О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2019
година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
състав в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
ч.адм.дело № 3475 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41 ал. 3 от ДОПК, вр. с чл.121а ал. 2
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Дол Гулдур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Асеновец, обл.Сливен, ул.“Стамо Кънев“ № 12, представлявано от Борис Христов Янков, чрез адв.М.Ж. против Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180601424655_3/11.12.2019г., потвърден с Решение № ФК - 12/12.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна. Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия, обективирани
в цитирания протокол
за незаконосъобразни, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че не е мотивирана необходимостта от налагане на
обезпечителни мерки и липсват обстоятелства обосноваващи предприемане на
действия за обезпечаване на доказателства на основание чл.122а, ал.3, вр. чл.121а, ал.2 от ДОПК; счита, че обжалваните действия са извършени при заобикаляне на закона;
счита, че наложеното обезпечение е напълно произволно, направено без да намира
каквато и да е законова опора; в протокола липсва обосновка на пазарната цена,
а са изложени само декларативни твърдения т.е. липсва яснота относно това как е
формирана цената. Поради изложените съображения моли съда да отмени
действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателствата,
обективирани в посочения протокол. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК от адресата на оспорените действия, за
когото е налице правен интерес от обжалването, поради
което е допустима. Разгледана по същество се явява основателна.
Обжалват се действията по обезпечаване на
доказателства, обективирани в протокол № 180601424655_3/11.12.2019г. на служители при Главна дирекция „ Финансов контрол“ към ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № ФК – 12/12.12.2019г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна.
От протокола за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 180601424655_3/11.12.2019г., е видно, че на 11.12.2019г., на пункт за фискален контрол ГКПП Русе-Дунав мост е извършена проверка от органи по приходите на МПС марка „Скания“ с рег. № WPR9173M и рег. № LB95517 на ремарке. При проверката е констатирано, че „Дол Гулдур“ ЕООД е
получател на стока с висок фискален риск – гъби от рода Agaricus
12 790кг., с място на разтоварване гр.Варна,
ул.“Академик Курчатов“ № 1. На
МПС е постановено обикновено ТСК с № 0361044. От
протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск е видно, че е установено съответствие между
стоката посочена в документите и установеното при проверката.
Поради това, по реда на чл. 121а ал.3 от ДОПК, вр. чл. 121а ал.2 от ДОПК е постановено обезпечение в размер на 12 853.95лв.,
представляващо 30% от пазарната стойност на стоката.
Подадена е жалба от „Дол Гулдур“ ЕООД до Директора на ТД на
НАП-Варна срещу предприетите действия от органите на Фискален контрол „ при ЦУ на НАП. С решение № ФК-12/12.12.2019г. Директорът
на ТД на НАП- Варна е оставил жалбата без уважение като е изложил и
допълнителни доводи за правилността на атакуваните действия на органа по
приходите.
Съдът намира жалбата за основателна, поради следните
съображения:
Не се спори, че процесните стоки попадат
в обхвата на т.16 от Приложение 1 към Заповед № ЗМФ – 599/13.06.2014г. на
министъра на финансите, с която на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК е утвърден
списъкът на стоките с висок фискален риск. Ето защо движението ѝ на
територията на Република България, независимо от мястото на
получаване/разтоварване, след като не е под митнически режим, подлежи на
фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“ от ДОПК.
В случая осъщественият контрол на 11.12.2019г.
е в предметните граници на чл.127а, ал.2 от ДОПК, вр.чл.5 от Наредба № Н-2 от
30 януари 2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
и изискванията към фискалните контролни пунктове. Фискалният контрол е
осъществен чрез действия по чл.127б, ал.1 – ал.3 от ДОПК, вр.чл.11, т.7 от
Наредба № Н-2/2014г. – спиране на транспортното средство, превозващо стоката на
11.12.2019г. при влизането ѝ на територията на Република България на
пункт за фискален контрол ГКПП Русе – Дунав мост, установяване самоличността на
водача, преценка дали стоката е с висок фискален риск, поставяне на обикновено
ТСК № 0361044 на транспортното средство. Всички извършени от органите по
приходите действия са удостоверени с протоколи по чл.127а, ал.6 от ДОПК,
вр.чл.2, ал.6 от Наредба № Н-2/2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1
от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител
незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на
получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката
в случаите на: 1/ нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2/
неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3/ несъответствие между
посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на
стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването
ѝ.
Съгласно ал.2, мерките по ал. 1 могат да
се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни.
Съгласно ал.3, в случаите по ал. 1 и 2
органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се
освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по
изземването и съхранението й.
Според ал.5 и ал.6, предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалват по реда на чл.197, и действието им е 6 месеца.
При тази законова регламентация
основателно жалбоподателят поддържа, че действията по чл.121а и чл.40 от ДОПК
се явяват допустими, само ако преди тях или най-късно едновременно с тях има
наложени от публичен изпълнител предварителни обезпечителни мерки по реда на
чл.195 от ДОПК. В случая това условие не е изпълнено, което е основание за
отмяна на обжалваните действия.
Не се спори, че действията по Протокол №
180601424655_3/11.12.2019г.
са извършени на основание чл.121а, ал.2 от ДОПК, която разпоредба предвижда
налагане на мерките по ал.1 и в случаите когато органът по приходите установи,
че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В протокола липсват мотиви,
които да обосновават наличието на тази хипотеза, поради което е основателно
оплакването в жалбата, че обезпечителната нужда не е доказана. Изложените
обстоятелства – че лицето няма регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП;
лицето не притежава ДМА; няма кадрова обезпеченост за извършваната работа, не е
ясен източника на финансиране на дружеството, управитлят на дружеството е
собственик на още две дружества, регистрирани на един и същи адрес, с капитал
2лв., които също осъществяват ВОП на гъби на стойност под 20000лв.,
разтоварващи стоката на един и същи адрес и осъществяващи дейност от един и
същи обект, с което се цели избягване регистрацията по ЗДДС и плащането на ДДС;
свързаност с лица със задължения в особено големи размери – не са сред
изброените по ал.1 и не са достатъчни за обосноваването на хипотезата по ал.2.
Липсват данни в подкрепа на констатацията, че дружеството и други свързани с
него лица осъществяват ВОП от Полша на стойност под 20000лв. и така избягват
регистрация по ЗДДС. Не са посочени никакви обективни данни в подкрепа на
твърдението, че с тези доставки се цели избягване плащането на задължения за
ДДС – липса на анализ на условията по ВОП и на тези по конкретни последващи
доставки.
Основателно е оплакването в жалбата, че
липсват каквито и да е доказателства за това, че процесните стоки,
представляващи стоки с висок фискален риск, сами по себе си генерират
вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали (както изисква ДОПК), нито
че събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително затруднено. В
протокола няма изложени съображения относно конкретната доставка и евентуално
последващи такива, както и защо се приема, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Органът по
приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства,
водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В тази връзка
следва да се има предвид, че мерките по чл.121а от ДОПК представляват
предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно тези мерки целят
да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са
„вземанията за данъци, които биха възникнали“. Преценката за това следва да е
основана на конкретни обективни данни, а не да почива на съмнения и
предположения. Нито протоколът, обективиращ тези действия, нито потвърдителното
решение сочат подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството - жалбоподател.
Видно от Решение № ФК-12/12.12.2019г.,
основанието за предприемане на обжалваните действия е рисковият профил на
дружеството и съмненията на органите по приходите за наличието на организирана
схема за избягване регистрацията по ЗДДС, укриване на данъци и извършване на
данъчни измами във връзка с движението на стоки с висок фискален риск.
Конкретни данни обаче в тази насока не са изложени. Сам по себе си рисковият
профил на дружеството, в изложения в становището контекст, не е достатъчен за
да се обоснове извод, че конкретните задължения за процесната стока няма да
бъдат внесени или че съществува такава вероятност.
Доказателства, установяващи посочените
обстоятелства в решението на директора на ТД на НАП – Варна не са представени.
Липсват представени протоколи от извършени ПУФО, в хода на които да са
установени подобни обстоятелства. Отделно от изложеното не е направен никакъв
аргументиран извод за това, как посочените обстоятелства ще се отразят на
бъдещи задължения по повод реализацията на стоката. Ако органите по приходите
имат съмнения относно реализираните обороти в контекста на регистрацията по
ЗДДС то способът за тяхната проверка е различен от избрания. Освен това
използваните критерии за квалификация на ЗЛ като рисково макар да са част от
единните критерии за риск, не са законови критерии и не е мотивирано защо от
тях се правят отрицателни изводи за лицето и самостоятелно не изпълняват
хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК.
По тези съображения съдът приема, че
обжалваните действия са извършени в нарушение на чл.121а, ал.2 и ал.3 от ДОПК –
при липса на обезпечителна нужда, която законът дефинира в смисъл, че при
последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено.
Неизлагането на всички относими факти
във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал.2 от ДОПК водят
до немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение
на правилата по смисъла на чл. 59 от АПК. В този смисъл съдът счита, че липсват
доказателства, че е възможно несъбиране на дължимите публични задължения или
затрудненото им събиране, което да налага съответно обезпечение на веществените
доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
Основателно е и оплакването, че органът
по приходите е определил произволна пазарна стойност на иззетите стоки, без да
обоснове посочения като избран метод на ценообразуването или изходни данни, въз
основа на които е определена пазарната цена. Възможните методи за определяне на
пазарните цени са легално дефинирани в §1, т. 10 ДР ДОПК, като редът и начините
за прилагането им е регламентиран в посочената Наредба № Н-9/14.08.2006г. на
МФ, а данни за прилагане на тези методи за целите на фискалния контрол по
преписката липсват.
По така изложените съображения жалбата се явява
основателна. Оспорените с нея действия по чл.121а, ал.3, изр.1 от ДОПК са
незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за разноски е
основателно. Жалбоподателят претендира присъждане на направени в производството
разноски общо в размер на 650лв., от които 50лв. - държавна такса и 600лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019г.
Предвид наличните в делото доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 650лв.
Воден от горното и на основание чл. 41 ал. 3,
изречение последно, във връзка с чл. 127ж ал. 1 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в
Протокол № 180601424655_3/11.12.2019г., потвърден с Решение № ФК - 12/12.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА
ТД на НАП Варна да заплати на „Дол Гулдур“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Асеновец, обл.Сливен, ул.“Стамо Кънев“ №
12, представлявано от Борис Христов Янков сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет/, представляваща разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: