№ 2094
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110169830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Извън срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Това
е така, тъй като видно от приложеното по делото съобщение до ответника чрез Система за
сигурно електронно връчване е, че препис от исковата молба е връчена на ответното
дружество на 09.12.2021 г., от която дата е започнал да тече законоустановения едномесечен
срок, който е изтекъл на 10.01.2022 г. /понеделник - първи присъствен ден/. Отговорът е
постъпил в регистратурата на съда на 12.01.2022 г., без данни да е изпратен на по-ранна
дата по поща, с куриер или на електронната поща на съда. С оглед предходното следва да
бъдат приложени предвидените в чл.133 ГПК последици, като съдът не следва да взема
предвид единствено наведени с него правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Предвид гореизложеното, искането на ответника за привличане на трето лице
помагач е направено извън предвидения в чл.219, ал.1 ГПК срок и следва да бъде оставено
без разглеждане.
Съдът намира за неоснователни изложените в писмения отговор доводи за спиране на
настоящото производство до приключване на заповедното производство по ч.гр.д.№
61799/2021 г. по описа на СРС, 27-ми състав. Това е така, тъй като отрицателният иск за
установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането
е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът
разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко
право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск.
В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се
вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са
направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може
да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за
1
доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува
спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед
за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК кредиторът
оспори вземането.
При направена служебна проверка по ч.гр.д.№ 61799/2012 г. по описа на СРС, съдът
констатира, че настоящото производство е образувано на 06.12.2020 г., преди да е изтекъл
срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК и преди да е подадено такова. Когато в срока за
възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането не
съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е
по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че
вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков
процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли
вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може
да влезе в сила. Правният интерес не е изключен само поради обстоятелството, че
законодателят е предвидил нарочна процедура за защита на правата му, а именно – подаване
на възражение по чл. 414 ГПК. За длъжника съществуват алтернативни методи за защита и
публичното му преобразуващо право на иск не може да бъде отречено, поради това, че е
срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.
На последно място следва да се отбележи, че категорично не е налице нарушаване на
принципа на чл.9 ГПК така, както се твърди в писмения отговор, тъй като с отговора на
исковата молба по отрицателния установителен иск кредиторът разполага с правна
възможност да предяви насрещен осъдителен иск.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е, че искът е предявен
за 1/8 част от сумата от общо 2480,10 лева /каквато част се претендира от ищеца в
горепосоченото заповедно производство/, т.е. не е налице частичен иск.
Към писмения отговор са представени документи, които са допустими, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото, като ще бъдат обсъдени с крайния
съдебен акт.
С писмения отговор ответникът е поискал допускането на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи по посочени от него задачи, които съдът намира за
неотносими, доколкото ответникът не се е възползвал от правото да предяви насрещен
осъдителен иск.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираните в писмения отговор възражения да недопустимост и
нередовност на исковата молба, както и искането за спиране на настоящото производство до
приключване на производството по ч.гр.д.№ 61799/2012 г. по описа на СРС, 27-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в писмения отговор искане за
2
конституиране на трето лице-помагач, тъй като е подадено извън предвидения в чл.219, ал.1
ГПК срок.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с писмения отговор документи по
опис, обективиран в същия, като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания от ответника за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като неотносими към предмета на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.03.2022 г. от 09:40 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
В исковата молба ищецът Р. СЛ. Г. твърди, че по партида с аб.№ 122960, открита за
имот с адрес в ***, ап.48, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е начислена сума в общ
размер от 2480,10 лева. Поддържа, че от ответното дружество многократно са правени опити
да се събере процесната сума, като в производството по ч.гр.д.№ 61799/2021 г. по описа на
СРС от него се претендира 1/8 част от същата. Ищецът твърди, че не дължи посочената в
исковата молба сума, тъй не е налице облигационно правоотношение между него и
ответното дружество. Оспорва се той или негови праводатели да са притежавали качеството
вещен или облигационен ползвател на процесния недвижим имот. Оспорва се, че през
исковия период ответникът е доставял стоки или услуги на процесната стойност. Поддържа
се, че в случай, че се докаже, че процесното вземане е възникнало на годно основание и
съществува, то същото е погасено по давност. Излага подробни аргументи в подкрепа на
твърдението си, че описаните в исковата молба вземания имат периодичен характер и се
погасяват по давност по реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в исковата молба доводи
и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова
претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 310,00 лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо
2480,10 лева, начислена и претендирана от ответника по партида с абонатен № 122960 за
недвижим имот с адрес в ***, ап.48, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Претендира
направените по производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага доводи за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата
неоснователност. Моли производството да бъде спряно до приключване на заповедно
производство, образувано въз основа на заявление по чл.410 ГПК. Изразява становище за
липса на интерес за ищеца от завеждане на отрицателен установителен иск, при положение,
че има възможност да подаде възражение по чл.415 ГПК. Поддържа се становище за
нередовност на исковата молба, тъй като не става ясно дали е предявен частичен иск и за
какъв период. По същество на спора се излагат съображения, че ищецът притежава качество
„потребител“ на топлинна енергия, като съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията
3
между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат
дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в
сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б
ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис”
ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. Не
оспорва доводите на ищеца относно приложението на кратката 3-годишна давност по
отношение на вземанията за доставена топлинна енергия. По изложените в отговора доводи
се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. В случай, че съдът приеме,
че сумите са погасени по давност се иска по отношение на разноските да бъде приложена
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за
завеждане на делото.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже правния си интерес от
предявяване на иска.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на облигационно
правоотношение между него и ищеца, както и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
твърденията си, че през процесния период ищецът е бил потребител/клиент на топлинна
енергия в процесния недвижим имот.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
4
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
В частта, с която не е допуснато третото лице, определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В останалата
му част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5