Р
Е Ш Е Н И Е
№
1662
гр.Пловдив , двадесет
и девети юли 2019 год.
В
ИМЕТО НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, IХ състав, в публично
съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Докладчик;
Велизар Русинов
при
секретаря Добринка Трънгалова, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2851 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на Г.М.Х., с ЕГН: **********,
действаща и като ЕТ „Г.М.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, с адрес : гр. Мадан, ул. *******,
чрез адв. Т.,***, партер, офис 2 и 3, против ревизионен акт /РА/ №
Р-16002117007704-091-001/5.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – гр. Пловдив, потвърден в оспорената част
с Решение № 489 от 29.08.2018г. на Директор Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/ - гр. Пловдив, като по отношение
ревизираното лице /РЛ/, жалбоподател в настоящото производство, допълнително са
установени следните данъчни задължения: данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 904,62лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 561,21лв., за 2012г. в размер на 1 212,24лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 627,75лв., за 2013г. в размер на 317,63лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 132,21лв., за 2014г. в размер на 682,65лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 214,79лв. и за 2015г. в размер на 755,84лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 160,85лв. Жалбоподателката
счита РА, в оспорената част, за незаконосъобразен и необоснован, издаден в
противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства по съображения в
жалбата и писмена защита. Жалбоподателката се
представлява. Претендира разноски по делото. Ответникът
- Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в
ревизионния акт и решението на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се изрично искане за прилагане разпоредбата на чл. 161,
ал. 3 от ДОПК по отношение разноските по делото.Окръжна прокуратура Пловдив не
встъпва. Съдът в този състав, след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок и
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в оспорената част. Така постановеният от Директор на Дирекция „ОДОП“
– гр. Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален
срок, налагат извод за нейната допустимост. Съгласно представеното от ответника
съобщение за извършено връчване/предоставяне на документи по електронен път (л.
13) решение № 489 от 29.08.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив
е връчено на РЛ по електронен път на 30.08.2018г., а жалбата е постъпила
направо в съда на 11.09.2018г.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.При
направената служебна проверка за законосъобразност на акта в обжалваната част
съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, настоящият съдебен състав намира следното: Ревизионното производство е започнало
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002117007704-020-001/09.11.2017 г. на
компетентния за това орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват:
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващо
се лице за периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г.
Определен е срок за приключване на ревизионното производство до три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 16.11.2017г.
Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със Заповеди за изменение на ЗВР
№№ Р-16002117007704-020-002/14.02.2018г. и
Р-16002117007704-020-003/15.03.2018г., като е определен краен срок на ревизията
до 16.04.2018г.Съгласно представена по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа по приходите, издал заповедта
за възлагане на ревизията и заповедите за изменение на заповедта за възлагане
на ревизията, са били делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2
от ДОПК. В законоустановения срок е съставен РД №
Р-16002117007704-092-001/30.04.2018г., против констатациите на който, в законоустановения срок,
е постъпило възражение, без приложени към него писмени доказателства. Възражението
е обсъдено от органите по приходите, компетентни да издадат РА, намерено е за
неоснователно и в законоустановения в разпоредбата на
чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК срок, е издаден про¬цесният Ревизионен акт № Р-16002117007704-091-001/05.06.2018г.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора на
Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, кой¬то в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
постановил Решение № 489/29.08.2018г., с което е потвърдил процесния
РА в оспорената част, предмет на настоящото производство. Жалбоподателката
оспорва установените задължения с РА като излага съображения, че финансирането
на дейността на ЕТ през годините, в които е декларирана данъчна загуба, е
извършвано с парични средства на нейния съпруг, който пребивава в Кралство
Холандия от 2006г. Неправилно от ревизиращия екип не са кредитирани документи
на чужд език, съгласно съдържанието на които съпругът й има регистрирана фирма
в Кралство Холандия и реализира доходи от дейността. От фактическа и правна страна, съставът приема следното:
предмет на обжалване е допълнително установения данък върху доходите на ФЛ –
свободни професии, граждански договори и др. за периода от 2011г. до 2015г.,
ведно с прилежащите лихви, в резултат на установени недекларирани доходи по чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ.Жалбоподателката Х., по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице за доходите, получени от него през отделните
данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че
през ревизираните периоди упражнява дейност като ЕТ «Г.М.» в наети обекти в гр.
Мадан – каравана «Централ» на ул. «Обединение» и кафетерия в сградата на РУ Полиция на ул. «Обединение» №
10. Подавани са ГДД с приложение № 7 «Доходи от осъществявана патентна
дейност», в които през всички ревизирани години е деклариран отрицателен
данъчен финансов резултат (данъчна загуба). През годините са подадени
уведомления за регистрация общо на 77бр. трудови договори, към момента на
ревизията непрекратени са 8бр. трудови договори.През 2014г. е деклариран доход
по извънтрудови правоотношения с община Мадан в
размер на 654лв., с удържан данък в размер на 43,61лв.През ревизирания период е
констатирано, че в касата на ЕТ са внесени парични средства от собственика,
отразени по кредита на сметка 107 Сметка на собственика за 2011г. в размер на 9
476,76лв. и по сметка 111 Други резерви за 2012г. в размер на 14 007,78лв., за
2013г. в размер на 8 877,57лв., за 2014г. в размер на 6 616,01лв. и за 2015г. в
размер на 13 639,03лв.В отговор на ИПДПОЗЛ са депозирани писмени обяснения,
съгласно съдържанието на които всички парични средства, с които РЛ е
разполагало, са съхранявани по банкови сметки в Интернешънъл асет банк. До 2011г. ЕТ е
реализирал печалби от дейността, които са натрупани като резерв по сметка 111
Други резерви. След 2011г. фирмата започнала на реализира загуби от дейността,
в следствие на което през 2016г. бил прекратен наемния договор с РУ Полиция.
Работата в другия търговски обект – каравана била сезонна (само за летния
сезон), поради което, считано от 2017г. Х. започнала работа по трудово
правоотношение. През годините били наемани лица за работа в търговския обект по
програми за заетост, с цел минимизиране на разходите.През годините дейността на
ЕТ е финансирана от съпруга Б.Х., който пребивава в Кралство Холандия и там има
регистрирана фирма. Паричните средства от него са превеждани по нейна банкова
сметка ***.Органите по приходите са анализирали представените от ревизираното
лице писмени доказателства, като са направили извод, че са представени
доказателства за получени парични преводи от съпруга само за 2015г. в размер на
5 988,50лв. и за 2016г. в размер на 13 410,70лв., които са включени в
приходната част на паричния поток за съответната година. За останалите
ревизирани периоди не са представени доказателства за постъпления на парични
средства по банков път от Кралство Холандия, поради което не са включени
парични суми в приходната част на паричния поток. От движението на парични
средства по банковите сметки на Х. е видно, че се извършва разплащане на
застрахователни вноски към застрахователни дружества по застраховки на
физически лица. Сумите по извършените застрахователни услуги са декларирани в
подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.В приходната част на паричния поток на
налични парични средства към 01.01.2011г. не е
включена декларирана сума в размер на около 10 000лв., представляваща печалба
от Българския спортен тотализатор, поради непредставени доказателства за това.
При извършена допълнителна проверка е констатирано, че през предхождащите
ревизията 2009г. и 2010г. в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ отново е деклариран
отрицателен данъчен финансов резултат (загуба) от дейността като ЕТ, предвид на
което не са налице печалби от предходни години, с които да се финансира
дейността през следващите. При извършена рекапитулация на постъпленията на
парични средства и извършените разходи (таблици на л. 61 – 65) е констатиран
недостиг на парични средства за 2011г. в размер на 9 046,24лв., за 2012г. в
размер на 12 122,44лв., за 2013г. в размер на 3 176,31лв., за 2014г. в размер
на 6 826,53лв. и за 2015г. в размер на 7 558,43лв. Посочените суми са приети за
недекларирани доходи с неустановен произход, които подлежат на облагане на
основание разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Определени са допълнително
дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 904,62лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 561,21лв.; за 2012г. в размер на 1
212,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 627,75лв.; за 2013г. в размер
на 317,63лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 132,21лв., за 2014г. в
размер на 682,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 214,79лв. и за
2015г. в размер на 755,84лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 160,85лв.Като
приложение към жалбата до горестоящия административен
орган (л. 47) е представен документ на чужд език, без надлежен превод на
български език. Същият не е кредитиран от решаващия административен орган, тъй
като не е ясен издателят му, в какво качество е подписан от издателя си и какви
факти удостоверява.В хода на съдебното обжалване са приети следните
доказателства, в хронологичен ред: електронен носител (диск) с изписан текст „Г.Х.“
(л. 27); превод на документ от нидерландски език на български език Справка
Търговски регистър от Търговско – промишлена камара Хага (л. 32); договор за
паричен заем от 10.12.2010г. със страни Б.З.Х.(заемодател) и Г.М.Х. (заемополучател) (л. 932); документ на нидерландски език в
превод на български език, съдържащ информация за дължимите данъци върху
доходите и вноски за обществено осигуряване за 2011г. (л. 934 – 935). По
отношение представения договор за заем между жалбоподателката
и нейният съпруг и справката за дължими данъци от холандската счетоводна
кантора е направено изрично възражение за недостоверност на датата от
процесуалния представител на ответника.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:Основното възражение, което се
прави в жалбата, е за това, че неправилно не се кредитират представени
документи на чужд език, представени в надлежен превод на български език в хода
на съдебното производство, съгласно съдържанието на които съпругът на жалбоподателката Б.Х.има регистрирана еднолична фирма в
Кралство Холандия. Съответно, фирмата е реализирала доходи, върху които на
начислени данъци и осигурителни вноски и част от доходите са преведени по
банкови сметки на Х. в „Интернешънъл асет банк“ и „Юробанк“, т.е.
представляват доходи с установен източник, използвани за финансиране дейността
на ЕТ през ревизираните периоди от 2011г. до 2015г. включително.Настоящият
съдебен състав намира възражението за неоснователно. Спорен между страните по
делото е въпросът относно размера на наличните парични средства при жалбоподателката към 01.01.2011г.
и за годините от 2011г. до 2015г. В хода на ревизионното производство са
изложени изключително противоречиви твърдения в тази насока. В депозираните
писмени обяснения са изложени твърдения, че преди 2011г. притежаваният от Х.
едноличен търговец е реализирал печалби, които са осчетоводявани по сметка 111
Други резерви и са послужили за покриване на последващите
загуби от икономическата дейност.Това твърдение е подложено на проверка от
ревизиращия екип, като е констатирано, че през отчетните 2009г. и 2010г.
едноличният търговец отново е декларирал загуби от извършваната икономическа
дейност, поради което не може да се приеме за достоверно твърдението, че
паричните средства под формата на вноски в касата представляват доход с
установен произход, а именно печалби от дейността. В случай, че действително се
касае за реализирани печалби, същите следва най-напред да се трансформират в
парични средства, т.е. да бъдат изплатени на собственика в брой от касата, като
бъдат съставени съответните счетоводни документи (разходни касови ордери). По
делото не са представени такива доказателства, нещо повече в писмените си
обяснения самото РЛ е изложило твърдения, че обикновено паричните средства на
ЕТ се намират по банкови сметки и липсват наличности на парични средства в брой
в значителни размери.На следващо място, в писмените обяснения е посочено, че
през месец май 2010г. Х. има печалба от Българския спортен тотализатор в размер
на около10000лв., която също е използвана за финансиране дейността на ЕТ. По
делото не са представени каквито и да било доказателства за изплатена печалба
от БСТ в такива размери, предвид на което и твърдяната парична сума не е
включена в наличните парични средства на ФЛ за период преди ревизирания.В хода
на съдебното производство е застъпена друга защитна теза по отношение произхода
на парични средства, представляващи разход за физическото лице под формата на
вноски в касата на ЕТ, а именно, че са предоставени от съпруга й Б.Х., който извършва
икономическа дейност в Кралство Нидерландия. По делото са представени
доказателства, че Х.има регистрирана еднолична фирма в гр. Хага, Кралство
Холандия, считано от 08.10.2008г., с предмет на дейност „Извършване на изкопни
работи“. Не са представени, обаче, никакви доказателства за размера на
реализираните от него доходи до датата на сключване на договора за заем –
10.12.2010г. Наред с това, е направено изрично възражение от процесуалния
представител на ответника за недостоверност на датата на посочения частен
документ по смисъла на чл. 181 от ГПК, тъй като не е представен при извършеното
ревизионно производство и е съставен за целите на защитната теза на жалбоподателката.Съдът намира за обосновано направеното
възражение за недостоверност на датата на договора за заем. В хода на
ревизионното производство неколкократно са изисквани
документи и писмени обяснения относно наличните парични средства на Х. за
период преди ревизирания, както и за други реализирани доходи с установен
произход. При ревизионното производство са представени извлечения от банковите
сметки на лицето, движението по които е подложено на анализ и са направени
изводи за постъпили парични преводи от Х.само за 2015г. и 2016г., които са
включени в приходната част на паричния поток. При ревизията изобщо не са
правени твърдения, че съпругът следва да предостави за финансиране дейността на
ЕТ предварително определена сума, която дори подлежи на връщане. В този смисъл,
представянето на частен документ едва в хода на съдебното обжалване на РА
поставя под съмнение автентичността му и датата на съставянето му, най-вече че
се представя след като РЛ е запознато с направените от ревизиращите органи по
приходите констатации относно наличие на доходи с неустановен произход, с които
е финансирана дейността на ЕТ и техните размери.Настоящият съдебен състав
намира за необходимо да изложи следните допълнителни аргументи относно
некредитиране на представения частен документ за доказване обстоятелството, че
съпругът на жалбоподателката се е задължил да
представи парични средства за финансиране на дейността на собствения й ЕТ в
значителни размери: съгласно клаузата по т. 2 от договора заемодателят Б.Х.се
задължава да предостави на заемателя Г.Х. сумата в
размер на 40 000евро по банков път на отделни вноски, различни по размер, до
10.12.2017г. От своя страна, заемаделят са задължава
да върне заемната сума по банков път до 31.12.2018г., като за предоставения
заем се дължи лихва в размер на 200лв. „годишно парично възнаграждение за всяка
от календарните години, следваща годината на окончателното предаване по банков
път на заемната сума“. По делото не са представени каквито и да било
доказателства за заплащане от страна на жалбоподателката
на договорената сума за лихва, дори през годините, в които са налице
постъпления на парични средства по банков път.В ревизионния доклад е направена
констатация, че действително от съпруга на РЛ са постъпвали парични суми по
банков път по банкови сметки в „Юробанк“ и
„Интернешънъл асет банк“,
но това е ставало само през 2015г. и 2016г. Постъпленията на парични средства
са приети за такива с доказан произход и са включени в приходната част на
паричния поток за посочените две години, което обстоятелство не се оспорва от Х..Дори
да се приеме, че частният документ – договор за заем има достоверна дата по
смисъла на чл. 181 от ГПК, съществува неяснота относно размера на преводите по
банков път на парични суми от „заемната сума“ за всяка една година поотделно.
Съгласно т. 2 от договора се касае за „отделни вноски, различни по размер“,
което само по себе си е вярно само по отношение направените вноски за 2015г. и
2016г. За годините от 2011г. до 2014г. не са представени каквито и да било
доказателства за направени преводи на парични суми по банкови сметки на жалбоподателката от холандски банки, предвид на което е
правилен изводът на ревизиращите органи по приходите, че са правени вноски в
касата на ЕТ, които представляват доходи с неустановен произход. Този извод се
потвърждава от обстоятелството, че считано от 2009г. и през целия ревизиран
период притежавания от лицето ЕТ е реализирал само загуби от икономическата
дейност, което означава невъзможност за генериране на парични средства в
значителни размери, с доказан произход.В тази връзка, не следва да бъдат
обсъждани представените при съдебното обжалване доказателства относно наличието
на регистрирана фирма от съпруга на жалбоподателката
в Кралство Холандия, която да е реализирала доходи в размери, които да
позволяват предоставяне на парични средства за финансиране дейността на
собствения й ЕТ. Същите биха били относими, в случай,
че за годините от 2011г. до 2014г. са правени преводи по банковата сметка на Х.,
за което не са ангажирани доказателства. Нещо повече, в справката, изходяща от
холандска счетоводна кантора, представляваща също частен документ, ползващ се
само с формална доказателствена сила, са посочени
само и единствено дължимите данъци и вноски за осигуровки за 2011г., но не и
реализираните нетни печалби от дейността на едноличната фирма на Х.в Кралство
Холандия. При непредставяне на доказателства не може да се приеме, че лицето е
реализирало доходи в значителни размери от дейността си през периода от
регистрация на фирмата до момента, в който съгласно договора за заем, следва за
период от07 години да преведе по банков път парична сума в значителни размери,
а именно40000евро. От всичко изложено,
съдът намира, че оспореният ревизионен акт в потвърдената му и изменена части,
предмет на настоящото производство е правилен и законосъобразен, поради което
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното
искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП , същото като основателно следва да
бъде уважено и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на Дирекция „ОДОП” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 608,49лв. /шестстотин и осем лева и четиридесет и девет стотинки/,
определен съгласно Наредба № 1 на ВАдвС от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й
редакция към 26.10.2016г.). Воден от горното и
на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК Административен съд -
Пловдив, І отделение, ІХ състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.М.Х., с ЕГН: **********, действаща и като ЕТ „Г.М.“, ЕИК по
БУЛСТАТ: *****, с адрес : гр. Мадан, ул. *******, чрез адв.
Т.,***, партер, офис 2 и 3, против
ревизионен акт /РА/ № Р-16002117007704-091-001/5.06.2018г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден в оспорената част с Решение № 489 от 29.08.2018г. на Директор
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/ - гр. Пловдив,
като по отношение ревизираното лице /РЛ/ жалбоподател в настоящото
производство/ допълнително са установени следните данъчни задължения: данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на
904,62лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 561,21лв., за 2012г. в размер
на 1 212,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 627,75лв., за 2013г. в
размер на 317,63лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 132,21лв., за 2014г.
в размер на 682,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 214,79лв. и за
2015г. в размер на 755,84лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 160,85лв.
ОСЪЖДА
Г.М.Х., с ЕГН: **********, действаща и като ЕТ „Г.М.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, с
адрес : гр. Мадан, ул. *****да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" /ОДОП/ - гр.Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 608,49лв. /шестстотин и осем лева и четиридесет
и девет стотинки/. Препис от акта да бъде изпратен на страните.
Решението
може да бъде оспорено с касационна жалба пред ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14
дневен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия:/П/