Определение по дело №510/2018 на Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№827

гр. Перник, 26.11.2018 г.

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 26 ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Милена Даскалова

Членове: Радост Бошнакова

Кристиан Петров

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 510 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

В установения от закона срок Л.С.Л. е обжалвал определение от 18.07.2018г., постановено по гр.д. № 966/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

Р.В.Д. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Производството пред ПРС е образувано по предявен от Л.С.Л. *** отрицателен установителен иск за установяване недължимост на суми, съставляващи стойност на ползвана топлинна енергия, поради изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ответната страна е признала иска и съдът е постановил решение съобразно признанието на иска, като на основание чл. 78, ал.2 ГПК е присъдил разноски в полза на ответното дружество.

По повод постъпила от ищеца по делото молба по чл. 248 ГПК е постановено обжалваното определение, с което съдът е отказал да измени решението в частта му за разноските. Първоинстанционният съд е приел, че въпреки основателността на иска в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, защото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Съдът е посочил, че в хода на производството не са представени доказателства от които да е видно, че с извънпроцесуалното си поведение ответната страна е станала причина за завеждане на делото. Такъв извод не може да се направи и от приложената справка за дължими суми, тъй като от същата не става ясно дали в нея са включени и сумите, предмет на спора.

В частната жалба се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК, защото процесното вземане съществува в счетоводството на ответното дружество. Посочено е че това дали кредиторът е предявил вземането си пред съд и дали е предприел действия по принудителното изпълнение, не означава, че длъжникът не разполага с правната възможност да поиска да се признае, че вземането е погасено по давност. Поддържа се, че след като е приета допустимост на иска, то и разноските не могат да се възложат върху ищеца.

Жалбата е неоснователна.

За да се възложат разноските по производството върху ищеца, то предвид нормата на чл. 78, ал.2 ГПК трябва ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, като признание на иска е направено в първото по делото заседание. В случая спорният въпрос е дали ответникът е дал повод за предявяване на иска, като за установяване на това обстоятелство по делото е представена само справка за дължими суми, от която се установява размерът на задължението на ищеца по делото към 04.05.2018г. Приложената справка съставлява доказателство относно факта, че в счетоводството на ответното дружество се води задължение на ищеца в съответния размер, но не е доказателство за установяване обстоятелството, че ответникът е дал повод за предявяване на иска, защото кредиторът няма задължение сам да зачете изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и предвид на това да намали размера на задължението. Кредиторът  би дал повод за завеждане на делото и съответно би дължал разноски ако той предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспорвайки направеното от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна давност или пък ако оспори предявения против него иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, какъвто не е настоящият случай.

В жалбата са наведени доводи, че след като е приета  допустимост на иска, то съдът не може при разрешаване на спора за разноските да направи извод, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Допустимостта на иска сама по себе си не е достатъчно основание за възлагане на разноските върху ответника и няма пречка последният да се освободи от заплащането им при наличие на предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК.

В горния смисъл са и определение № 95/22.02.2018г., постановено по ч.гр.д. № 510/2018г. на ВКС, определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. и др., постановени по идентични случаи.

Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2018г., постановено по гр.д. № 966/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

 

 

 

                                                       Членове: