№ 2976
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110115106 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ от М. М.
М.,ЕГН **********,с адрес гр.********,против ********,с адрес
гр.С********с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 5001
лева,предявена като частичен иск от 20000 лева.
Ищцата сочи,че на 05.07.2018 г. решила да участва в протестен митинг
пред сградата на ********,твърди се,че полицейски служители се насочили
към участниците в митинга,а лица с телевизионна камера задавали въпроси
дали някой плаща на протестиращите,при което ищцата заявила,че не иска да
бъде снимана,но в резултат на арогантните действия на телевизионния екип
ищцата извадила ябълка,която насочила към телевизионната камера. В
исковата молба се поддържа,че към ищцата се насочили полицейски
служители,била откарана в ********,а впоследствие срещу нея било
повдигнато обвинение в престъпление по чл.325 от НК,по което досъдебното
производство продължило шест месеца,ищцата загубила работата си,било
накърнено доброто й име,претърпяла душевни болки и страдания. В исковата
молба се твърди,че ищцата М. била оправдана по повдигнатото обвинение.
Претендира обезщетение в размер на 5001 лева,ведно със законната
лихва,считано от 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответната страна ******** изразява становище за неоснователност на
иска – изтъква се,че ответникът би могъл да отговаря само за преките и
непосредствени вреди,а липсват доказателства,че такива са настъпили,сочи
се,че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен,твърди
се,че в съда е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание глоба,т.е. ищцата
не е била застрашена от налагане на наказание лишаване от свобода,твърди
1
се,че законна лихва не може да бъде присъдена,считано от 05.07.2018 г.,тъй
като е оправдана в по-късен момент. Моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
От приложеното нохд № 19692/2018 г. по описа на СРС,НО се
установява,че е образувано въз основа на постъпило постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на 16.11.2018 г.,за престъпление по чл.325 от НК,а с решение от
10.04.2019 г. М. М. М. е призната за невиновна в това,че на 05.07.2018 г. е
извършила непристойно действие,грубо нарушаващо обществения ред и
изразяващо явно неуважение към обществото – хвърлила ябълка по
журналисти на телевизия ******** и ударила с нея ********,поради което е
оправдана по повдигнатото обвинение. Решението е влязло в сила на
26.04.2019 г. От приложеното досъдебно производство се установява,че М.
М. М. е привлечена като обвиняема на 12.10.2018 г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля ******** се установява,че съпругата му била задържана,когато
участвала в акция в подкрепа на ********като първоначално била задържана
в ********. Според показанията на свидетеля ******** неговата съпруга се
страхувала,че ще влезе в затвора,делото се проточило около една година,а
впоследствие обвиненията били променени. Свидетелят ******** е казал,че
съпругата му е много чувствителна,защото в детството си има преживявания
на несправедливост и започнала да се страхува за бъдещето. Свидетелят
******** е казал,че съпругата му работела в пекарна и трябвало да отсъства
от работа в дните на съдебните заседания. Според свидетеля ******** след
случилото се заедно със съпругата му отишли да живеят в ********. Според
показанията на свидетеля ******** съпругата му проявявала тревожност по
време на наказателното производство, а и се депресирала от това,че за
обвинението разбрали близки и приятели,както и съседите предвид
събирането на характеристични данни в блока,в който по това време живеели.
Свидетелката М.,свекърва на ищцата,е казала,че разбрала за инцидент,при
който нейната снаха участвала в някакъв протест,при което била задържана в
полицията,след случилото се снаха й се променила,затворила се в себе
си,случката върнала ищцата към някакви ситуации от детството й,а след
случката дори загубила работата си. Свидетелката М. е казала,че вероятно
близките на снаха й и сина й са научили за инцидента от самите тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е
предпоставено от доказване,че са причинени вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от незаконно обвинение,доказване,че обвинението
е незаконно,при което на обезщетяване подлежат всички вреди,които са в
причинноследствена връзка с незаконното обвинение. Обвинението се явява
незаконно,когато лицето,срещу което е повдигнато е оправдано. В
конкретния случай от представеното наказателно дело се установява,че
ищцата М. е оправдана по обвинение в хулиганство,което позволява да бъде
2
възприето,че обвинението е незаконно. Отговорността по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ е обективна отговорност и за ангажирането й е достатъчно да бъде
установено,че обвинението е незаконно,без да има значение дали органите на
досъдебно производство са действали с убеждението за виновността на дееца.
Съдът счита,че е доказано,че обвинението е незаконно,защото наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Наличието
на постановена оправдателна присъда позволява да бъде възприето,че ищцата
М. има право да претендира обезщетение за възникналите за нея вреди
вследствие на повдигнатото и поддържано обвинение за извършено
престъпление от общ характер. Съобразявайки правилото за разпределение на
доказателствената тежест,установено съгласно чл.154 от ГПК,ищцата следва
да проведе доказване за настъпилите неимуществени вреди. Когато
доказателствената тежест е възложена на някоя от страните,тази страна е
длъжна да проведе пълно доказване,че са настъпили съответните факти.
Доказването е пълно,когато по несъмнен начин може да бъде възприето,че
съответният факт е реализиран. В конкретния случай ищцата М. претендира
присъждане на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди вследствие
на повдигнатото обвинение за престъпление хулиганство. Неимуществените
вреди не подлежат на точна количествена преценка и размерът на
обезщетението съдът определя по справедливост при съобразяване
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Същевременно чл.4 от ЗОДОВ предвижда,че на
обезщетяване подлежат тези вреди,които са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото обвинение,т.е. само вредите,които са настъпили и
се дължат на наличието на незаконно обвинение и не биха се проявили,ако
такова обвинение липсваше. Софийският районен съд намира,че исковата
претенция подлежи на уважаване за сумата от 2000 лева,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от 26.04.2019 г.,на която дата е влязла в сила
оправдателната присъда до окончателното изплащане на вземането, а за
разликата до пълния претендиран размер от 5001 лева исковата
претенция,предявена като частичен иск от 20000 лева подлежи на отхвърляне
като недоказана. За да счете,че искът следва да бъде уважен за сумата от 2000
лева,съдът отчете настъпилата промяна в ищцата М. след задържането й и
повдигането на обвинение – от свидетелските показания на свидетелите
******** – съпруг на ищцата и свидетелката М. – свекърва на ищцата се
установява,че ищцата станала тревожна,притеснена за бъдещето,затворила се
в себе си. Съдът намира,че свидетелските показания на свидетелите следва да
бъдат кредитирани,тъй като макар съдът да отчита наличието на известна
заинтересованост на показанията предвид отношенията на свидетелите с
ищцата,тези показания са последователни,непротиворечиви,а и съдът
намира,че именно свидетели с близка семейна връзка с ищцата имат
непосредствени впечатления за начина,по който воденото наказателно
производство е намерило отражение в психиката на ищцата. Отделно от
това,съдът намира,че притеснението на лицето,спрямо което е повдигнато
обвинение относно изхода от производството,представлява характерно и
често проявление при лица,срещу които е повдигнато обвинение,което също
води до извода,че свидетелските показания относно промяната в поведението
на ищцата следва да бъдат кредитирани. За да счете,че искът следва да бъде
уважен за сумата от 2000 лева,а за разликата до пълния претендиран размер
подлежи на отхвърляне,съдът намира,че следва да бъде отчетена
3
продължителността на наказателното производство – около десет
месеца,както и продължителността на периода,считано от повдигане на
обвинение до оправдаване на ищцата – около шест месеца,да бъде
отчетено,че в съда е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание глоба,да бъде взето
предвид,че повдигнатото срещу ищцата М. обвинение е за
престъпление,което не е тежко,а и спрямо ищцата не е вземана мярка за
неотклонение,т.е. ищцата не е търпяла ограничения спрямо обичайния си
начин на живот. Съдът приема,че вредите,които ищцата М. е
търпяла,обосновават извод,че искът е доказан за сумата от 2000 лева,тъй като
от ангажираните в хода на производството доказателства не се установява
близките и приятелите на ищцата да са променили отношението си към
нея,липсват доказателства,че напускането на работата е свързано с
повдигнатото обвинение,а и следва да бъде отчетено,че в рамките на
производството по наказателното дело е отразено,че ищцата към периода на
съдебния процес е била трудово заета,не е доказано по несъмнен начин,че и
решението на ищцата и нейният съпруг да заживеят в малко населено място в
провинцията е обусловено от воденото наказателно производство. Така
мотивиран,съдът приема,че искът подлежи на уважаване за сумата от 2000
лева,а за разликата до 5001 лева искът следва да бъде отхвърлен. Съдът
счита,че върху уважената част от иска следва да бъде присъдена
лихва,считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда,без да
има предпоставки лихвата да бъде присъдена,считано от датата на
инцидента,по повод на който е образувано наказателното
производство,защото отговорността по ЗОДОВ е обективна по своя характер
и може да бъде ангажирана с оглед постановената оправдателна
присъда,поради което и началният момент,от който се присъжда лихва е
датата на оправдателната присъда.
При този изход на делото в полза на ищцата М. следва да бъде
присъдена сумата от 10 лева внесена държавна такса,а в полза на адв.Д. Б. да
бъде присъдена сумата от 280 лева за предоставена правна помощ съгласно
чл.38,ал.2 от ЗА.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********,с адрес гр.******** да заплати на основание
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ на М. М. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.********,сумата от 2000 ( две хиляди ) лева – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение,по което е
оправдана с влязла в сила присъда по нохд № 19692/2018 г. по описа на
СРС,НО,3 състав,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
26.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането като отхвърля иска в
частта за разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 5001
лева,предявена като частичен иск от 20000 лева,както и отхвърля искането за
присъждане на лихва за периода 05.07.2018 г. до 25.04.2019 г.
ОСЪЖДА ********,с адрес гр.******** да заплати на основание чл.81
4
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. М. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.********,сумата от 10 ( десет ) лева заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ********,с адрес гр.******** да заплати на адвокат Д. Б.,с
адрес гр.********,сумата от 280 ( двеста и осемдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5