№ 487
гр. Ловеч , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С протоколно определение от 14.06.21 г. постановено по гр.д.№875/20 г. ТРС е спрял
производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на
производството пред Районна прокуратура-Ловеч ТП-Троян на производството инициирано
по жалба с вх.№ТОР-462/14.06.21 г .
Подадена е частна жалба от КР. Н. -като пълном. на М. П. М. срещу определение на
ТРС по гр.д.875/20г. за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
Излага, че спирането е по искане на ответника, който твърди, че два от документите,
представени с исковата молба, са неистински или неавтентични, като представя в СЗ копие
от депозирана жалба до Прокуратурата, като твърденията касаят : 1 .Декларация рег.№
66/07г.на к-во Г.Желязна; 2.У-ние за наследници №94/07г.на к-во Г.Желязна, като се твърди,
че подписа на Добри Цвятков в декларацията не е автентичен, и че в у-нието за наследници
не са включени всички наследници. Изтъква, че с отговора на исковата молба е поискано
откриване на процедура по оспорване на тези два документа. Сочи, че съдът е приел за
основателно съображението на ответника, че се касае за преюдициален въпрос , от който
зависи изхода на гражданския спор. Счита определението на съда за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че предмет на спора е спор за собственост, като са предавени
два иска - по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и евентуален иск по чл.124 ГПК -за придобиване на
собственост по давностно владение. Счита, че съществени въпроси, от които зависи
решаването на спора са на кого е била собственост въпросната земеделска земя към датата
на образуване на ТКЗС и подлежи ли тя на възстановяване на ищцата и при отхвърляне на
първия иск-придобила ли е ищцата собственост та върху процесния имот по давностно
1
владениещродължило от 1992г.до сега. Сочи, че за доказване на първия иск са ангажирани
писмени доказателства : Заявление 464/92г. до ПК; Опис-декларация; заявление-декларация
за влизане в ТКЗС от наследодателя на ищцата; Протокол за възстановяване право на
собственост № 670; Решения на ПК -първично и окончателно; въпросните два документа ;
скица проект и молба до ПК; налице е заключение на ВЛ , в което е констатирано, че
скицата проект е приета от ПК и имота е нанесен в цифровия модел на КВС; посочени са и
гласни доказателства, а за доказване на втория иск са посочени гласни доказателства. Не
оспорва, че в приложената преписка от ПК по заявлението на наследодателя на ответната
страна има документ /декларация/ с подписа да Добри Цвятков, който подпис се различава
от този в приложената от тях декларация, но кой от двата подписа е автентичен, на този етап
не може да се отговори, като от друга страна е видно, че подписите върху двата документа,
положени от другия наследник-Дина Цвяткова, са идентични и най-вероятно автентични.
Твърди, че ако подписа на Добри Цвятков върху представената с исковата молба декларация
е неавтентичен, поради външното сходство то най-обосновано би било предположението, че
той е положен от другия наследник Сочи, че в преписката на ПК има образци от почерка и
подписа на д-р М.П., и е видно, че няма нищо общо с оспорения подпис.
Сочи, че след като 2006г. ищцата установила непълнотата в КККР, тя се е свързала с
Дина Цвяткова и последната е потвърдила, че процесния имот не е техен и се е съгласила да
й предостави у-ние за наследници и декларация от наследниците, които да й послужат пред
Поземлената комисия, като ищцата си спомня, че е чакала 15 дни Добри да си дойде в
Голяма Желязна, и чак след това Дина й е предала декларацията и удостоверението за
наследници.
Изтъква, че няма никакви данни, сочещи ищцата да е присъствала при заверката на
декларацията или тя да е подала искането за удостоверение за наследници.
Излага, че двата документа са редовни от външна страна и не може да се направи
предположение, че ищцата е е съставила, подбудила към съставяне или да е ползвала
документ, за който да е знаела, че е неистински или неавтентичен.
По основателността на спирането на производството твърди, че по основателността на
спирането на производството разпоредбата на закона е следната „ когато при разглеждането
на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които
зависи изходът на гражданския спор"
И следва да са налице две обстоятелства : първо съдът да е установил престъпно
обстоятелство, т.е. с надлежна експертиза или чрез друг способ да е доказано/ а не само да се
предполага/ че има извършено престъпление —че документа е неистински/неавтентичен/ и
оспорените документи да касаят обстоятелства, от които зависи изхода на делото. Според
него определението за спиране би било правилно, ако евентуално ищцата подрепя исковете
си само с въпросните две доказателства-ако съдът приеме че те са "неистински, исковете
2
остават недоказани; или в настоящия случай исковете са подкрепени от множество други
писмени доказателства, сочат се и гласни такива.
Счита,че дори да бъдат отхвърлени въпросните два документа като доказателства,
налице са множество други, въз основа на които съдът да постанови правилно решение по
спора и само наличието на твърдение или жалба до прокуратурата, даже и образувано
досъдебно производство , не е основание за спиране на производството. В този смисъл
цитира практика на ВКС и на Окръжни съдилища. Твърди, че фактът, че прокуратурата или
органите на МВР осъществяват проверка дали е извършено престъпление, сам по себе си не
предопределя извод за наличието на процесуална пречка за движение на исковото
производство и само по себе си подаването на сигнал от една от страните по делото с
твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават
„разкриване на престъпни обстоятелства" по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Твърди, че няма идентичност между страните и предмета на настоящия спор,и страните
и предмета при евентуално наказателно производство, тъй като в гражданския спор предмет
на спора е право на собственост върху недвижим имот, със страни -М.П., и четирима
ответници, а наказателното производство би имало за предмет истинността или
автентичността на документ.
Сочи, че ако е задължително спиране на делото при всяко съмнение в истинността на
документ, законодателя не би предвидил специална разпоредба за оспорване на документи-
чл.193 ГПК; както и процедурата по чл.194 (3) Съдът може да се произнесе по оспорването
на документа и с решението по делото и в този случай документът заедно с препис от
решението се изпраща на прокурора
Твърди, че дори да се приеме, че при евентуално наказателно производство се установи,
че подписа на Добри Цвятков е неистински и у-нието за наследници е непълно-какви ще са
последиците от това ,и това от съществено значение за решаване на спора ли е. Счита, че не
е налице допълнително решение на ПК за възстановяване на процесния имот на ищцата,
което да е основано само на тази декларация, и което евентуално бъде обявено за нищожно
или унищожаемо и ако и само единия подпис е автентичен- признанието и само на един от
наследниците ползва ищцата.
Счита, че изключвайки този документ като доказателство, съдът не е в невъзможност
да се произнесе по спора-той може да приеме иска за доказан или недоказан въз основа на
другите събрани доказателства.
Твърди, че оспорването на у-нието за наследници би имало значение ако в процеса не
участвуват задължителни и необходими другари, а няма такова твърдение
Сочи, че е възможно някой от тези документи да е с невярно съдържание или
неавтентичен и ако това се установи, който е виновен,да си носи съответната отговорност,
3
но има вероятност и подписа на Добри Цвятков върху оспорената декларация да е
автентичен, а върху другата-не и тогава забавянето на процеса ще се окаже неоснователно.
Изтъква, че спирането на делото само въз основа на твърдения за извършено
престъпление би могло да създаде прецедент за злоупотреба с права, сочи, че при 99% от
гражданските дела се ползват писмени доказателства и за подаване на сигнал до
прокуратурата за извършено престъпление страната не носи никаква отговорност, и би
могло всяко гражданско дело да се блокира по този начин.
Поради гореизложеното моли съда да отмени определението на ТРС.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от адв. Цветомир Ангелов - АК – Ловеч,
счита, че депозираната частна жалба е недопустима и следва да бъде върната на ищцата като
такава.
Изтъква, че спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК не
прегражда по нататъшния ход на делото и не е предвидено самостоятелно основание за
обжалването на това определение, тъй като чл. 274 от ГПК посочва кои определение
подлежат на обжалване, като постановеното определение за спиране на производството не
попада в тази хипотеза.
В тази връзка счита, че частната жалба следва да се върне на ищцата, тъй като е
недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество.
На второ място счита, че частната жалба е и неоснователна, тъй като в хода на делото
били събрани доказателства, от които е видно, че ищцата се е ползвала от два документа,
които са неистински - Удостоверение за наследници от 30.03.2007 год. на Цвятко Кичушки
издадено от кметство с. Голяма Желязна и Декларация от 30.03.2007 год. заверена от кмета
на с. Голяма Желязна.
Сочи, че тези два документа са ползвани пред Поземлена комисия гр. Троян от ищцата
за изменение на картата и след това тези документи са ползвани от ищцата и в настоящото
производство, като ищцата основава иска си на тях.
Твърди, че на ищцата й било пределно известно, че тези документи са неистински и
въпреки това желаела да се ползва от тях.Сочи, че при положение, че с невъоръжено око се
установява, че декларацията от 30.03.2007 год. е подписано от едно и също лице, то не е
необходимо особени знания или умения, за да се установи, че има извършено престъпление,
а по отношение на Удостоверението за наследници също се установява /без да се изискват
особени знания/, че няколко от наследниците на починалото лице са умишлено пропуснати
да бъдат вписани и всички тези документи са изготвени в полза на ищцата като в тази
връзка е невъзможно да не е знаела, че тези документи са неистински.
Твърди, че ГПК е предвидил възможност в чл. 229, ал. 1, т. 2 производството да бъде
4
спряно ако се разкрият престъпни обстоятелства, които да имат значение за делото.
Счита, че тези два документа има съществено значение за това производство по две
причини, а именно с удостоверението за наследници се определя кръгът от лицата, които са
ответници в това производство, като с представеното от ищцата удостоверение се цели да се
стесни кръгът на тези лица и такава е била и целта при представяне на удостоверението за
наследници пред Поземлена комисия в гр. Троян.
Сочи, че с декларацията този стеснен кръг от лица прави отказ от права и признава
несъществуващи права на ищцата, които тя претендира в това производство, като в
конкретния случай не се касае за неоснователно забавяне на гражданското производство, а
точно обратно, цели се пълно разкриване на обективната истина.
Излага, че има разлика в това дали съдът открива производство по реда на чл. 193 от
ГПК и дали установява очевадно престъпно обстоятелство и практически ако се установи
такова обстоятелство, което да е от значение за делото съдът е задължен да спре
производство.
Счита, че не всеки оспорен документ е очевадно неистински, като това е и разликата
между процедурата по чл. 193 от ГПК, при която първо се открива производството и ако се
установи, че документът е неистински се сигнализира на прокуратурата, докато при чл. 229,
an. 1, т. 5 от ГПК съдът предварително решава дали има престъпно обстоятелство и спира
гражданското производство като дава преимущество на наказателното.
Сочи, че съгласно практиката на ВКС, основанието за спиране по чл. 229. ал. 1, т. 5
ГПК е налице, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които по надлежния ред зависи изходът на гражданския
спор. Сочи, че за приложението на чл. 229, ал. ./, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда
гражданско-правния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се
установят в самото гражданско производство. - Решение № 38 от 03.09.2019 г. по гр. 0. №
1438 / 2018 г. на Върховен касационен съд. 2-ро гр. отделение
Излага, че съдът винаги спира производството по делото на основание чл. 229, an, 1,
т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано
досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства
и те са от значение за изхода на делото - когато изходът на гражданският спор зависи от
установяването им по надлежния ред. Определение № 32 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 5702 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение
Сочи, че съдът спира производството по гражданско дело, когато твърделите
престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в
наказателно производство в съдебна фаза - в хипотезата на чл 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато
5
гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - в
хипотезата на чл. 229. ал. 1, т. ГПК. Определение № 539 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 1571 /
2016 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделеше
С оглед на изложеното, моли съда, да върне частната жалба като недопустима, а ако
счете, че е допустима, то да я отхвърли като неоснователна.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното гр.д.
№875/2020 г.по описа на РС-Троян намира за установено следното:
Определението е съобщено на жалбоподателката на 14.06.2021 г., а жалбата е подадена на
15.06.2021 г. т.е. в едноседмичен срок от съобщението, против акт който подлежи на
обжалване, следователно е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Неоснователно е твърдението на ответника по частната жалба адв.Цв.Ангелов, че тя е
недопустима, тъй като със спирането на производството, се прегражда по-нататъшното
развитие на делото и на основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК този вид определения подлежат на
обжалване с частна жалба.
Производството по делото е образувано по подадена от М. П. М. от гр.Троян искова молба
против Красимира Тодорова Янкова, Гергана Тодорова Василева, Цветанка Добрева
Петкова, Красимир Добрев Петков и Община-Троян с посочено правно основание чл.14 ал.4
от ЗСПЗЗ и евентуален иск с посочено правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС и
искане да се признае за установено по отношение на Красимира Тодорова Янкова, Гергана
Тодорова Василева, Цветанка Добрева Петкова и Красимир Добрев Петков в качеството им
на н-ци на Цвятко Петков Кичушки б.ж. на с.Г.Желязна, че имот –овощна градина от около
2,3 дка обозначена с букви А-Б-В-Г на приложената скица на имота по съществуваща ограда
на място представлява реална част от поземлен имот с идентификатор №15703.109.64
обл.Ловеч, общ.Троян с.Голяма Желязна м.Дойновото вид соб.частна вид територия
земеделска кат.9 овощна градина площ 7535 кв.м. стар номер 109064 възстановен на н-ци на
Цвятко Кичушки наследодател на ответниците, да се признае за установено по отношение на
Община-Троян, че около 0,3 дка представляваща реална част от имот №15703.109.60
стопанисва Община-Троян обозначен с букви Г-Д-Е на скицата към момента на образуване
на ТКЗС в с.Голяма Желязна обл.Ловешка /1957-1968/ е бил собственост на Петко Моев
Шавалски б.ж. на с.Г.Желязна-иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и при условията
на евентуалност ако бъде отхвърлен първия иск, да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците, че на основание давностно владение и
наследство, продължило от 1992 г. до сега е собственик на описания по-горе имот иск по
чл.124 от ГПК. Към молбата са приложени писмени доказателства, измежду които и
удостоверение за наследници с дата 30.03.2007 г. на Цвятко Кичушки с двама наследници.
В отговора на исковата молба ответниците са приложили друго удостоверение за н-ци на
Цвятко Кичушки с дата 23.10.20 г. с друг по-голям кръг от наследници.
6
Представена по делото е жалба с вх.№ТОР-462/21 г от 14.06.21 г., подадена от Красимира
Тодорова Янкова от гр.Троян до Района прокуратура-Ловеч ТП-Троян относно вероятно
извършено престъпление от М.М. и Иван Кирилов Христов касаещи създаване на
удостоверение за н-ци от Кмета на с.Голяма Желязна с невярно съдържание, заверка на
подписите на две лица, които не са се подписали лично и ползване на неистинското
удостоверение за н-ци и декларацията за ползвани за придобиването на недвижим имот
първо през 2007 г. пред ПК-Троян и рез 2020 по гр.д.№875/20 г. на РС-Троян.
С протоколно определение от 14.06.21 г. постановено по гр.д.№875/20 г. ТРС е спрял
производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на
производството пред Районна прокуратура-Ловеч ТП-Троян на производството инициирано
по жалба с вх.№ТОР-462/14.06.21 г .
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че частната жалба е основателна.
На първо място съдът намира, че делото е образувано по нередовна искова молба, тъй като
ищцата е претендирала установяване на собствеността към минал момент на имот, правото
на собственост върху част от който е бил възстановен на н-ци на Цвятко Кичушки и на
Община-Троян, но в петитума на исковата молба липсва надлежна индивидуализация на
спорния имот към момента на образуване на ТКЗС. Местоположението на имота е описано
само като букви от А до Е по ръчно изготвена скица, което води до нередовност на исковата
молба и в тази връзка ТРС е следвало да я остави без движение.
По същество частната жалба също е основателна доколкото спирането на производството по
реда на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.1
т.5 от ГПК когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, съдът
следва да спре производството по делото. В настоящия казус е подаден само сигнал до
Районна прокуратура, че е извършено престъпление, но това не е основание за спиране на
производството по гражданското дело, тъй като наличието на престъпните обстоятелства
следва да имат значение за правилно решаване на делото и да не е възможно тези
обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство. Фактът, че една от
страните счита и твърди, че е извършено престъпление и че се извършва проверка, не е
основание за приложението на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, още повече, че кръгът от наследници
на Кичушки може да се установи с представяне на актуално удостоверение за наследници,
което е и сторено. Това, кой е създал документа с невярно съдържане през 2007 година няма
значение за правилното решаване на спора, след като в настоящето гражданско
производство правнорелевантните факти могат да се установят с надлежни писмени и
гласни доказателства, както и съответни експертизи. ВКС в своята практика е имал повод да
се произнесе, че само по себе си подаването на сигнал от една от страните по делото, че е
извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на
престъпни обстоятелства“ по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, която практика се споделя и
от настоящия съдебен състав. Нещо повече, дори в отговора на частната жалба се цитира
7
практика на ВКС, според която, за да е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК следва
да са налице кумулативно и двете предпоставки, т.е.наличие на престъпни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. В случая тези
кумулативно дадени предпоставки не са налице и производството по делото не следва да
бъде спирано на това основание.
По тези съображения Ловешки окръжен съд намира, че протоколно определение от 14.06.21
г. постановено по гр.д.№875/20 г. по описа на ТРС, с което е спряно производството по
делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството пред
Районна прокуратура-Ловеч ТП-Троян на производството, инициирано по жалба с вх.
№ТОР-462/14.06.21 г. следва да бъде отменено изцяло като неправилно, като делото следва
да бъде върнато на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като се
изпълнят дадените от въззивната инстанция указания.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно протоколно определение от 14.06.21 г. постановено по гр.д.
№875/20 г. по описа на ТРС, с което е спряно производството и връща делото на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия, като се изпълнят дадените от
въззивната инстанция указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8