Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.10.2021г. Град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и четвърти септември Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар КАПКА ЛОЗЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 11661 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от К.К.С.. Ищецът излага в исковата молба, че е претърпял неимуществени вреди от смъртта на сина си П. К.К. при ПТП, настъпило на 18.06.2020г. на автомагистрала Тракия на около 120 м. преди 8-ми
км. в посока входа на гр. С., осъществено по вина на К.П., управлявал л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. №*******,
в който починалият е бил пътник. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 200 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сина му процесното ПТП,
ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП.
С определение на съда от 11.03.2021г. и на осн. чл.213 от ГПК към делото е съединено гр. дело №11720 по описа на съда за 2020г., образувано по искова молба от К.К.К., с която срещу същия застраховател е предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. К.К., ведно с обезщетение за забавата от датата на ПТП. От изложението на обстоятелствата в двете исковите молби съдът е установил, че и по двете дела се претендират обезщетения за вреди от смъртта на едно и също лице, настъпила при ПТП, реализирано с едно и също моторно превозно средство и един и същи водач, при идентична фактическа обстановка, което е дало основание за извода, че се претендира обезщетение на вреди, причинени от едно и също деяние, респ. едно и също застрахователно събитие. Ето защо, с цел процесуална икономия, правилно и еднакво установяване на идентичните факти, релевантни за решаването на двете дела, съдът е пристъпил към тяхното съединяване за общо решаване.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете изцяло. Оспорва редовността на исковата молба с аргумента, че е не е посочено на кое място в автомобила е пътувал починалия. Поддържа, че процесното ПТП не е настъпило по описания от ищците начин, оспорва изложените в тази връзка факти в исковата молба. Оспорва вината на застрахования при него водач. Счита, че причина за настъпването на ПТП са действията на водача на другия, участвал в ПТП автомобил – Д.Т., който е спрял автомобила на забранено място, извън аварийната лента или е предприемал маневра за включване в движението, отнемайки предимството на П.. Оспорва протокола за ПТП. Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от П. К., чрез пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт, като твърди, че починалият е страдал от други заболявания, допринесли за смъртта му. Оспорва претенцията по размер, както и датата, от която се претендира законна лихва върху претендираното обезщетение. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Прави искане по чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника да бъде конституиран затрахователя на гражданската отговорност на другия водач, участвал в процесното ПТП, като обосновава интереса си с наличието на регресни права спрямо другия съизвършител на деликта, респ. неговия застраховател.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалната и оспорва отговора на ответника,
прави
допълнителни доказателствени искания. В допълнителен отговор ответникът поддържа
оспорванията си.
В писмено
становище по делото от 12.04.2021г. третото лице-помагач „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
оспорва вината за настъпилото ПТП на застрахования при него по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите водач на л.а. „Сеат Леон“
с рег.№*******Оспорва наличието на противоправно поведение, предприето от него,
което да е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Твърди, че
л.а. Сеат Леон се е намирал в
изпреварващата лента за движение, поради настъпилото непосредствено преди това
ПТП, за което представя протокол от 18.06.2020г. Оспорва заявените претенции по
размер, като счита същите за несъответни с принципа за справедливост, закрепен
в чл.52 от ЗЗД.
Съдът обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за
установено от фактическа страна следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото за събрани писмени доказателства
/констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и
фотоалбум, и др./ , разпитани са двама свидетели – С.А.С.и К.Н.П., и са
изслушани заключенията на САТЕ и КСМАТЕ.
При разпита в съдебно заседание свидетелят С. заявява, че е пътувал в л.а.
Тойота към момента на процесното ПТП на предна дясна седалка, а П. пътувал на
задната седалка, зад водача. Движели се в лявата лента на АМ „Тракия“ с посока
към гр. Перник със скорост на движение около 110 км/ч., в светлата част на
денонощието, при сухо и горещо време. Забелязал лек автомобил, който се намирал
в лявата лента за движение, като впоследствие осъзнал, че автомобилът не се
движи и е спрял. Това не било обнозначено по никакъв начин – нито със светлинна
сигнализация, нито с поставен обезопасителен триъгълник. Управляващият л.а.
Тойота се опитал да избегне удара чрез задействане на спирачната система и с
маневра надясно, но в дясната лента в този момент преминавал друг автомобил и
настъпил удар между л.а. Тойота и спрелия в лявата лента л.а., за който
свидетелят счита, че е бил марка „Сеат“. След удара л.а. Тойота се завъртял и
последвал втори удар, в друг автомобил, който бил спрял в аварийната лента
отдясно.
При разпита в съдено заседание свидетелят П. заявява, че той е бил водачът
на л.а. Тойота при настъпването на процесното ПТП. Пътували по автомагистрала
„Тракия“ в посока С., като ПТП настъпило около 8-ми – 9-ти км. преди С.. Имало
ляв завой и след завоя спрял автомобил – черен Сеат, в лявата лента за
движение, който свидетелят възприел късно – около 10-15 м. преди удара.
Свидетелят управлявал л.а. Тойота със скорост около 120-130 км/ч. Спрелият
автомобил не бил обозначен с авариен триъгълник или светлинна сигнализация. Свидетелят
заявява, че се е опитал да избегне удара, но всичко станало много бързо и не
успял. Настъпил контакт между задната част на л.а. Сеат и предна лява част на
л.а. Тойота. Свидетелят знае, че след този удар е имало и втори – със спрял в
аварийната лента л.а. „Ауди 80“, но този удар той не е видял, т.к. изпаднал в
безсъзнание. Когато дошъл в съзнание след настъпилото ПТП, видял, че л.а. Сеат
е завъртян с предната си част към мантинелата, а л.а. Тойота бил в средната
лента, с деформации и хлътнала задна дясна врата. П., който пътувал на задната
седалка зад водача, не бил в съзнание. Впоследствие забелязал, че има кръв
около челото и носа му. От лявата страна на автомобила, в областта на задната
врата, където се намирал П., нямало деформации.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни,
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и без противоречие
помежду си.
В заключението на КСМАТЕ, след запознаване с депозираните по делото писмени
и гласни доказателства, вещото лице е посочило следния механизъм на ПТП:
На 18.06.2020г. около 18:20 ч. л.а. „Тойота Авенсис“ с рег №*******,
управляван от К.П. се е движел по АМ „Тракия“ с посока гр. С. в лявата активна
пътна лента със скорост около 125 км/ч в зоната плавен ляв завой. В същото
време, в същата лента, пред него в района на 128 м. преди знака за 8-ми км. се
е намирал спрян л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******* с водач Д.Т.. Водачът на л.а.
Тойота е имал пряка видимост към спрения автомобил, но по неустановена причина
е реагирал със закъснение, задействал спирачната система и започнал да завива
надясно, но не успял да избегне удара, който настъпил между предна лява част на
л.а. Тойота и задна дясна част на л.а. Сеат. В момента на удара скоростта на
л.а. Тойота е била около 93 км/ч. След удара л.а. Тойота е продължил движението
си надясно със скорост от около 60 км/ч, въртейки се в посока по часовниковата
стрелка. Когато достига аварийната пътна лента, той ударил с предната си дясна
част спрения в нея л.а. Ауди 80 с рег. №******* с водач И.Й..
От заключението на изслушаната САТЕ се установява, че водачът на л.а.
Тойота е имал пряка видимост към спрелия в лявата лента л.а. Сеат от 450 м.
Опасната му зона на спиране при избраната скорост на движение от около 125 км/ч
е 129 метра. Следователно, водачът на л.а. Тойота е имал техническата
възможност да спре и да избегне ПТП при своевременна реакция.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ и КСМАТЕ, които са пълни,
компетентно изготвени и се подкрепят от останалите доказателства по делото. От
фактическа страна съдът приема за установено, че спрелият в лява пътна лента за
движение л.а. Сеат не е бил с включени аварийни светлини, нито преди
местоположението му е бил поставен светлоотразителен триъгълник. По този въпрос
показанията на разпитаните свидетели са категорични и се подкрепят взаимно. По
делото не са установени причините, поради които л.а. Сеат не е бил с включена
светлинна сигнализация. Установява се от представения от третото лице помагач
протокол за ПТП /на л.111 от делото/, че по-рано от процесното ПТП, л.а. Сеат е
участвал в друго такова, като в протокола е посочено, че е реализиран удар
между предната му част и задната част на друго МПС /л.а. Шкода/. В протокола за
оглед на ПТП /на л.147 от делото/ е отбелязано, че не е било възможно
изпробването на кормилната, спирачна и светлинни системи на автомобила – тоест
не е установено по делото, че светлинната система на автомобила изобщо е
функционирала. Тези обстоятелства са извън предмета на делото, доколкото
правото на ищците, произтича от установяването на осъществен деликт от страна
на водача на л.а. Тойота, защото искът е предявен срещу застрахователя на
неговата гражданска отговорност. Те биха имали правно значение при спор между
ответника и третото лице помагач относно наличието на солидарна отговорност
между тях, респ. права по чл.127, ал.2 от ЗЗД.
От процесното ПТП за П. К. са настъпили като пряка
и непосредствена последица прежизнени травматични увреждания. Този факт се
установява от приетото по делото заключение на СМЕ на вещото лице д-р Б.,
неспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. Спешна медицинска помощ и
лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „ Св. Анна“ – С.. Въпреки предприетото
лечение, 5 дни по-късно пациентът е починал от остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, породени от претърпяната крайно тежка множествена
травма, при която са били увредени мозъчните центрове на тези системи.
От показанията на разпитания по делото свидетелЧ.И.С.
се установява, че същият познава ищците отблизо, като е в особено близки
приятелски и съседски отношения с ищеца К.С., който е негов кръстник и кум.
Познавал и двете му деца – П. и К.. Всички живеели заедно в една къща, като К.
живеел на втория етаж със съпругата си и сина си К., а на първия живеел П. със
семейството си. Отношенията на ищците с починалия били добри. П. помагал на
възрастните си родители, когато не бил на работа, спогаждал се с брат си.
Всички се хранели заедно горе, при майка си. И двамата ищци приели тежко
смъртта на П. и се променили след загубата му. К. все плачел и говорел за
случилото се, като на лента въртял едно и също, все ходел на гробища, пиел
алкохол. И към момента не го е превъзмогнал. На К. също му било тежко, макар да
не плаче като баща си. При него промяната се изразява също в наблягане на
алкохола – пиел повече, отколкото трябва. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като непосредствени, логични и последователни, дадени от
незаинтересовано от изхода на спора лице.
От представеното по делото удостоверение за родствени
връзки се установява, че ищците са баща и съответно – брат на починалия П. К..
Между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на
процесното МПС, към момента на деликта.
Не е спорно също така, че на 15.07.2020г. и двамата
ищци са заявили извънсъдебно застрахователна претенция пред ответника, като до
момента на приключване на съдебното дирене по делото няма данни последният да е
изплатил обезщетение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да
възникне субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Като не е предприел своевременно действия по
спиране на управлявания от него автомобил, които обективно е имал възможността
да предприеме, водачът П. е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който го
задължава да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. От заключенията на САТЕ и КСМАТЕ е видно,
че предвид липсата на препятствия между двата автомобила и добрата видимост,
водачът П. е могъл да възприеме л.а. Сеат като спрял много преди мястото на
удара. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице А. сочи, че при
нефункциониращи аварийни светлини на л.а. Сеат, водачът П. е могъл да възприеме
спрения автомобил ако не в първата /когато за първи път възприема автомобила,
но още не може да определи дали същият е в движение или не/, то във втората
секунда. Ако в този момент той е задейства спирачната система, при изчислената скорост
от 125 км/ч той би разполагал с повече от достатъчно разстояние, за да спре
преди мястото на удара – видимост от 450 м. преди мястото на удара при 129 м.
опасна зона на спиране. Липсата на поставен авариен триъгълник в случая е с
второстепенно значение, щом водачът е имал възможността да възприеме
препятствието от разстояние, много по-голямо от това, на което законът изисква
да се постави светлоотразителният триъгълник /не по-малко от 100м. съгласно чл.
97, ал.4 от ЗДвП/. Още повече, че самата функция на светлоотразителния
триъгълник, е да отразява светлината и по този начин да предупреждава водачите
на идващите към авариралото МПС за неговото местоположение, поради което и
значението му като средство за превенция на произшествия е съществено най-вече при
лоша видимост /в тъмната част на денонощието, при лошо време или особености на
релефа, ограничаващи видмостта/. Установено е, че процесното ПТП е настъпило
при ясно време, в светлата част на денонощието и при пряка видимост от страна
на водача П. към спрелия л.а. Сеат от 450 м. Налага се изводът, че закъснялата
му реакция е резултат на непроявено достатъчно внимание към пътната обстановка,
поради което и съдът намира, че действията му са в причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат.
Ето защо, възраженията на ответника, че единствената причина за
настъпването на ПТП, са действията на водача на л.а. Сеат по спиране на
автомобила в лявата лента за движение на автомагистрала в нарушение на чл.59,
ал.1 от ЗДвП, не могат да бъдат споделени. Що се касае до възражението, че
процесното ПТП е настъпило при съпричиняване на вредоносния резултат от
действията и на двамата водачи – то не може да бъде противопоставяно на
пострадалите. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, техните
застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор,
отговарят така, както всеки от причинителите отговаря солидарно пред увреденото
лице /чл.499, ал.7 от КЗ и чл. 53 ЗЗД/. Увреденият може да претендира пряко
вредите в пълния им размер от всеки един от застрахователите, така, както може
да ги претендира от всеки от съпричинителите. При предявяване на иска срещу
един солидарен длъжник, той отговаря за целия размер на вредите, независимо от
приноса за причиняването им. Солидарният съдлъжник не може да противопоставя на
ищеца възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели
отговорността на съизвършителите и да води иск поотделно срещу всеки от тях.
Когато ищецът събере вземането си от единия от солидарните съдлъжници,
останалите не са освободени от задължение за плащане на обезщетението и по пътя
на регреса платилият обезщетението, ще урежда отношенията си с другия съизвършител,
съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД. Размерът на щетата от действията на всеки
съизвършител е от значение само в отношенията между тях, а не спрямо ищците.
Ето защо, предмет на установяване по настоящото дело, е само извършването на
деликт от страна на застрахования при ответника водач, а евентуалното
съизвършителство от страна на застрахования при третото лице помагач водач има
правно значение само в отношенията между тях, но не и по отношение на ищците.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника
към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник
дължи на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от ищците от смъртта на П. К.К. – син
на първия и брат на втория ищец.
След разглеждането на общите за
уважаването на двата предявени иска предпоставки, съдът следва да се произнесе
по тяхната основателност поотделно:
По иска, предявен от К.К.С.:
1. Ищецът К.К.С. – баща на починалия -
е
активно легитимирани по така предявения иск, тъй като е сред кръга от лица,
посочени в Постановления № 4 от 1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума на ВС. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид правилото на чл. 52 от ЗЗД, както и Постановление № 4 от 23. 12.
1968г. на Пленума на ВС: при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките
и страданията, предвид необратимия характер на загубата и нейната внезапност; сравнително младата възраст на
пострадалия /на 44 години/ и възрастта на ищеца /67 години/; обстоятелството,
че болката от загубата на дете е непреодолима и по делото е установено, че ищецът и
към момента не е преодолял травмата от загубата – все плаче, все говори за
случилото се „като на лента“, все ходи на гробища; фактът, че със смъртта на
сина си ищецът е бил лишен от неговата обич и подкрепа, и помощта, която би
получавал от него с напредването на своята възраст, но и като съобрази факта, че починалият е имал
свое семейство, с което е живеел в относително отделно домакинство – на
самостоятелен етаж от къща; това, че ищецът и съпругата му имат и друго дете, с които живеят заедно в едно
домакинство - другия ищец К.К., при което
родителите не са изцяло сами в мъката си и напълно лишени от подкрепа, и като съобрази
социално-икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сума в
размер на 150 000 лева е подходяща за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване:
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното
от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, пътувал без правилно поставен
предпазен колан. От заключението на
КСМАТЕ, изготвено от вещите лица инж. А. и д-р Б., което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено, пълно и неоспорено от страните, се установява, че
при първоначалния челно-ляв удар тялото на пострадалия П. Киров, който е
пътувал на задна седалка зад водача на л.а. Тойота Авенсис, внезапно се е
наклонило и изнесло напред. Последвало е въртеливо движение и втори страничен
удар в л.а. Ауди 80, при който тялото и главата на пострадалия са се придвижили
първоначално надясно, а след това - свободно в автомобилното купе. Установява
се от приетата по делото медицинска документация, че пострадалият е претърпял
тежка открита черепно-мозъчна травма, скалпираща челно контузна рана в челната
област на главата, раздробяващо счупване на черепа в челната част, горния и
средния лицеви етажи, епидурален хематом, навлизане на въздух в черепната
кухина, разкъсвания и контузии на челните мозъчни дялове, счупване на дясна
раменна кост и на четвърто ребро вляво. В заключението си вещите лица посочват,
че крайно тежките си травматични увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчната травма,
която в крайна сметка е довела и до
настъпилия летален изход, П. К. е претърпял от удар в облегалката на стоящата
пред него шофьорска седалка и от последващи странични удари в лява задната
врата, а останалите си увреждания е получил от удар в детайли, изградени от
твърди, тъпи и ръбести предмети в автомобилното купе. От събраните по делото
доказателства не се установява преди ПТП починалият да е страдал от
заболявания, които да се довели или спомогнали настъпилата смърт. Като
анализират установения механизъм на ПТП и уврежданията на пострадалия, вещите
лица достигат до категоричния извод, че към момента на ПТП П. К. е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Евентуалното поставяне на такъв не би могло да
ограничи движението на тялото му при вторичния страничен удар, т.к. предпазните
колани не ограничават движенията на тялото и главата настрани, но би ограничило
движението на тялото му напред при първоначалния челно-ляв удар, при което
главата му не би достигнала седалката на водача пред него и не би настъпил удар
в нея. Ето защо, вещите лица заключват,
че ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, той също би
получил травматични увреждания от процесното ПТП, но те биха били по-малко на
брой и по-леки по вид, което би създало условия за избягване на леталния изход.
Като възприема изцяло заключението на КСМАТЕ, съдът намира възражението за
съпричиняване за доказано по делото. Приносът на пострадалия следва да се
определи на ½. С толкова следва да се намали по размер определеното
обезщетение, като искът се уважи за сумата от 75 000 лв., а за
разликата над този размер се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за законна лихва:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от
отменения, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането. Това е така, защото за разлика от КЗ / отм. / новият КЗ
в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение лихви за забава като ги
ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, до предявяване на претенцията пред
застрахователя, обезщетението за забава
върху обезщетението за претърпените от пострадалия вреди, се дължи от деликвента на осн.86 ЗЗД, но не се
покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава. При така изложеното,
съдът намира претенцията за заплащане от
застрахователя на обезщетение за забава за периода от датата на ПТП до датата
на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, за неоснователна.
По делото е установено, че
извънсъдебната застрахователна претенция на ищеца пред ответника е била заявена
на 15.07.2020г., като в указания от закона тримесечен срок няма данни за
извършено плащане.
Липсват други данни за
по-ранно уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитите, поради което съдът приема, че уведомяването е
станало на 15.07.2020г.
- с депозирането пред застрахователя на претенцията на ищеца. От този момент на
осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава. След изтичане на
срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, той дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая,
застрахователят отговаря за забавата си, като обстоятелството, че в претенцията
си ищецът не бил посочил банкова сметка, ***.97 от ЗЗД. Още повече, че от
уведомление на л.13 от делото се установява, че липсата на данни за банковата
сметка на ищеца не може да се приеме за единственото основание за неизпълнение
на задължението на ответника за заплащане на обезщетение, предвид изброените в
същото редица допълнителни документи, изискани от застрахователя.
Следователно, законна лихва върху определеното обезщетение следва да бъде
присъдена от 15.07.2020г. – датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
2. По иска, предявен от К.К.К.:
С ТР №
1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е конкретизиран
кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на
най-близкия кръг увредени е запазена установената практика, че това са лицата,
посочени в постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на
ВС. В този кръг са децата - включително и отглеждани, родители, съпруг - включително
и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Приема се също, че по изключение право да търси
обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение
се сочи, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания. Лицето е материално легитимирано да
търси обезщетение от смъртта на своя близък тогава, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
едната страна е причинила на другата
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната връзка. Тази възможност е предвидена по
изключение и с оглед особената близост между лицата.
Следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между близки роднини /между баби,
дядовци и внуци, между братя и сестри/ се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
тях е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между
лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната
родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.), а за връзката между братята и сестрите - израстването им сами като деца
поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (така решение
№ 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 372
от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение №
92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.). В този смисъл - Решение № 320 от 01.04.2021 г. по в. гр. д. №
2590/2020 г. на САС.
Настоящият
състав намира, че в конкретния случай е налице доказана близка връзка между
ищеца и починалия му брат, която е присъща на
традиционните за българското общество семейни отношения. От разпита на
допуснатия свидетел се установява, че двамата са имали отношение „като на
братя“, „погаждали“ са се. Обичайно е за страната и родствените традиции братята
да са в отношения на обич и привързаност помежду си. Ищецът не е живеел заедно
с пострадалия, който обитавал със семейството си друг етаж от къщата, няма
данни за понесени от ищеца вреди, които да надхвърлят по интензитет нормалните
и присъщи морални страдания от загубата на брат. Промяната в поведението му
след смъртта на пострадалия се изразява в това, че му е тежко и набляга на
алкохола.
Ето
защо, макар и очевидно близка и
изградена от обич и привързаност, връзката на ищеца с неговия брат е обичайна,
традиционна за българското общество и не се отличава с онзи признак на
изключителност, който поред тълкувателното решение следва да е налице, за да е
материално легитимиран ищецът да търси обезщетение. Не са налице доказателства
ищецът да е претърпял неимуществени вреди под формата на скръб и страдание в
обем, надхвърлящ нормалните и обичайни тъга и мъка от загубата на брат.
По тези
съображения съд намира, че ищецът не е
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на причинената смърт на своя брат, поради което
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.К.Н.
от САК, сумата 1 882,50 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от исковете, както и
разноски по делото в размер на 175 лв. –
в полза на ищеца С..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените от него разноски, съобразно представения списък и отхвърлената част
от исковете, именно сума в общ размер на 6 071
лв. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същото съответства на
минималния размер, изчислен по реда на НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 3 000 лв.
На основание
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на К.К.С., ЕГН ********** *** следните суми: 75
000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на П.
К.К. от ПТП, настъпило на 18.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 75 000 лв. до пълния му
предявен размер от 200 000 лева; сумата от 175
лв. – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.К., ЕГН ********** *** срещу ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ******** иск за присъждане на сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на П. К.К. от ПТП, настъпило на 18.06.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на адв. С.К.Н. от САК, сумата 1 882,50 лв. - адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА К.К.С., ЕГН ********** *** и К.К.К., ЕГН ********** ***
да заплатят на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 6 071 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 3 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Д. „О.З.“
ЕАД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.