Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
гр.В.Търново, 16.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, пети
състав, в публично заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№38 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице- кредитодател /"И А
М" АД/ и ответникът е сключен договор за паричен заем №2410499/22.10.2015г., съгласно който, на
ответника е предоставен заем в размер на 500 лв., при договорна лихва в размер
на 70,18 лв. Сочи, че общото задължение по кредита от 570,18лв. е следвало да
се погаси на 34 равни седмични погасителни вноски в размер на 16,77лв. всяка,
като падежът на първата погасителна вноска бил 30.10.2015г., а на
последната-17.06.2016г. Излага
твърдения, че с подписване на договора за заем, заемателят удостоверил, че
заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от договора, че се
съгласява с тях и желае да бъде сключен. Ищецът заявява, че поради неизпълнение
от страна на длъжника на поето задължение по договора е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 393,72лв., която се изплаща разсрочено на 34 равни
вноски, всяка в размер на 11,58лв. Сочи се, че е начислена и лихва за забава в
общ размер 66,36лв. за периода от 05.12.2015г до подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, както и такси за събиране на вземанията в размер на 45лв. Ищецът
заявява, че ответникът не е заплатила изцяло дължимия паричен заем ,като е
погасена сума в размер на 206,75лв., с която са погасени неустойка за
неизпълнение в размер на 69,48лв.,такси разходи в размер на 45лв., договорна
лихва в размер 21,58лв. и главница в размер
на 70,69лв. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл на 17.06.2016г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че на основание договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
и приложение №1 от 01.01.2017г към договора, кредитодателят е цедирал на
ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем и го е
упълномощил да уведоми за това длъжника. Твърди, че на адреса на заемодателя
било изпратено уведомително писмо, изходящо от цедента, получено от адресата.
На следващо място посочва, че ответникът може да се счита за уведомен за
извършената цесия и с получаването на
исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че за вземанията си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3309/2017г. по описа на ВТОС,
като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това
моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор
за заем главница в размер на 429,31лв., ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
й изплащане, договорна лихва в размер на 48,60 лв. за периода 04.12.2015г. -
17.06.2016г., сумата 324,24 лв. неустойка за периода 11.12.2015г-17.06.2016г.,
сумата 66,36лв. обезщетение за забава за периода 05.12.2015г по подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
С влязло в сила определение от
24.01.2018г. по настоящото производство съдът е върнал исковата молба и
прекратил производството само в частта по отношение на обективно съединените
искове за установяване дължимост на договорна лихва в размер на 48,60лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 324,24лв. и за
обезщетение за забава в размер на 66,36лв., поради неотстраняване в срок на
констатираната от съда нередовност на исковата молба в посочената част.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
В
проведеното открито съдебно заседание на 03.05.2018г. пълномощникът на ищцовото
дружество "АСВ" ЕАД гр.С е направил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение спрямо ответника И.Б.К., при
наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът
не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото съдебно
заседание по делото, за което е редовно призована, не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна
на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последната са указани
последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От
представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира
вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства,
съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения
иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 429.31 лв.- главница, дължима по Договор за паричен заем
№2410499/22.10.2015 г.
С оглед основателност на претенцията за главница,
основателна е и претенцията за установяване дължимост на законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /29.09.2017г./ до
окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния
случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение са 75лв., от които държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство направените от ищеца
разноски са 25лв. за държавна такса, като има заявена претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща
към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в размер на 100лв., който е минималния размер предвиден в
цитираната разпоредба. При това положение общият размер на разноските на ищеца
за заповедното и исково производство възлиза на 200лв., като с оглед уважаване
на исковата претенция на основание чл.78
ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 200лв.
за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
И.Б.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДЪЛЖИ на „А С В” ЕАД, ЕИК*******, с адрес на управление: гр. ********* сумата 429.31
лв. /четиристотин двадесет и девет лева и тридесет и една ст./ - главница,
дължима по Договор за паричен заем №2410499/22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1808 от
02.10.2017г. по частно гр.дело 3309/2017г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА И.Б.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** да заплати на „А С В” ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. ********, сумата общо 200лв./двеста лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по частно гр.дело 3309/2017г по описа на ВТРС и в
настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК
решението не подлежи обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: