№ 2028
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110159017 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. Н. И. против [фирма] за признаване
на установено, че ищецът не дължи на ответника по изп. лист от 19.12.2009 г. по гр. д. №
11766/2009 г. на СРС, а именно – 4139.56 лв. – главница за доставена ТЕ,ведно със законна
лихва, считано от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
1326.43 лв. – лихва за забава за периода 01.11.2003 г. – 26.09.2009 г., както и сумата от
413.30 лв. – разноски по делото. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът е подал становище. Прави изявление за признание на иска по чл. 237, ал.
1 ГПК /юрк. Петрова разполага с представителна власт да прави признание по чл. 237 ГПК/.
Претендира разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
1
на изпълнителен титул винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от
предприетата защита.
Ищецът с молба с вх. № от 03.02.2023 г. е поискал постановяване на решение при
признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба признава иска и не оспорва, че
процесните вземания са погасени по давност. С оглед признанието на исковете и
становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани допълнителни
доказателства извън представените и приети писмени доказателства, като с оглед
изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен
и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от оправомощен процесуален представител на
ответника, поради което съдът следва да зачете извършеното признание.
Оттук следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
По разноските:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
процедура.
Съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на делото
и разноските в производството не следва да бъдат възлагани на ищеца по реда на чл. 78, ал.
2 ГПК. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото
при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт,
предявеният отрицателен установителен иск е единствената възможност за защита на
длъжника. Следва да се отбележи, че е без значение прекратяването на изпълнителното
производство. Ответникът разполага с изпълнителен титул и може по всяко време да
пристъпи към принудително изпълнение. Повод за завеждане на делото, с което се иска да
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са недължими, e дал
ответникът.
Разноски се следват на ищеца. Ищецът доказва разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 620 лв. и заплатена ДТ в размер на 235.17 лв. Заплатеното
адвокатско възнаграждение е в минимален размер по Наредба и възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК е неоснователно. Така на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 855.17
лева за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление [адрес], че М. Н. И., ЕГН **********, с адрес [адрес], НЕ
ДЪЛЖИ на [фирма], ЕИК *********, следните суми: 4139.56 лв. – главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законна лихва, считано от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 1326.43 лв. – лихва за забава за периода 01.11.2003 г.
– 26.09.2009 г., както и сумата от 413.30 лв. – разноски по делото, за които вземания е
2
издаден изпълнителен лист от 19.12.2009 г. по гр. д. № 11766/2009 г. на СРС.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [адрес], да
заплати на М. Н. И., ЕГН **********, с адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 855.17 лева – разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3