгласно н.а. № 118, том III, дело № 901/1967г. /л.7/ се е легитимирал като собственик на лозе от 1200кв.м., [пл.№ 2566], находящо се в землището на гр.Варна, м-ст „Сотира“.
Със Заповед № 194/05.11.1970г. на председателя на ИК на ГНС по протокол № 69/21.10.1970г., посоченият имот е отчужден по реда на ЗПИНМ /отм./ за изграждане на „Онкологично отделение към ВМИ – Варна“. Със Заявление вх.№ ЗС-94-А/17/10.03.1992г. /л.25/ до ОБНС - Варна, Комисия по реституция, Андрей Диамандиев Анастасов поискал в срок да му бъде възстановена собствеността върху отчуждения имот, в съответствие с нормите на ЗВСНОИ.
С Решение № 165/01.07.1992г. кметът на Община – Варна приел, че е налице хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗВСНОИ, т.к. имотът е отчужден за предвиденото по застроителния и регулационния план мероприятие по изграждане на „Онкологично отделение“ към ВМИ-Варна. Констатирано е, че [към момента] се извършва ускорено строителство след влизане в сила на ЗВСНОИ, но не по предвиденото мероприятие и извън оградата на ВМИ, а именно: „гаражни клетки“, които са незаконни и в нарушение на чл.116 от ППЗТСУ. При тези констатации и на основание чл.4 от ЗВСНОИ, кметът на Община-Варна е: 1/ отменил отчуждаването на дворно място в местността „Сотира“ от 1200кв.м. и пл.№ 2566; 2/ възстановил собствеността на Андрей Диамандиев Анастасов върху имота по т.1 и 3/ задължил същия: а) да предаде владението на имота, получен в обезщетение […]; б) да възстанови на Община-Варна сумата от 120лв., която представлява получено обезщетение срещу имота по т.1.
Със Заповед № 743/28.09.1993г. на кмета на Община-Варна, издадена на основание Решение № 165/01.07.1992г. и Решение на Върховния съд № 1286/20.07.1993г.) е разпоредено: отписването от актовите книги на дворното място с пл.№ 2566 с площ 1200кв.м., собственост на Андрей Диамандиев Анастасов съгласно н.а. № 118/15.03.1967г.; възстановяване на получената в обезщетение сума. С Протокол № 309/04.11.1993г. Андрей Диамандиев Анастасов е въведен във владение на имота. По повод постъпил протест № 3922/21.01.1994г. от Окръжна прокуратура – Варна против Решение № 165/01.07.1992г., със Заповед № Р-814/13.04.1994г. кметът на Община-Варна е отменил същото като е приел, че [съществено е нарушен закона] и са налице условията по чл.231 от ГПК.
С Решение № РД-1100(13)/27.03.1995г., по повод протеста на Окръжна прокуратура – Варна, на основание чл.154 и чл.155 от ЗТСУ /отм./ и чл.72, ал.2 от ЗМСМА, областният управител отменил решения № 161/02.07.1992г., № 164/14.07.1992г., № 165/01.07.1992г. и № 166/02.07.1992г. на кмета на Община-Варна, с които са отменени отчуждителните производства и е възстановена собствеността на бившите собственици на имоти, попадащи в отредената площадка за нуждите на Висш медицински институт – Варна.
При така установените факти, съдът
е приел, че жалбата е подадена от лице, което няма пряк и непосредствен правен
интерес, поради което оспорването е недопустимо.
По арг. от ТР на ВАС № 3/16.04.2013г. по тълк.д. № 1/2012г., съдът е
приел, че при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност,
правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване
на жалбата. Във всички случаи, при оспорване на
административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се
докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или
законни интереси. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован,
както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Изискването
за наличие на пряк и непосредствен правен интерес стои както при редовно
оспорване на административния акт, така и при изрично сезиране на съда с искане
за прогласяване на нищожност – безсрочно, по реда на чл.149, ал.5 АПК. Интересът
на оспорващия е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може да изисква
от всички участници в правния оборот да се съобразят с правноустановеното в
съответно съдебно решение. Такъв
интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити
своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е
абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с
оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи, правният
интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение
на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността.
Прието е, че горните условия в случая не са
изпълнени, т.к. от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че мероприятието, за което е бил отчужден имота на наследодателя на
жалбоподателката, е започнало преди влизане в сила на ЗВСВНОИ и към момента на
подаване на жалбата е реализирано изцяло - факт, който не се оспорва от
страните и е установен още при постановяване на Решение на ВАС, 5-членен състав
№ 461/25.11.1997г. по адм.д. № 512/1997г., както и Решение на ВАС, 5-членен състав № 2805/25.03.2003г. по
адм.д. № 10861/2002г. – с което е прието че към момента на извършената
реституция не са били налице законовите предпоставки за това, т.к. е било налице
не само започнато мероприятие, но и напълно завършено строителство с наличието
на съответните строителни разрешения.
При тези факти съдът е приел, че след като
мероприятието, за което са отчуждени имотите, вкл. процесния, е реализирано
изцяло, жалбоподателката не би могла да осъществи/защити каквито и да било
материални права вследствие евентуално уважаване на искането ѝ за
прогласяване на нищожност на Решение № Р 1100(13)/27.03.1995г., т.к. не би
могла да постигне промяната в правното си положение, търсена като резултат от
обявяване на нищожността. Обявяване нищожността на Решение № Р
1100(13)/27.03.1995г. би означавало зачитане на последиците на Решение №
165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна – за отмяна на отчуждаването и
възстановяване на собствеността, за което – предвид реализиране на
мероприятието, за което е бил отчужден имота – е налице пречка от категорията
на непреодолимите. Всички претенции на жалбоподателката за материални права,
основаващи се на последиците от отчуждаването, последвалата реституция с
Решение № 165/01.07.1992г., респ. нейната отмяна с обжалваното решение на
областния управител, могат да бъдат разглеждани единствено по общия исков ред,
каквото не е инициираното от жалбоподателката производство.
Отделно съдът е съобразил, че с оглед
постановените Решение на ВАС, 5-членен състав № 461/25.11.1997г. по адм.д. №
512/1997г. и Решение на ВАС,
5-членен състав
№ 2805/25.03.2003г. по адм.д. № 10861/2002г. е налице и хипотезата на чл.177,
ал.3 от АПК, която преклудира правото по чл.149, ал.5 от АПК да се иска
обявяване на нищожност без ограничение във времето, т.к. Решение
№ Р1100(13)/27.03.1995г. на областния управител е преминало през съдебен
контрол за законосъобразност.
Определение № 1381/04.05.2022г. е отменено с
Определение на ВАС № 6941/11.07.2022г. по адм.д. № 5489/2022г.
За неправилен е приет извода за недопустимост
на жалбата на К. поради наличие на влязъл в сила съдебен акт, т.к.
жалбоподателката не е участвала в производството по адм.д. № 2618/2022г. на
ВАС, образувано по жалбата на Огнян Денчев Костадинов (син на жалбоподателката)
против решение № РД 1100(13) от 27.03.1995г. За неправилен е приет и извода за
недопустимост на жалбата поради отсъствие на правен интерес, т.к. всички
съображения на съда в този смисъл са такива по същество, като активната
легитимация на оспорващата не е изследвана в процеса и не са изложени мотиви.
Липсват и мотиви относно предпоставките на чл.147, ал.1 от АПК, свързани с
правния интерес на страната от оспорване. По изложените съображения е отменено
прекратителното определение и делото е върнато на същия съд за продължаване на
процесуалните действия.
Настоящият съдебен състав поддържа изцяло
мотивите в Определение № 1381/04.05.2022г. за липса на пряк и непосредствен
правен интерес за жалбоподателката към момента на подаване на жалбата, т.к. мероприятието,
за което е бил отчужден имота на наследодателя на жалбоподателката, е
реализирано изцяло, поради което и жалбоподателката не би могла да
осъществи/защити каквито и да било материални права вследствие евентуално
уважаване на искането ѝ за прогласяване на нищожност на Решение № Р 1100
(13)/27.03.1995г., т.к. не би могла да постигне промяна в правното си
положение, търсена като резултат от обявяване на нищожността.
Обявяването на нищожност на Решение № Р 1100
(13)/27.03.1995г. би означавало зачитане на последиците на Решение №
165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна - за отмяна на отчуждаването и
възстановяване на собствеността, за което - предвид реализиране на
мероприятието, за което е бил отчужден имота - е налице пречка от категорията
на непреодолимите, поради което и всички претенции на жалбоподателката за
материални права, основаващи се на последиците от отчуждаването, последвалата
реституция, респ. нейната отмяна с обжалваното решение, могат да бъда
разглеждани единствено по общия исков ред.
Настоящият състав не споделя мотивите в
Определение на ВАС № 6941/11.07.2022г. по адм.д. № 5489/2022г. за това, че изложените
по-горе съображения за липсата на правен интерес за жалбоподателката към
момента на подаване на жалбата, са по същество на спора. В случая не се касае за
инициирано производство по редовен съдебен контрол за законосъобразност на
административен акт по реда на чл.145, ал.1, вр.чл.149, ал.1 и ал.2 от АПК, а
за оспорване на административен акт в хипотезата на чл.149, ал.5 от АПК - след
изтичане срока за обжалване и само с доводи за нищожност.
Доколкото актът е породил правни последици и е
изпълнен, преценката за правен интерес не може и не следва да бъде ограничена
само до формалното изследване на активната легитимация на оспорващия, т.е. в
какво качество се подава жалбата. Преценката за правен интерес от обявяване на
нищожността на изпълнен акт по арг. от ТР на ВАС № 3/16.04.2013г. по
тълк.д. № 1/2012г. следва да обхване и въпроса, дали с обявяването на
нищожността е възможна промяна в правното положение на оспорващия, т.е. дали
искането за нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за
правната му защита, с оглед избягване на неблагоприятни правни последици.
По изложените съображения настоящият състав
поддържа становището за недопустимост на жалбата, поради което и за избягване
на всякакви съмнения в безпристрастността и обективността на съда „при
продължаване на процесуалните действия“ съгласно указанията в Определение на
ВАС 6941/11.07.2022г., намира, че е налице основание по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК
за отвеждане от разглеждане на делото.
Водим от горното, Варненският административен
съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
САМООТВЕЖДА се от разглеждането на адм.д. № 687/2022г. по описа на Адм.съд-Варна.
Делото
да се докладва да председателя на Адм.съд-Варна за определяне на друг
съдия-докладчик!
Административен
съдия: