РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 31.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Х. сложи за разглеждане гр. дело №3584 по описа
за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителните директори ***, срещу А. А.М. с ЕГН ********** ***
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.92 от Закона за
задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта
на следните суми: 1) 62.46 лева (шестдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
между страните договор за телекомуникационни услуги от 07.08.2018 г.,
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС за
ползвания пакет (за което е издадена фактура №**********/20.12.2018 г.). 2)
145.33 лева (сто четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HONOR 7A 16 GB DUAL
BLACK с отстъпка в размер на 200.14 лева
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 07.08.2018 г., което устройство
не е върнато след прекратяването на договора, а също и за направените съдебно-деловодни разноски. В
исковата си молба ищецът е посочил, че на 07.08.2018 г. е сключил с ответника договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги и по него „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр.
София е изпълнило своите задължения; сключеният договор е бил с избран
абонаментен план „Тотал 24.99 лева“ и срок от 24 месеца, като е предоставено за
ползване мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена в размер на 200.14
лева; ответникът не е заплатил
получените услуги за периода от 07.08.2018 г. до 19.12.2018 г. на стойност от
220.83 лева в определените срокове, заради което ищецът е прекратил едностранно
договора на основание на т.11 от него във връзка с чл.75 във връзка с чл.19б) буква
в) от общите условия; датата на деактивация на процесния абонамент е 09.11.2018
г. и не е имало задължение за оператора да изявява изрично волята си за
прекратяване предвид предходните многобройни напомняния чрез смс-известяване за неплатени сметки; впоследствие е
подадено заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми; длъжникът не е бил намерен на неговия постоянен и настоящ адрес,
както и по местоработата, което е предизвикало образуването на настоящото
установително производство; настоява се за установяването на дължимостта на търсените
суми.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
исковата молба и доказателствата към нея ответникът чрез особения представител
в допълнителния си писмен отговор е посочил, че предявените искове са
допустими, но неоснователни; клаузата за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави; ищецът
е неизправна страна по договора; клаузата е неравноправна и противоречи на
разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
В молбата си от 15.12.2021 г. ищцовото
дружество е заявило, че не се касае за развалянето на писмен договор, а за
прекратяването му; за самото прекратяване на договора законът не изисква форма
нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на
договора при неизпълнението на задължението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги; датата на деактивация на процесния абонамент
е 30.10.2018 г. и същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на оператора; уговорената неустойка не се явява неравноправна клауза в
договора, тъй като представлява стойността само на три месечни абонаментни
такси по договора, а не на всички останали; дължимата неустойка представлява сбор
от стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС и отстъпката в цената на
предоставеното за ползване устройство; предявените искове са основателни и
трябва да бъдат уважени с присъждане на сторените разноски.
В съдебното заседание ответникът чрез
назначения особен представител е посочил, че исковете са допустими, но
неоснователни; оспорва ги по основание и размер; неустойките противоречат на
§13 т.1 и т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите и са неравноправни клаузи; настоява за отхвърлянето на исковете.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Съгласно представения договор за мобилни услуги от 07.08.2018 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София и А. А.М. са сключили
договор за предоставяне на телекомуникационни услуги – двугодишен „Тотал 24.99
лева“ със стандартен месечен абонамент от 24.99 лева и предоставено за ползване
мобилно устройство HONOR 7A 16 GB DUAL BLACK с
отстъпка от стандартната цена в размер на 200.14 лева; в изпълнение на договора
доставчикът е издал фактура №**********/20.12.2018 г. с начислена неустойка в
размер на 207.99 лева, платима в 15-дневен срок след нейното издаване.
Видно
от изисканото и приложено частно гр. дело №1137/2020 г. по описа на ДРС, на
08.06.2020 г. е издадена Заповед за изпълнение №442/08.06.2020 г. по същото
дело, като посочената в тази заповед дължима сума е 207.99 лева, представляваща
сбор от дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между
страните договор за телекомуникационни услуги от 07.08.2018 г. в трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС за ползвания пакет (за което
е издадена фактура №**********/20.12.2018 г.) от 62.46 лева и сумата от 145.53 лева, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство HONOR 7A 16 GB DUAL BLACK с отстъпка в размер на 200.14 лева съгласно т.7 от
договора за мобилни услуги от 07.08.2018 г., което устройство не е върнато след
прекратяването на договора, както и 205 лева направени съдебно-деловодни
разноски по частно гр. дело №1137/2020 г. по описа на ДРС; заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а
впоследствие заявителят в законоустановения 1-месечен срок е предявил исковете си
за установяване на вземанията, за сумите по които е образувано и настоящото
производство.
Длъжникът чрез назначения особен
представител е оспорил начина на формиране на търсените суми, валидността на прекратяването
на договора и е противопоставил неравноправността на клаузите за заплащането на
неустойки. Ищецът, който носи доказателствената тежест, е доказал наличието на
валидно сключен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги между
страните, но не е доказал виновното неизпълнение на задълженията по него от
страна на ответника. Въпреки дадените с доклада по делото указания относно
доказателствената тежест и оспорването от страна на особения представител на
ответника с отговора на исковата молба „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София не е поискало
допускането на съдебно – счетоводна експертиза и съдебно – техническа
експертиза за установяването на неплащането на дължимите суми по договора от
ответника, както и действителното потребление на услуги, поради което не е
доказано наличието на предпоставките за неговото предсрочно прекратяване и
оттам дължимостта на претендираните неустойки. Затова предявените искове за
установяването на дължимостта на процесните неустойки са неоснователни и трябва
да бъдат отхвърлени. Независимо от горното следва да се отбележи, че към
настоящия момент съществува практика на Окръжен съд – Добрич по идентични дела,
обективирана в Решение №195/07.12.2021 г. по в. гр. дело №557/2021 г. по описа
на ДОС, според която едностранното прекратяване на договора с оглед на
посоченото в чл.19б) буква в) от общите условия на оператора предполага
изявление на кредитора и има действие от получаването му от длъжника, като в
случая също липсват доказателства за надлежното връчване на длъжника на писмено
съобщение (в съответствие с формата на самия първоначален договор) за
прекратяването на договора; в Решение №35/09.06.2021 г. по в. гр. дело №160/2021
г. по описа на ДОС е посочено, че клаузата за заплащането на неустойка при
предсрочното прекратяване на договора нарушава принципите за добросъвестност и
справедливост, поради което е неравноправна като създаваща значително
неравновесие в правата на страните по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от Закона за
защита на потребителите и нищожна като противоречаща на добрите нрави по
смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.92
от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителните директори ***, срещу А.А.М. с ЕГН **********
*** искове за признаването за установена дължимостта
на следните суми (за които е издадена Заповед за изпълнение №442/08.06.2020 г.
по частно гр. дело №1137/2020 г. по описа на ДРС): 1) 62.46 лева (шестдесет и
два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор за телекомуникационни услуги
от 07.08.2018 г., представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти без ДДС за ползвания пакет (за което е издадена фактура №**********/20.12.2018
г.). 2) 145.33 лева (сто четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HONOR 7A 16 GB DUAL
BLACK с отстъпка в размер на 200.14 лева
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 07.08.2018 г., което устройство
не е върнато след прекратяването на договора.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: